№ 11188
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110126945 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на “**************” ЕАД против Н. Е.
М., М. В. М. и Ц. В. М..
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него В. М. И. и Н. Е.
М. е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, с предмет: недвижим имот, представляващ
апартамент № 5, намиращ се в гр. ************** Навежда доводи, че ответниците
придобили правото на собственост върху имота по силата на наследствено правоприемство,
при дялове в съсобствения имот Н. Е. М.- 4/6 ид.ч., М. В. М.- ид.ч. и Ц. В. М.- ид.ч. В
исковата молба са развити съображения, че етажните собственици в сградата, където се
намира процесния имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “Техем сървисис” ЕООД. Ищецът навежда твърдения, че за периода м. май
2017г.- м. април 2019г. доставил в посочения имот топлинна енергия на стойност 2904 лева.
В съответствие с разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ цената на топлинната енергия била
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния сезон от
дружеството за дялово разпределение, въз основа на реален отчет на уредите за дялово
разпределение, били изготвени изравнителни сметки. Ищецът релевира твърдения, че
ответниците не изпълнили задължението си да платят цената на доставената в периода м.
май 2017г.- м. април 2019г. топлинна енергия, както и цената на услугата дялово
разпределение за посочения период. Забавата на ответниците обусловило възникването на
1
вземането му за обезщетение за забава върху главниците за цена на топлинна енергия и
услугата дялово разпределение.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата Н. Е. М. да плати сумата 1936,40 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в имот, представляващ апартамент № 5, намиращ се в гр.
************** за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г., сумата 299,73 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2018г.- 14.12.2021г.; М. В. М. да плати сумата 484,10 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в имот, представляващ апартамент № 5, намиращ се в гр.
************** за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г., сумата 74,93 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2018г.- 14.12.2021г.; Ц. В. М. да плати сумата 484,10 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в имот, представляващ апартамент № 5, намиращ се в гр.
************** за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г., сумата 74,93 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2018г.- 14.12.2021г. Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху
главниците за цена на топлинна енергия и услугата дялово разпределение, и разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие,
поддържа исковата молба.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ц.
М., в който предявените искове се признават.
Ответниците Н. Е. М., М. В. М. не са подали отговор на исковата молба.
С определение от 10.10.2022г. като трето лице помагач на страната на ищеца
“**************” ЕАД е конституиран “Техем сървисис” ЕООД.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Видно от представения н.а. № 97 от 22.08.1969г., т. ***********, дело № **********/
1969г. В. М. И. и Н. Е. М. са признати за собственици на процесния недвижим имот по реда
на чл. 55 г ЗПИНМ (отм.). В. М. И. е починал на 08.08.2010г. и е оставил наследници по
закон съпругата си Н. Е. М. и низходящите си от първа степен М. В. М. и Ц. В. М..
На 19.09.2002г. е сключен договор № 3844 за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение между “Техем сървисис” ЕООД и етажна собственост, намираща се на адрес:
гр. София, ж.к. “Изток”,ул. “Ф.Ж. Кюри”, бл. 81. Договорът е сключен въз основа на
решение на общото събрание на собствениците в етажна собственост, намираща се на
посочения адрес от 16.09.2002г.
При така установената фактическа обстановка, съдът установи следното от правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за цена на
2
доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение, в тежест на ищеца е да
установи съществуването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Отношенията между
ползвателя/ собственика и топлопреносното предприятие възникват от момента, в който
последният придобие правото на собственост или енергия, а такъв е новия ползвател/
собственик. Конкретиката на случая сочи, че В. М. И. и Н. Е. М. са признати за собственици
на процесния имот по реда на чл. 55г ЗПИНМ (отм.). Съгласно трайната съдебна практика
този нотариален акт е констативен и установява вече придобитото на собственост. Съгласно
чл. 149, ал. 2 ППЗПИНМ(отм.) съответният народен съвет продава жилища на нуждаещи се
граждани в нова сграда преди започване на строежа, по време на строежа или след
завършването му. Продажбата се извършва в писмена форма съгласно чл. 18 ЗС.
Съобразно общите правила на продажбата, когато се продава жилище в построена сграда,
собствеността преминава върху купувача от момента на сключване на писмения договор, а
при продажба на жилище, което още не е изградено (бъдеща вещ)- от момента на създаване
на вещта.
Конкретиката на случая сочи, че към момента на придобиване на правото на
собственост върху процесния недвижим имот В. М. и Н. М. са били в граждански брак.
Въпросът дали една вещ е съпружеска имуществена общност се разрешава с оглед момента,
когато юридически става придобиването на правото на собственост съобразно общите
правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. В този смисъл е
ППВС № 5/ 1972г. Посоченият имот е станал съпружеска имуществената общност (СИО),
доколкото придобивното основание се е осъществило по време на брака на купувачите
(който факт не е спорен по делото) и при действието на чл. 13, ал. 1 СК (отм.), съгласно
който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, който се прилага и относно
имуществените отношения между съпрузите за имуществата, придобити преди влизането му
в сила от съпрузи при заварени бракове (чл. 103 СК от 1968г. (отм.)).
Установява се, че съществувалата СИО е прекратена със смъртта на съпруга на
08.08.2010г., в резултат на което е възникнала съсобственост върху имота между
преживелия съпруг и низходящите от първа степен. Бракът между В. М. и Н. М. е прекратен
поради смъртта на съпругата по време на действието на СК от 2009г. Предвид § 4 СК от
2009г., приложима към имуществените отношения на посочените лица са разпоредбите на
СК от 2009г. Предвид изложеното, наред с притежаваната от него ½ ид.ч. от имота,
преживелият съпруг наследява заедно с децата от брака части, равни на техните. Предвид
3
изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 9 ЗН, съгласно която съпругът наследява
част, равна на частта на всяко дете и нормата на чл. 5 ЗН, регламентираща, че низходящите
наследяват по равни части, настоящият състав счита, че Н. М. притежава 4/6 ид.ч., а М. М. и
Ц. М.- по ид.ч. от процесния недвижим имот. Предвид изложеното между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за доставка на
топлинна енергия.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа, както и, че през процесния период в имота е била доставена топлинна енергия в
количество, съответстваща на претендираната цена.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Техем сървисис” ЕООД.
В случая етажните собственици на сградата са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач. Договорът е сключен от
4
представител на етажните собственици, упълномощен с взето на ОС, като не се твърди
решението на общото събрание да е обжалвано по предвидения ред, още повече, че за
сключването на договора не е необходимо единодушно решение на етажните собственици.
Ето защо, възникналото между третото лице-помагач и етажните собственици
правоотношение е обвързало ответниците в качеството им на титуляри на правото на
собственост. Поради изложеното, правата и задълженията по договора са възникнали
директно в правната сфера на представлявания и ответницата е обвързана от
правоотношението.
Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата- етажна собственост, се
измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер. Същият е преминал на
първоначална и последващи метрологични проверки и отговаря на изискванията на Закона
за измерванията
Действащата през процесния период нормативна уредба- чл. 155, ал. 1 ЗЕ (изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год.), предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда- етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по- голям или по- малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то
това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
В настоящия случай, с молба от 17.10.2022г. ищецът е заявил, че ответниците са
погасили чрез плащане задължението си за плащане на цена на топлинна енергия,
обезщетението за забава върху нея и разноски за държавна такса.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска-
5
17.05.2021г.
В случая плащането е извършено след предявяване на иска, поради което ответниците с
поведението си са дали повод за завеждане на иска и в тяхна тежест следва да бъдат
възложени разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “**************” ЕАД, с ЕИК *****************, против Н.
Е. М., с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за сумата 1936,40 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ апартамент №
5, намиращ се в гр. ************** абонатен № *************, за периода м. май 2017г.-
м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 17.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД, сумата 299,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018г.- 08.04.2021г., на
основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “**************” ЕАД, с ЕИК *****************, против
М. В. М., с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за сумата 484,10
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ
апартамент № 5, намиращ се в гр. ************** абонатен № *************, за периода
м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 17.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 74,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-
08.04.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “**************” ЕАД, с ЕИК *****************, против
Ц. В. М., с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за сумата 484,10
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ
апартамент № 5, намиращ се в гр. ************** абонатен № *************, за периода
м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 17.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 74,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-
08.04.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Е. М., с ЕГН **********, да плати на “**************” ЕАД, с ЕИК
*****************, сумата 66,67 лева, представляваща направени в първоинстанционното
6
производство разноски.
ОСЪЖДА М. В. М., с ЕГН **********, да плати на “**************” ЕАД, с ЕИК
*****************, сумата 16,66 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски.
ОСЪЖДА Ц. В. М., с ЕГН **********, да плати на “**************” ЕАД, с ЕИК
*****************, сумата 16,67 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски.
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца “**************” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7