Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 159 22.07.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и пети юни Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 593 по описа за 2018 година.
Настоящото дело беше образувано по повод искова молба
от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена
Ванева, чрез адв. Владимир Илков Павлов, със съдебен адрес: гр. София 1421,
бул. „Черни връх“ 33Е, ет.4 против В.Д.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особения представител адв. Елена Ставрева,
АК - Бургас, с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуване вземането на ищеца (като правоприемник на дейността на
Алфабанк-клон България), така както е посочено в представеното на съда по
ч.гр.д. 1226/2018 г. на Районен съд - Бургас извлечение от счетоводни книги на
банката, произтичащо от Договор за кредит № ***/ 2008, Продукт ***, за следните
суми: 37 605,95 евро непогасена
главница, ведно със законната лихва от 19.01.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане и 222 лв. нотариални такси. Претендира се и присъждането на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, в това число допълнително
заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2008 г.
страните сключили договор за кредит № ***/ 2008, Продукт ***, по силата на
който „Алфабанк - клон България“ (чийто правоприемник на дейността е „Юробанк
България“ АД) предоставила на П. Т. Р.и В.Д.Р. банков кредит в размер на
33 000 евро за покупка, строителство и ремонт. Срокът за погасяване на
кредита бил 30 години (360 месеца), на 360 анюитетни месечни вноски, включващи
главница и лихви, първата от които била дължима един месец след датата на
първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период, а всяка следваща
вноска била дължима на същото число на съответния месец до пълното погасяване
на кредита. Била договорена годишна лихва от 6,2 % за първите 15 години,
считано от датата на подписването му, след което банката да определи лихвения
процент. При неприемането му или при неявяване в банката за подписване на
анекс, кредитополучателите следвало да издължат остатъчния размер от кредита в
срок до един месец след изтичане на петнадесета година от срока на договора.
Кредитополучателите дължали и такса за управление и обработка на кредита и при
предсрочно погасяване в посочените в договора размери. Подписани били и общи
условия, неразделна част от договора, в които били уговорени наказателна лихва при забава за плащане на
месечните погасителни вноски, както и правото на банката да обяви целия кредит
за предсрочно изискуем.
В по-късен етап към договора били подписани общо 3
анекса, с които кредитът бил предоговарян, като към главницата били прибавяни
редовната, просрочената и наказателната лихви и се удължавал срока на договора,
със или без гратисен период. Било предвидено погасителният план да се
актуализира от банката в началото на всяка следваща календарна година и
кредитополучателите да се явяват в банката, за да им бъде предоставен, като
неявяването ги освобождавало от задължението да заплащат дължимите суми съгласно актуализирания план.
Била уговорена и неустойка за просрочие на вноски, такси, комисионни и
разноски. Освен това, анекси № 2 и 3, съответно от 31.01.2012 г. и 18.07.2013
г., ответникът подписал вече в качеството си не на кредитополучател, а на
солидарен длъжник, като се задължил да отговаря солидарно за всички задължения
на кредитополучателя на основание чл. 101, във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД,
както и за всички последици от неизпълнението, включително и за разноските по
събирането. Била увеличена договорната лихва на 7 % годишно. Съгласно
погасителния план към анекс № 3, остатъкът от кредита се изплащал на 348
месечни погасителни вноски с падеж 18-то число на съответния месец, считано от
18.08.2013 г. до 18.07.2042 г. в размер на 258,36 евро, като последната
изравнителна вноска трябвало да бъде в размер на 261,06 евро.
Твърди се също така, че поради неизпълнение от страна
на кредитополучателя и солидарните длъжници, банката предприела действия за събиране
на просрочените вноски, като се снабдила със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 6464/2014г. по описа на Районен съд – Бургас и
било образувано изп.д. № 20148000400735/2014 г. при ЧСИ с № 800 - Ивелина
Борисова Божилова.
След като неизпълнението на договора от страна на длъжниците
продължило, банката обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, за
което изпратила нотариална покана до
длъжниците на посочените в договора адреси, като солидарният длъжник Я. И.я
получила лично за себе си и със задължение за предаване на дъщеря си -
кредитополучателя П. Р.. Ответникът В.Р. се считал уведомен чрез залепване на
основание чл. 47 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 47 ал. 5 от ГПК. За част от
предсрочно изискуемите суми, банката се снабдила със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 1226/2018 г. на Районен съд – Бургас, който бил
присъединен към горепосоченото по-рано образувано изпълнително дело.
В отговора на
исковата молба, служебният защитник на ответника В.Р. поставя под съмнение
представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на
ищеца. Сочи липсата на редица съществени елементи: в Анекс № 3 - на дати на
сключване, на преструктуриране на главницата, на последната вноска; на
погасителни планове; на данни за размерите на редовната и просрочената главница
и лихвите, вкл. наказателната, които се прибавят към главницата. Липсвала и
яснота относно компонентите на лихвената база по т. 11 от общите условия и на
доказателства за уведомяването на кредитополучателя за това. Прави възражения
за нищожност на редица клаузи от договора, анексите и общите условия: на т.1 от
трите анекса – поради противоречие със закона и добрите нрави, невъзможен
предмет, анатоцизъм, неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г.; на т. 1.2 от анекси № 2 и 3, с
които се променя размерът на годишната лихва – поради липсата на съгласие; на
т. 13 от ОУ – поради противоречие с добрите нрави, неравноправни клаузи и
порочна практика по смисъла на чл. 68 и сл. от ЗЗП; на т. 12 от ОУ – поради
неравноправна, противоречие със закона и добрите нрави, липса на съгласие; на
т. 3 от анекс № 1 и т. 4 от анекси № 2 и № 3 – поради противоречие с
разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД, като счита за недопустимо с договор да се
променя законово определеният размер на обезщетението за забава, а в случай че
бъдат счетени за неустоечни – поради неравноправност, противоречие с добрите
нрави и липса на съгласие и в условията на евентуалност моли да бъде намалена
поради прекомерност; на клаузите за възлагане на нотариалните такси върху
длъжника – поради неравноправност и липсата на доказателства за тях. Счита, че
законната лихва не се дължи от 19.012018г. и че липсват доказателства за сторените
в заповедното производство разноски.
Банката в допълнителната си искова молба счита, че наведените с отговора на исковата
молба доводи на ответната страна са неоснователни, тъй като в договора и анекс
№ 1, В.Р. се подписал заедно със съпругата си П. Р. като кредитополучател и
отговарял солидарно заедно с нея. В последствие подписал анекси № 2 и 3 като
„солидарен длъжник“, с което на основание т.7.1 се задължил да отговаря
солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание чл. 101,
вр.чл. 121 – 127 от ЗЗД. И в двата случая ответникът оставал солидарно
задължен, независимо от основанието за това, обемът на отговорността му не се
променял. Счита, че въпросът дали длъжницата П. Р. е редовно уведомена за
предсрочната изискуемост, не може да бъде изследван в настоящото производство
предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, както и поради факта,
че такова възражение може да направи единствено тя.
Депозираният отговор на допълнителната искова молба съдържа
твърдения, че процесният договор като сключен с потребител по смисъла на ЗЗП и
директивата, следва да се преценя съобразно посочените нормативни актове. Направено
е възражение за нищожност и на клаузите на
чл. 7 и 7.1 от анекси № 2 и 3 поради липса на основание, като съчетаващи
два вида лични обезпечения – поръчителство и встъпване в дълг, респективно са
неравноправни – чл. 143 и 146 ал.2 от ЗЗП. Счита, че ответникът е подписал
договора като поръчител. Вземането на банката било погасено изцяло или частично
от публичната продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот,
извършена на 24.11.2016 г. Сочи липсата на доказателства за представителната
власт на П. Р., подписала анекс № 3 от името на ответника. Счита клаузите на
чл. 4 и 5 от договора, както и на чл. 9, 13, 13.2 и 23 от общите условия, за
неравноправни. Посочва, че извлечението от сметката на банката в настоящото
производство не представлява доказателство за основанието и размера на
вземането, а е частен документ.
В съдебно заседание ищцовата страна не изпрати
процесуален представител, а в молби заяви, че поддържа исковете и моли съда да
ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира
съдебно-икономическа експертиза.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения
служебен защитник, изрази становище за неоснователност на предявените искове
поради всички изложени възражения. Позовава се на заключенията на приетите
основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи. Защитната си теза разви
в писмени бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е
кредитор, предприел действия за принудително събиране на вземането си по облекчения
ред на заповедното производство, в което обаче длъжникът е подал възражение. Няма
спор, а и справка в ТРРЮЛНЦ показва, че „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* е
правоприемник на „Алфа банк“ А.Е. чрез клона си „Алфа банка – клон България“ АД
с ЕИК *********. Искът е насочен срещу длъжник по заповедното производство, за
който се сочи, че нарушава материални субективни права на ищеца, като
неоснователно отказва изпълнение на изискуемо парично задължение. Същата е
допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното
заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 1226/2018 г. по описа
на РС-Бургас, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 679/ 20.02.2018г.,
съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 1475.46
лв. направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок е
подадено възражение от ответника. Производството по настоящото дело е
образувано в срока, започнал да тече след подаването на възражението. Внесена е
дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1,
вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК и чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е бил сключен договор за кредит № ***/2008
от 17.05.2008 г. (л.12-18 по делото) между „Алфа банка – клон България“ АД от
една страна и П. Т. Р.и В.Д.Р., като физическите лица са получили сумата от 33 000
евро, която е била усвоена. Срокът на издължаване е бил 360 месеца от
усвояването според приложения погасителен план (л.139-145). С допълнително
споразумение (анекс № 1) от 11.12.2009г. (л.17-18) са били променени условия по
договора, в т.ч. прибавяне на непогасената част от начислените лихва върху
редовната главница, наказателната лихва върху просрочената главница, към
главницата (капитализиране) при нов краен срок – 11.12.2039 г., като към
договорената годишна лихва е била добавена надбавка от 10 % върху непогасените
в срок суми, с нов погасителен план (л.146-152). В чл.5 е уговорено, че
поръчителите се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя при
условията на чл.138 от ЗЗД, а според чл.5.1 солидарният длъжник се задължава да
отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание чл.101,
вр.чл.121 – 127 от ЗЗД. Подписаният на 31.01.2012г. анекс № 2 (л.19-20) отново
предвижда включване на натрупаните лихви към главницата, променен е
договореният лихвен процент на 7 %, срокът за погасяване е удължен до
31.01.2042 г. в 12 месечен гратисен период за главницата. Съставен е бил нов
погасителен план (л.153-159), който „влиза в сила независимо дали е получен от
кредитополучателя“. Чл.7 и чл.7.1 са аналогични по съдържание с чл.5 и чл.5.1 от предходния анекс. С последния
анекс № 3 е с дата …/ 07.2013г. (л.21-22) отново начислените лихви са били
включени към главницата, с приет нов погасителен план (л.23-26). На 26.09.2017г.
е била получена нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем от Я. С. И., със
задължение да я предаде на П. Р.. На 02.11.2017г. помощник нотариус при
нотариус Феодора И. с район на действия РС-Бургас е приела за редовно връчена
нотариална покана на ответника, на основание чл.47 от ГПК (л.39). Приложени са
и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК № 3793/ 11.09.2014г. по ч.гр.д.№ 6464/2014г. по описа на РС-Бургас и
изпълнителен лист за дължими суми против П. Р., В.Р. и Я. И.отново по договор
за кредит № ***/2008г. Поради неплащане на дължимите суми, банката е подала
заявление пред РС-Бургас, било е образувано ч.гр.д.№ 1226/2018г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, № 679/ 20.02.2018г.
(л.28) за сумата от 37 605.95 евро главница, 222 лв. нотариални такси,
законната лихва считано от 19.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 1475.46 лв. разноски (държавна такса) Издаден е бил
изпълнителен лист за тези суми в полза на банката.
Приложени са преписи от документи, съставени по
изп.д.№ 20148000400735/2014г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с район на
действие ОС-Бургас (л.168-194), от които е видно, че е била извършена публична
продан на недвижим имот, собственост на ответника, като получените суми са били
разпределени, а към 01.12.2016г. е била заделена за кредитора „Юробанк
България“ ЕАД сумата от 43 054.24 лв.
Според
заключението на вещото лице Ж.К. (л.195-201), дължимите суми по договора към 19.02.2018г.
са: главница в размер на 37 605.95 евро; възнаградителна лихва върху
главницата от 3527.75 евро; обезщетение за забава върху просрочени плащания
10 139.82 евро; нотариални такси 222 лв. и застраховка 17.98 евро. С
извършените постъпления от ЧСИ са направени от банката е погашения за сумата от
общо 18 317.54 евро и 3581.08 лв.
В
допълнителното си заключение (л.221-227) вещото лице е изчислило, че дължимите
от ответника суми при спазване на първоначалния погасителен план биха били
следните: главница в размер на 4230.93 евро; лихви 16 384.30 евро; такси
1606.86 евро. След приспадане на сумата получена от банката след извършената
продажба на ипотекирания недвижим имот, би останал дълг в размер на 7380.43
евро, към която сума следва да се приспаднат и събраните от ЧСИ суми от 987.74
евро след 21.10.2016г.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност на приетите за допустими
искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Ответникът В.Р. заедно с П. Р. са усвоили
одобрения кредит в размер на 33 000 евро, установено и в заключението на вещото
лице К.. Съобразно сключения договор за банков кредит, Р. се е задължил да
заплаща погасителни вноски според погасителен план. С преставането на плащане
на погасителните вноски за повече от 90 дни след 08.12.2016г., е било изпълнено
условието на т.28.1, вр.чл.29.2 от Общите условия на банката и кредитът е
станал предсрочно изискуем. Двамата съдлъжници П. И. и В.Р. са били
уведомени с нотариални покани за решението на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което изявление е предхождало подаването на заявление пред
съда. По делото няма нито едно доказателство, че ответникът е внесъл каквато и
да било сума след 08.12.2016г. Р. следваше да внася суми поне според
първоначалния погасителен план, ако е смятал някои от клаузите по договора и анексите
за недействителни.
Но въпреки тези факти, исковете са неоснователни
поради недоказаност на твърдяната в заявлението пред РС-Бургас и пред
настоящата инстанция дължимост на сумите от В.Р. в неустановено негово качество
само като „солидарен длъжник“. В същото заявление претенцията е насочена против
другия длъжник – П. Т. И.(тогава още с фамилия Р.) в качеството ѝ на
„кредитополучател“, т.е. главен длъжник. Ясно е, че банката счита, че В.Р.
дължи сумите в друго свое качество. В самата искова молба подробно са описани
сключените анекси, като изрично се твърди, че според чл.5 и чл.5.1 от анекс № 1
и чл.7 и чл.7.1 от анекси № 2 и № 3, Р. се бил задължил с подписването им вече да
отговоря солидарно за всички задължения на основание чл.101, вр.чл.121-127 от ЗЗД, с други думи като „трето лице“, встъпило като съдлъжник. Такова качество Р.
не е придобивал в никой момент, доколкото задължаването му по кредита
едновременно в две и повече различни качества, е недействително. От самото
начало В.Р. е главен длъжник – полученият кредит е бил предоставен на двамата
кредитополучатели, а Р. е и кредитоискател (л.135-136). В нито един момент това
негово качество не е претърпяло промяна, т.е.няма как да е станал напр. „поръчител“
на самия себе си или „трето лице – солидарен длъжник“. Анексите не съдържат и
дума, че кредиторът се е отказал от Р. като солидарен длъжник в качеството му
на кредитополучател. Това е достатъчно, исковата претенция да бъде отхвърлена.
Неоснователни са и част от възраженията на служебния
защитник на Р.. Заявеното в началото на писмените бележки, че ответникът е
поръчител и не следва да отговаря поради изтичане на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД, не почива на фактите по делото, след като от самото начало В.Р. е главен длъжник
и никога не е ставала „поръчител“ (налични празни бланки за поръчители към
досието му в банката – л.137-138). Затова и ответникът следва да се счита за
редовно уведомен за волята на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем като
главен длъжник – била му е връчена нотариална покана на адреса, който той е
заявил по договора, а и в анексите след това. Уведомяването или не на другия
главен длъжник – П.И., е без значение. Съдът приема, че с това кредиторът е
изпълнил изискването за уведомяване на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, застъпено изрично и в т.18 от
ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК.
Без съмнение, В.Р.
е потребител по смисъла на чл.2, ал.1, б.“г“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г., след като сключеният договор за кредит не попада в обхвата на
неговата търговска или професионална дейност, както коректно е отбелязано в
писмените бележки. Следователно в отношенията му с търговеца „Алфа банк – клон
България“ АД следва да се прилагат правилата на Закона за защита на
потребителите.
Чл. 1 от анекс № 1 от 11.12.2009г. предвижда прибавяне
на непогасената част от начислените лихва върху редовната главница и
наказателната лихва върху просрочената главница, към главницата
(капитализиране) при нов краен срок – 11.12.2039 г. Същото предвиждат и клаузи
от анекси № 2 и № 3. Тези норми изпълват хипотезата на олихвяване на изтекли
лихви или анатоцизъм, което според чл.294 от ТЗ е допустимо само между
търговци. Съобразно трайната практика на ВКС (решение № 275/ 15.09.2014г. по
гр.д.№ 3783/2013г. на ВКС, І гр.о.; решение № 299/ 05.06.1992г. по гр.д.№
380/1992г., V гр.о. и др.), този текст е недопустимо да се прилага по отношение
на физически лица, което прави цит.клауза от анекси №№ 1, 2 и 3 нищожна.
Основателно е и възражението за недействителност на
извършеното от кредитора едностранно увеличаване на лихвения процент, без това
да е станало след преговори с длъжника. Първото е било сторено на 12.04.2009г.,
като от 6,2 % е лихвата е увеличена на 7 % годишно. На 11.12.2009г. е било
извършено увеличение от 2,5 % на 10 % на надбавката над лихвения процент по
кредита при забава на плащанията. Макар и двете да са станали с подписването на
анекси (допълнителни споразумения) между страните, по своя характер нормите на чл.1.2
от анекс № 2 и чл.3 от анекс № 1 представляват неравноправни клаузи по смисъла
на чл.26 ал.1, предл.първо от ЗЗД, вр.чл.143 от ЗЗП и същите не могат да породят
правни последици в отношенията между страните.
Основателни са и направените възражения за недължимост
на лихва върху сумата от 51 238.67 лв. (колкото общо са били преведени по
сметка на кредитора от ЧСИ) за периода от 01.12.2016г. (заделянето на сумите)
до 19.02.2018г. (подаване на заявление пред РС-Бургас). Банката е била
информирана от ЧСИ за всички извършени процесуални действия, без да предприеме
нищо между двете дати, поради което и за този период длъжникът не би могъл да
отговоря, тъй като е налице забава на кредитора.
Доказателства за заплатени нотариални такси в размер
на 222 лв. не бяха представени, което налага отхвърлянето на претенцията в тази
ѝ част на отделно основание.
Предвид изложеното, съдът приема предявените установителни
искове за неоснователни. С оглед приетото по отношение на недължимата главница,
не следва да бъде уважавана и претенцията за заплащане на лихви за забава на
основание чл.86 от ЗЗД. Искът за заплащане на лихва за периода от 19.01.2018 до
19.02.2018г. следва да се отхвърли и на друго основание – към 19.01.2018г.
заявление за заповед за изпълнение на паричното задължение пред съд не е било
подавано.
Предвид отхвърлянето на предявените искове, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, „Юробанк България“ АД следва да заплати в полза на
държавата по сметка на ОС-Бургас направените по делото разноски в размер на общо
320 лв. изплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК и
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, чрез адв. Владимир Илков Павлов, със съдебен адрес: гр.
София 1421, бул. „Черни връх“ 33Е, ет.4 против
В.Д.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особения представител представител адв. Елена Ставрева, АК - Бургас, с адрес
на кантората: гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл.65, вход 4, ет.6 искове да
се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 37 605,95 (тридесет и седем хиляди шестстотин и
пет евро деветдесет и пет евроцента) непогасена главница, ведно със законната
лихва от 19.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане и 222 (двеста
двадесет и два ) лв. нотариални такси, произтичащи от Договор за кредит № ***/
2008, Продукт ***, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Димитър Шумаров и Милена Ванева, чрез представител адв. Владимир Илков Павлов, със съдебен адрес: гр.
София 1421, бул. „Черни връх“ 33Е, ет.4 да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 320
(триста и двадесет) лв. разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: