ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 260630 22.03.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 273 по описа за 2021 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Е.М. ***, подадена чрез адв.Д.Г., против решение № 2100/10.12.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 4768/2020 г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение е ПРЕКРАТЕН като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския
брак между К.Т.М. *** и С.Е.М. ***, сключен на 01.03.2004 г. в гр.Бургас, за
който е съставен Акт за граждански брак № ІІ-20/01.03.2004 г.; ОБЯВЕНО е, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът С.М.; ОПРЕДЕЛЕНО
е местоживеенето на двете ненавършили пълнолетие деца на страните – Стилян
Стойчев М. и Теодора Стойчева М.,*** дома на майка им К.Т.М.; ПРЕДОСТАВЕНО е
упражняването на родителските права върху двете ненавършили пълнолетие деца на
страните – Стилян Стойчев М. и Теодора Стойчева М., на майка им К.Т.М.; ОПРЕДЕЛЕН
е режим на лични отношения между бащата С.Е.М. и двете му ненавършили
пълнолетие деца Стилян Стойчев М. и Теодора Стойчева М., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч.
на неделния ден, с право на преспиване на децата в дома на баща им; всяка
година – 10 дни през месец юли и 10 дни през м.август, от 10.00 ч. на първия
ден до 19.00 ч. на десетия ден, през които два 10-дневни периода майката на
децата не ползва платения си годишен отпуск; всяка четна календарна година –
през Коледните празници, от 10.00 ч. на 23-ти декември до 19.00 ч. на 26-ти
декември; в нечетна календарна година – през Великденските празници, от 10.00
ч. на Разпети Петък до 19.00 ч. на Деня Великден и през Новогодишните празници
от 10.00 ч. на 31-ви декември до 19.00 ч. на 2-ри януари; при осъществяване на
режима на лични отношения бащата следва да взема децата от дома на майка им в
гр.Свиленград и да ги връща на същия адрес в края на времето за лични контакти;
ОСЪДЕН е бащата С.Е.М. на основание чл.149 СК да заплати на непълнолетния си
син Стилян Стойчев М., със съгласието на неговата майка и законна
представителка К.М., сумата от 1530 лв., както и да заплати на малолетната си
дъщеря Теодора Стойчева М., чрез майката и законен представител К.М., сумата от
1530 лв., представляващи издръжка за минало време от 15.06.2019 г. до
14.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите от подаване на
исковата молба – 15.06.2020 г. до окончателното им изплащане; ОСЪДЕН е бащата С.Е.М.
на основание чл.143, ал.1 СК да заплаща на непълнолетния си син Стилян Стойчев М.,
със съгласието на неговата майка и законна представителка К.М., месечна
издръжка в размер на 200 лв., както и да заплаща на малолетната си дъщеря
Теодора Стойчева М., чрез майката и законен представител К.М., месечна издръжка
в размер на 160 лв., считано от подаване на исковата молба – 15.06.2020 г. до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната
лихва при забавено плащане на всяка една от месечните вноски; ПРЕДОСТАВЕНО е
ползването на семейното жилище на страните, представляващо апартамент № 17, в
гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.51, вх.3, ет.6, на съпруга С.Е.М.; ПОСТАНОВЕНО е
след прекратяване на брака съпругата К.Т.М. да носи предбрачното си фамилно име
– Стоянова.
С решението С.Е.М.
е осъден да заплати на К.Т.М. сумата от 525 лв. за направените по делото
разноски, както и да заплати по сметка на РС-Бургас държавна такса в общ размер
от 690.80 лв.
Въззивникът С.Е.М. обжалва първоинстанционното
решение в частта му относно вината,
с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
съпругът, в частта относно присъдените
издръжки по чл.149 СК на двете деца за периода 15.06.2019 г. – 15.06.2020
г., ведно с лихвите за забава, в частта относно
присъдената месечна издръжка на детето Стилян М. за разликата над
минималния размер издръжка, както и в частите относно присъдените деловодни
разноски на съпругата и определената държавна такса. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно
в обжалваните части. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че е негова
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като се счита, че
съдът не е следвало да кредитира показанията на свидетелката Анна Гунина, тъй
като тя е бивша съпруга на брата на ответника и е в лоши отношения и с двамата
братя, както и че тя не сочи данни за отношенията между съпрузите в периода
след 2016 г., а същевременно говори за помощ от страна на ответника в
домакинството, което противоречи на изводите на БРС. Според въззивника, липсата
на доказателства за вината на съпруга относно разстройството на брака води до
единствения извод, че вината е и на двамата съпрузи, като неправилния анализ на
доказателствата е довел до неправилност на съдебното решение. Счита се, че БРС
неправилно е присъдил издръжка на двете деца за минал период, тъй като се е
произнесъл по непредявен иск и липсват доказателства за липса на финансова
подкрепа за децата от страна на бащата в
процесния период. Според въззивника, районният съд неправилно е
определил и размера на месечната издръжка на детето Стилян М., тъй като
ответникът е безработен и няма доходи, като се счита, че издръжка в минимален
размер би била правилно определена, а вследствие на това неправилно е
определена и дължимата държавна такса, както и присъдените на ищцата разноски
по делото.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо тях да
постанови, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на
двамата съпрузи; да отхвърли предявените искове за заплащане на издръжка за
минало време; да намали присъдената за детето Стилян месечна издръжка от 200
лв., както и да се измени решението в частта за присъдените такси и разноски.
Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените
разноски във въззивната инстанция.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в срока
по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.Т.М., чрез
пълномощника й адв.Д.Т., в който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно в обжалваните му части. Оспорват се изложените в жалбата възражения
и доводите за неправилност на обжалваното решение в частта за вината и относно
присъдените издръжки, за което също са изложени пространни съображения. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди
решението на БРС като правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
В отговора на въззиваемата страна е
направено доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел, който
районният съд не е допуснал, във връзка с направеното възражение от
жалбоподателя за недоказаност на брачните отношения след 2016 г. Искането е
обосновано с твърдението, че за доказване на брачна вина през различни периоди
от брачния живот ищцата е водила двама свидетели за разпит в съдебно заседание,
но районният съд е допуснал само един от тях.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
въззивната жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
По доказателственото
искане на въззиваемата К.М. за допускане до разпит на свидетел, съдът намира,
че същото не следва да се уважава. На страната е била дадена възможност да
ангажира гласни доказателства и такива са били събрани пред първата инстанция, като
в съдебното заседание процесуалният й представител изрично е заявил, че няма
доказателствени искания. Тук следва да се посочи, че с исковата молба ищцата е
поискала допускане до разпит само на един свидетел за установяване на брачните
отношения между страните, а другият поискан от нея свидетел е бил за
установяване на обстоятелствата относно издръжката на децата. В този смисъл,
неоснователни са доводите на въззиваемата в отговора на въззивната жалба, че
БРС не е допуснал воденият от нея втори свидетел за установяване на брачна вина
в различни периоди от брачния живот на страните. С оглед на това, направеното
пред въззивния съд искане за разпит на свидетел е преклудирано, като не се
твърдят и новооткрити или нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266,
ал.1 и ал.2 ГПК, които да налагат ангажирането на доказателства пред въззивния
съд. Ето защо и при липсата на процесуални нарушения на РС-Бургас по смисъла на
чл.266, ал.3 ГПК, доказателственото искане във въззивната жалба следва да бъде
оставено без уважение.
СЪДЪТ констатира, че към въззивната жалба липсва приложено
пълномощно на адв.Д.Г., издадено от въззивника С.Е.М. за процесуално
представителство по настоящото въззивно производство. Между кориците на
първоинстанционото дело също липсва пълномощно на адв.Г. за процесуално
представителство в производството пред РС-Бургас. В този смисъл, на въззивникът
С.М. следва да се укаже да представи адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.Д.Г. по в.гр.д.№ 273/2021 г. по описа на БОС, или въззивникът
да потвърди извършените от негово име, без представителна власт действия по
подаване на настоящата въззивна жалба.
С оглед горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 273/2021
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника С.Е.М., както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата-ищца К.Т.М..
УКАЗВА на въззивника С.Е.М. В СРОК до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото адвокатско пълномощно за наличието
на представителна власт на адв.Д.Г. за извършване от негово име на процесуални
действия по в.гр.д.№ 273/2021 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените от негово име, без представителна власт
действия по подаване на въззивната жалба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателственото искане на въззивницата К.Т.М. за ангажиране пред въззивния съд на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като се уведомят и чрез процесуалните им
представители – по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.