№ 22007
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110142632 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „***************“ АД срещу
ЗАД ****************“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 342.86 лв. –
остатък от регресно вземане по щета № ***************-22-000001 за изплатено по
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил марка
„************“, с рег. № **************, причинени от ПТП, настъпило на 03.01.2022 г. в
с. ************, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за периода
от 05.08.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „************“, с
рег. № **************. Излага, че на 03.01.2022 г. в с. ************ по ул.
„*************“ е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил
марка „**************“, с рег. № **********, който навлязъл в лентата за насрещно
движение, при което увредил застрахованият при него лек автомобил – увредено било
лявото странично огледало. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета
№ ***************-22-000001, по която е изплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице в размер на 991.02 лв., като е сторил ликвидационни разноски в размер на
15 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си задължение в общ
размер на 1 006.02 лв., но той го е погасил частично чрез прихващане – до сумата от 663.16
лв., поради което ищецът претендира остатъка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Признава настъпването на процесното ПТП между посочените от
ищеца леки автомобили и при твърдяния в исковата молба механизъм, както и наличието на
валидни застрахователни договори за тях. Възразява, че заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено и не съответства на средните пазарни цени на
резервни части и труд за възстановяване на лявото огледало. Изтъква, че предвид годините
1
на експлоатация на увредения лек автомобил ремонтът е трябвало да бъде извършен в
алтернативен сервиз. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който
застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
твърдяния размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения
да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата
молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
виновното и противоправно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.
В случая с доклада по делото, обективиран в Определение № 38634/17.09.2025 г. и
приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил
марка „************“, с рег. № **************; наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „**************“, с рег. №
**********; настъпване между двата леки автомобила на 03.01.2022 г. в с. ************ по
ул. „*************“ на ПТП, предизвикано от водача на лек автомобил марка
„**************“, с рег. № **********, който навлязъл в лентата за насрещно движение,
при което било увредено лявото странично огледало на лек автомобил марка
„************“, с рег. № **************; изплащане от ищеца на увреденото лице на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 991.02 лв., за
определянето на което е сторил обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв.;
погасяване от ответника чрез прихващане на сума в размер на 663.16 лв. по регресната
претенция на ищеца.
Между страните съществува спор единствено относно размера на регресното вземане
на ищеца, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ /имащ систематично място в Дял Втори КЗ – „Застраховане
срещу вреди“/ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното
обезщетение е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
2
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Съдебната практика приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3, 5 или 7 години – в зависимост от конкретно определения от
продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с
нови оригинални такива.
От друга страна, функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента
предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на
отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На
увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите
автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване на стойността на
автомобила, представляват такива непосредствени вреди под формата на претърпени загуби.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява
принципа на реална обезвреда при определяне размера на застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като релевантният момент, към който се определя стойностният еквивалент на причинената
вреда, който не може да надхвърля действителната й стойност, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на причинената вреда се равнява на
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, а те се определят на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните
пазарни цени надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и
застрахователят по застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи
цени, същото не следва да се взема предвид при определяне на задължението на
делинквента, респ. на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ако заплащането на обезщетение по средни пазарни цени
е достатъчно за пълното репариране на вредите.
В случая от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което е прието
без възражения на страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се изяснява, че размерът на вредите, определен на база средни пазарни цени на
автодетайлите и трудовите операции, необходими за възстановяване на увреденото
имущество към датата на ПТП, е 778.78 лв.
Съдът намира, че именно сумата от 778.78 лв. е действителната стойност на вредите,
доколкото по делото не се доказва към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил
да е бил гаранционен, респ. да е подлежал на ремонтиране в оторизиран сервиз с оглед
3
запазване на гаранцията.
Предвид изложеното ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“
за увредения автомобил е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството
му на застраховател на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за вземане в размер на 793.78 лв., формирано като сбор от
възстановителната стойност на увредения автомобил в размер на 778.78 лв., и
ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
Преди завеждане на делото ответникът е погасил част от регресното си задължение, а
именно сумата от 663.16 лв., поради което дължимият остатък е 130.62 лв. Следователно
предявеният иск е частично основателен, като върху сумата от 130.62 лв. ответникът дължи
и законната лихва за периода от 05.08.2025 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, възлизащи общо на сумата от 114 лв., както следва: 19 лв. –
държавна такса; 57 лв. – депозит за вещо лице; 38 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска, възлизащи общо на сумата от 217 лв., както следва: 93 лв. –
депозит за вещо лице; 124 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. **************** да заплати на ЗК „***************“ АД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. **************, следните суми: на
основание чл. 411 КЗ сумата от 130.62 лв. – остатък от регресно вземане по щета №
***************-22-000001 за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за вредите по лек автомобил марка „************“, с рег. № **************,
причинени от ПТП, настъпило на 03.01.2022 г. в с. ************, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за периода от 05.08.2025 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 114 лв. – разноски
по делото.
ОСЪЖДА ЗК „***************“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. **************, да заплати на „*************“ АД, ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление: гр. **************** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК сумата от 217 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4