ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 411
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500541 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Доктор Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Полина
Балабанова, против Разпореждане от 25.02.2021г., постановено по ч.гр.д. № 1341/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението с правно основание чл.410
от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника К. Д. Р., ЕГН: **********, с
адрес гр. Б., ул. “А. С.” № *, за следните суми: 373, 56 лв. – договорна лихва и 416, 85 лв. –
мораторна лихва, които суми произтичат от Договор за паричен заем № 664244/21.12.2018г.,
сключен със “Креди йес” ООД, вземането по който е цедирано на заявителя.
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законния дрок по чл.275,
ал.1 от ГПК, вр. чл.413, ал.2 от ГПК и като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частния жалбоподател,
който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и върне
делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми за договорна
лихва и обезщетение за забавено плащане. Излага съображения. В подкрепа на изложеното,
цитира съдебна практика. На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно
разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 1341/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против длъжника К. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “А. С.” № *, за сума в
общ размер от 2193, 13 лева, от които: 1403, 72 лв. – главница, 373, 56 лв. – договорна
лихва, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 416, 85 лв., както и
разноски за държавна такса в размер на 43, 88 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50
лева.
Вземането произтича от Договор за паричен заем № 664244 от 21.12.2018г., сключен
с “Креди Йес” ООД, по който на длъжника е предоставена сума при договорените между
1
страните условия в размер на 1700, 00 лв. По силата на Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 06.11.2019г. между “Креди Йес” и “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на
цедента към длъжника.
Към заявлението са приложени: пълномощно, копие от Договор за паричен заем. №
81042, сключен на 21.12.2018г., ведно с погасителен план и Общи условия по договор за
заем, в сила от 20.12.2017г.
Сключеният между страните договор за паричен заем от 21.12.2018г. е за сумата от
1700 лева и за срок от осемнадесет месеца, при размер на погасителната вноска 127, 08 лв.,
при последователно посочени дати на плащане на всяка от погасителните месечни вноски и
фиксиран месечен лихвен процент 3, 330 %, при уговорено ГПР от 48, 00 %.
Районния съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за
главница в размер на 1403, 72 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението – 24.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни
разноски в размер на 60, 06 лв., от които 31, 99 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 28,
07 лв. – държавна такса.
За да постанови обжалвания резултата по делото, първоинстанционния съд е приел,
че искането за заплащане на договорна лихва в размер на 373, 56 лв. и мораторна лихва в
размер на 416, 85 лв., са основани на договор за потребителски кредит, който е
недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 от
ЗПК и потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък.
Заповедния съд е посочил, че неустойката за непредставяне на обезпечение, всъщност
е част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като отделно
вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК,
установяващ лимит на ГПР.
Настоящия състав не споделя становището на районния съд, че процесния договор за
паричен заем е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл.19, ал.1-4,
чл.22 и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно
неплатения остатък.
Спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесния
вземания, обект на заявлението по чл.410 ГПК е приложим Законът за потребителския
кредит /ЗПК/. Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от закона,
съответно заявителят се явява кредитор /чл.9, ал.4/, тъй като се предоставя кредит под
формата на заем. Заявителят няма качеството и статута на Банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ,
а представлява финансова институция, която по смисъла на чл.3 от ЗКИ е регистрирана с
основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
Доколкото в производството по чл.410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито
може да прави изводи въз основа на представени такива (съобразно приетото в т. 2б на ТР №
4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС), преценката на съда по основателността на
искането, с което е сезиран, е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени
в заявлението, съответно то следва да съдържа надлежно конкретизирано по основание и
размер вземане. Настоящия състав намира, че в разглеждания случай твърденията изложени
в т.9 и т.12 от заявлението по чл. 410 от ГПК точно индивидуализират претендираното
цедирано вземане по основание и размер за всяко от отделните пера (главница, договорна и
мораторна лихва, законна лихва върху непогасената главница), посочени са начинът и
периодът на формиране на акцесорните вземания; налице са данни за завършен фактически
състав на цесията предвиден в чл.99 от ЗЗД, т.е. налице е формална редовност на
заявлението, за която съдът следи в заповедното производство.
С оглед съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК изрично препращане към чл.127 ГПК,
следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска. Горното означава, че заявителят трябва да
посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на претендираните вземания. Такива именно обстоятелства
се явяват посочените в заявлението твърдения за възникване и съществуване на вземания за
договорна и мораторна лихва в посочения размер и период, впоследствие отхвърлени с
обжалваното разпореждане. Твърдения, относими към съществуването и изискуемостта на
2
вземане на неустойка не са били релевирани.
Гореизложеното обуславя извода, че съображенията на заповедния съд относно
противоречието на неустоечната клауза със закона не кореспондират с претенцията на
заявителя. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът
следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която се позовава на
нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши служебна проверка за наличието
на неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със заявлението вземане се
обосновава с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, ал. 2 от ГПК, съгласно която заповед за
изпълнение не се издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се намират в
пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
Заповедното производство представлява процесуално средство за проверка наличието
на спор относно заявените вземания. В разглеждания случай заявеното е ясно и точно
определено и същото се изчерпва с претендираната от заявителя неплатена част от
главницата, законната лихва върху нея, начислената договорна и мораторна лихва за
посочения период от време. Предвид обстоятелството, че с депозираното пред съда
заявление, жалбоподателят не е претендирал вземане за неустойка следва да се приеме, че
не са били налице законовите предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 ГПК даващи основание на
районния съд да извършва преценка за съответствието на включена в ДПК неустоечна
клауза със закона, да изследва, дали същата води до нарушение на императивна правна
норма ( в случая чл.19, ал.4 ЗПК), както и дали същата противоречи на добрите нрави.
Обосновава се извода, че като е излязъл извън обективните предели на дължимата
потребителска защита по см. на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, приемайки че договорът за кредит е
недействителен, районният съд неправилно е отрекъл и съществуването на основанието на
които се претендират уговорените с ДПК договорна и мораторна лихви. Горното налага
обжалваното определение да бъде проконтролирано и отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Изложените от районния съд мотиви, че уговореното възнаграждение за договорна
лихва е недействително, поради надвишаване трикратния размер на законна лихва също не
могат да бъдат споделени. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД,
страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които
влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави.
В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както
изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните
уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната
лихва.
Поради това съдът счита, че следва да се издаде заповед за изпълнение против
длъжника за сумата 373, 56 лв., представляваща неизплатено задължение за договорна
лихва.
Жалбата е основателна и в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата от 416,
85 лв., представляваща лихва за забава от датата на първата неплатена вноска до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В чл.7 от договора е уговорено, че при забава на
която и да е погасителна вноска, длъжникът дължи обезщетение в размера на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до
неговото пълно погасяване.
С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
издаване на заповед за изпълнение за процесните суми.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 25.02.2021г., постановено по ч.гр.д. № 1341/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК,
3
предявено от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Доктор Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
юрисконсулт Полина Балабанова, срещу К. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “А.
С.” № *, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Доктор Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Полина
Балабанова, за следните суми: 373, 56 лв., представляваща договорна лихва за периода от
20.05.2019г. до 22.06.2020г. и сумата от 416, 85 лв. – лихва за забава за периода от
21.05.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2021г., на основание
Договор за паричен заем № 664244 от 21.12.2018г., сключен между К. Д. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ул. “А. Ст.” № * и “Креди Йес” ООД, вземанията по който
са били прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4