№ 8046
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110136888 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът "Т.С." ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
между страните съществува облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ,
обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият излага
доводи, че съгласно тези ОУ, в периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е доставил на
ответниците топлинна енергия в имот, с адрес: гр. София, **********************, като
купувачите не престирали насрещно и не заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответниците не изпълнили задължението си да платят цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
1
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да осъди ответника К. Н. И.
сумата 99,77 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: гр.
София, **********************, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата 13,74
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 04.06.2024г., сумата 6,66 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г., сумата 1,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г.
до 04.06.2024г.; ответника М. Н. П.- И.а сумата 897,96 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: гр. София, **********************, за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата 123,70 лева- мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., сумата 59,92 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г., сумата 14,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г.
до 04.06.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. Н. И. и М. Н. П. – И.а, чрез адв. К., са подали
отговор на исковата молба. В отговора се релевират доводи, че след предявяването на
настоящите искове, ответницата М. Н. П.- И.а е подписала извънсъдебно споразумение с
ищеца, въз основа на което било уговорено разсрочено плащане на непогасените задължения
за имота към дружеството. В тази връзка, сочат че падежът на търсените вземания не е
настъпил, поради което същите са недължими.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения н.а. № 7/ 15.01.2009г., рег. № 533, дело № 5/ 2009г., Р. П. П. е
придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 11,
**************************
С н.а. № 106/ 13.02.2009г., т. I, рег. № 1806/ 2009г., дело № 91/ 2009г., в полза на Р. П. П. е
учредено право на ползване върху 1/10 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент
№ 11, **************************
На 02.08.2002г. е скл. договор между етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост. с адрес: ******************** и "*****************" ООД, по силата на
който етажните собственици са възложили извършването на услугата дялово разпределение
в сградата на "*****************" ООД. Видно от издадената от ищеца обща фактура
№ **********/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е
начислена топлинна енергия в размер на сумата 340,20 лева. От представената обща фактура
№ **********/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за
процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 664,31 лева.
На 07.10.2024г. между страните е скл. споразумение, по силата на което страните са
2
приели за установено в отношенията си, че отв. М. Н. П.- И.а дължи сумата 1290,15 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, съгласно обща фактура № **********/
31.07.2024г. и за периода 01.05.2023г.- 30.08.2024г. Страните са постигнали съгласие
изпълнението на задължението за плащане на посочената сума да бъде разсрочено на една
вноска в размер на сумата 387,09 лева, платима авансово, на 07.10.2024г. и шест вноски,
всяка в размер на сумата 150,51 лева, с падежи в периода 07.11.2024г.- 07.04.2025г.
Видно от представения фискален бон от 07.10.2024г., на 07.10.2024г. е платена сумата
387,09 лева. Като основание за плащане в представения документ е посочено споразумение.
Видно от представените платежни нареждания, на 06.12.2024г. отв. М. П.- И. е платила
сумата 150,51 лева, с посочено основание за плащане сметка **********, падеж 07.12.2024г.,
на 05.01.2025г.- сумата 150,51 лева, с посочено основание за плащане сметка **********,
падеж 07.01.2025г., на 04.02.2025г. е платена сумата 150,51 лева, с посочено основание за
плащане сметка **********, падеж 07.02.2025г., на 03.05.2025г.- сумата 150,51 лева, с
основание за плащане- сметка **********, с падеж 07.03.2025г.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), дължимата от
ответниците цена на топлинна енергия за периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г.е в размер на
сумата 997,73 лева. Обезщетението за забава върху посочената сума е в размер на сумата
137,50 лева. Цената на услугата дялово разпределение е в размер на сумата 66,58 лева, а на
обезщетението за забава върху посочената сума- 15,70 лева. Извършените от ответниците
плащания, съгласно представените платежни документи, са отнесени за погасяване на
задължението, предмет на споразумението от 07.10.2024г. и не се отнасят до задълженията,
предмет на настоящото дело. между страните не е скл. друго споразумение, освен това от
07.10.2024г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващия отговорността му факт на
изпълнение на задължението чрез плащане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
3
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че Р. П. П. е придобила правото на собственост
чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18
ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора. Установява се, че Р. П. П. е починала на
27.11.2023г. и е оставила наследници по закон низходящата от първа степен М. Н. П.-
И.а. Следователно ответницата М. Н. П.- И.а е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Пасивната материална легитимация на отв. К. Н. произтича от
учреденото право на ползване.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
4
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.
04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “*****************” ЕООД.
По делото не е спорно, че през периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г. ищецът е доставил през
процесния период топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сградата- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Задължението е възложено на топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2
ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане
5
на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а ЗЕ. В нормата на чл. 22 Общите условия
(от 2016г.), приложими за процесния период, е посочено, че дялово разпределение се
извършва възмездно чрез възлагане на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща
на продавача стойността за услугата "дялово разпределение". Начинът, по който се формира
стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ.
Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. От представения договор, сключен между ищеца и ТЛП
страните са договорили, че цената на услугата дялово разпределение се заплаща от ищеца.
Изложеното обуславя извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга дялово разпределение.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че
услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била действително осъществена.
По повод на правопогасяващото възражение на ответниците, следва да се посочи
следното:
Отв. М. П.- И.а обосновава възражението си с твърдение, че ответницата е погасила
задължението за цена на топлинна енергия и услугата дялово разпределение, съгласно
сключеното споразумение за разсрочено изпълнение. От представените писмени
доказателства- фискален бон и платежни нареждания, се установява, че като основание за
плащане е посочено споразумение и задължение по сметка **********, с падежи в периода
07.12.2024г.- 07.02.2025г. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, този, който има
към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Конкретиката на случая сочи, че
ответницата е посочила, че погасява задължение във връзка със сключеното споразумение
(предмет на което е задължението на отв. М. П.- И.а за цена на топлинна енергия и услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2023г.- 30.04.2024г.) и такива с падежи в периода
07.12.2024г.- 07.02.2025г. (които съвпадат с падежите, уговорени в споразумението). С оглед
изложеното, с плащанията е погасено задължението за цена на топлинна енергия и цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2023г.- 30.04.2024г. , което обуславя
неоснователността на възражението.
В обобщение, исковете за заплащане на цена на топлинна енергия и цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г. са основателни и следва да
бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
6
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура **********/ 31.07.2022г. за отчетен период м.
май 2021г.-м. април 2022г., падежът на задължението е настъпил на 14.09.2022г.,
задължението по фактура № **********/ 31.07.2023г., за отчетен период м. май 2022г.- м.
април 2023г., е станало изискуемо, считано от 14.09.2023г. Обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-
06.06.2024г.. е в размер на, 137,50лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
По отношение на разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 50
лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 148,06 лева.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящото производство ответниците са
направили разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата 400 лева и
7
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на същите следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 11,61 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. И., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***********,
сумата 99,77 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: гр.
София, **********************, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.08.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата
13,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 04.06.2024г., на
основание чл. 86 ЗЗД, сумата 6,66 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба- 16.08.2024г., до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Н. П.- И.а, с ЕГН **********, сумата 897,96 лева, да плати на "Т.С." ЕАД,
с ЕИК ***********, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:
гр. София, **********************, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.08.2024г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 123,70 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., сумата 59,92 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба- 16.08.2024г., до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***********, против К. Н. И., с ЕГН
**********, иск за сумата 1,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2021г. до 04.06.2024г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***********, против М. Н. П.- И.а, с
8
ЕГН **********, иск за сумата 14,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2021г. до 04.06.2024г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Н. И., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***********,
сумата 14,81 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. П.- И.а, с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК
***********, сумата 133,25 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***********, да плати на К. Н. И., с ЕГН **********
и М. Н. П.- И.а, с ЕГН **********, сумата 11,61 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Далсия” ООД като трето лице помагач на
страната на “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна
жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9