Решение по дело №517/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на З.И.А., ЕГН ********** с адрес: ***, подадена чрез адв. С.П., срещу отказ да бъде издаден дубликат на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, обективиран в писмо УРИ: 1228-00-26805/19.07.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че не е съгласна с мотивите за отказа, тъй като е пребивавала на територията на РБългария повече от шест месеца и към настоящия момент продължава да пребивава в страната. Иска се оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, като бъде задължен административният орган да издаде СУМПС.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото съдебно производство – З.И.А. е подала заявление/по образец/ с вх. № 5910 от 18.07.2023 година за издаване на дубликат от СУМПС/л.8 от делото/. Към заявлението са били приложени два броя декларации, както следва: декларация от 18.07.2023г. по чл.17, ал.1, т.1 от ПИБЛД/л.10/, в която е посочено, че на 16.07.2023г. шофьорската книжка и контролния талон са били откраднати на летище София, както и декларация от 18.07.2023г./л.9 от делото/, с която жалбоподателката е декларирала, че не притежава СУМПС, издадено от държава – членка на ЕС и че е установила обичайното си пребиваване в РБ, по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП. Във връзка с това, тя е посочила адрес в гр. Стара Заора, ул. „Рила“ № 20.

С писмо изх. № 1228р-12058/19.07.2023г. началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора е поискал от началника на Второ РУ Стара Загора да бъде извършена проверка за обичайното пребиваване на лицето в РБ и дали същият живее на адрес гр. Стара Загора, ул. „Рила“ № 20. От докладна записка УРИ № 8245р-14935 от 25.07.2023 година се установява, че е било извършено посещение на посочения по-горе адрес - гр. Стара Заора, ул. „Рила“ № 20, при което З.А. не е била намерена, но на адреса са били сестра й и баба й, които са заявили, че З. живее на същия този адрес. При проверката на място е бил осъществен контакт със З.А. по телефона, като тя също е заявила, че живее за постоянно в страната на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Рила“ № 20, както и през периода от 01.01.2022г. до 24.07.2023г. От направената справка за пътуване на лице – български гражданин на 18.07.2023г./л.12 от делото/ било установено, че З.И.А. е била напуснала РБ на 13.09.2022 година през ГКПП Аерогара София и е влязла в страната на 16.07.2023г. през ГКПП Аерогара София.

Производството по подаденото заявление е приключило с издаването на Писмо УРИ № 122800-26805/ 19.07.2023 г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, обективиращо оспорения в настоящото производство отказ за издаване на дубликат на СУМПС. В самото писмо е посочено, че отказът е извършен във връзка със Заявление вх. № 5910/ 18.07.2023 г., подадено от З.И.А.. Като правно основание за постановяването му е посочено, че издаване на СУМПС на заявителя би било в противоречие с разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства. От фактическа страна издателят му се е позовал на получени при извършената проверка данни, че адресът на обичайно пребиваване на заявителката, по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, не е в Република България, предвид установено влизане в страната на 16.07.2023г. през ГКПП Аерогара София и липса на представени доказателства, че същата следва в учебно заведение в държава-членка на ЕС. Посочено е, съгласно чл.15, ал.2 от Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчет на водачите и тяхната дисциплина, изискването за обичайно пребиваване на територията на Република България важи и при издаване на дубликат на СУМПС, какъвто бил и конкретният случай. Писмото е връчено лично на З.А. на 27.07.2023г., видно от оформената разписка/л.25, гръб/. Срещу така постановения отказ е подадена и настоящата жалба на 08.08.2023г./по пощата – л.5/, регистрирана с вх. № УРИ: 349000-19173/ 09.08.2023г.

По делото са представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата б.ж.к. и Бонка Кирилова Господинова.

Свидетелката б.ж.к. заявява, че е снаха на жалбоподателката/съпруга на брат й/. Посочва, че в началото на юли 2023г. З.А. е заминала при мъжа си в Северна Ирландия, където е била десет дни и после се е прибрала заедно с него в България. Твърди, че след това не е ходила в чужбина и постоянно живее в България. Пояснява, че двете живеят заедно в гр. Стара Загора на ул. „Рила“ №20.

Свидетелката Б.К.Г.заявява, че е приятелка на жалбоподателката. Посочва, че в началото на месец юли 2023г. действително З.А. е ходила в чужбина, но за около десет дни при мъжа си, след което двамата са се прибрали в България. Твърди, че след това не е напускала страната и не е работила в чужбина. Живее в гр. Стара Загора, ул. „Рила“ №20 и има три деца.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата, е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, доколкото обжалваното писмо освен уведомителен характер, съдържа изричен отказ във връзка с отправено искане за издаване на свидетелство за управление на МПС, което определя това волеизявление като индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в кръга на нормативно установените с чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР правомощия. Административният акт е издаден при условията на заместване, видно от изисканата и приета като доказателство по делото Заповед № 349з-2690 от 28.06.2023 г. на директора на ОДМВР – Стара Загора/л. 36/, с която на основание чл. 33, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на Министерство на вътрешните работи и чл.43, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМВР, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за времето от 01.07.2023 г. до 20.07.2023 г. включително, е възложено началник на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Стара Загора да бъде заместван от старши инспектор Г.Й.А.– Началник група ОПТПВАНДИАД при ОДМВР – Стара Загора. Оспореното писмо за отказ да бъде издаден дубликат на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателката е издадено на датата 19.07.2023г., т. е. в периода на заместване, определен с посочената по-горе заповед и от длъжностното лице, определено със същата да замества началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора. От горното следва, че оспореният акт е постановен от материално и териториално компетентен административен орган.

Отказът е издаден в предвидената писмена форма, като независимо от наименованието на документа в който е обективиран, същият на практика съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Липсва ясно отграничена разпоредителна част, но фразата „няма да Ви бъде издаден дубликат на свидетелството за управление на МПС“, достатъчно ясно изразява волята на административния орган да бъде отказано признаването на заявеното право. В акта липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорен, но това в случая е без значение, доколкото жалбата срещу него е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Съгласно чл.159, ал.1, т.1 от ЗДвП, условията и редът за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство се определят от министъра на вътрешните работи. С Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., министърът на вътрешните работи е определил условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, като в чл.12, ал.1, т.7 от горната наредба е предвидено СУМПС да се издава и при издаване на дубликат.

Към заявлението си от 18.07.2023г., жалбоподателката е приложила документите, изискуеми съгласно чл.15, ал.2, вр. с чл.13, ал.1, т. 1 и т.6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, както и декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД за удостоверяване на твърдяното обстоятелство. В декларацията по чл.13, ал.1, т.6 от Наредбата е посочила като свой постоянен адрес и адрес на който е установила обичайното си пребиваване гр. Стара Загора, ул. „Рила“ № 20, както и че не притежава СУМПС, издадено от държава-членка на ЕС. Установяването на обичайното пребиваване на заявителя е въведено като необходимо с оглед разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно която СУМПС да се издава на лица, които са установили обичайното си пребиване в Република България, за което обстоятелство те подписват декларация. Изискването СУМПС да се издава и подновява от държавата-членка по обичайното пребиване на лицата, се съдържа и в чл. 7, § 1, б. "д" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. Съобразно данните, събрани в коментираната по-горе процедура, чието начало е поставено на 18.07.2023г. и допълнително установените такива, административният орган е счел, че именно това изискване не е изпълнено по отношение на З.А.. За обосноваване на този си извод той се е позовал на извършената справка за задгранични пътувания, от която е видно, че на 16.07.2023 година лицето е влязло на територията на РБ.

Справката за задгранични пътувания обаче не може да претендира за пълнота, доколкото касае пътувания в ЕС, при които както напускането, така и завръщането на територията на България, не подлежат на задължителна регистрация. Впрочем следва да се отбележи, че ответникът не твърди наличието на адрес в чужбина на З.А..

Според подадената от жалбоподателката декларация по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, като адрес на обичайно пребиваване е посочен този в гр. Стара Загора. Вярно е, че това съдържание на декларацията имплицитно се оспорва от ответника, предвид мотивите му в обжалвания акт /изрично оспорване не е заявено по реда на чл.193 от ГПК/, но предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че то не бе оборено в настоящото производство. Обратно, наличния по делото доказателствен материал сочи за вярност на декларираните от З.А. данни, а редица от заявените в оспорения отказ обстоятелства останаха изцяло недоказани в настоящото производство. Безспорно налице са доказателства, че жалбоподателката е пътувала в чужбина, но по никакъв начин не може да се обоснове извод за продължителността на престоя й извън страната. В случая в оспореното писмо не е коментиран и факта, че лицето има настоящ адрес на територията на РБ, а според чл. 94, ал. 1 от ЗГР това е адресът на който лицето живее. На последно място, административният орган изцяло е пренебрегнал втората част от дефиницията на чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която независимо от мястото на местоживеене и трудови връзки, при определяне на мястото на обичайното пребиваване отдава приоритет на мястото на личните връзки, при условие, че от свидетелските показания се установи, лицето има три деца, с които живее в гр. Стара Загора на посочения адрес. Индикация, че това е мястото на личните му връзки, представлява и извършената регистрация на настоящ адрес.

Като краен извод от изложеното по-горе съдът намира, че административният орган не е събрал годни доказателства, че обичайното пребиваване на З.И.А. е извън Република България. Не е налице надлежно установяване, че заявилото исканата административна услуга лице е с обичайно пребиваване извън България, т.е. че не е изпълнено изискването на чл.151, ал.5 от ЗДвП, респ. на чл.7, §1, б. „д“ от Директива 2006/126/ЕО, още повече, че в случая дори не се сочи конкретна чужда държава като място на обичайно пребиваване. При това положение настоящият състав намира, че в хода на административното производство от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. Въпросното нарушение в случая е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните. Административният орган дори не е изчакал извършването на възложената от него с писмо УРИ: 1228р-12058/19.07.2023г./л.13 от делото/ проверка относно обичайното пребиваване на заявителката, която е приключила на 25.07.2023г./л.14 от делото/, а е пристъпил към издаване на оспореното писмо, само и единствено въз основа на справка, която, както бе посочено по-горе, не претендира за изчерпателност на данните, съдържащи се в нея. Допуснатото нарушение е обусловило и постановяването на обжалвания административен акт в нарушение на материалния закон.

Не са установени по безспорен начин обстоятелства, различни от декларираните от жалбоподателя пред началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, вкл. относно мястото на обичайно пребиваване. Не е спорно, че в случая при подаването на Заявление вх. № 5910/ 18.07.2023г. З.А. е представила документите по чл.13, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, изискуеми и при издаване на дубликат на СУМПС, по силата на чл.15, ал.2 от същата наредба. По този начин от заявителя са били изпълнени всички нормативно установени материалноправни предпоставки за исканата от него издаване на дубликат на СУМПС, което прави незаконосъобразен постановения отказ от ответника в настоящото производство. Същият следва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество, преписката следва да се изпрати на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, който да се произнесе по Заявление вх. № 5910/ 18.07.2023 г. подадено от З.И.А., като се съобрази и с тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящото решение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

ОТМЕНЯ по жалба на З.И.А. с адрес *** отказ за издаване на дубликат свидетелство за управление на МПС, обективиран в Писмо УРИ: 1228-00-26805/19.07.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.

ИЗПРАЩА делото като преписка на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за произнасяне по Заявление вх. № 5910/ 18.07.2023г. подадено от З.И.А., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадено в мотивите на настоящото решение

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: