Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260214 / 21.05.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
20.04. 2021 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА
ТАНЕВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.т.д.
№ 1008 по описа за 2021 година,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №260180/07.10.2020 г., постановено по гр.д. №828/2020г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, с
което е отхвърлен предявения от „Ф.“ ЕООД против „У.Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 4935,60 лв. с
ДДС, представляваща аванс по договор за изработка от 20.02.2018 г., поради
пълно неизпълнение на договора като неоснователен, като е осъден на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК „Ф.“ ЕООД да заплати на „У.Б.“ ЕООД сума в размер общо на
1304,00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Изцяло се обжалва решението на РС - Стара Загора, като
се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост. Прави се
искане за допускане до разпит на свидетел Н.Р.К., който да установи
функционалност на сайта, да се допусне допълнителна задача към назначената по
първоинстанционното дело експертиза и да се приеме като доказателство одитния
доклад, който е представен пред първата инстанция.
Постъпил е писмен отговор, с който
въззиваемият взема становище по направените в жалбата оплаквания. Противопоставя
се на направените във въззивната жалба доказателствени искания. Моли да се
остави жалбата без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Претендира за
разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр.
Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от
процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
т.е. е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло от ищцовото
дружество като съда намира, че последното е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за сумата от 4935,60 лв. с ДДС,
представляваща аванс по договор за изработка.
Не е спорно и се установява, че на
20.02.2018 г. между ответника (наречен в договора изпълнител) и ищеца (наречен
в договора възложител) е сключен писмен договор с предмет изработка на уебсайт с посоченото в заданието
съдържание, като е следвало да се изработи и лизингов калкулатор, по силата на
който е уговорено авансово заплащане от страна на ищеца на сума в размер на 4935,60 лв. Безспорно е и обстоятелството,
че ищецът е имал достъп до интернет-сайта към момента на подаване на исковата молба.
От проведена между двете страни кореспонденция се
установяват допълнителни уговорки и писменото уреждане на възникнали и
разрешавани въпроси в хода на работата за изработка на уебсайта, които
безспорно установяват процеса на изпълнение на договора от страната-изпълнител.
В приетата като компетентно изготвена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице установява, че след извършен оглед
на уебсайта, се установява, че ответникът е разработил уебсайт, притежаващ
фунционалност да работи, като е свършена работата, описана в заданието като
част от договора между страните и последно извършените промени в структурата на
сайта са от 20.07.2018 г. При разглеждане на папка „Public“, експертът е установил наличие на 36 000
артикула. Вещото лице констатира, че програмирането на сайта е било завършено
към 20.07.2018г., а след това единствено през м. август 2018 г. и м. януари
2019 г. има промени вследствие на въвеждане на артикули. Компютърният
специалист е извършил тълкуване на процесния договор от инженерна гледна точка
и достига до фактическия извод, че изпълнителят се е задължил да създаде
уебсайт, като в договореностите не се включва програмата да е модифицирана за
експорт към директен вход от сайта, тъй като съществуването на такъв модул не е
част от заданието. В заданието нямало и опция за рекламация. Въз основа тези
изводи приема, че изпълнителят е изработил функциониращ уеб сайт съгласно
заданието. Достига до заключение, че е налице почти пълно изпълнение на уговорките
по процесния договор – както са описани в заданието ценовите услуги са извършени,
с изключение на плащането по „Изи пей“.
Съдът в първоинстанционното производство приема, че от
представената от ответника кореспонденция по електронна поща се установява, че
до този момент, а и след него ищецът не е имал намерение да разваля договора,
тъй като са били обсъждани детайли и необходима информация за създаване на
уебсайта – работата е продължавала. Съдът, разглеждайки всички представени по
делото доказателства е приел, че в цялост водят до извода, че ответникът е
изпълнил възложената му работа.
Пред настоящата инстанция са допуснати доказателства по
искане на въззивника.
Допуснато като писмено доказателство е представения от
въззивника Анализ и одит за изработка на онлайн магазин за нуждите на А.А.,
изготвен от Н.Р.К.. От последния се заема становище, че съобразно техническото
задание и крайния продукт, като тестова версия и работен вариант, няколко точки
не са направени изобщо, други са незавършени. Не е завършена на 100% функционалността,
описана в техническото задание, липсват ключови компоненти и това не позволява
да се използва платформата от възложителя или от крайния потребител.
От назначената по делото допълнителна
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че може
да се въведе всякакъв вид информация, която да бъде необходима при реализиране
на функциалността за рекламации в сайта. На поставения въпрос дали може
безпрепятствено да се експортират данни от счетоводната и складовата програма в
сайта, вещото лице заключава: направената експертиза показва, че така
приготвеният уеб сайт има възможност за Импортиране въвеждане на данни чрез Excel таблица, приготвена по шаблон. Това означава, че
файлът Excel таблица, върху който е изграден алгоритъмът за импортиране
на данни в уеб сайта, при конкретното му попълване ще въведе автоматично
данните в приготвения сайт. Приложени са към експертизата снимки, показващи
извършените тестове.
В настоящото въззивно производство е разпитан свидетелят
Н.К., с познания в областта на уеб-програмирането, допуснат във връзка с
процесния договор и по-конкретно по въпроса за изпълнението му от страна на
изпълнителя. От показанията му се установява, че г-н Апостолов го е помолил
през август 2019г. да направи анализ на възложения за разработка продукт –
създаването на уебсайт. Посочва, че е изготвил одитния доклад на базата на
техническото задание, което прегледал предварително. Установил, че някои от
модулите не били завършени, а някои липсвали. Един от ключовите модули, който
липсвал бил функционалността, описана на техническото задание, за масово
импортиране на продукти от складовия софтуер
на ищцовото дружество към сайта. Липсвала функционалност за разплащане
чрез банкова карта, чрез посредници за разплащане, не било завършено
автоматичното изчисляване на куриерските услуги. Свидетелят поддържа
направените от него констатации, удостоверени с подписа му.
От така установените факти, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.
258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава да изпълни поръчката
на поръчващия, а последният – да изплати възнаграждение. В конкретния случай
между страните е сключен договор за изработка на уебсайт, представляващ онлайн
магазин съобразно заданието, описано в приложение №1. Както от заключението на
съдебно-техническата експертиза, така и от назначената и приета във въззивното производство
допълнителна съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че уебсайт
съгласно заданието е бил изработен, като е била необходима – 1/ информация за
финансовите институции, за активиране на модулите за безкасово плащане, и 2/
необходима е била работа по попълване на номенклатурата от артикули със
съответните описания за обхващане на продуктите предлагани от ищеца, която е
била извън предмета на заданието, респ. договора за изработка. С оглед
категоричното заключение на вещите лица, от техническа гледна точка уебсайтът
притежава всички модули, включени в заданието, настоящият съдебен състав
достига до идентичния правен извод с този на РС – Стара Загора, а именно, че
договорът е изпълнен и изпълнителят е изправна страна в договорните
правоотношения.
Дори да се приеме застъпеното твърдение във въззивната
жалба, че изпълнителят не е поискал съдействие от възложителя за създаване на
функцията плащане по „Изи пей“ това неизпълнение води до извод за приложимост
на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – разваляне на договора не се допуска при незначително
неизпълнение.
Тоест
изработващият е изпълнил задължението си по процесния
договор, като е изработил продукта съгласно с всички уговорки по заданието, а възложителят е приел изработеното. При
приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор
за изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на
възнаграждение, при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства
на договореното. Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на
признание за съответствие. /Решение № 235 от 9.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 726/2017
г., II т. о., ТК/.
Видно от всички
представени по делото доказателства, се прави категоричния извод, че след
предаване на продукта в завършен вид и както техническите експертизи
установяват – годен продукт за употреба, може да се приеме, че възложителят
след 20.07.2018г. след като не е направил всички възражения за недостатъците,
то следва да се приложи необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД –
работата се счита за приета. Кредиторът
не може да развали договора ако е приел изпълнението и по този начин го е
одобрил. /Решение № 199 от 9.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 500/2012
г., I т. о., ТК/.
На следващо място, съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД,
поръчващият може да развали договора, ако недостатъците на вещта са толкова
съществени, че изработеното не отговаря на предвиденото в договора или
обикновено предназначение. В случая дори и ако се приеме хипотезата, че
възложителят не е приел извършената работа, то съгласно приетата по делото
експертиза, сайтът като цяло отговаря на заданието. Основните функции на един онлайн
магазин – избор на артикул, приемане на заявка, обработване и изпращане на
продукти – са реализирани и работят. Изработеният проект може да се използва за
онлайн магазин, т.е. за обикновено потребление. Поради това, настоящата инстанция счита, че изявлението на ищеца, отправено до ответника по електронна поща на
09.11.2019г., че разваля договора, не намира опора в закона. Предметът на поръчката
е годен за обичайното си потребление, а евентуалните недостатъци в изработеното
не са достатъчни, за да обосноват правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД.
Недовършените работи на престирания резултат – предмет
на изработката, пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени
по реда на чл. 265, ал. 1 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до
намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение – чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Поради това не се приема от
настоящата инстанция твърдяното във въззивната жалба, че ищецът се е възползвал
от правото си да развали договора, тъй като това право не е възникнало за нея.
В обобщение, Окръжен съд – Стара Загора, счита, че
договорът, сключен на 20.02.2018г. между „Фармация – 93“ ЕООД и „У.Б.“ ЕООД, е действителен,
породил е правно действие и въпреки наличието на пречки и обстоятелства,
непозволяващи довършителните действия по независещи от изпълнителя причини, последният
е изработил уговорения уебсайт в срок, а недовършените работи по изработеното
не са достатъчни, за да обосноват невъзможност за служене с него съобразно
обичайното му предназначение. Поради това изпратеното от „Фармация – 93“ ЕООД
уведомление за разваляне на договора е било незаконосъобразно и не е породило
правото му да иска връщане на даденото авансово плащане. Искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недоказан и следва да бъде
оставен без уважение.
Всички тези
изводи са правилно установени и от СтРС, поради което ОС – Стара Загора се
солидаризира с мотивите му, като препраща към тях без да ги преповтаря на
основание чл. 272 ГПК.
По отношение на
разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на въззивната жалба без
уважение, сторените такива от въззивника следва да останат в негова тежест.
Искането на въззиваемия, формулирано в отговора на въззивната жалба, да му
бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция, следва да се уважи. Пред
настоящата инстанция от пълномощника му беше представен списък за разноските по
чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 16.12.2020г.,
заплатена сумата от 1 104 лв. платено по банков път.
С оглед на това съдът намира, че постановеното от
първата инстанция решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горните мотиви, на основание чл. 271 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260180 от 07.10.2020г.,
постановено по гражданско дело № 828 по описа за 2020 г. на Районен съд –
гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, партер да заплати на„У.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 1 104 лв.
/хиляда сто и четири лева/– разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.