Номер 299625.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502330 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51973/31.07.2020 г., депозирана от „Енерго-По
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов, Яна
Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Веселина Маринова, срещу Решение от
3136/15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2220 по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 25
съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че М. И.
Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Врана, бул. „Владислав Варненчик“ № 142, ет. 5, ап. 18,
НЕ ДЪЛЖИ на въззивника СУМАТА от 6 091.12 лв. /шест хиляди деветдесет и един
лева и дванадесет стотинки/, начислена по фактура № **********/05.04.2019г., за
периода от 22.12.2016г. до 21.12.2017г. за електрическа енергия по партида с абонатен №
**********, клиентски № ********** и с адрес на потребление гр. Балчик, ж.к. “Балик“ бл.
34, вх. Б, ет. 1, ап. 3.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 53992/10.08.2020 г. от въззиваемата
страна М. И. Г. , действаща чрез адвокат Стилян Андреев.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
1
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски за две инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се,
че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а
именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен
правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната
количество електрическа енергия, тъй като:безпорно между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е
изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло
електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; на 21.12.2017г. е
извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот; при самата проверка е
извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена
енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ,
в която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и
съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 036499 кВТч;
на 04.04.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено
точното количество неотчетена ел. енергия; на 05.04.2019г. е издадена фактура №
********** на стойност от 6 091,12 лв.
Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея
на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление
се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип
вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който
не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ няма как да се
установи натрупване на електрическа енергия в е невизуализирания регистър, доколкото
това става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
В отговора си на въззивната жалба, въззиваемият намира изложените в нея твърдения и
основания за отмяна на атакуваното решение за неоснователни. Счита, че съдът правилно е
установил и описал фактическата обстановка по делото, поради което правилно е приел, че
предявения от ищцата иск е основателен и доказан. Счита, че текстът на чл. 50 ПИКЕЕ е
2
неприложим към конкретния случай, доколкото тази разпоредба предвижда неточно
отчитане на СТИ поради дефект в самото устройство, а по делото се е установило, че
процесният електромер е изправен. Твърди, че дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ би
могъл да служи за основание за едностранно коригиране на сметката, то същият не може да
се приложи и поради факта, че останалите разпоредби от ПИКЕЕ, съответно от чл. 1 до чл.
47 и от 52 до чл. 56 доколкото същите са били отменени от 14.02.2017г., а извършената
проверка на обекта на потребление е била на 14.02.2017г. Сочи, че дори самият текст, който
предвижда едностранна корекция на сметките, да не е изрично отменен, то след отмяна на
текстовете, които уреждат самата процедура за това, е изключена възможността за прилагане
на същата. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на клиенти към преносната мрежа, отчитането на ел. енергия за битови
абонати следва да се осъществява само по две тарифи – дневна и нощна, а в случая се е
установило, че СТИ отчита по три тарифи, за което липсва изрично и индивидуално
уговорени условия, респективно потребителят не е обвързан от този тип отчитане. Твърди,
че по делото не се е установило безспорно, че при монтиране на процесното СТИ, същото е
било с нулеви показатели в регистър 1.8.3., като това не се установява и от протокола за
монтиране на електромера от 06.07.2015г. Заявява, че от доказателствата по делото не може
да се установи и в кой отчетен период и по коя тарифа е преминала отчетената в скрития
регистър енергия, като и в заключението на вещото лице е посочено, че е невъзможно това
обстоятелство да бъде установено по несъмнен начин.
По изложените съображения, въззиваемият моли въззивната жалба да бъде приета за
неоснователна, а атакуваното решение да бъде потвърдено в цялост. Претендира сторените
разноски и в двете инстанции, включително и заплатения адвокатски хонорар.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 51973/31.07.2020 г., депозирана от
„Енерго-По Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов,
Яна Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Веселина Маринова, срещу Решение от
3136/15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2220 по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 25
съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2330/2020 г. на ОС-Варна за 18.11.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4