Решение по дело №267/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на И. Р. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]срещу Решение № КПК-17 от 08.05.2025 година, издадено от директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 24.03.2025 година на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – [населено място]. С цитираното разпореждане, на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр. с чл. 47, ал. 2 от Наредба за паричните обезщетения и помощите от държавно обществено осигуряване (Наредбата), е спряно производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни, по подадено от осигурителя приложение № 10, с начална дата на искането за обезщетение – 19.03.2025г.

Жалбоподателят счита, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и поради противоречие с материалния закон. По същество твърди, че фактите, които са изведени като основания за разпореждането и за решението, не доказват наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетение. На следващо място посочва, че за да бъде приложена цитираната разпоредба, то е необходимо административният орган да представи доказателства по смисъла на чл. 37 от АПК. Жалбоподателят твърди също така, че законодателят не е предвидил възможност изплащането на обезщетението по чл. 50 от КСО да се спира поради съмнения или данни в информационната система на НОИ, както е посочено в обжалваното разпореждане. Навява доводи, че достатъчно условие за възникване и упражняване на правото на обезщетение за раждане на дете е осигурителните вноски да са внесени или дължими от страна на осигурителя. С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено като незаконосъобразно оспореното решение.

В проведеното на 19.06.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.. По делото е постъпила молба с вх. № 1545 от 19.06.2025 година, с приложени към същата доказателства, на процесуалния представител на жалбоподателя, с която заявява, че поддържа жалбата, излага допълнителни аргументи по съществото на спора и претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение /ТП/ на НОИ – [населено място], редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Й. С.. Процесуалният представител оспорва основателността на депозираната жалба, излага аргументи по съществото на спора и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приобщените по делото доказателства, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

Административното производство е образувано във връзка с подадено Удостоверение с вх. рег. № Р14-13-000-00-********** от 19.03.2025 година на „***“ ЕООД (лист. 16), за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на И. Р. С., за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО с начална дата 19.03.2025 година.

Във връзка с постъпилото удостоверение, с Писмо изх. № 1030-13-155 от 21.03.2025 година (лист 15), директорът на ТП на НОИ – [населено място], е изискал от Директора на ТД на НАП - София, офис Перник, информация относно дружеството работодател. В отговор на отправеното запитване, с Писмо с изх. № ЕО-32-14-18#1 от 31.03.2025 година (лист 12), до директора на ТП на НОИ – [населено място], е изпратена информация, че дружеството работодател е осъществявало дейност до 13.01.2024 година.

По повод постъпилата информация, с Писмо изх. № 1056-13-84 от 09.04.2025 година (лист 11), началникът на сектор КП към ТП на НОИ – [населено място], възлага извършване на проверка в дружеството „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, за лицето И. Р. С., като в съответствие с това, е издадена Заповед № ЗР-5-13-01906457 от 07.05.2025 година (лист 10). Проверка не е била завършена към момента на постановяване на оспореното, в настоящото производство, решение.

С Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 24.03.2025 година (лист 14), ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – [населено място], на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО и чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, спира производството по отпускане на паричното обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на дата 31.03.2025 година, видно от приложената по делото обратна разписка (лист 14, гръб).

Срещу така издаденото разпореждане, е депозирана жалба вх. № 1012-13-32 от 10.04.2025 година (лист 9), отхвърлена с Решение № КПК-17 от08.05.2025 година на директора на ТП на НОИ- [населено място], предмет на настоящия съдебен контрол. Решението е връчено на жалбоподателя на дата 12.05.2025 година, видно от известие за доставяне (лист 8).

Жалбата срещу оспорения административен акт е подадена чрез органа, с вх. № 2103-13-1 от 27.05.2025 година, като на основание чл. 118, ал. 1 от КСО е изпратена по компетентност на Административен съд- Перник и именно по повод на нея е образувано настоящото административно дело.

В хода на съдено производство са представени и приети като писмени доказателства: Трудов договор № 00000012 от 15.03.2025 година (лист 24), ведно с Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е002180841 от 15.03.2025 годна (лист 25, гръб); Разчетно-платежна ведомост за обработени данни и дължимо възнаграждение и разписка за получено месечно възнаграждение (лист 26); Трудова характеристика (лист 27); Фактура № **********/ 20.03.2025 година (лист 28) и Копия на фискални бонове (лист 29-30). От страна на ответника, в съдебно заседание са представени Констативен протокол № КП-5-13-********* от 04.06.2025 година (лист 35); Задължителни предписания № ЗД—1-13-01920141 от 04.06.2025 година (лист 36) и Заповед № 1015-13-83 от 15.05.2017г. (лист 34), за определяне на Р. К. за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – [населено място].

При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите и възраженията на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, Административен съд – Перник, извежда следните правни изводи:

Относно компетентността:

Оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ- [населено място], който съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 б.“ж“ от КСО е компетентният орган да разглежда жалби срещу разпореждания, с които се спира производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта от КСО. Не е спорно по делото, че и самото разпореждане, с което е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни, за лицето И. Р. С. е издадено от компетентен орган, а именно ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – [населено място] ( съобразно изискването на чл.40, ал.3, изр. второ от КСО), за което са представени надлежни писмени доказателства – Заповед № 1015-13-83 от 15.05.2017г. на директора на ТП на НОИ- [населено място]. Предвид изложеното настоящият съдебен състав не констатира да са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на акта:

Атакуваното решение е издадено в законоустановената писмена форма, мотивирано е съгласно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО, както и съдържа останалите изисквани от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити. От обстоятелствената му част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура, както и споделя по същество извода на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – [населено място], за наличие на предпоставки за спиране на производството по отпускане на паричното обезщетение за бременност и раждане. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

В производството по издаване на разпореждането и по осъществяване на административен контрол за неговата законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до ограничаване правото на защита на лицето и които да предполагат отмяната на издадения административен акт на това основание. В съответствие с това съдът счита, че не са налице отменителни основания и по чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на оспорения индивидуален административен акт с материалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав счита, че същите са приложени правилно, а аргументите за това се изразяват в следното:

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО е посочено, кои лица имат право на обезщетение. Според цитираната норма, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най- малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лица, ненавършили [възраст] възраст. От своя страна разпоредбата на чл. 48а от КСО, сочи че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО се регламентира как се определя съответното дневно парично обезщетение, като то се изчислява въз основа на трудовото възнаграждение, съответно осигурителния доход, получени от лицето. Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с Наредба за паричните обезщетения и помощите от държавно обществено осигуряване, по аргумент от чл. 41, ал. 5 от КСО, като в чл. 1, ал. 2 от тази наредба изрично е посочено, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Анализът на относимата нормативна уредба, сочи че, за да се прецени дали едно лице има право на обезщетение е необходимо да се провери, дали то е осигурено лице по смисъла на КСО, дали е осигурено за съответния осигурителен риск и съответно, какъв е бил размерът на брутното му трудово възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно дефиницията на § 1, т. 3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, (в приложимата й редакция ДВ, бр. 103 от 2020 година, в сила от 01.01.2021 година), разпореждане за спиране на производство по отпускането или изплащането на обезщетения за бременност и раждане се издава, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението. В този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.

Във връзка с изложеното, следва да се посочи, че аргументите изтъкнати в жалбата и цитираната съдебна практика, касаят хипотезата на разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, в предходната й редакция, където предпоставка за спиране на производството са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. При тази редакция, безспорно ВАС приема, че извършването на проверка от контролните органи на ТП на НОИ не представлява доказателство по смисъла на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО и не е основание за спиране на производството по отпускане/изплащане на обезщетение за бременност и майчинство.

При действащата редакция на цитираната разпоредба обаче, при наличието на определена предпоставка - ….“когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението….“, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, относно преценката за необходимостта от извършване на проверка, като при наличие на такава необходимост, е длъжен да спре административното производство.

В процесния случай, необходимостта от извършване на проверка от контролен орган е обоснована от представените данни в административното производство, обективирани в Писмо изх. № 1030-13-155 от 21.03.2025 година на директора на ТП на НОИ – [населено място] и отговора на отправеното запитване, обективиран в Писмо с изх. № ЕО-32-14-18#1 от 31.03.2025 година на директора на дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП – София, офис Перник. Описаните в цитираните писма обстоятелства, преценени в контекста на релевантната правна уредба, в раздел І и II, глава четвърта на КСО, съставляват материалноправни предпоставки за отпускането и изплащането на обезщетенията за майчинство. От горното следва, че обстоятелствата, за които органът е преценил, че се нуждаят от установяване, чрез проверка от контролните органи на НОИ, са от съществено значение във връзка с правото на парично обезщетение, именно и поради това настоящият съдебен състав приема, че необходимостта от извършване на проверка е доказана.

В тази връзка представените от жалбоподателя доказателства, както и резултатите от проверката на дружеството осигурител, са обстоятелства от значение за решението на органа по същество, а именно - има ли право жалбоподателят на парично обезщетение за майчинство.

В случая са налице предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, за спиране на производството по отпускането на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата на И. Р. С. срещу разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – [населено място], е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът има право на разноски. Такива са поискани своевременно, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – [населено място], юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, постановил оспорвания административен акт, сумата от 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Р. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]срещу Решение № КПК-17 от 08.05.2025 година, издадено от директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 24.03.2025 година на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – [населено място], като неоснователна.

ОСЪЖДА И. Р. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на ТП на НОИ – [населено място], сумата от 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО е окончателно.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.