№ 110106
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110152990 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с молба с вх. № 245553 от 01.09.2023г., подадена от З. Ц. Б., с която е
поискано да бъде обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 23.09.2021г., постановено делото, както и да бъде обезсилен издаденият въз
основа на нея изпълнителен лист. Изложени са съображения, че по гр. дело № 31686/2022г.
на СРС, 25-ти състав е отхвърлен установителният иск.
С молба с вх. № 245544 от 01.09.2023г., подадена от З. Ц. Б., е посочено че въз основа
на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист, е образувано изп. дело № 20218440402584 по описа на ЧСИ С. Я..
Поддържа, че с влязло в сила Решение от 18.04.2023г. по гр. дело № 31686/2022г. на СРС,
25-ти състав са отхвърлени предявените от “П. И. Б.“ АД искове срещу нея. Сочи, че докато
траел процеса по установителните искове била събрана сума в размер на 7145,09 лева от
нейни сметки. Твърди, че посочената сума представлява сбор от преведени суми към
взискателя, както и такси и разноски и възнаграждения към ЧСИ и била удържана без
основание, т.е. на отпаднало основание и се дължало връщането й от „П. И. Б.“ АД.
Искането към съда е да издаде изпълнителен лист за сумите, посочени в приложената
счетоводна справка, издадена от съдебния изпълнител, ведно със законната лихва от датата
на удържането им.
Съдът, като разгледа молбите и доказателствата по делото намира следното:
На 23.09.2021г. е издадена Заповед № 12945 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу К. Ц. Б., Р. И. Б. и З. Ц. Б. в полза на „П. И.
Б.“ АД за заплащане при условията на солидарност на следните суми: главница в размер на
1 769,27 евро, представляваща дължима сума по Договор за банков кредит №000LD-
R[1]006784/02.06.2011г., срокът на действие на който е изтекъл на 10.06.2021г., ведно със
законна лихва от 10.09.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на 802,49 евро,
представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 10.11.2015г. до
10.06.2021 г., сума в размер на 774,58 евро, представляваща обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода от 11.05.2013г. до 12.03.2020г., дължима на основание
1
Раздел II, т.10 от Договора за кредит, сума в размер на 38,08 евро, представляваща
непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит, във
връзка с чл.85 от ЗЗД и чл.306 от ТЗ за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сума в
размер на 569,11 евро, представляваща обезщетение за забава на просрочените задължения
за периода от 14.05.2020г. до 09.09.2021г., дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора
за кредит, сума в размер на 61,36 евро, представляваща такса за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, както и разноски по делото за заплатена държавна такса в размер
на 157,05 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Въз основа на
издадената заповед на 23.09.2021г. е бил издаден изпълнителен лист за така описаните суми.
На 11.01.2022г. е подадено възражение по чл. 414 ГПК от З. Б.. С разпореждане от
07.02.2022г. съдът е дал указания по чл. 415 ГПК на заявителя. На 13.06.2022г. е подадена
искова молба от заявителя по чл. 422 ГПК, по която е образувано гр. дело № 31686/2022г. по
описа на СРС, 25-ти състав. С Решение № 5975 от 18.04.2023г., постановено по делото,
съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл.
430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, предявени от “П. И. Б.“ АД, срещу З. Б., за признаване за
установено, че З. Б. дължи в качеството си на поръчител по Договор за поръчителство от
02.06.2011г. и Договор за банков кредит №000LD-R006784/02.06.2011г. на “П. И. Б.“ АД
сума в размер на 1 769,27 евро, представляваща дължима сума по Договор за банков кредит
№000LD[1]R006784/02.06.2011г., срокът на действие на който е изтекъл на 10.06.2021г.,
ведно със законна лихва от 10.09.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на 802,49
евро, представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 10.11.2015г. до
10.06.2021г., сума в размер на 774,58 евро, представляваща обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода от 11.05.2013г. до 12.03.2020г., дължима на основание
Раздел II, т.10 от Договора за кредит, сума в размер на 38,08 евро, представляваща
непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит, във
връзка с чл.85 от ЗЗД и чл.306 от ТЗ за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сума в
размер на 569,11 евро, представляваща обезщетение за забава на просрочените задължения
за периода от 14.05.2020г. до 09.09.2021г., дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора
за кредит, сума в размер на 61,36 евро, представляваща такса за връчване на покани за
предсрочна изискуемост. Видно от приложения към делото препис от решение същото е
влязло в сила на 10.05.2023г.
По исканията на молителя съдът намира следното:
Законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в
хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК- ако заявителят не представи доказателства, че е предявил
иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и при прието възражение по чл. 423 ГПК, когато не са
били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. В разпоредбата на чл. 422, ал.
3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване на съществуването
на вземането, а именно – прекратява се изпълнението. В т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК е прието, че при отхвърляне на
установителния иск по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не
2
подлежат на обезсилване. Т.е в настоящия случай, доколкото предявените при условията на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове са отхвърлени, искането на З. Б. за обезсилване на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде оставено без
уважение.
На следващо място, съгласно задължителните за съда указания, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение, компетентен да издаде обратен изпълнителен лист
съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
е съдът в исковото производство. Поради гореизложеното, заповедният съд не е
компетентен да се произнесе по подадената молба и следва да бъде изготвен заверен препис
от молба с вх. № 245544 от 01.09.2023г., ведно с приложенията, и същият да бъде докладван
незабавно по гр. дело № 31686/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. Б. за обезсилване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.09.2021г., издадена по ч.гр. дело № 52990/2021г. по описа
на СРС, 25-ти състав и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 23.09.2021г.
Служебно изготвен препис от молба с вх. № 245544 от 01.09.2023г., подадена от З. Б.,
ведно с приложенията, да се докладва по гр. дело № 31686/2022г. по описа на СРС, 25-ти
състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от З. Б. в едноседмичен срок от
получаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3