Решение по дело №399/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 30

гр.Поморие, 27.03.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на 19 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 399 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.К.К. *** с ЕГН********** със съдебен адрес ***, срещу наказателно постановление № 19-0320-001203/11.12.2019 г. на началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие,  с което  на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП   му  е наложена глоба 500 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца  за нарушение на чл.5 , ал.3 , т.1  от ЗдвП .

Жалбата е подадена в срок от лице, което има право на жалба , поради което е допустима.

Жалбоподателят, редовно призован се явява в с.з., лично и  чрез  процесуалния си  представител -адвокат, поддържа жалбата, моли за отмяна на наказателното постановление . Сочи  доказателства.

Административно-наказващият орган не взема участие в производството, редовно призован. Представя преписката по проведеното пред него производство. Не представя нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение /АУАН/ бланков  № 393742/05.12.2019 г. , съставен от Й.Б. с длъжност  мл.автоконтрольор при РУП гр.Поморие. В обстоятелствената част на акта е посочено, че жалбоподателят, на 05.12.2019 г.  около 23,26 ч. в гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” в посока „Лукойл“ в отбивката за „Билла“ управлява лек автомобил „Мерцедес Ц220 „ с рег . №... под въздействието  на алкохол, констатирано на 05.12.2019 г.  в 23,28 ч. с техническо средство „Дрегер  Алкотест 7510+„  №ARSM0078 , който е отчел 0,57  промила алкохол в  издишания въздух . На водача е издаден талон за медицинско изследване №0005445, който е представен по делото, като водачът е посочил, че е съгласен с показанията на техническото средство и  не желае да даде кръв за изследване . В така съставения АУАН , като нарушена е посочена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1  от ЗдвП. Същата фактическа обстановка е възпроизведена и в обстоятелствената част на наказателното постановление. По делото е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б., като от показанията му не се установява различна фактическа обстановка от посочената в съставения АУАН .

 Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от  началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие  , действащ в качеството си на упълномощено  лице с посочената в постановлението   заповед 8121 з-515/14.05.2018 г. , в съответствие с чл.189,ал.12 от ЗДвП.

Не се установяват и нарушения при съставянето на АУАН, досежно формата , съдържанието и редът за съставянето му.

В чл.57 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление , като дори липсата само на един от тях прави акта незаконосъобразен. Обжалваното постановление е издадено от компетентен орган и в пълно съответствие с изискванията на чл.57 ЗАНН,поради което и същото е законосъобразно. В обстоятелствената част на обжалваното постановление е описано извършеното административно нарушение , констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е извършено нарушението и същото правилно е квалифицирано от административно –наказващия орган като нарушение по чл.5 , ал.3 , т.1 от ЗДвП . От доказателствата по делото не се установява различна фактическа обстановка , от констатираната в съставения АУАН , като същата , не се и оспорва по същество от жалбоподателя . Установява се по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация 0,57 на хиляда, в нарушение на забраната за това установена в чл.5 , ал.3 , т.1 от ЗДвП. Възраженията  на процесуалния представител на жалбоподателя са по отношение начина на  изписването на концентрацията на алкохол в НП и АУАН са неоснователни, като от съдържанието на същите става ясно, че се касае за концентрация на алкохол измерена в промили, т.е. като хилядна част, което и в АУАН и в НП е обозначено със съответния графичен символ за промил, последван от словесното му изписване.  Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че е бил заблуден от полицейският служител, който му казал, че ако даде кръв е възможно при изследването на кръвната проба да се установи по-висока концентрация от установената с техническото средство, доколкото изразено по въпроса мнение, от което и да е лице, включително и полицейски служител, по никакъв начин не може да осуети даването на кръв за изследване от страна на жалбоподателя, което действие стои изцяло във волята на жалбоподателя, доколкото същият е пълнолетен гражданин и като такъв би следвало да може самостоятелно да формира воля за извършването на определени действия, при съзнаване на последиците от тях.

По отношение на наложеното на жалбоподателя наказание съдът прие следното: За извършеното  нарушение по чл.5 , ал.3 , т.1 от ЗДвП в чл.174, ал.1, т.1 от ЗдвП,  е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,  за срок от 6 месеца и глоба  500 лв. В случая административно наказващият орган правилно е определил размера на наказанията глоба 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца в единствения лимитативно определен  в закона размер. Не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието не може да се квалифицира като маловажен случай на нарушение, тъй като степента му на обществена опасност не е по-ниска от обичайната за този вид нарушения, с оглед засегнатите от нарушението особено важни обществените отношения свързани с безопасността на движението, което е напълно съобразено от законодателя при определяне вида и размера на административното наказание по ЗДвП, което за установената концентрация, е по-ниско по размер в сравнение с  предвиденото за концентрация над 0,8 на хиляда и по различно по вид от предвиденото в НК наказание лишаване от свобода за концентрация над 1,2 на хиляда, като следва да се отчете и това, че законодателят е предвидил толеранс до 0,5 на хиляда, наличието, на която концентрация на алкохол в кръвта на водача е единствено признатата от законодателя за  ненаказуема. Сочените обстоятелствата във връзка с трудовата заетост и семейното положение на жалбоподателя, въпреки, че не са го мотивирали в достатъчна степен да се въздържа от нарушения на ЗДвП, биха могли да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност на личността му, но по никакъв начин не могат да обосноват отпадане на административно наказателната отговорност или намаляване на наложеното му наказание, доколкото същото е определено в единствения възможен размер посочен в закона. 

 

Поради изложеното съдът прие ,че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН следва да се потвърди .

 

Мотивиран от изложеното , Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 19-0320-001203/11.12.2019 г.   на Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :