Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
КЛАУДИЯ МИТОВА
при секретаря Кристина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 12256 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.С.В. срещу
Решение № 161641/27.07.2020 г., постановено по гр. дело № 47699/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 80-ти състав, като се сочи, че
същото е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Моли да се отмени изцяло съдебният акт и да се постанови друг, с който да
се признае изцяло насрещният иск, предявен от В.С.В., като му се присъдят
сторените в двете инстанции разноски. С допълнителна молба, депозирана в
Софийски районен съд на 15.09.2020 г., въззивникът е
уточнил, че обжалва решението в частта за вината и предоставяне упражняване на
родителските права относно децата Д.и С.В.В.(близнаци)
на майката.
Въззиваемата страна Р.Д.В. оспорва
изложеното в жалбата и моли първоинстанционното
решение в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:
С Решение № 161641/27.07.2020 г.,
постановено по гр. дело № 47699/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти
състав, е прекратен с развод сключеният
с Акт за граждански брак № 0216/01.09.2001г. на Община -Велико Търново,
между В.С.В. и Р.Д.В., като дълбоко и непоправимо разстроен по обща вина, на основание
чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 и ал. 3 от СК;
предоставено е упражняването на родителските права над децата от
брака - Д.В.В. и С.В.В., на
майката Р.Д.В., при която е определено местоживеенето на децата, на основание
чл. 59, ал. 2 от СК; определен е режим на лични отношения на
бащата В.С.В. с децата Д.В.В. и С.В.В., както следва: бащата има право да вижда и взема децата
при себе си всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето
от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя; всяка четна година - по време на
Пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната
година, за времето от 10.00 ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на
последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на
28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до
19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция на децата Д.и С., определена от
МОН за съответната нечетна година ; всяка нечетна година от 10.00. на Разпети
петък до 10.00 на Светлия Понеделник, както и четиридесет дни през лятото, които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, на основание чл. 59, ал. 2 от СК; осъден
е В.С.В., да заплаща на всяко едно от малолетните си деца Д.В.В. и С.В.В., действащи чрез
тяхната майка и законен представител Р.Д.В., месечна издръжка в размер на по
160 (сто и шестдесет) лева, считано от 01.09.2019г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 59,
ал. 2, предл. посл. от СК,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, като е отхвърлена исковата
претенция за месечна издръжка на всяко едно от децата за разликата до пълния
предявен размер от 220 лева и за времето от 16.08.2019г. до 31.08.2019г., като неоснователна;
постановено
е след развода Р.Д.В., да
продължи да носи брачното си фамилно име – В.; осъдени са страните да
заплатят по сметка на СРС по 25.00
(двадесет и пет) лева - държавна такса при решаване на делото по исковете за
развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, а В.С.В. и сумата от 460.80
(четиристотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки ) лева - държавна такса
върху издръжката на двете деца, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК; оставени са без уважение
исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като
неоснователни.
Наведените доводи за неправилност
на първоинстанционното решение в обжалваните части са
неоснователни.
Настоящият съд споделя подробно установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Първостепенният съд е изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните
доказателства и е посочил защо е приел, че майката е по-пригодният родител,
който да упражнява родителските права над ненавършилите пълнолетие деца от брака, и че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обща и на двамата съпрузи. Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния
съд и препраща към тях (чл. 272 от ГПК).
Във въззивното производство са изслушани страните
и децата Д.и С., близнаци, родени на *** г., представени са социални доклади от
ДСП Люлин и ДСП Велико Търново, разпитани са по един свидетел на страните, приети
са справки от Камарата на ЧСИ и от Централен кредитен регистър при БНБ,
удостоверения за завършен трети клас от децата, грамоти за отличен успех и
високи достижения в състезания и конкурси относно двете деца, прието е
заключение на допуснатата експертиза –съдебно-психологична (СПЕ).
Данните и доказателствата във въззивната
инстанция водят до еднозначен извод, че първоинстанционното
решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, съдът решава въпросите по ал.
2 (при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези
права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата), след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Видно от социален
доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, към датата на
изготвяне на социалния доклад основните грижи за двете деца се полагат в
семейната среда на майката, а по определен режим на контакти децата гостуват и
на баща си. Относно жилищните условия и среда за децата в социалния доклад е
посочено, че майката и двете деца обитават апартамент в град Велико Търново на
ул. „*****. По данни на майката, апартаментът е предоставен за ползване на нея
и децата от г-жа М.В., сестра на С.В., дядо на децата по бащина линия, като
майката е споделила, че М.В. приживе е
изразила волята си двете деца да наследят апартамента. Жилището се състои от
хол, спалня и кухня, майката и детето Д.спят в спалнята, а детето С.предпочита
да спи сам в кухненското помещение. Жилището е оборудвано с необходимите
мебели, създадени са нужните условия от хигиенно–битово естество. В социалния
доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново е отразено, че
майката е трудово заета с трудово възнаграждение от 870 лв., както и че
родителите на Р.В. също живеят в гр. Велико Търново, оказват сигурна и стабилна
подкрепа при отглеждането, възпитанието и обучението на децата, майката е
споделила, че поддържа добри отношения с дядото по бащина линия С.В., който се
намира в с. Момин сбор, община Велико Търново, децата му гостуват и имат
неговата подкрепа.
В заключителната
част на социалния доклад е отразено, че децата се обгрижват
адекватно в семейната среда на майката, задоволени са им всички основни
потребности, посещават редовно учебни занятия и са отлични ученици, задоволени
са здравните им потребности. В социалния доклад е отбелязано също, че майката е
оказала необходимото сътрудничество за изготвяне на социалния доклад.
Видно от социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, към
момента основни грижи за децата полага тяхната майка, жилището, в което живее
бащата е четиристайно, състои се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения,
домът е чист и подреден, хигиенно-битовите условия са много добри, домът е
обзаведен с всичко необходимо за домакинството, за децата е осигурено всичко
необходимо според възрастта и пола им, жилището е собственост на бабата по
бащина линия. Едната стая е обзаведена и обособена за децата, друга стая е
място за обучение, с бюро и компютър, има обзаведена спалня за бащата, по
негови данни стаята ще бъде предоставена на бабата по бащина линия, ако му бъдат
предоставени родителските права. Към момента бабата живее на друг адрес, но
заявява желание и готовност да помага в отглеждането и възпитанието на децата.
В социалния доклад е посочено, че г-н В. има нова работа – технически
консултант във фирма „Региоком Европейско дружество“,
като е декларирал нетно възнаграждение 1550 лв. Не е наблюдавана емоционалната
връзка между децата и бащата, предвид тяхното местоживеене. В заключителната
част на социалния доклад е посочено, че бащата изразява желание да му бъдат присъдени родителските
права, а на майката да бъде определен режим на лични отношения с децата, бащата
има сигурен доход и подслон за децата.
Към социалния доклад на Д „СП“-Люлин е приложен протокол от работна среща
от 05.10.2021 г. във връзка с ползвана от бащата социална услуга
„Психологическо консултиране“ към ЦСРИ Фондация „К.Б.“. В приложения протокол е
посочено, че при работата с психолога е забелязано, г-н В. трудно спазва
нужните граници и норми, въпреки подкрепата към него за спазването на граници, свързвал
се с психолога в почивни дни и на национални празници, като последният път бил
на 22 септември. В протокола е посочено
също, че г-н В. е споделял в психологическите сесии, че имитира майката пред
децата, използвайки подигравки и ирония, като насърчава децата си да се
включват в имитациите и по този начин се уронва образът на майката като
родител, отразено е, че в една от сесиите в края на май бащата казал, че жена
му е като муха на прозореца, ако отвориш, че влезе, споделил, че желае да вижда
„кучешка преданост“ от страна на хората, както и че е проследявал бившата си
жена и децата с цел да разбере дали живеят в жилището на леля му, казвал, че би
могъл да пусне жалба и с полицейско куче те да надушат дали Р. и децата са били
в този апартамент.
При изслушването му от въззивния съд в откритото съдебно заседание, проведено на 20.06.2022
г., детето Д.В.В. е заявило, че предпочита да живее
във Велико Търново, защото иска да живее с майка си, а тя живее там и затова
иска да е във Велико Търново, не иска да живее в София, защото няма приятели,
защото има много голямо движение, шумно е, въздухът е замърсен, а във Велико
Търново е по-спокойно. При изслушването му
в същото съдебно заседание детето С.В.В. също
е заявило, че иска да живее във Велико Търново, където ходи на училище и където
има богата история, не иска да живее в София с баща си, не знае колко често
иска да го вижда.
Пред въззивната
инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели – св. М.Х.С.,
воден от въззивника, и св. С.Т.Д., водена от въззиваемата страна, майка на последната.
От показанията на св. С. се
установява, че в началото на м. април 2020 г. и в края на м. април 2020 г.
майката отказала да даде децата на бащата, като братът на майката обиждал
бащата, бащата повикал полиция, дошли полицаи, братът
се успокоил, но децата не били дадени. Подобни случаи имало през 2021 г., когато майката изпратила СМС, че
няма да даде децата, както и през пролетната ваканция на 2022 г. Свидетелят не
знае поради какви причини майката не е предала децата на бащата. Свидетелят виждал снимки свързани с почивки, на които бащата водел децата - на море, на
планина.
От показанията на св. С.Т.Д.,
майка на въззиваемата страна, се установява, че Р.В. ***
заедно с децата, където битовите условия са съвсем прилични и се поддържат в много добро състояние – стая,
хол и кухня, които са достатъчно за тях, добре подредени, децата са отличници,
знае, че между децата и бащата има определени привременни мерки, като
единствено по време на Ковид бащата не успял да вземе
децата, иначе часовете на вземане на
децата се спазвали стриктно, след като такъв съвет дал ЧСИ и била въведена
такава тетрадка. Бащата стриктно вземал децата в петък в 18 часа и ги връщал в
неделя в 18 часа. Децата споделяли, че ги притеснява храната, защото имало
нежелана храна, липсвало разнообразие, бащата не им оказвал помощ. Бащата казал
на децата, че ако изберат да останат с майка си, ги чакат много дела и много
глупости.
Св. е уточнила, че жилището на
ул. „Козлодуй“ е на децата, получено на основание саморъчно завещание,
придобили го след смъртта на сестрата на бащата на въззивника,
като завещанието било направено три или четири години, преди да се разведат
страните.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите само в частта, в която са непосредствени, в резултат на техни лични
впечатления и възприятия, като се съобрази с разпоредбата на чл.172 от ГПК и ги
преценява с оглед всички други данни по делото, като взе предвид тяхната
възможна заинтересованост.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза, в момента на
изследването децата са в периода на откриване на идентичността, формиране на
автономност, същите са близнаци с много силна сиблингова
връзка, като и двете деца имат добра емоционална свързаност и добра комуникация и с двамата си родители,
не преживяват признаци на негативни преживявания и мисли, при децата не се наблюдават
индикации за конфликт на лоялност към никой от родителите, те са със запазена
емоционална връзка и с двамата родители. Относно родителския капацитет на
родителите е посочено, че и двамата родители имат добри намерения спрямо децата
във връзка с тяхното развитие, но в историята на семейната система има данни за
неотработени кризи във взаимоотношенията на родителите, което е довело и до
тяхната раздяла, същите са с добър родителски капацитет и могат да отглеждат
децата в подкрепяща среда, като при децата няма данни за родителско отчуждение
и не са налице действия от страна на никой от родителите за тяхното отчуждаване
от другия родител.
При изслушването му от въззивния съд, проведено в
откритото съдебно заседание на 08.11.2021 г., бащата В.С.В. е споделил, че е с
висше електротехническо образование, с прекратен договор за работа, но му
предстои (от другия петък) започване на работа в друга фирма с работно време от
9 ч. до 17ч. или от 10 ч. до 18 ч. и ще работи дистанционно. При отглеждането и възпитанието на децата може да
разчита на майка си, която живее в самостоятелно жилище, но има готовност, ако
децата бъдат предоставени на него, тя да дойде да живее при тях и да помага в
отглеждането им. Ако съдът предостави родителските права на него смята, че
режимът на лични отношения може да бъде сходен на този който той има
понастоящем и не смята да ограничава децата да се виждат с майка си, но ако
родителските права са на майката, намира този вариант за неприемлив, защото
пътува по 200 км. Иска децата да живеят с него, в неговото жилище и да подпомага майката, дори предлага тя да дойде да живее в
София, като й помогне финансово. Съгласен е на съвместно упражняване на
родителските права след споразумение, но да живеят в един град и това да е София, като счита, че обстоятелството, че
живеят в различни населени места го затруднява.
Изслушана в същото съдебно заседание майката Р.Д.В. е посочила, че има
висше образование, живее във Велико Търново и работи във фирма „М.“ също във Велико Търново, с
работно време от 8 до 17 ч. и е търговски представител. За отглеждането на
децата може да разчита на родителите си, като майка й е начален учител и в
момента учи с децата дистанционно, брат й също й помага, когато се налага. Не е
съгласна да участва в медиация и не е склонна на споразумение. Споделя, че
когато живеели заедно с бащата на децата, с него било трудно да се разговаря,
включително я удрял и така децата живеели в неподходяща среда, като счита, че
децата понастоящем са спокойни. Намира, че привременните мерки са добри и
предпочита да се запазят така. Относно изразеното от бащата, че на него му е
трудно и скъпо пътуването да Велико Търново, предлага да се вижда често с
децата, но онлайн, може да осигури видео връзка с тях, когато той пожелае. Не е
съгласна да се премести и да живее в София.
Пред въззивната инстанция са представени писмени
доказателства относно кредитната задлъжнялост на майката Р.В., като видно от
справка от ЦКР към БНБ относно кредитни договори за периода 31.05.2017 г. - 30.04.2022 г., активни
кредитни договори за посочения период са 12, но част от тях са с крайна дата на издължаване през 2022 г.,
2023 г. и 2025 г. ( за 3500 лв.), а кредит в размер на 59906 лв. е с краен срок на издължаване - 02.07.2031 г.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 СК, при развод съпрузите по общо
съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие деца от брака в техен интерес, съгласно ал. 2, ако не се постигне
споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съгласно ППВС № 1 по гр. д. № 3/74 г., което не е загубило своята
актуалност и днес, определянето на родител, който еднолично ще упражнява
родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за интересите на
децата. В понятието "интереси на децата" по смисъла се включват
необходимостта от възпитателски
качества на родителите, като се взема предвид образованието, културата,
мирогледът и другите качества на личността на отделния родител, като
същественото е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се
определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от
значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се държи сметка за
грижите и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се
разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и
възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата, като не е
полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на
отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в
излишество и лентяйство.
Следва да се държи сметка и за
желанието на родителите да отглеждат децата, привързаността на децата към
родителите, като привързаността е налице, когато са се развили чувствата на
детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и
разглезване. Следва да се има предвид полът на децата, като е прието, че
майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол,
както и възрастта на децата, а също и.
В настоящия случай и двамата родители са изразили желание да упражняват
родителските права по отношение на децата близнаци – Д.и С..
Видно от заключението на вещото лице и двамата родители имат добър
родителски капацитет, децата имат добра комуникация и с двамата си родители, не
се наблюдава конфликт на лоялност и родителско отчуждение при децата. В
настоящия случай съдът намира, че правилно първоинстанционният
съд е предоставил упражняването на родителските права на майката, като е
съобразил, както жилищната и материалната им обезпеченост и подкрепяща среда, така
и възрастта, в която се намират децата, и заради която се нуждаят от майчина
грижа и ласка, майката познава в дълбочина и се отнася внимателно и грижовно
към нуждите на децата -образование, здраве, осигуряване на емоционален комфорт,
напълно ангажирана е с учебния им процес, като и самите деца при изслушването
им пред въззивната инстанция заявяват своето
предпочитание да живеят при майката. В случая съдът съобразява и
обстоятелството, че децата са близнаци, които и според заключението на вещото
лице, се намират в много силна сиблингова връзка, а
съгласно утвърдената съдебна практика следва да се поощрява съвместното живеене
на децата, тъй като когато децата живеят и растат заедно, у тях се развиват
чувства на привързаност и взаимопомощ.
Настоящият съд намира за неоснователни доводите във въззивната
жалба, че майката не разполага с необходимия родителски капацитет, тъй като е
плаха, комплексирана личност, не може да взема важни решения, няма желание да
се развива, както и че винаги решенията се
вземат от майка й, че й е чуждо твърдото отстояване на позиции по принципни
въпроси, че е склонна към рисково финансово поведение, че има нисък праг на
психическа устойчивост при трудни ситуации склонност към импулсивно поведение с
непредвидими последствия, силна зависимост и внушаемост
от майка й, силно ограничена обща култура, ниска паметливост, ниска способност
да изразява и формулира правилно изказа си, за да звучи издържано и убедително,
има силен страх от промени, силен стремеж да гравитира към зоната на комфорт,
психична неуравновесеност, нарушена възможност за ориентация на летища, гари,
перони, булеварди, непознати улици, планински пътеки и др., като абстрактно
мислене, креативност, амбиция и упорство при нея са по-скоро в зародиш, че
професионалната й квалификация е такава, че не би й позволила във Велико Търново
/или другаде/ доходи по-високи от минималната работна заплата, че е като голямо
дете, не знае как да реагира и пита веднага майка си, че майка й я използва като банкомат, а огромната кредитна
задлъжнялост на ответницата я поставя във финансова невъзможност да се грижи за
себе си и децата, дори като се прибави издръжката от бащата, че остава с още
по-голяма сила опасността от зверски натиск на бабата за пари.
Въззивната инстанция намира
горните доводи за неоснователни, тъй като същите не кореспондират със заключението
на вещото лице по СПЕ, както и със събраните в настоящата инстанция писмени
доказателства – вещото лице е посочило, че и двамата родители са с добър родителски
капацитет и могат да отглеждат децата в подкрепяща среда, като майката е успяла
да съхрани връзката между децата и техния баща, което се установява отново от
заключението на вещото лице, от което е видно, че при децата няма данни за родителско отчуждение, и
не са налице действия от страна на никой от родителите за тяхното отчуждаване
от другия родител, не се наблюдават индикации за конфликт на лоялност по
отношение на никой от родителите, децата са със запазена емоционална връзка и с
двамата си родители.
Относно доводите за кредитна задлъжнялост на майката – действително, видно
от представените пред въззивната инстанция документи,
майката е изтеглила кредити, част от тях активни, които обаче няма данни да не са обслужвани, като
не са налице доказателства вследствие на изтеглените кредити, същата да неглижира отглеждането и възпитанието на децата – напротив
същите успешно са завършили трети клас, получили са грамоти за отличен успех и
достигнати високи достижения (видно от представените пред настоящата инстанция
доказателства). Представената справка от Камарата на ЧСИ е за образувано
изпълнително дело по отношение на бабата на децата по майчина линия – С.Т.Д., а
не и по отношение на Р.В.. Настоящият съдебен състав намира за уместно да
посочи, че наличието на кредит у едно лице не е някакво необичайно и
изключително обстоятелство, което води до снижаване авторитета и капацитета на
това лице, включително и родителския такъв, доколкото съвременният живот и актуалните
социално-икономически реалности предпоставят правото
на всяко пълнолетно и дееспособно лице, при необходимост, да се ползва от кредитните
продукти, предлагани от банки и други финансови институции.
Относно вината: Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната
част за вината са неоснователни.
Правната доктрина приема, че брачната вина е субективното психическо
отношение на съпруга към неизпълнението на собствените му брачни задължения и
техния обективен резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Правилно първоинстанционният съд е намерил, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи,
както и че поведението и на двамата съпрузи е довело до разкъсването на
семейната общност, като нито един от двамата съпрузи не само, че не е положил
достатъчно усилия за запазването й, за преодоляване на конфликтите между тях,
но е демонстрирал нежелание и неумение да прави компромиси в поведението си.
Всеки един от съпрузите е допуснал до фактическата раздяла децата им да живеят
при крайно лоши битови и хигиенни условия. Предвид изложеното правилно СРС е
приел, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи взаимна вина за
дълбокото и непоправимо разстройство, тъй като по делото не са събрани
достатъчно доказателства страните да са положили необходимите усилия за
запазване на семейната връзка, нито за възстановяването й след раздялата.
Липсата на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между тях, са
направили брачната връзка само формална и несъответстваща на закона и морала,
което разстройство не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения, отношенията между съпрузите не съответстват на правните
принципи, установени в Семейния кодекс, а последвалото фактически разделно
живеене е последица от това. Или, и двете страни с поведението си са допринесли
за разстройството на брачната връзка, ето защо, правилно районният съд е приел,
че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е взаимна.
Въззивният
съд изцяло споделя този извод на първоинстанционния
съд, като счита, че с поведението си двете страни са нарушили изискванията на
чл. 14 и чл. 15 от СК, поради което правилно е обявено, че вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака е обща.
При постановяване на първоинстанционното решение
в обжалваната част относно вината не са нарушени императивни материалноправни норми. Ето защо, въззивният
съд потвърждава първоинстанционното решение в
посочената част.
С оглед всичко изложено дотук, първоинстанционното
решение в обжалваните му части, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските: претенция за такива е заявена от въззивника.
В настоящия случай съдът намира обаче, че страните нямат право на разноски,
поради общата им вина за брачното разстройство (арг.
от чл. 329, ал. 1, във вр. с чл. 273 от ГПК) и поради
характера на производството по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК – спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно родителски права, предпоставен от невъзможност родителите да постигнат
споразумение.
Съдебното решение при спорната
съдебна администрация се постановява за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетните им деца, ползва и двамата родители и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161641/27.07.2020 г., постановено по гр. дело № 47699/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 80-ти състав, в обжалваните
части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.В., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение относно вината, е окончателно и
не подлежи на обжалване, а в останалата част може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.