М
О Т И В И
Към Присъда № 260012 от 18.10.2021 г. по НОХД 369/ 2019
г.
по описа на Районен съд гр. Луковит
Производството е образувано по повод внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр.
Луковит, с който на подсъдимия М.Г.М. са повдигнати следните обвинения:
- за това, че от неустановена дата до 11.09.2019 г.
в частен дом, находящ се на ул. „С.“ № * в
с.Румянцево област Ловеч, държал акцизни стоки - тютюневи изделия, а именно: 9
броя кутии цигари марка „MURATTI AMBASSADOR“ на стойност 45.00 лева и 109 броя
кутии цигари марка „СООРЕR“ на стойност 817.50 лева, или всичко на обща
стойност 862.50 лева, без поставен
български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2 т. 2 от ЗАДС („На облагане с акциз подлежат: …..т. 2 - тютюневите изделия“); чл. 10 -
12 ЗАДС (Тютюневи изделия са пури и пурети, цигари и
тютюн за пушене) и чл. 28, ал. 1 от ЗТТСТИ („Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС“),
като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно (след като деецът е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление) – престъпление
по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, предл. 2-ро,
вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, вр. с чл. 2, т. 2, вр. с чл. 11 от ЗАДС, вр. с чл.
28, ал. 1 от ЗТТСТИ.
- за това, че от неустановена дата до 11.09.2019 г.
в частен дом, находящ се на ул. „С.“ № * в
с.Румянцево, област Ловеч, държал боеприпаси за огнестрелно оръжие: 63 броя
патрони кал. „22 LR“, без да има за това надлежно разрешение, изискуемо
съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
-придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях се осъществяват след получаване на разрешение,
издаденото от директора на ГДНП на МВР или началника на съответното РУ МВР по
постоянен адрес на лицето - чл. 76 и сл. от ЗОБВВПИ - престъпление по чл. 339,
ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа частично
повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия М.Г.М.. В частта му за извършено от
него престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1 НК моли подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършване на това престъпление, а именно за държане на акцизни
стоки, тютюневи изделия без бандерол, когато такъв се изисква по закон, като
случаят не е маловажен. Излага становище, че от събраните в хода на проведеното
наказателно производство доказателства се установява, че именно подсъдимия на
процесната дата - 11.09.2019 г., в стопанисвания от него търговски обект в село
Румянцево и в обитаването от него жилище е държал така предявените в днешно
съдебно заседание общо 118 бр. кутии цигари от марките „Мурати“ и „Купър“, като
същите са без поставен български акцизен бандерол. Прокурорът не поддържа
повдигнатото обвинението срещу подсъдимия с обвинителния акт за престъплението
по чл. 339, ал. 1 НК. Счита, че е налице хипотезата на чл. 9 НК, като макар и
формално подсъдимият да е извършил процесното престъпление, а именно държал е
боеприпаси без надлежно разрешително, счита, че макар и формално деянието да
осъществява състава на това престъпление, неговата обществена опасност е трайно
занижена, поради което и не представлява достатъчно обществена опасност, за да
се разглежда като престъпление. В тази насока сочи факта, че по делото се
установи, че подсъдимият е придобил правоспособност за ловец, макар и никога не
е притежавал разрешително за държане, носене и употреба на оръжие и боеприпаси,
което до известна степен снижава обществената опасност на деянието, тъй като
това гарантира, че подсъдимият е наясно с естественото на така държаните
предмети, с правилата за тяхното съхранение. Набляга се на факта, че се касае
за боеприпаси, а не за огнестрелно оръжие. Тяхното количество също е
сравнително ниско, и най-вероятно те са попаднали в неговото държание, а именно
по твърдения начин – някога някой ги е забравил в стопанисвания от него
търговски обект, но той продължил да ги държи, с което действително е
осъществен съставът на престъплението.
Подсъдимият се явява в с.з. с упълномощени от него
защитници – адв. Р.М. *** и адв.
Ц.Ц. ***. Отрича да е извършил вменените му
престъпления, и най-вече да е държал предметите на престъпленията. Моли да бъде
оправдан по двете обвинения.
Защитниците на подсъдимия молят същият да бъде
признат за невиновен по двете обвинения, като развиват съображения за несъставомерност на действията му по двете престъпления, за
които са му повдигнати обвинения.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Г.М. с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Я. , живее в
с. Румянцево, област Ловеч, ул. „С.“ № *, с българско гражданство, българин,
със средно образование, неженен, безработен, осъждан.
С влязло в сила на 01.06.2018 г. протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № *54/ 2018 г. на PC - Луковит
същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК - държане на акцизни стоки - тютюневи изделия, без бандерол, като му било
наложено наказание 7 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено
за изпитателен срок от 3 /три/ години.
На 11.09.2019 г. на територията на с. Румянцево, община Луковит, се
провеждала специализирана полицейска операция на ОД МВР - Ловеч по линия на
противодействие на икономическата престъпност – разпространението на акцизни
стоки – тютюневи изделия без български акцизен бандерол. Свидетелите Г.В. В.-
инспектор сектор „ПИП" при ОД МВР - Ловеч, И.П.П.
- инспектор сектор „ПИП" при ОД МВР - Ловеч и С.Н.Х. - младши полицейски
инспектор при РУ - Ловеч, малко след 09.30 часа в същото населено место,
посетили търговския обект на улица „С.“ № *, който се намирал в дома на
подсъдимия М.Г.М.. Срещнали се с подсъдимия и му разяснили, че ще извършат
проверка на основание чл. 83 от ЗМВР.
По време на извършване на проверката свид. В. установил, че в обекта
обособен като хранителен магазин се съхраняват акцизни стоки без бандерол -
кутии цигари, както и патрони 22 кал. На място веднага била извикана дежурна
оперативна група при РУ - Луковит и било извършено претърсване и изземване в
търговския обект и прилежащите помещения на жилището обитавано от подс. М.,
като процесуално-следственото действие е извършено в условията на неотложност
като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства.
При претърсването били намерени, описани и иззети, както следва: зад бар в
обособеното търговско помещение били намерени - 9 броя кутии цигари марка „MURATTI AMBASSADOR“, описани като
обект № * в съставения протокол. Непосредствено до тях били намерени 9 броя
кутии цигари марка „COOPER“ - обект № 2. Непосредствено до тях, поставени в
шкаф били намерели поставени два броя пластмасови кутии за патрони със
съдържание - 63 броя патрони калибър „22LR“ - обект № 3. Било извършено
претърсване и на втория етаж на сградата, където в тайник в коридора били
намерени 100 броя кутии цигари марка „COOPER“ - обект № 4, като иззетите при
претърсването общо 118 броя кутии цигари били без поставен акцизен бандерол.
При извършване на процесуалното действие М. заявил, че цигарите са за собствена
употреба, закупил ги е от негов познат от гр. Луковит. Относно патроните
заявил, че са на някой от ловците, които често посещават търговския обект.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебна
стоково-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице пазарната
стойност на иззетите 109 броя кутии цигари марка „COOPER“ възлиза на
817.50 лева, а на 9 броя кутии цигари марка „MURATTI AMBASSADOR" - 45.00 лева - или общо стойността на намерените акцизни стоки е 862.50
лева.
При разследването била изготвена и съдебно-балистична експертиза, като след
експертното изследване на боеприпасите вещото лице дало заключение, че
намерените при претърсването в имота на обвиняемия - 63 броя патрони са калибър
„22LR“, са предназначени за използване в
различни системи /автоматични, полуавтоматични и неавтоматични/ огнестрелни
оръжия с нарезна цев, годни са за употреба, с тях
може да се произведе изстрел и представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.
Останалите след провеждане на експертизата 57 броя патрони и 6 броя гилзи били
предадени за съхранение в служба „КОС“ при РУ – Луковит.
Видно
изисканата и приложена в досъдебното производство докладна записка от служба
„КОС“ при РУ – Луковит, на подс. М.М. не е издавано
разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.
От приетата по делото като писмено доказателства
Разписка № 0200009513743996 от 20.08.2019 г. издадена от EasyPay
се установява, че подс. М.М. е заплатил капаро за пет
нощувки в хотел Китен за периода от 02.09-07.09.2019 г.
От писмо изх. № 01-1482 от 31.05.2021 г. на Община
Луковит се установява, че към инкриминираната дата 11.09.2019 г. и в периода
преди това, в общината не е имало регистриран търговски обект на адрес с.
Румянцево, ул. „С.“ № *
От изисканите справки от СЗДП, ТП ДГС с. Лесидрен
се установява, че към инкриминираната дата и в периода преди и след това, са
били издавани разрешителни за индивидуален лов на лицето Х.С.Х..
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира
изготвените и приобщените по делото съдебно-стокова и балистична експертизи.
Така описаната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото писмени и гласни доказателства в съдебно заседание
– разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство и посочени в
обвинителния акт, както и допуснатите по искане на защитата допълнителни
свидетели.
Съдът проведе разпит на И.П.П. и Г.В. В.
и С.Н.Х., които дадоха сведения относно създадената организация и начина на
провеждане на проверката и претърсването в дома на подсъдимия, като между тях
няма съществени различия. По отношение на тези обстоятелства показанията им са
еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги приема и кредитира
изцяло. Свидетелите са категорични, че при извършената проверка в търговски
обект, който нямал такъв статут – нямал необходимите разрешителни, касов апарат
и т.н., но видимо бил зареден с хранителни и алкохолни продукти, са открили
известно количество цигари, а в чекмеджета и патрони 22 калибър. Категорични
са, че при проверката на прилежащата към обекта жилищна площ, която, обитавана
от съдържателя на заведението – самият подсъдим, на втория етаж в тайник
изграден в кухина под коридор, в торба която се изтегля с въже били намерени
още цигари без бандерол, над десет стека, като подсъдимият дал обяснения, че
цигарите са за негова лична употреба, за пушене. От показанията им се
установява, че майката на подсъдимият била трудно подвижна жена и живеела в
същия двор, но в една лятна кухня, а жилището на подсъдимия се намирало точно
над търговския обект, отгоре, където в коридора намерили въпросната кухина с
цигарите.
С цел разкриване на обективната истина, съдът
проведе разпити в качеството на свидетели на членове на Ловно-рибарската
дружинка към с. Румянцево – Председател В.Й.В., П.Н.Б., Ц.Ч.В., С.И. Д., Д.В.В. и Х.С.Х.. Съдът кредитира показания на посочените
свидетели, от които се установява, рано сутрин в събота и неделя, ловджиите от
дружинката участващи в ловния излет, се събират в обекта на подсъдимия за да
пият кафе или закусват, носейки със себе си оръжията, патрондаши с боеприпаси,
като имало случай някой да изпусне или забрави там патрони. От показанията им
се установява, че подсъдимият не е ловец, не е ходил на ловни излети, никога не
са го виждали да стреля, или да има пушка, и най-вече, че въобще не го влекат
лова и оръжията. По конкретно от показания им се установява, че определени
ловци са показвали своето снаряжение и боеприпаси, обсъждали са ги, че по време
на ловните излети идват много гости и много често са забравяни патрони при
подсъдимия, че често сутрин ловджиите са били обслужвани от майката на
подсъдимия.
Показанията на майката на подсъдимия С.С.Г. и свидетелката С.Д.П., негова племенница, относно това
– кой е придобил и държал в обекта и тайника намерените цигари без бандерол, се
подкрепят единствено от обясненията на подсъдимия, но същевременно са
опровергани по един категоричен начин от събраните останали доказателства,
поради което съдът няма причина да ги приема за отговарящи на обективната
истина. Съдебният
състав не кредитира показанията на свидетеля С.Г. в частта, в която се твърди,
че цигарите ги е закупила за собствени нужди, тъй като е пушач, както и че тя е
придобила цигарите и със свои действия ги е поставила в тайника в жилището,
което се обитава само от подсъдимия. Лишено е от каквато и да е логика тези
твърдения на свидетеля, тъй като в с.з. съдът възприе състоянието на майката на
подсъдимия, която бе видимо трудно подвижна и очевидно с влошено здраве.
По делото чрез разпит са приобщени и показанията на
свидетеля А.М.С.
и С.П.Н., първата съсед, а втората позната на майката на подсъдимия. Съдът
кредитира показанията им, в частта, относно твърденията им, че както
подсъдимият, така и неговата майка са обслужвали клиентите в помещението
обособено като търговски обект, но не и твърденията им, в частта, че майката на
подсъдимия е пушач и е прибрала патроните, които свид. С. намерила в обекта. Не кредитира
показанията на свид. С.П.Н. относно твърденията й, че майката на подсъдимия е
съпричастна с намерените кутии цигари в обекта и обитаваната от подсъдимия част
от жилището им. От
показанията на тези свидетели лъха предубеденост или заинтересован от изхода на
делото, тъй като явно са в добри отношения със семейството на подсъдимия,
същите са логически неиздържани и не се подкрепят от останалите доказателства
по делото.
По делото са приобщени и показанията на свидетеля С.Д.П.,
племенничка на подсъдимия. Същите съдът определя, като допустими и относими. При съпоставката им с останалата част от
доказателствения материал настоящият състав смята, че същите противоречат и се
явяват необосновани, тъй като възпроизвеждат защитната теза на подсъдимия
относно обстоятелствата, при което са придобити намерените цигари без бандерол.
Самата свидетелка е близък роднина на подсъдимия и очевидно е заинтересована да защитава
неговата позиция в процеса, поради което показанията й не би следвало да се
кредитират.
Съдът внимателно обсъди обясненията на подсъдимия, които
освен основно средство за защита са и способ за събиране на доказателства, като
същите следва да се обсъждат и кредитират само в частта, относно отричането той
да е държал намерените патрони в обекта, приемайки, че на инкриминираната дата
и място няма безспорни и категорични доказателства, които да потвърждават факта
на държането като фактическо състояние. Съображения в тази насока ще бъдат развити по-долу, при
обсъждане на доказателствата от правна страна. Не кредитира обаче неговите
твърдения, че не е съпричастен с намерените в обекта и жилището му кутии цигари
без бандерол, са в някакъв синхрон с показанията на неговата майка и свид. А.М.С.,
но са в противоречие с останалите кредитирани по делото гласни и писмени
доказателства.
В хода на съдебното следствие с цел непосредствено
да се изследват получените данни по делото, а именно какво представлява
дупката-долап /широчина, дълбочина и т.н./, намиращ се на втория етаж в
жилището на подсъдимия, в което са намерени по-голямата част от цигарите без
бандерол. Съдебният състав възприе местата, където са намерени иззети вещи, като
вследствие резултата от
следственият експеримент, намира действията на проверяващите и разследващите
органи за валидни. Възприе и обективните дадености в жилището на подсъдимия
/разположение и оборудване на обособения търговски обект и местата,
където са били намерени цигарите и патроните, в т.ч. и какво представлява тайника
в коридора на втория етаж на жилището/, за да може правилно да оцени събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие по реда на чл. 283,
ал. 1 от НПК са приобщени и събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства, които имат
значение за изясняването на факти и обстоятелства относими
към предмета на делото. Съдебният състав не констатира наличието на процесуални
нарушения, които да са допуснати при тяхното допускане, събиране и проверяване,
поради което същите могат да се оценят като допустими, относими
и необходими – в частност, изготвения протокол за претърсване и изземване от 11.09.2019
г.
При така изложеното от фактическа страна и при
анализа на събраните доказателства, всяко едно поотделно и всички в тяхната
съвкупност, съдът намира от правно страна, че обвинението
спрямо подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК не е доказано по следните съображения:
Относно престъплението по
чл. 339, ал. 1 от НК, според обвинението, от неустановена дата до
11.09.2019 г. в частен дом, находящ се на ул. „С.“ №
* в с.Румянцево, област Ловеч, подсъдимият М. е държал боеприпаси за
огнестрелно оръжие: 63 броя патрони кал. „22 LR“, без да има за това надлежно
разрешение, изискуемо съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - придобиването, съхранението,
носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се осъществяват
след получаване на разрешение, издаденото от директора на ГДНП на МВР или
началника на съответното РУ МВР по постоянен адрес на лицето - чл. 76 и сл. от ЗОБВВПИ.
Във връзка с това обвинение по делото са събрани
доказателства, след обсъждането на които настоящият състав счита, че
обвинението е недоказано. Анализирайки доказателствата съдът приема за
безспорно установено, че от обективната страна на престъплението са налице част
от елементите на състава: Налице е предмета на престъплението - боеприпаси 63
броя патрони кал. „22 LR“. От заключението на балистичната експертиза е
установено, че патроните са предназначени за стрелба с малокалибрено оръжие и същите
са годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ и
представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Като веществени доказателства
боеприпасите са надлежно иззети и приобщени към доказателствения материал и
представляват неразделна част от него. Няма спор къде са се намирали
боеприпасите. От протокола за претърсване и изземване се установява, че това е
посоченото в обвинителния акт място – помещение особено като търговски обект намиращо
се на първия етаж на сграда, в която на втория етаж живее подсъдимия, което
помещение е ползвано като магазин обслужван предимно от подсъдимия, но и от
неговата майка, и в което помещение често се събирали местните ловджии, които
носели понякога в себе си патрони от вида и калибъра намерен при претърсването.
По делото не са представени никакви доказателства
за това, че подсъдимият притежава надлежно издадено разрешително за носене на
оръжие по реда на ЗОБВВПИ, поради което съдът приема за доказано, че същият не
разполага с такова. Същият не е бил и законен ловец. Липсата на подобен
документ и непредставянето на доказателства за обратното обосновават
установеността на отрицателния факт – елемент от състава на престъплението –
„без надлежно разрешително“ – но от значение е да се отбележи, че изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в държане, като фактическо състояние, при
което авторът на престъплението упражнява реална фактическа власт над
инкриминирания предмет, в случая боеприпаси.
При съвкупната оценка и анализ на доказателствата
съдът намира, че не може да се обоснове извода, за това, че подсъдимият с
действията си е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. От събраните
гласни доказателства не се установят данни за това непосредствено преди
проверката, по време на проверката и след нея подсъдимият да е държал по
какъвто и да е начин процесните патрони. Свидетелите, извършили проверката не
изнасят никакви данни в тази посока, дори напротив подсъдимият не е заявил пред
тях, че знае за патроните. При проверката, а след това и при претърсването не
са били намерени оръжия, най-вече от същия калибър. По делото се събраха данни
от разпитаните лица членуващи в местната ловно-рибарска дружинка, от което може
да се направи извод, че някой е от тях е забравил патроните в помещението,
където са намерени. Същевременно, съдът отчита близките отношения между
подсъдимия и неговата майка, но в крайна сметка не може да се игнорират нейните
твърдения, че видяла патроните – при което е налице хипотетична възможност тя
ги е оставила в чекмеджето, в което са намери при проверката. Няма събрани
никакви доказателства в обратна посока.
По делото не е представено нито едно пряко
доказателство, което да потвърди факта на държането, от което да се отговори на
логичните за случая въпроси – как е държал подсъдимия боеприпасите, той ли ги е
намерил или придобил по някакъв начин, и той ли ги е поставил в чекмеджето. На
тези въпроси няма отговор дори в обвинителния акт – нито в описателната му
част, нито в диспозитива е посочено как подсъдимият, чрез какви конкретни
действия и къде точно е осъществил държането на патроните.
Съдът самостоятелно в хода на съдебното следствие
изследва тези въпроси, за отговора на които не се представиха и събраха никакви
доказателства – спорни или безспорни. Въпреки липсата на отговор на поставените
въпроси прокуратура поддържат обвинението като доказано, позовавайки се на
косвените доказателства, за това, че патроните са намерени в помещение
обособено като търговски обект и обслужвано от подсъдимия. Няма спор, че
процесните патрони са се намирали на инкриминираното място, спорен е въпросът
как са попаднали там. На този въпрос също няма отговор, както от описаното в
обвинителния акт, така и от доказателствената
съвкупност. Твърденията на обвинението, че подсъдимият е държал в посочения
период и на посоченото място патроните, не са доказани и за съда те имат
стойност само на предположение. За съда това е една възможна, логически
издържана версия, но неподкрепена от доказателствения материал.
При така изложеното съдът намира, че събраните по
делото косвени доказателства не подкрепят категорично и еднозначно обвинението.
В трайно установената съдебна практика отдавна е прието, че обвинението може да
се приеме за доказано въз основа само на събрани косвени доказателства,
тогава, когато при тяхното обсъждане се налага и обосновава единствено
възможния извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. В процесния
случай не се събраха безспорни доказателства, че подсъдимият е автор на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Обвинението спрямо него не е доказано
по безспорен и несъмнен начин, предвид изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. При така посоченото, съдът намира, че подсъдимият М. следва да бъде
признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК по така
повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НПК, доколкото присъдата не може да
почива на предположения, съгласно изискването на чл. 303, ал. 1 от НПК.
Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият М.Г.М. е осъществил
състава на престъплението по по чл. 234, ал. 3, т. 1,
вр. с ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 28 ал. 1 от НК,
вр. с чл. 2, т. 2, вр. с чл. 11 от ЗАДС, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗТТСТИ,
изразяващо се в това, че от неустановена дата до 11.09.2019 г. в частен дом, находящ се на ул. „С.“ № * в с.Румянцево област Ловеч,
държал акцизни стоки - тютюневи изделия, а именно: 9 броя кутии цигари марка
„MURATTI AMBASSADOR“ на стойност 45.00 лева и 109 броя кутии цигари марка
„СООРЕR“ на стойност 817.50 лева, или всичко на обща стойност 862.50 лева, без поставен български акцизен бандерол,
когато такъв се изисква по закон - чл. 2 т. 2 от ЗАДС („На облагане с акциз
подлежат: …..т. 2 - тютюневите изделия“); чл. 10 - 12 ЗАДС (Тютюневи изделия са
пури и пурети, цигари и тютюн за пушене) и чл. 28,
ал. 1 от ЗТТСТИ („Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС“), като случаят
не е маловажен и деянието е извършено повторно (след като деецът е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление) – престъпление по чл. 234,
ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 28
ал. 1 от НК, вр. с чл. 2, т. 2, вр. с чл. 11 от ЗАДС, вр. с чл. 28, ал. 1 от
ЗТТСТИ.
Престъпното деяние по чл. 234 НК е своеобразно
посегателство против отделните стопански отрасли /раздел II-ри от НК/, като
чрез криминализирането му държавата защитава своето
право да събере определен /еднократен, косвен и специфичен/ данък – акциз. Това
право се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол и
следователно охраняваният интерес е постъпването на лимитирана
парична сума в държавната хазна. В процесния случай стойността на цигарите е
862.50 лева, която сума надхвърля
незначително /с една втора/ размера на МРЗ. Несъмнено предмет на
престъплението по чл. 234 НК са стоки, а не неплатеният данък, който при
възлагане на експертизата не е бил определен от вещото лице. Несъмнено неговата
стойност е по-малка от предмета на престъплението, но точният размер на данъка
не е от естество да определи съставомерността на деянието на плоскостта на
разграничаване на маловажните от немаловажните случаи. Стойностният изразител
на маловажността на деянието не е единственият меродавен за подобна оценка, но
той следва да се съпостави несъмнено с мотивацията за деянието – която в случая
е свързана с преследваните от подсъдимия цели - лично ползване за него и
неговата майка. То се установява както от самите полицейски служители, пред
които той е заявил това намерение, така и от документираното от него изявление
в протокола за претърсване и изземване. Като обстоятелство, обуславящо
маловажността на случая следва да се преценят и безупречното процесуално
поведение на подсъдимия, с липса на други административни наказания по ЗАДС и
ЗТТИ, които данни сочат, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с другите случай от този вид. В контекста на изложеното съдът
преценява, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 234, ал. 1 НК -
немаловажност на случая.
За случаи като процесния в чл. 123, ал. 1 и чл. 126б,
ал. 1 и 2 от ЗАДС е предвидена административно-наказателна отговорност за
дейците, в обсега на която е предвидена санкция и за физически лица за държане,
продажба, пренос и превоз на акцизни стоки без бандерол. Регламентираната
административно-наказателна отговорност би имала изискуемото се поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие върху индивида, като чрез това
санкциониране би била реализирана и необходимата генерална превенция спрямо
останалите членове на обществото.
Ето защо съдът призна подсъдимият М.Г.М. за
невинен, в това, че от неустановена дата до 11.09.2019 г. в частен дом, находящ се на ул. „С.“ № * в с.Румянцево област Ловеч,
държал акцизни стоки - тютюневи изделия, а именно: 9 броя кутии цигари марка
„MURATTI AMBASSADOR“ на стойност 45.00 лева и 109 броя кутии цигари марка
„СООРЕR“ на стойност 817.50 лева, или всичко на обща стойност 862.50 лева, без поставен български акцизен бандерол,
когато такъв се изисква по закон - чл. 2 т. 2 от ЗАДС („На облагане с акциз
подлежат: …..т. 2 - тютюневите изделия“); чл. 10 - 12 ЗАДС (Тютюневи изделия са
пури и пурети, цигари и тютюн за пушене) и чл. 28,
ал. 1 от ЗТТСТИ („Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС“), като случаят
не е маловажен и деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 234, ал.
3, т. 1, вр. с ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 28 ал. 1
от НК, вр. с чл. 2, т. 2, вр. с чл. 11 от ЗАДС, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗТТСТИ,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото му
обвинение в този смисъл, като на основание чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с
чл. 301, ал. 4 от НПК, вр. чл. 305, ал. 6 НПК му наложи административно
наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
По изложените съображения съдът постанови своя
съдебен акт. С него съдът постанови да се отнеме на основание чл. 53, ал. 2,
буква „а” от НК, в полза на държавата приобщените по делото веществени
доказателства – 57 броя патрони кал. „22 LR“ и 6 броя гилзи от същия калибър,
на съхранение в служба КОС при РУ МВР Луковит, като предмет на престъплението
по чл. 339, ал. 1 НК, притежаването на които е забранено. Да се отнеме на
основание чл. 234, ал. 5 от НК, в полза на държавата приобщените по делото
веществени доказателства: 9 броя кутии цигари марка „MURATTI AMBASSADOR“ и 109
броя кутии цигари марка „СООРЕR“, на съхранение в РУ МВР Луковит, като предмет
на престъплението по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, предл.
2-ро, вр. с чл. 28 ал. 1 от НК. Също осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия М.Г.М. да заплати сумата от 67.20 лева, направени разноски в хода на
досъдебното производство, по сметка на ОД МВР Ловеч, както и да заплати сумата
от 30,00 лева, направени разноски в хода на съдебното производство, по сметка
на Районен съд Луковит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: