Решение по дело №290/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 175
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Емилия Колева
Дело: 20221000600290
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адв.В. И., упълномощен защитник на
осъдения К. Б. И. за възобновяване на НОХД № 1198/18г. на Кюстендилски
районен съд.
Предмет на искането е присъда № 260016 от 23.03.2021г. по НОХД
№ 1198/18г. на Кюстендилски районен съд, потвърдена с решение № 46 от
15.11.2021г. по ВНОХД № 383/21г. на Кюстендилски окръжен съд. В
искането се поддържа, че присъдата на Кюстендилски районен съд,
потвърдена от Кюстендилски окръжен съд, е постановена при съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на
приобщените по делото доказателства и незаконосъобразност на изводите
относно доказателствената годност на тези, въз основа на които е прието за
установено авторството и вината на осъдения К.И.. Съдът не бил дал вяра на
показанията на св.Б. от съдебното следствие, които са в противоречие с тези
от досъдебното производство, тъй като лицето е осъдено за престъпление по
чл.290 от НК и изобщо не е следвало да се кредитират никакви негови
твърдения, както и извършеното от същия разпознаване. Счита, че от
доказателствата по делото не е установена самоличността на извършителя,
фактическата обстановка не е изяснена, налице са противоречия в
показанията. Въззивният съд не бил дал отговор на възраженията за
неправилната интерпретация на показанията на част от свидетелите, не бил
извършен доказателствен анализ. В мотивите си е възприел фактическите
1
констатации на първоинстанционния съд относно деянието и неговото
авторство, и ги е изменил единствено в частта относно неговия механизъм.
Сочи, че производството по делото е с неразумна продължителност, което не
се дължи на фактическа и правна сложност или на действия на подсъдимия и
неговата защита. Оспорва приетата от инстанционните съдилища правна
квалификация на деянието, да е извършено по хулигански подбуди. Счита, че
доказателствата не могат да обосноват извод в тази насока. Сочи като
основание за възобновяване и нарушение на принципа за справедливостта по
чл.52 от ЗЗД във връзка с присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Моли да бъдат отменени присъдата на РС-Кюстендил и решението
на ОС-Кюстендил, като осъденият К.И. бъде оправдан, или да му бъде
наложено административно наказание на основание чл.133 от НК.
Алтернативно, моли да бъде възобновено производството и делото върнато за
ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание пред САС защитата на осъдения - адв.И.,
поддържа направеното искане за възобновяване на основанията, посочени в
него.
Осъденият К.И. в лична защита поддържа заявеното от защитника
си.
В съдебно заседание пред САС прокурорът представляващ САП
взема становище, че искането е неоснователно. Счита, че не са налице
основания за възобновяване на наказателното производство. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата и
въззивния акт. Установено е авторството, правилна е квалификацията и
наложеното наказание е справедливо.
В последната си дума осъденият И. моли да се преразгледа делото
по-стриктно да се уважи искането за възобновяване.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличието на сочените основания за
възобновяване, намери следното:
Искането на адв.И. - защитник на осъдения И., за възобновяване на
производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на
основание чл.420, ал.2 от НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК спрямо
влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.
Разгледано по същество същото е неоснователно.
С присъда № 260016 от 25.03.2021г. по НОХД № 1198/2018г.
Кюстендилски районен съд, НК, 7 състав е признал подсъдимия К. Б. И. за
виновен в това, че на 13.09.2017г., в гр.Кюстендил, на ул.„Георги Бенковски”,
в района на кръстовището с ул.„Македония”, е причинил по хулигански
подбуди тежка телесна повреда на Ф. К. Р. от гр.Кюстендил, изразяваща се в
2
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /черептно-
мозъчна травма, съставляваща остри масивни вътречерепни кръвоизливи с
компресия на мозъка/, като му е нанесъл удар с ръка /юмрук/ в областта на
главата - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.2, във
вр. с. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода” в размер на три години, като на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за изпитателен срок от пет години.
С присъдата съдът е осъдил К. Б. И. да заплати на Ф. К. Р. сумата
от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на нанесената му тежка телесна повреда,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2017г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер
от 100 000 (сто хиляди) лева, е отхвърлил иска като неоснователен
С присъдата си съдът е осъдил К.И. да заплати направените по
делото разноски.
С решение № 46 от 15.11.2021г. по ВНОХД № 383/21г.
Кюстендилски окръжен съд е изменил присъдата на Кюстендилски районен
съд в наказателната част относно механизма на причиненото увреждане и е
увеличил размера на присъденото обезщетение на Ф. К. Р. до 40 000 лева,
като я е потвърдил в останалата й част.
При осъществената извънредна съдебна проверка САС не
констатира сочените от осъденото лице и защитника му нарушения на
процесуалните разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции
за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
обусловили пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни
констатации по основния факт на наказателния процес - извършване на
инкриминираното престъпление и неговото авторство в лицето на
подсъдимия.
В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е
установено, че К.И. е извършител на престъпното деяние по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с. ал.1 от НК. Първостепенният съд е
направил изводите си след обстойно обсъждане и преценка на събраните по
делото годни доказателства. Относно механизма на причиняване на телесната
повреда, инстанционните съдилища са подложили на внимателна проверка
гласните доказателствени източници за тяхната достоверност. Това е било
необходимо, тъй като относно механизма на причиняване на тежката телесна
повреда се очертават две групи от очевидци, всеки от които излага твърдения,
че е възприел поведението на пострадалия, респ. действията на подсъдимия.
Така, свидетелите Н. и К. К. и В. Д. поддържат, че пострадалият Р. не е
предприемал физически агресивни действия по отношение на И., докато
последният му е нанесъл няколко силни удари с юмрук в главата, от който
той паднал и загубил съзнание. Според другата група свидетели – К., М., Д. и
3
Д.а, подсъдимият е бутнал пострадалия в областта на гърдите и шията, за да
се предпази от замахването му с цел да го удари, при което той паднал на
земята.
Инстанционните съдилища са подложили на внимателна оценка
всяка от групите доказателствени източници и с основание не са кредитирали
тази на К., М., Д. и Д.а. Правилно е прието, че липсва кореспонденция и
потвърждение на описания от тези свидетели механизъм и генезата на
конкретната телесна повреда, установена посредством съдебномедицинската
експертиза. Така, в заключението е посочено, че при пострадалия са
констатирани мекотъканни контузии в областта на лицето , които добре
отговарят да са причинени от удари с юмрук. Освен това, първият съд е отчел
редица обстоятелства, които предполагат възможна заинтересованост на
посочените лица от благоприятен изход от делото за И. – същите са приятели
или познати на подсъдимия.
Специално внимание инстанционните съдилища са отделили на
показанията на св.Б. – очевидец на случилото се, в чиито разпити от двете
фази на процеса са констатирани съществени противоречия. Правилно като
правдиви са възприети показанията, които същият е давал на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 от НПК. Следва да се отбележи, че съдържащата се в този му
разпит информация относно бързо развилия се конфликт, ескалирал до
нанасянето на удари от подсъдимия и резултирал в тежкото нараняване на
пострадалия, в пълна степен кореспондира на показанията на посочените по-
горе свидетели от първата група - Н. и К. К. и В. Д., както и на установения по
медицински път възможен механизъм на причиняване на телесното
увреждане. Разказът на Б. от досъдебното производство е последователен и в
подробности дава описание не само на всеки от участниците в конфликта, но
и се ангажира с възможност да извърши разпознаване. Такова процесуално-
следствено действие е извършено с негово участие, при което той по
категоричен начин е посочил К.И. като лицето, за което говори в показанията
си.
В отговор на релевираните в искането за възобновяване доводи за
допуснати от решаващите инстанция нарушения в доказателствената дейност,
САС намери, че доказателствената съвкупност е интерпретирана адекватно,
при съблюдаване на източника на доказателства. Гласните доказателствени
средства са подложени на подробен и внимателен анализ. Във връзка с
оспорвания механизъм на причиняване на телесната повреда противоречията
в доказателствените източници са отстранени чрез внимателната им
съпоставка. Инстанционните съдилища правилно са кредитирали тази група
гласни доказателствени източници, която сочи, че подсъдимият е нанесъл
силни удари в областта на лицето, от които именно пострадалият е паднал на
земята. Установено е, че пострадалият не е имал агресивно поведение по
отношение на извършителя. Правилно и законосъобразно съдилищата са
обосновали фактологията си в оспорваната от защитата част въз основа на
4
тази група свидетели и на тези, депозирани от св.Б. на досъдебното
производство.
В заключение може да се посочи, че в доказателствената дейност на
първостепенния съд не се констатират каквито и да е пропуски. Внимателно и
задълбочено са обсъдени доказателствата, като е взета предвид и отчетена
природата на техния източник. Въззивният съд като цяло е възприел
доказателствената интерпретация на първия съд с решението си /след като е
подложил на собствена преценка годните доказателства и доказателствени
средства, относими към установяване на правно релевантните факти/ и е
изложил съображенията си за пълно споделяне на фактологията на събитията,
както е възприета от първата инстанция. Изводът на въззивната инстанция, че
фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд,
не почива на недопустими предположения, а е резултат на съпоставянето на
гласните доказателства и на обективната и логичната им интерпретация. В
този смисъл следва да бъдат отхвърлени възраженията на защитата за
превратност на доказателствения анализ от инстанционните съдилища.
Съдебните инстанции са дали правилна юридическа оценка на
приобщените доказателствени източници. В съответствие с установените по
делото факти законосъобразно е прието, че К.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с
чл.128, ал.2, във вр. с. ал.1 от НК. Основание за ангажиране на наказателната
отговорност на дееца е установеното по делото причиняване на тежка
телесна повреда на Ф. Р. по хулигански подбуди. Правната аргументация на
присъдата е задълбочена и почива на константната практика на съдилищата
по приложението на посочената норма. По делото несъмнено са установени
всички елементи от обективната и субективната страна на деянието, вкл.
оспорваното от защитата обстоятелство, че деянието е извършено по
хулигански подбуди. Това е така, тъй като подсъдимият не е имал никакъв
личен мотив да нанесе удари, при това с особена сила, по отношение на
пострадалия. Значимо обстоятелство за тази квалификация е, че конфликтът и
нанасянето на ударите се развива на публично място, в присъствието на
множество хора. Хулиганският мотив се явява специален субективен признак
на инкриминираното престъпление. Той е намерил изражение в проявеното
от подсъдимия явно неуважение към обществото, демонстрирано чрез
естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното от
него. Нанасяйки няколко силни удари с юмрук по лицето на пострадалия Р.,
К.И., наред с причиняването на леки и тежка телесни повреди, е нарушил по
особено драстичен начин и обществения ред. Поведението му се отличава с
характерната за този вид престъпни прояви бруталност, като освен телесната
неприкосновеност и интегритет на пострадалия, е довело до съществено
нарушаване нормите на нравствеността и обществения морал. С
констатираните действия подсъдимият е изразил, както пренебрежението си
към чуждата личност и достойнство, така и явното си неуважение към
обществото и възприетите в него порядки и правила за поведение. Следва да
5
се посочи, че възникналия непосредствено преди това спор във връзка с
евентуално отнето предимство, не отговаря на критерия за личен мотив, тъй
като лицата не са се познавали, а и начинът за разрешаване на подобен род
конфликти не е чрез саморазправа, за което инициатор е бил именно
подсъдимия. Обстоятелството, че пострадалият е слязъл от автомобила и е
опитал да заяви своята позиция във връзка с възникналата пътна ситуация по
естеството си не представлява провокация или поведение, което да доведе до
пораждане на такава агресия и лична неприязън у подсъдимия. За
обосноваване на хулиганските подбуди следва да се отчете с особена
значимост обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл ударите в лицето на
пострадалия на публично място, пред множество лица, които са изпитали
съответните чувства на притеснение и възмущение.
Неоснователни са и релевираните в искането за възобновяване
доводи за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.133 от НК.
В тази връзка следва да се посочи, че действията на подсъдимия са били
целенасочени, с няколко удари в лицето той е повалил пострадалия на земята.
Имайки предвид, че се касае за ситуация, развиваща се на улицата, където е
паднал Р. от собствен ръст, не би могло в съзнанието на извършителя да не са
били налице представи, че действията му могат да доведат до тежки травми,
вкл. черепно-мозъчна. Обективираното поведение на извършителя несъмнено
сочи, че подсъдимият не само е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасно последици, но и е
искал/целял тяхното настъпване.
С оглед на изложеното и след като напълно се солидаризира с
мотивировката на първоинстанциянния съдебен акт и въззивното решение, с
което същият се потвърждава изцяло, САС отхвърли като неоснователни
доводите в искането за възобновяване за допуснато от инстанционните
съдилища нарушение на материалния закон, респ. в правната квалификация
на деянието.
Неоснователни са и релевираните в искането и пледоарията по
същество претенции на защитата за допуснато от второинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, тъй като не бил изложил пълни и
конкретни мотиви към решението. Във връзка с искането за възобновяване
САС обсъди подробно доказателствената съвкупност и изложи
съображенията си, поради които счита, че упрек към доказателствената
дейност на съдилищата, вкл. въззивния съд, не може да бъде отправен.
Задълбочено, и по същество правилно, са обсъдени приобщените по делото
доказателства, като са изложени мотиви защо се кредитира част от тях, респ.
отхвърлят като недостоверни - други. Не е налице претендираното
процесуално нарушение „липса на мотиви” на решението на Кюстендилски
окръжен съд, тъй като съдебния акт напълно отговарят на възприетите
стандарти за обоснованост. Обсъдени са в необходимата степен и
възраженията на страните, и частност тези на защитата, касаещи
необоснованост относно механизма на причиняване на телесната повреда.
6
В искането и пледоарията на защитата по същество се поддържа и
основанието по чл.422, ал.1, т.5, във вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна
несправедливост на наложеното на И. наказание.
Претенцията за намаляване на размера на наказанието лишаване от
свобода е неоснователна с оглед на това, че наложеното такова кореспондира
с изброените в съдебните актове релевантни за отговорността обстоятелства.
Правилно при индивидуализиране на наказателната отговорност съдилищата
са отчели наличието само на смекчаващи такива – необремененото съдебно
минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, както и
възникналата вербална конфликтна ситуация. При констатирания превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, напълно
справедливо е наложеното му наказание лишаване от свобода на минималния,
предвиден в закона размер, а именно три година. Становището на настоящата
извънредна инстанция е, че определеното по отношение на И. наказание в
пълна степен е съобразено със степента на обществена опасност на деянието
и дееца. По-нататъшното му намаляване би било неоправдано снизходително,
още повече, че в случая не са налице многобройни или изключително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, което да даде възможност за
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и определяне на лишаването от
свобода под законовия минимум.
Правилно инстанционните съдилища са счели, че за поправянето и
превъзпитанието на И. не е необходимо така отмереното наказание да бъде
ефективно изтърпяно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК същото
е отложено за срок от пет години, чиито максимален размер е съобразен с
конкретната степен на обществена опасност на дееца и деянието, изводимо от
тежестта на противоправния резултат.
Следва да се посочи, че за да се породи за третата инстанция
правомощието за изменение на решението по реда на възобновяването, е
необходимо да е установено, че размерът и видът на наказанието очевидно не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от
НК. От изложеното по-горе е видно, че данни в тази насока не са налице.
Инстанционните съдебни актове са правилни и законосъобразни и
в частта им относно присъденото на пострадалия Р. обезщетение, което
справедливо е било завишено от въззивната инстанция в размер на 40 000
лева. Изложените в решението на КОС съображения, с които се обосновава
справедливостта на обезщетение в този размер, напълно се споделят от
настоящия състав, поради което и не е необходимо да бъдат допълвани или
приповтаряни.
Предвид на изложеното САС, НО, 7 състав
РЕШИ:
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.В. И., упълномощен защитник
на осъдения К. Б. И. за възобновяване на НОХД № 1198/18г. на
Кюстендилски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8