Р Е Ш Е Н И Е
№528
Гр. Перник, 05.12.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Н. С. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 622 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Министерство на културата (МК), представлявано от министъра
на културата, чрез пълномощника му Й. Н. – главен юрисконсулт срещу съдебно решение
№ 235 от 19.06.2019 година, постановено по АНД № 1 662 по описа за 2018 година
на Районен съд Дупница, с което е отменено наказателно постановление (НП) изх. №
НП-3 от 06.03.2018 година на заместник –министъра на културата, с което на ЕТ „***“,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № ****,
представляван от К. Г. – управител, на основание чл. 221а, ал. 3, във връзка с
чл. 161, ал. 2 от Закона културното наследство (ЗКН), във връзка с чл. 83, ал.
1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди)
лева.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. По същество
излага доводи срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснати
в производството по налагане на имуществена санкция съществени процесуални
нарушения, ограничили правото на защита наказаното лице, като пледира
несъщественост на грешката в правната квалификация на процесното нарушение,
поради надлежно предявено фактическо административнонаказателно обвинение,
срещу които именно факти е организирана и защитата срещу НП. Пледира
процесуална и материална законосъобразност на НП. Касаторът моли съда да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение, като
по същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание на
27.11.2019 година касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
27.11.2019 година ответникът, ЕТ „***“, редовно призован се представлява от А.
Г. – пълномощник на управителя, който оспорва
касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.
В проведеното съдебно заседание на
27.11.2019 година представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение
за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, в
настоящия касационен състав, като прецени наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната
жалба е основателна.
Касационната инстанция дължи произнасяне
само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
С НП изх. № НП-3 от 06.03.2018 година
заместник – министъра на културата на основание чл. 221а, ал. 3, във връзка с
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложил на ЕТ „***“ имуществена санкция в размер на
10 000 (десет хиляди) лева, за това, че на 04.07.2017 година, на територията
на Раннохристиянска базилика със средновековна църква „***“ - недвижима
културна ценност (НКЦ), територия по чл. 161, ал. 1 от ЗКН, находяща се в с. Ч.,
община Д., ЕТ „***“, в качеството му на изпълнител по възлагане от Фондация „***“,
е започнал осъществяването на строителни работи – изграждането на дренажна
система около храма „***“, без
провеждане на наблюдение от археолози, в нарушение на разпоредбата на чл. 161,
ал. 2 от ЗКН.
Районен съд Дупница с решение № 235 от
19.06.2019 година, постановено по АНД № 1
662 по описа на съда за 2018 година, предмет на
производството по настоящото дело, е отменил наказателното постановление.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни
оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при
неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2, предложение второ от ЗАНН.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районен съд Дупница фактическа обстановка. За
да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства
по делото свидетелски показания, както и писмени такива, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната
съвкупност правилно е установил фактическата страна на спора, като е приел за
безспорно установено, че на 04.07.2018 година, на територията на Раннохристиянска
базилика със средновековна църква „***“ – НКЦ, територия по чл. 161, ал. 2 от
ЗКН, находяща се в с. ., община Д., настоящият ответник по касационната жалба, като
изпълнител по възлагане, съгласно договор с Фондация „***“, е започнал изкопни
дейности – строителни дейности, без наблюдение от археолози.
При така установената фактическа
обстановка Районен съд Дупница е приел от правна страна, че при издаването на
процесното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничили правото на защита на наказаното лице, състоящи се в липса
на точно и ясно описание на нарушението съгласно чл. 57, ал. 1, т 5 от ЗАНН,
както и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради първоначално посочване
от наказващия орган в НП на извършването на нарушение по чл. 161, ал. 2, от
ЗКН, след което посочване извършването на административно нарушение по чл. 161,
ал. 1, изр. първо от ЗКН. Последното, решаващият състав на Районен съд Дупница
е възприел като противоречие между мотиви и наложена санкция, тъй като за
нарушение по чл. 161, ал. 2 от ЗКН имуществена санкция се налага на основание чл.
161, ал. 3 от ЗКН, а за нарушение по чл. 161, ал. 1, изр. първо от ЗКН санкция
се налага на основание чл. 221а, ал. 1 от ЗКН.
Настоящият касационен състав не споделя
изводите на районния съд.
Решението не съдържа конкретно изложени
мотиви защо се приема, че описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване в НП са неточни и неясни. Обстоятелствената част на наказателното
постановление съдържа от формална страна всички изискуеми от чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН реквизити, като на настоящия касатор е предявено, че в качеството му
на изпълнител по възлагане от Фондация „***“, на 04.07.2017 година, на
територията на Раннохристиянска базилика със средновековна църква „***“ - НКЦ,
територия по чл. 161, ал. 1 от ЗКН (за която има данни за наличие на
археологически обекти), находяща се в с. Ч., община Дупница, е започнал
осъществяването на строителни работи без провеждане на наблюдение от археолози.
Така предявеното от фактическа страна съдържа признаците от състава на
административно нарушение по чл. 221а, ал. 3, във връзка с чл. 161, ал. 2 от
ЗКН, т. е. административнонаказателно обвинение формулирано и предявено напълно
ясно.
Неправилен е и изводът на районния съд,
че с посочването в НП за нарушени законовите разпоредби на чл. 161, ал. 1 от
ЗКН, както и на чл. 161, ал. 2 от ЗКН, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което правото на защита на наказаното лице е
ограничено. На първо място посочването и на двете разпоредби на ЗКН в случая не съставлява съществен процесуален
порок, тъй като наказаното лице се защитава срещу фактите, каквито са и
доводите на касатора, които са му предявени в пълнота. На следващо място, без съмнение
разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ЗКН е във връзка с тази на ал. 1. Не на
последно място касаторът сочи вписването на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от
ЗКН за техническа грешка. Съдът приема за резонно това твърдение в жалбата,
предвид факта, че разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ЗКН е изведена
непосредствено преди диспозитива на НП, поради което именно същата се възприема
и като посочената за нарушена законова разпоредба, основание за налагане на
имуществена санкция.
Предвид изложеното решението е
неправилно и следва да бъде отменено. Районният съд не е извършил проверка
относно приложимия и приложен от наказващия орган материален закон отнесен към
установеното по фактите, и е отменил наказателното постановление единствено на
процесуално основание. Но доколкото в настоящото касационно производство е
налице основание за повторна отмяна на решението на първоинстанционния съд по
същия правен спор, съгласно правилото на чл. 227, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ, предл. последно от ЗАНН, касационният съд следва да
реши делото по същество.
Възприемайки фактите, установени от въззивната
съдебна инстанция, които кореспондират с доказателствата, изведени при пълнота
на доказателствената съвкупност и след анализ на същата, касационният състав
счита нарушението за доказано, както за извършено, така и от настоящия
ответник, като същото правилно е квалифицирано като административно нарушение
по чл. 161, ал. 2, във връзка с чл. 221а,
ал. 3 от ЗКН. По делото безспорно е установено, като съответно доказано, че на 04.07.2017
година, на територията на Раннохристиянска базилика със средновековна църква „***“
- НКЦ, територия по чл. 161, ал. 1 от ЗКН (за която има данни за наличие на
археологически обекти), находяща се в с. Ч., община Дупница, е започнало
осъществяването на строителни дейности – изкопни работи за изграждането на
дренажна система около храма „***“, без провеждане на наблюдение от археолози. Изпълнител
на строителните дейности към този момент, по силата на договор за възлагане от
26.06.2017 година с Фондация „***“, е
ЕТ
„***“ гр. София. Така установените факти безспорно покриват обективния състав
на административно нарушение по чл. 161, ал. 2, във връзка с чл. 221а, ал. 3 от
ЗКН с извършител – настоящия ответник.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
доводите на ответника, че като изпълнител на строителните дейности не е адресат
на задължението по чл. 161, ал. 2 от ЗКН. Разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ЗКН
има за хипотеза извършването на строителни дейности (използваният израз е
„...който извършва строителни дейности...“) по осъществяване на инвестиционния
проект, поради което и субект на задължението за осъществяване на строителните
дейности под наблюдението на археолог е извършителят на строителните дейности, лицето
на което е възложено да извършва същите. Извършването на строителни дейности
представлява осъществяване на фактическите действия по изпълнение на строежа и
попада в даденото от чл. 163, ал. 1 от ЗУТ определение за „строител“. В тази
връзка строителят има право да изиска от възложителя да осигури всички
необходими разрешения във връзка със строителството, включително да подсигури
наблюдението на археолог, тъй като съгласно чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ,
независимо дали е пряко обвързан по силата на договора за възлагане, да се
договори с археолог, именно строителят носи отговорност за изпълнението на
строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, като
съгласно разпоредбата на т. 1 от ал. 3 на посочената правна норма строежите се
проектират, изпълняват и поддържат в
съответствие с нормативните актове за опазване на защитените зони, на
защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни
ценности. По изложените доводи касационният съдебен състав намира, че правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността по чл. 221а, ал. 3,
във връзка с чл. 161, ал. 2 от ЗКН на ЕТ „***“ гр. София.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
съдебно
решение № 235 от 19.06.2019 година, постановено по АНД № 1 662 по описа за 2018
година на Районен съд Дупница, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление изх. № НП-3 от 06.03.2018 година на заместник – министъра на
културата, с което на ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „***“ № *** от К.А.Г. – управител, на основание чл. 221а, ал. 3,
във връзка с чл. 161, ал. 2 от Закона културното наследство, във връзка с чл.
83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/