Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Валя Апостолова, като
разгледа докладваното от съдия Генжова гр.д. №5268 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от
ГПК.
П.И.С. е предявил против М.К.А. евентуално съединени осъдителни искове за сумата от 13000 лева, като главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр. ЗЗД за връщане на сумата, дадена при начална липса на основание, а евентуалният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД за връщане на сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Ищецът е изложил, че се познава с ответника от 2008г. На 17.12.2013г. превел по банков път от сметката си в „Уникредит Булбанк” АД с IBAN *** от 13000 лева по сметка на ответника в Пощенска банка АД с IBAN ***. Като основание за преведа е било посочено „захранване на сметка”. Твърди, че не е било налице правно основание за извършването на този превод, поради което моли ответникът да бъде осъден да му я върне, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, претендира и сторените от него разноски в производството. В случай, че бъде отхвърлен главният иск, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата, тъй като се е обогатил с нея без основание, а ищецът е обеднял с посочената сума.
Ответникът оспорва иска като поддържа, че получената сума е използвана от него съобразно указанията на ищеца за разплащане на покупна цена по сделки от негово име. В случай, че бъде уважен предявения иск прави възражение за прихващане със свое вземане към ищеца в размер на 17000 лева. Твърди, че посочената сума е преведена от него на 06.01.2009г. по банков път чрез „Юробанк И Еф Джи България” АД с посочено основание „захранване на сметка”, като същата била преведена на ищеца без правно основание, като същата е дължима на основание л.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Претендира разноски.
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
С определение от 22.01.2019г. съдът е отделил за безспорни
следните факти: ответникът М.А. е получил от ищеца П.С. е получил от ищеца
сумата от 13000 лева с банков превод от 17.12.2013г., което се установява и от
представеното банково удостоверение изх. №0204-64-015691/26.11.2018г. от
„Уникредит Булбанк” АД.
Представено е платежно нареждане
№ BORD04747526 от 06.01.2009г. се установява, че М.А. е превел на П.С. по
сметка BG12UNCR7000150194513 в „Уникредит
Булбанк” АД сумата от 17000 лева.
Представените към молба от
05.03.2019г. преводни нареждания са неотносими към предмета на делото, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е навел доводи, че процесната сума е била
получена от ответника при начална липса на правно основание, като правната му
квалификация е чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД.
Ищецът е следвало да установи, че е заплатил процесната
сума. Установи се от представените по делото доказателства, че ищецът е превел
на ответника сумата от 13000 лева по банков път. Това обстоятелство не се
оспорва от ответника по делото.
В
тежест на ответника, който оспорва иска по чл. 55 от ЗЗД, бе да установи
евентуално наличие на правно основание за получаване на сумата или на такова –
да я задържи и да не я връща на ищеца.
Ответникът не е навел конкретни доводи за наличие на
правно основание за превеждане на процесната сума по негова сметка. Оспорването
му е общо и не е подкрепено с конкретни твърдения, нито са събрани
доказателства за установяване на облигационна връзка или друго основание за
получаване и задържане на сумата.
С оглед изложеното съдът намира, че главният иск е
основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, поради което
не следва да бъде разглеждан евентуално предявеният иск.
Ответникът е направил възражение за прихващане със
сумата от 17000 лева, която твърди че му се дължи. За да бъде извършено
прихващане на основание чл.103, ал.1 ЗЗД е необходимо вземанията да са
изискуеми и ликвидни. Може да бъде направено възражение за прихващане с вземане,
което не е ликвидно, като в този случай ефектът на прихващането настъпва от
влизане в сила на решението, с което е установено по основание и размер
вземането.
В настоящия случай ищецът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираното от ответника
вземане, с което се иска да бъда извършено прихващане с исковата сума. Наведени
са доводи за извършен паричен превод за сумата от 17000 лева на 06.01.2009г.
Същото не установено по основание и размер безспорно между страните към момента
на предявяване на исковата молба. Приложимият давностен срок за погасяване на
вземането е 5 години. Възражението за прихващане е направено от ответника с
отговора на исковата молба, като преди провеждане на първото заседание по
делото с молба от 05.03.2019г. ищецът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на тази сума. Давностният срок е изтекъл на 06.01.2014г.
Съгласно чл.
103, ал.2 ЗЗД прихващането се допуска и след като вземането е погасено по
давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Предявената давност не погасява вземането на кредитора, но тя има правен ефект,
че то не може да бъде реализирано по съдебен или принудителен ред. По
изключение съгласно чл. 103, ал.3 ЗЗД прихващането запазва своето погасително
действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е
покрито с давност /Решение № 113 от 09.07.2013 г., постановено по гр. д. №
1274/2013 г. на ВКС, II ГО/. В настоящия случай обаче това правило не може да бъде
приложено, тъй като към момента в който се е погасило по давност вземането на
ответника – 06.01.2014г. вземането на ищеца все още не е съществувало и не е
било ликвидно и изискуемо. В случая активното вземане е погасено по давност,
поради което към момента на възникване на претендираното в настоящото
произовдство вземане вече не е било възможно извършване на извънсъдебно
прихващане, дори заявеното от ответника вземане да бе установено по безспорен
начин. Поради това не са били налице предпоставките за извършване на
прихващане.
С оглед
изложеното направеното възражение за прихващане следва да бъде отхвърлено и
исковата претенция уважена.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 1960 лева, от които 520 лева – държавна такса и 1440 лева –
адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №4 за МРАВ минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно претендирата сума е в размер на 920 лева. Наредбата урежда минималния
размер на възнагражденията, като трайната съдебна практика приема, че за
прекомерно може да бъде прието възнаграждение, което надвишава двойно или
тройно минимално предвидения размер. В случая уговореното и заплатено от ищеца
възнаграждение надвишава минималното едва с ½ от него, поради което
съдът намира, че не са налице основания за неговото намаляване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********, адрес ***1 да заплати на П.И.С., ЕГН **********,
адрес ***, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата 13000 лева /тринадесет хиляди лева/, представляваща получена без правно
основание сума, преведена от сметката на ищеца в „Уникредит Булбанк” АД с IBAN ***етника
в «Пощенска банка» АД с IBAN ***, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба – 14.12.2018г, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1960 лева /хиляда
деветстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени в производството
разноски.
ОТХВЪРЛЯ възражението за съдебно прихващане,
предявено от М.К.А., ЕГН **********, за сумата от 17000лв./седемнадесет хиляди лева/
със вземането на ищеца, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: