№ 21364
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:................
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело №
20231110120759 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на предишната заемана длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ - заплащане на обезщетение за времето, през
което лицето е останало без работа поради уволнението и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД – законна лихва от предявяването на иска до изплащането на
сумата.
Ищцата И. К. И. с ЕГН **********, от ................, чрез адв. В. И. от
САК, твърди в исковата си молба, че с ответника били в трудово
правоотношение, по силата на трудов договор от 25.06.2019 г., като на на
19.04.2023г. трудовото правоотношение било прекратено едностранно от
страна на работодателя, считано от същата дата. Като счита, че
прекратяването е незаконно, поради незаконосъобразност на заповедта,
ищцата извежда правния си интерес да предяви настоящите искове и моли
съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да
отмени процесната заповед, да я възстанови на заеманата до уволнението
длъжност „медицински секретар“ и да осъди ответника да и заплати
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без
работа поради уволнението, за периода от 19.04.2023 г. до 19.10.2023 г., в
размер на 13 200 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се
1
поддържат.
Ответникът ............., със седалище и адрес на управление ...........,
представлявано от управителя ..............., чрез адвокат К. М. от САК, със
съдебен адрес .............., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен
отговор, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани,
моли да бъдат отхвърлени с решението по делото, претендира направените по
делото разноски.
Като взе предвид направените по делото искания и възражения,
както и представените доказателства, съдът счита следното:
По делото не се спори между страните, а и се установява от
представения като доказателство трудов договор от 25.06.2019 г., че същите
са били в трудовоправни отношения – ищцата като служител, а ответника
като работодател, като ищцата заемал длъжността „медицински секретар“.
Освен това, по делото не се спори и относно следните факти – че са налице
издадена Заповед от 19.04.2023 г. за прекратяване на трудов договор, считано
от същата дата, след като е отправено предизвестие, в което е записано, че за
срока на неспазеното предизвестие ще бъде заплатено съответстващото
обезщетение. Видно от приетите и приложени като доказателство по делото и
неоспорени от страните Предизвестие и Заповед, и двете от 19.04.2023 г.,
същите били връчени на ищата, за което тя се е подписала.
На първо място, следва да се отбележи, че в процесния случай
приложение намира т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 01.02.2021
г., постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2017 г. на ОСГК на
ВКС, където е посочено, че основанието за прекратяване на трудовия договор
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено
понятие - „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на
това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово
задължение в качествено, количествено или във времево отношение,
причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно
по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или
навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор,
то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи
фактическата причина за прекратяване на договора. За индивидуализация на
волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или
да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата
(начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата
алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или
служителят могат да упражнят правото си на защита. Както е видно и от
приетата и приложена като доказателство по делото Заповед от 19.04.2023 г.,
от страна на работодателя е посочено, че липсата на качества на
работника/служителя за ефективно изпълнение на работата, се изразяват
2
конкретно в липса на умения за работа в екип; неспособност и нежелание за
решаване на текущи проблеми от ежедневния трудов процес; липса на
инициативност и желание за подобряване на резултатите от работата; липса
на тактичност и отговорност; неспособност за ефективно управление на
времето; неспособност за създаване на добър микроклимат на работното
място. В същата заповед е уточнено, че гореизброената липса на качества се
изразява в негативно отношение към колегите, прехвърляне на отговорност за
изпълнение на текущи задачи изцяло към колегите, в резултат на което се
създава напрежение на работното място; некачествено изпълнение на
възложените задачи, в резултат на което административната подкрепа
оказвана на пациентите е непълна и в нарушение с утвърдените правила за
работа; ниското качество при изпълнение на задачите води до напрежение
сред колегите и влошаване на микроклимата на работното място.
Прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в
процесната заповед основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на
качества, предполага несъответствие между възможностите на служителя и
изискванията и критериите на работодателя, съответни на длъжността и от
значение за изпълнение на трудовите задължения, като тези качества може да
са както професионални, така и личностни. Касае се до липса на
професионални знания, умения, навици, поради недостатъчно опит или
природни дадености, като съобразителност, концентрация, схватливост,
способност за аналитично и логично мислене, способност за самокритичност
и мотивация за подобряване на трудовите умения, умения за работа в екип и
работа е хора, клиенти, пациенти и др., необходими за ефективно изпълнение
на трудовите функции. Липсата на качества трябва да е обективно и да
отразява трайно състояние на работника или служителя, като в резултат на
тази липса същият не изпълнява или изпълнява лошо или недостатъчно
качествено или резултатно своите трудови задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 4 от КТ работникът или
служителят е длъжен да изпълнява работата си в изискуемото се количество и
качество. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ произтича от идеята на
законодателя, че работодателят може да прекрати трудовия договор тогава,
когато е налице отклонение от онова, което работникът или служителят
следва да постига в работата си, и това, което в действителност постига. След
като последният не е в състояние да даде възможно най-добрия резултат,
може да бъде уволнен. Това налага да бъдат установени всички възложени на
работника или служителя трудови функции и се прецени всестранно тяхното
изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и обема на
възложените задачи, тяхната сложност, необходимостта от използване на
определени знания и умения, творческите елементи и рискът в работата,
общественото значение на изпълнението им. Следва да се установи
изпълнението на възложените задачи в количествено и качествено
отношение. Периодът, който се взема предвид, е продължителен и отразява
едно трайно състояние. От друта страна се вземат предвид и деловите
3
качества на работника или служителя в тяхната цялост с всичките им
положителни и отрицателни страни, като не е необходимо наличието на
виновно поведение, тъй като неизпълнението или лошото или
незадоволително изпълнение на трудовите функции се дължи на обективни
фактори - липса на необходими професионални или лични качества и умения
за изпълнение на възложената работа.
В процесния случай ищцата е изпълнявала длъжността „медицински
секретар“ при ответника, като видно от длъжностната характеристика за тази
длъжност, приложена към личното трудово досие на ищцата с молба от
26.10.2023 г., медицинският секретар подпомага пациентите и тяхното
информационно обслужване само и единствено в рамките на основните си
задължения, изредени подробно в т. 2. В т. II „Основни отговорности“ е
посочено, че при изпълнение на задълженията си служителят носи
отговорност за качеството на обслужване на пациентите и за документацията
свързана с информираното съгласие на пациентите, както и навременното
събиране и актуализиране на информацията за контакт на пациента, като
присъства в установените дни и утвърдените медицински заведения, в които
се провеждат експертни лекарски комисии с присъствието на пациенти, като
консултира при нужда пациентите по административни въпроси, възникнали
преди, по време на и след проведената експертна лекарска комисия, свързани
с получаване или продължаване на лечението до окончателното приключване
на експертната лекарска комисия.
Съдът счита, че правото на да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е
упражнено законосъобразно. Това извод може да бъде извлечен от
свидетелските показания на свидетелите ................... които имат преки и
непосредствени впечатления от работата на ищцата при ответника, тъй като
са работили в един екип с нея в рамките на продължителен период от време.
От показанията на свидетелите се установи, че те, както и ищцата, са
работили по програмата „..........“, в екип „............“ при ответното дружество.
Така например свидетелката ............. заяви, че е работила с ищцата в периода
от м. 09.2021 г. до м. 09. 2022 г. Впечатленията на свидетелката от работата
на ищцата са, че последната редовно не идвала навреме на работа, често е
бъркала адреси на пациентите, на които е трябвало да се изпращат документи,
не е подавала актуална информация за пациентите, не е уведомявала
останалите служители от екипа когато входира документи на пациентите.
Свидетелката заяви, че се е случвало да има забавяне от ищцата при
подготвянето на документите, с които пациентите трябва да се явят на
комисия, често не е била наясно кога кой пациент трябва да минава на
комисия. Свидетелката уточни, че в момента е поела групата от пациенти на
ищцата и се е случвало да търсят последната по извънслужебни въпроси,
например уреждане на шофьорски курсове. Други пациенти изобщо не знаели
защо ги търси, имало и пациенти, които ищцата е консултирала по
медицински въпроси, което е недопустимо, защото служителите на тази
4
длъжност нямат медицинско образование и могат да дават консултации само
по административни въпроси. Свидетелката спомена за пациент, на когото
ищцата е казала да спре лечението, без да е уведомен ревматолога за това, при
което в продължение на няколко месеца последният не е знаел, че пациентът
е спрял лечението. Свидетелката посочи, че на ищцата често са правени
забележки, но тя никога не си признавала, че е виновна и винаги прехвърляла
вината на някой друг. Грешките на ищцата са били покривани и поправяни от
останалите членове на екипа, защото принципът е когато има проблем той да
не достига до пациента, за да може последният да е доволен от услугата и от
самата програма. Свидетелката ........... посочи, че е работила в екип ,.............“
с ищцата, на същата длъжност като нея, от постъпването й на работа през м.
юли 2019 г. до уволнението и. Свидетелката заяви, че и след обучителния
период ищцата е правела много грешки при въвеждането на данните на
пациентите – сгрешени имена, единни граждански номера, сбъркани
процедури и други технически грешки, които били ежедневни. Тези грешки в
повечето случаи не са достигали до пациентите, защото останалите
служители от екипа ги оправяли и покривали, за да не страда цялата
програма.
Според свидетелката най-сериозният проблем, на който тя е била
очевидец, се е случил през м. 03.2023 г., когато ищцата входирала технически
за друг ден всички документи на пациентите. Свидетелката уточни, че
задължение на медицинския секретар е да входира документите на
пациентите, като за всеки ден от седмицата си има отделно рафтче. В
конкретния случай ищцата входирала документите на пациентите за
четвъртък, вместо за сряда, когато трябвало да се явят на комисия. Така
когато комисията, която включвала професор с доктор, който е директора на
............та, приключила работата си в сряда, пациентите останали отвън, без да
бъдат обслужени и да минат на комисия, защото документите им били
погрешно входирани за друг ден. Станали големи проблеми, скандали. Когато
извикали ищцата тя първоначално заявила, че не е объркала нищо, че някой е
минал след нея и го е направил, обвинила колегите си. След това се сетила
какво е станало, но първоначалната й реакция била да прехвърли вината върху
колегите си и да не си признае грешката. Свидетелката беше категорична, че
медицинският секретар няма право да взима отношение по медицински
въпроси, а само по административни и технически, но е чувала ищцата да
консултира пациенти по телефона по медицински въпроси, например по
повод поставяне на ваксина. Свидетелката ........... заяви също, че ищцата се е
отнасяла по различен начин към пациентите. Знае това, защото някои от тях
не били минавали на преглед при ревматолог, а директно на комисия, като
ищцата им е оформяла документите предварително. Свидетелката заяви, че
служителите от екипа са обсъждали с ищцата всички нейни пропуски и
грешки при работата, но тя винаги се оправдавала с някой друг, винаги имала
някакво обяснение или оправдание и не признавала грешките си. Отделно от
това, в началото ищцата почти не идвала в офиса, едва през последната
5
година започнала да идва, когато разбрала, че нещата не се развиват добре за
нея. Някои от нещата можели да се вършат онлайн, но имало и техническа
работа в офиса и когато ищцата не отиде, останалите от екипа вършели и
нейната работа. Грешките, неточностите и отсъствията на ищцата се
отразявали на екипа, като натоварвали останалите, тъй като тези проблеми не
трябвало да достигат до пациентите, а да бъдат обслужени качествено.
Свидетелката уточни, че са информирали управителя на дружеството устно за
грешките и неточностите на ищцата, но не знае да са й налагани
дисциплинарни наказания.
Свидетелката ............. заяви, че познава ищцата отдавна, а от лятото на
2019 г. са станали колежки. Работили са на една длъжност в един и същи екип
по „............“ по програмата „..........“ при ответното дружество, до уволнението
на ищцата. Свидетелката уточни, че в началото работата им била предимно
индивидуална, но след пандемията вече имали доста обща работа, защото
пациентите не се явявали лично на комисия и се изисквало много работа по
документация, по списъци, изисквало се прецизност и точност, за което на
ищцата не можело да се разчита. Трябвало да се работи екипно, имали
дежурства по време на пандемията, но при ищцата никога не било ясно кога
ще дойде, дали ще дойде. В работата си ищцата допускала много технически
грешки - объркване на документи, на данни, на имена. Случвало се е един
пациент да получава документите на друг, при което не може да ги завери
веднага, налагало се е да се търси другия пациент, да се връщат документите,
пак да се разпратят, което е довеждало до забавяне на заверката на протокола
в Здравна каса. Свидетелката също спомена за случая през тази година, при
който поради неправилно входирани документи 10 пациенти стояли и чакали
да минат на комисия, но документите им ги нямало, което довело до
суматоха. Свидетелката си спомни и за случай през миналата година, при
който ищцата подменила името на професора, който трябвало да подписва
документите и отново станал проблем. Тогава ищцата се опитала да обвини
друг, после казала, че е болна. Свидетелката заяви, че с останалите от екипа
покривали грешките на ищцата, за да не се отразяват те на нивото на услугата
и да не го усещат пациентите. Опитвали да говорят с ищцата, но тя не
приемала никаква критика, имала висока самооценка и ниски възможности и
това водело до проблеми. Често ищцата обвинявала други за своите грешки,
друт път казвала, че й е лошо. Закъснявала, понякога изобщо не идвала на
работа, като се оправдавала с някакви неща, които й се случили - теч,
заседнала в асансьора, някой паднал в метрото и тя помагала и т.н.
Свидетелката заяви, че екипът никога не е можел да разчита на ищцата. Освен
това, в процеса на обучение на нов служител, свидетелката установила при
разговор с пациенти, които са били обслужвани от ищцата, че тя е имала кръг
от пациенти, с които фамилиарничила и други, които е неглижирала. Най-
фрапиращият случай бил, че свидетелката разбрала от дъщерята на пациент
от групата, обслужвана от ищцата, че същият е починал преди три месеца, но
ищцата продължавала да отбелязва в програмата, че го е чула и си е взел
6
медикамента. Свидетелката е чувала и за пациент, който уреждал на ищцата
шофьорски курсове, друг носил картофи, имало и други облаги. Свидетелката
............ също потвърди казаното от останалите свидетели, че ищцата е
взимала отношение по медицински въпроси, което е недопустимо, защото те
са само техническа подкрепа. Случвало се е пациенти да минават комисия без
преди това да са били на преглед при ревматолога, при което ищцата е
подготвяла документите в нарушение на процедурата. Всички тези грешки и
пропуски се отразявали на екипа, като го затруднявали, защото останалите
гледали да компенсират, за да не пада нивото на услугата и да няма негативи
за пациентите.
От показанията на свидетелите ............... ............ изцяло се потвърждава
изложеното в процесната заповед, относно липсата на качества у ищцата за
ефективно изпълнение на възложената й работа. Свидетелите са били колеги
на ищцата в един екип и са работили заедно в продължение на години, поради
което имат преки и непосредствени впечатления от работата й. Това са на
практика останалите членове на екипа, в който е работила ищцата. Всички те
установиха едни и същи грешки и неточности при работата й, липсата на
самокритичност, неспособност за работа в екип, прехвърляне на отговорности
и обвиняване на колеги, нежелание за подобряване на работата и т.н.
От друга страна, чрез показанията на доведените свидетелите ............
ищцата не успя да обори изложените в процесната заповед основания за
прекратяването на трудовия и договор. Цитираните лица са пациенти,
обслужвани по програмата „..........“ от ответното дружество. Същите са били
обслужвани от ищцата преди уволнението и и заявиха, че са доволни от
нейните услуги. От една страна обаче, свидетелите имат доста ограничени
наблюдения върху работата на ищцата, свързани само с тяхното лично
обслужване. Те не могат да дадат обобщено мнение за качеството на работа
на ищцата при ответника, а само по повод личните си контакти с нея, които са
не повече от веднъж месечно. От друга страна, останалите свидетели - бивши
колеги на ищцата заявиха, че всяка от тях, включително ищцата, е
обслужвала около 300 пациента. Съвсем нормално е след тях да има доволни
от работата на ищцата, такива при които не е имало никакви проблеми. Освен
това останалите свидетели установиха, че в повечето случаи грешките и
пропуските на ищцата са били покривани и поправяни от останалите членове
на екипа, за да не достигат до пациентите и те да получават качествена
услуга. Не на последно място, показателно е, че и двамата свидетели-
пациенти заявиха, че и след уволнението на ищцата са доволни от
предоставената услуга, въпреки че се извършва от друга служителка.
Свидетелката Божанова заяви: „.Независимо кой ни обслужва, услугата си
върви“, а свидетелят Мицев: Жъм същата програма продължавам да съм в
момента. Обслужва ме една от свидетелките, отвън е. Нямам никакви
забележки по обслужването. Да, по абсолютно същиа начин е и сега
обслужването“. Това показва, че самата програма „..........“ е добра и се
харесва на пациентите, независимо кой ги обслужва. Необходимо е само
7
служителите по тази програма да изпълняват съвестно задълженията си и да
следват процедурите, което при ищцата за съжаление се е случвало
избирателно и непостоянно, а работата й е била изпълнена с неточности и
грешки, които са натоварвали останалата част от екипа.
Показанията на доведената от ищцата свидетелка ............ са неотносими
към процесното уволнение, доколкото същата сама заяви, че е работела в
екип „.........“ след м. 07.2021 г., а не в екип „............“, в който е работела
ищцата. Повечето от случаите, за които разказаха свидетелките-служители на
ответното дружество, са били през 2022 г. и началото на 2023 г. Свидетелката
.............. заяви, че двата екипа имали допирни точки и тя имала наблюдение
върху работата на ищцата и след м. 07.2021 г., но това твърдение категорично
беше опровергано от останалите свидетели. Свидетелката ............. заяви, че
познава ............. .............., но откакто е постъпила на работа при ответника тя е
работела в направление „........... Свидетелката заяви, че няма никакви допирни
точки между двата екипа. Същото заяви и свидетелката ..........., която уточни,
че екипите имат общ офис, който могат да ползват като принтират или
сканират нещо, но работата им е коренно различна, работят с различни лекари
и в различни болници. В този смисъл бяха и показанията на свидетелката
............., която също заяви, че познава ............. .............. и знае, че от месец
април или май 2021 г. тя работи в екип „........... Свидетелката ............
потвърди, че двата екипа нямат допирни точки, защото работят в различни
болнични заведения и с различни лекари. Всъщност самата ............. ..............
призна, че двата екипа работят в различни болнични заведения, като
допирните точки са, че от време на време била и в травматологията.
Едно от основните възраженията на ищцата е, че ако неизпълнението се
дължи на умишлено или небрежно поведение на служителя, то е налице
нарушение на трудовата дисциплина, което може да бъде както системно,
така и проявено чрез единични действия или бездействия, и подобно
неизпълнение на трудовите задължения се санкционира по правилата за
търсене на дисциплинарна отговорност – при спазване на специално уредена
процедура и преклузивни срокове. В случая обаче не е налице процедура по
налагане на дисциплинарно таказнаие, което да влече след себе си
дисциплинарно уволнение, и това са две различни основания за прекратяване
на трудовото правоотношение. Следователно, неотносимо към процесното
уволнение е твърдението в исковата молба, че ищцата нямала до момента
дисциплинарни наказания, както и сведения за закъснения, а също така и
твърдението, че от процесната заповед не ставало ясно какви правила не е
спазил работника, довели до най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение. Същото се отнася и до възражението, че не била спазена
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ за изискване на писмени обяснения от
страна на работника. Видно от самата заповед, трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а не на
основание чл. 190, ал. 1 от КТ. В случая изобщо не е имало дисциплинарно
производство и на ищцата не е налагано дисциплинарно наказание, поради
8
което всички твърдения в исковата молба в този смисъл, са неотносими и не
следва да бъдат подробно обсъждани. Подобно е положението и с друго
възражение на ищцата – че щом не била получавала дисциплинарни
наказания, това е индиция, че се е справяла добре с работата си и не е имала
съществени нарушения. Абсолютно право на работодателя е да прецени дали
грешките, пропуските и некачественото изпълнение на работата се дължат на
виновно поведение на работника или служителя, наказуемо с дисциплинарно
наказание, или се дължат на невиновна обективна липса на необходимите
качества, водещи до неефективно и неточно изпълнение на възложената
работа. В случая работодателят е приел, че е налице именно липса на качества
у ищцата за ефективно изпълнение на възложената работа, което категорично
се установи и доказа от показанията на свидетелите, които са работили с
ищцата през целия й трудов стаж при ответното дружество и имат преки и
непосредствени впечатления от нейната работа.
Неоснователно е и възражението, касаещо увеличаването на
възнаграждението на ищцата. Същата свързва свързва това увеличение с
качеството на извършваната от нея работа, твърдейки, че получават
увеличение на заплатите само служителите, справящи се със своите
задължения. Със Заповед от 31.01.2023 г., приложена към отговора на
исковата молба, управителят на ответното дружество е наредил да бъдат
увеличени основните работни заплати на всички служители, заети с
изпълнение на дейности по програма .......... (каквато е била и ищцата),
считано от 01.02.2023 г., като от същата дата е въвел най-ниска работна
заплата за служителите в размер на 2200 лева. От горното е видно, че
увеличението на заплатата на ищцата не е индивидуално, вследствие на
особени трудови заслуги, а са увеличени трудовите възнаграждение на всички
служители, като това на ищцата е най-ниското възможно за заеманата от нея
длъжност. Горното се отнася както за последното увеличение на трудовото
възнаграждение на ищцата от 01.02.2023 г., така и за всички предходни
увеличения, като нито едно от тях не е било индивидуално, а вследствие
увеличаването на трудовите възнаграждения за всички служители в ответното
дружество. В този смисъл са и показанията на свидетелите ................... които
заявиха, че трудовите възнаграждения на служителите на ответното
дружество се увеличават в началото на всяка година, без значение какви
резултати постигат и какво е качеството на работата им.
От всичко по – гореизложено се установява, че процесното уволнение,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, е законно и е съобразено
както с материалния закон, така и със задължителната съдебната практика.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед
акцесорния им характер и отхвърляне на главния иск, следва да бъдат
отхвърлени и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл.
344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
С оглед този изход на спора право на разноски има ответника на осн. чл.
9
78, ал. 3 от ГПК, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, като в него фигурират 2 000 лева адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Предвид безплатното производство по трудовите дела за ищеца, и
отхвърлянето на исковете спрямо ответника, съдът не следва да присъжда
разноски в полза на СРС.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. И. с ЕГН **********, от ................,
против ..........., със седалище и адрес на управление ..........., искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ, с които се иска признаване на
уволнението и, извършено със Заповед от 19.04.2023 г., възстановяване на
предишната заемана длъжност –"медицински секретар" и заплащане на
обезщетение за времето през което е останала без работа за периода
19.04.2023 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДАКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН **********, от ................, да заплати на
..........., със седалище и адрес на управление ..........., сумата в размер на
2 000 /две хиляди/ лева, представляваща направени по делото разноски –
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10