№ 1966
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110123930 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на „Би привилиджт 1“
ООД да заплати на К. Е. Я. сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатена част от
нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019г. до 31.07.2019г., дължимо по
силата на сключен между страните трудов договор № 4 от 28.02.2019г.
Ищецът твърди, че в периода от 28.02.2019г. до 01.08.2019г. с ответника били страни
по трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им трудов договор
и прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като по време на съществуването му заемал
длъжността „търговски директор“ в ответното дружество, за което му се следвало основно
трудово възнаграждение от 3000.00 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ месеца
на полагане на труда, като нетният размер на възнаграждението възлизал на сумата от
2327.94 лева. В периода от 01.03.2016г. до 31.07.2019г., обаче, тази сума не му била
изплащана в цялост, като за всеки от включените в периода месеци му били изплащани с по
200.00 лева по- малко, поради което претендира същите в настоящия процес.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази наведените от ищеца твърдения и доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да
установи съществуването през исковия период на трудово правоотношение между страните
със соченото в исковата молба съдържание, както и реалното предоставяне на работната
сила на служителя в полза на работодателя през установеното за това работно време.
Както бе изяснено, ответникът не е подал отговор на исковата молба, като освен това
негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, поради
което и не е оспорил възникването на която и да е от материалните предпоставки, включени
1
в пораждащия спорното материално право фактически състав. Въпреки това, за пълнота и
прецизност следва да се изясни, че от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства се установява съществуването между страните през исковия период на
трудово правоотношение по трудов договор № 004/28.02.2019г., по силата на което ищецът
е заемал длъжността „търговски директор“ в ответното дружество, както и прекратяването
на същото, считано от 31.07.2019г. в срока за изпитване, уговорен между страните в полза
на работодателя. Въз основа на коментираните доказателства се установява и
правнорелевантното обстоятелство, че уговореното между страните основно месечно
възнаграждение възлиза на сумата от 3000.00 лева, както и че същото е било платимо до 25-
о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Наред с това, при липсата на други данни и съобразно установената в трудовото
законодателство, в частност нормата на чл. 8, ал. 2 КТ, презумпция за добросъвестност при
изпълнение на трудовите задължения следва да се приеме, че през исковия период
служителят е предоставил работната си сила в полза на работодателя, поради което и при
липсата на доказателства, а и на твърдения за извършени в негова полза плащания на
сочените като неплатени части от следващите му се за периода м. март 2019г.- м. юли 2019г.
трудови възнаграждения (при доказателствена тежест да установи подобно изгодно за него
обстоятелство с правно значение, принадлежаща на работодателя), следва да се приеме, че
същият е останал задължен за заплащането на тези части. По изложените съображения, с
оглед липсата на оспорване от ответника и на размерите на претендираните като неплатени
части от процесните месечни възнаграждения следва да се приеме за установено, че в
правната сфера на ищеца съществуват вземания от ответника- работодател именно за
търсените суми, поради което искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде
изцяло уважен.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция по правило разноски се
следват единствено на ищеца, комуто в случая такива не следва да бъдат присъждани,
доколкото не е заявявана претенция да са реално извършвани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС сумата от 55.00 лева, представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на иска,
както и за издаване на съдебно удостоверение на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ „Би привилиджт 1“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на К. Е. Я., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева, представляваща
неизплатена част от нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.03.2019г. до
31.07.2019г. по силата на сключен между страните трудов договор № 4 от 28.02.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Би привилиджт 1“ ООД, ЕИК *********, да
заплати в полза на СРС сумата от 55.00 лева, представляваща държавна такса, дължима за
разглеждане на исковете, както и за издаване на съдебно удостоверение на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2