№ 15176
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110152814 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С., чрез адв. М.,
срещу „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен
иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2, евентуално пр. 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП, за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 4 от Приложение № 5 към
договор за потребителски кредит № ../07.12.2023 г., предвиждаща заплащането на
неустойка, поради заобикаляне на закона, евентуално поради противоречието й с
добрите нрави, както и неравноправния й характер, установителен иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 за прогласяване нищожността на Приложение № 3 към договор за потребителски
кредит № ../07.12.2023 г., възлагащо на потребителя задължение за заплащането на
такса за допълнителни услуги, поради противоречието му с чл. 10а ЗПК, както и
частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от 5 лв. – частично
вземане от общо дължимото в размер на 44,55 лв., представляващо получено без
основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит № ../07.12.2023 г.
Ищецът твърди, че на 07.12.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № .., който бил в нарушение на изискванията на чл. 10 ЗПК. В
чл. 1 от Приложение № 5 към договора било посочено, че най-късно до следващия
ден, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, съгласно
условията на кредитодателя. В чл. 4 било предвидено, че при неизпълнение на
посоченото задължение, потребителят дължи неустойка в размер, посочен в
погасителния план. Основните параметри по заема били уговорени в Приложение № 1
към договора, съгласно което заемната сума била в размер на 300 лв., със срок за
погасяване – 15 дни. Според чл. 4 от Приложение № 5 към договора, размерът на
неустойката за непредоставено обезпечение е по 0,97 лв. средно на ден, но не повече
от 1% на ден от главницата по кредита. Кредитополучателят следвало да заплати на
дружеството следните суми: 300 лв. – главница, 4,96 лв. – възнаградителна лихва, 30
лв. – такса за преференциално обслужване, както и неустойка в размер на 14,55 лв.
Ищецът твърди, че въпреки формално предоставената му от ответника възможност за
обезпечаване на задълженията по кредита, последният начислил неустойка със
сключването на договора. Излага съображения за недействителност на договора, тъй
като в съдържанието му не бил посочен действителния ГПР по кредита. Счита
уговорената неустойка за нищожна, тъй като имала за цел да заобиколи изискванията
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и да увеличи възнаграждението на
кредитодателя. Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й
1
с добрите нрави. Излага доводи относно неравноправния характер на клаузата за
неустойка. Твърди, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита,
че Приложение № 3 към договора, с което се уговарят „Условия за ползване на
преференциално /ВИП/ обслужване“ противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По
изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 4 от
Приложение № 5 към договора, предвиждаща заплащането на неустойка, както и да
признае за недействително Приложение № 3 към договора, възлагащо на потребителя
задължение за заплащане на сумата от 30 лв. – такса за възнаграждение за ВИП
обслужване. Претендира сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в
размер на 44,55 лв., представляващо платена без основание сума по договора.
Обективира искане за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез мл. адв. Б. – К., е подал отговор на
исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца. Излага съображения в
подкрепа на твърдението му, че процесният договор е действителен, както и относно
спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че
уговорената неустойка не представлява разход, който следва да бъде включен при
изчисляване на ГПР по кредита. Счита, че уговорената неустойка представлява
адекватно обезщетение за неизпълнение на договорните задължение на
кредитополучателя. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена.
Оспорва твърденията не ищеца относно нищожността на клаузата за неустойка, както
и относно недействителността на предвидената такса в Приложение № към договора.
Твърди, че ползването на допълнителен пакет от преференциални услуги е заявено от
кредитополучателя. Оспорва твърденията на ищеца за заплащане на претендираните
суми по договора. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи нищожност на оспорваната клауза за неустойка, както и
на Приложение № 3 към договора, възлагащо на потребителя задължение за
заплащане на сумата от 30 лв. – такса за възнаграждение за ВИП обслужване.
По частичния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в
исковата молба, че е заплатил твърдяната сума по договора, която е постъпила за
погасяване на задължение за неустойка, което се твърди да е нищожно, т. е. без да е
било налице валидно правно основание.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане, съответно че
уговорената неустойка е законосъобразна и индивидуално договорена по смисъла на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № ../07.12.2023
г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 300 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
2
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по
чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като посочените писмени
документи са представени с отговора на исковата молба. Следва да бъде оставено без
уважение искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, тъй като същото
има за цел установяването на неотносими към настоящия правен спор факти. Искането
на ответника по чл. 213 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото
присъединяването към настоящото производство на цитирани в отговора на исковата
молба дела по описа на СРС, които са на различен етап, е нецелесъобразно.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.04.2025 г. от 9.50 ч/., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за извършено от него плащане, с
което да е погасено задължение за неустойка по сключения между страните договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
3
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4