РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. гр. Лом, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Борислав К. Тончев
при участието на секретаря Верислава Р. Ангелова
като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Гражданско дело №
20251620100737 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ ***** г. от К. Е. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, чрез адв. Д. Г., вписан в **** с
№******, служебен адрес: *********, против „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ********, с цена на иска
771.61 лева.
Ищецът твърди, че на 21.08.2023 г. между него, в качеството му на
„****“ от една страна и ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК
********, в качеството му на „****“ от друга страна, е сключен Договор за
кредит № ***** (наричан по-долу „Договор за заем“). По силата на сключения
Договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер
3,540.00 лв., при условия: Фиксиран лихвен процент – 34%, годишен процент
на разходите (ГПР) – 58.44%, срок на погасяване – 30 месеца, общ дължимо –
6,073.51 лв., Такса за разглеждане – 771.61 лв.
Сочи, че таксата за разглеждане е включена в погасителния план към
Договора за заем, разпределена на равни вноски и дължима към вноските за
главница и лихва, всяка по 25.73 лв., или общо 771.61 лв., като по същество
представлява такса по управление на кредита и като такава противоречи на чл.
1
10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквото представлява разглеждането на документите
за кредита.
Счита, че въпросната такса по Договора за заем единствено води до
допълнително увеличаване на задълженията на потребителя, като дава
възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща
му дейност. Това се явява и в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива
2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти
състав) от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d'instance d'Orléans
(Франция).
На следващо място изтъква, че таксата в размер 771.61 лв. е повече от
20% от размера на получения заем, същата е значителен разход по кредита
срещу който потребителят не получава насрещна престация за заплащането и
̀
– нито преди, нито след сключването на договора. Твърди, че единствената
цел на въпросната такса е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на
кредитора чрез скрито оскъпяване на кредитния продукт.
В заключение излага, че таксата за разглеждане на документи с която
кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 771.61 лв. от Договора
за заем за нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като сочи
съдебна практика в производства срещу същия ответник.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
клаузата, уреждаща Такса за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел
„Основни условия“ в Договор за кредит № ******, сключен между К. Е. Г.,
ЕГН ********** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ***** е нищожна
поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Претендира адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх.№
***** от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: ********, представлявано от Р. А. чрез Юрк. З. Г. Х., в който
прави признание на иска по основание и размер.
2
Моли съда да присъди решение по чл. 237 от ГПК по делото, като по
отношение на разноските се съобрази с Решение на Съда на Европейския съюз
(СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от СРС (задължителни за всички съдилища на основание чл. 633
ГПК) в което се приема, че националната наредба противоречи на чл. 101,
параграф 1 от ДФЕС. С оглед решението на СЕС съдът не е длъжен да се
съобрази с минималните размери на възнаграждение по Наредба № 1 за
минималните размери за адвокатските възнаграждения.
Счита, че дори съдът да присъди възнаграждение на адвоката на ищеца,
същото следва да е значително под минималния праг на Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения и да е не повече от 150.00 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът К. Е. Г.,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. С
постъпила молба вх. № ****** от адвоката на ищеца – адв. Д. Г. поддържат
ИМ и приложените към нея доказателства.
Ответникът „Юте Кредит България“ ЕООД, редовно призовани, не се
явяват, не изпращат процесуален представител. С Молба вх. № ****** от
представителя на ответника – юрк. З. Х. поддържат отговора на исковата
молба.
С проекта на доклад по делото, обективиран в Определение № ***** и
приет за окончателен в проведеното на 17.09.2025 г. о.с.з., съдът е приел, че е
сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предявен от К. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*******, чрез адв. Д. Г., вписан в **** с №******, служебен адрес: *********,
против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: ********, за прогласяване нищожността на клаузата,
уреждаща Такса за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни
условия“ в Договор за кредит № *******, сключен между К. Е. Г., ЕГН
********** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *******.
Във връзка с направеното в отговора на исковата молба с вх.№ ******.
от „ЮтеКредит България“ ЕООД изрично признание на иска по основание и
размер, настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките по чл.
237 от ГПК за произнасяне с решение съобразно направеното признание.
Липсват отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, доколкото
3
страната може да се разпорежда с признатото право и същото не противоречи
на закона или на добрите нрави.
Поради изложеното, съдът намира, че следва да постанови решение,
което се основава на признанието на иска, като последният следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
разноски за държавна такса, възлизащи в размер на 50.00 лева. В полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т.
3 от Закон за адвокатурата. Във връзка с направеното възражение за
прекомерност на ищцовата претенция за разноски, съдът, съобразявайки
практиката на СЕС, правната и фактическа сложност на делото, интереса,
вида и количеството на извършената работа, както и размера на
претендираното от ответника в производството юрисконсултско
възнаграждение намира, че в полза на адв. Д. Г. следва да се присъдят 450.00
лв. с ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата, уреждаща Такса за
разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в Договор за
кредит № *******., сключен между К. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ******** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ********, поради противоречието и с чл.
̀
10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: ******** да заплати на К. Е. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******* сумата от 50.00 (петдесет) лева разноски по делото,
за заплатена държавна такса в производството.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ******* да заплати на адв. Д. Г., вписан в **** с
№******, служебен адрес: ******** сумата от 450.00 (четиристотин и
4
петдесет) лева с ДДС – представляващи адвокатско възнаграждение
определено на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Окръжен съд – Монтана.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5