Решение по дело №1283/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1440
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20217040701283
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1440             Година 11.10.2021         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1283 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Рейси Технолъджис СРЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ бл.3, вх.1, ет.2, ап.13 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000822 издадена на 28.04.2021г. от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.04.2021г. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана и прави искане за нейната отмяна.

Ответникът - Полицейски инспектор при ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 933192/28.04.2021г. (л.8 от делото) е съставен на Свилен Росенов Генчев за това, че на 28.04.2021г. около 02,00ч. в гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“ по бул.Захари Стоянов в посока ул.“Александър Коджакафалията“, управлява л.а.Ауди Ку 7 с рег.№ У6969АМ, собственост на „Рейси Технолъджис СРЛ“ ЕООД, без да е правоспособен водач.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000822/28.04.2021г. издадена от полицейски инспектор при ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ (л.6 от делото), на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена на „Рейси Технолъджис СРЛ“ ЕООД принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.10.2021г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 28.04.2021г. около 02,00ч. в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“ по бул.Захари Стоянов в посока ул.“Александър Коджакафалията“, л.а.Ауди Ку 7 с рег.№ У6969АМ, собственост на „Рейси Технолъджис СРЛ“ ЕООД е бил управляван от лицето Свилен Росенов Генчев, като същият не притежава свидетелство за управление на МПС -  неправоспособен водач.

Заповедта е връчена на 25.05.2021г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 769000-14478/01.06.2021г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.16 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето. Жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното производство, но това в случая не е процесуално нарушение. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо, изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от 28.04.2021г., когато са свалени и регистрационните номера на автомобила, видно от съставения АУАН. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на заинтересуваните лица.

Преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че дружеството-жалбоподател е собственик на превозното средство на което е прекратена регистрацията, правилно същият е определен като адресат на заповедта. Действително в случая не е посочена коя точно е приложимата хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, но тя се установява от изложените в заповедта фактически основания, а именно ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик, чийто лек автомобил се управлява от неправоспособен водач.  

Налице са и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от Свилен Генчев за който в заповедта се сочи, че е неправоспособен, като от жалбоподателя не се твърди и не се установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС към 28.04.2021г.

От жалбоподателя се твърди, че водачът притежава свидетелство за правоуправление на МПС издадено от Обединено кралство Англия и Северна Ирландия – „Provisional Driving Licence“, което му дава право да управлява МПС с придружител и такъв към момента на проверката е бил управителя на дружеството.

Така представеното удостоверение не установява правото на лицето да управлява МПС. Съгласно чл.2, §1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г. свидетелствата за управление на превозни средства, издадени от държавите членки се признават взаимно, от което следва, че придобитата в една държава членка правоспособност за управление на МПС се признава и в останалите държави членки. Директива 2006/126 е транспонирана в националния ни ЗДвП с § 35, т. 3 от ДР на ЗИД ЗДвП /обн. ДВ бр. 54/2010 г., изм. и доп. ДВ бр. 60/2012 г., в сила от 07.08.2012 г./. Същевременно обаче чл.1, §1 пар. 1 Директивата предвижда, че държавите членки въвеждат националното си свидетелство за управление на основата на уредения в Приложение № 1 образец на Общността, от което следва, че за да бъде признато в друга държава членка издаденото в рамките на Общността свидетелство за управление, то трябва изцяло да отговаря на утвърдения за документа образец по Директивата. Това условие в случая не е налице. Приложеното копие на свидетелство за управление на МПС, на което жалбоподателят се позовава, не съответства на задължителните реквизити по унифицирания общностен образец за свидетелство, което е достатъчно основание да се компрометира значението му на документ, удостоверяващ придобита от притежателя му правоспособност за управлението на МПС, а следователно е и достатъчно основание за неприложимост спрямо него на чл.2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО. В подкрепа на изложеното е и съдържащото се в административната преписка писмо рег. № ОВ-9020/09.12.2011г. от зам.директора на ГД „Охранителна полиция“ при МВР, според което по информация от Интерпол Великобритания Provisional Driving Licence е част от обучението на кандидатите за водачи във Великобритания, като притежателите на този документ могат само в присъствието и под наблюдението на инструктор да управляват обозначен като учебен автомобил на територията на Великобритания без документът да служи за подмяна със свидетелства за управление на МПС, издавани в друга държава. В случая не се установяват всички предпоставки за да може лицето да се полза от така представеното свидетелство, тъй като макар и да се твърди, че Свилен Генчев е управлявал МПС с придружител, не се установява този придружител да е бил инструктор, лекия автомобил да е бил обозначен, като учебен, съответно управлението на автомобила не е било на територията на Великобритания.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на дружеството процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а подадената жалба, като  неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Рейси Технолъджис СРЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ бл.3, вх.1, ет.2, ап.13 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000822 издадена на 28.04.2021г. от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: