№ 3902
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110109812 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. А. К. от гр.Варна чрез адв.
Й. А. от ВАК срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД вр.чл.429, ал.3 КЗ за осъждане на ответника да изпълни реално
задължението си за плащане на парична сума – 576.36 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 21.05.2023г. до 02.07.2024г. върху сумата от
3 828.60 лева, която главница представлява застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на претърпени имуществени вреди на л.а. „Ситроен
Берлинго“, с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 21.05.2023г. около
11,50ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Евлоги Георгиев“ с ул.“Железни врата“ по вина
на водача на л.а „Ситроен Ц3“ с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът твърди, че на 21.05.2023г., около 11:50 часа, в гр. Варна, Д.И. управлявайки
л.а. марка Ситроен Берлинго, с рег. № **** се движи по ул. Железни врата посока ул. Евлоги
Георгиев. На кръстовището с ул. Евлоги Георгиев предприел завиване надясно и веднага
завил наляво по ул. Железни врата. В този момент по ул. Железни врата посока ул.
Дубровник се движи л.а. марка Ситроен Ц3, с рег. № ****, като на кръстовището с ул.
Евлоги Георгиев, Р.Р. предприема завиване наляво по ул. Евлоги Георгиев, като не пропуска
л.а. марка Ситроен Берлинго, с рег. № **** и го блъска. За настъпилото ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие
посочили водача на л.а. марка Ситроен Ц3, с рег. № ****. Лекият автомобил управляван от
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна
компания „Д.з.” АД, със срок на действие 20.12.2022г. – 19.12.2023г., която полица е
действаща към датата на ПТП.
С Решение № 2802/22.07.2024г., постановено по гр.д. № 20233110114669 по описа на
Варненски районен съд, 19 състав, потвърдено с решение на ВОС, ответното дружество е
осъдено да заплати застрахователно обезщетение в размер на 3 928.60 лв., ведно със
законната лихва, като за сумата от 100 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
1
10.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, а за сумата от 3 828.60 лв.,
считано от заявеното изменение на иска - 03.07.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Поради неплащане от застрахователя на дължимото обезщетение за забава Р. К.
предявява иска си пред съда. Моли за уважаването му.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ответникът признава иска. Представя
доказателства за заплащане на претендираната сума. Моли да не бъдат присъждани разноски
в негова тежест, тъй като не е дал повод за завеждане на иска.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл.429 КЗ е проведено разграничение между гаранционната и
пряката отговорност на застрахователя за забава.
Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от застрахования вреди,
включително тези от забавата, в рамките на застрахователната сума. В хипотезата на деликт
застрахования изпада в забава от момента на увреждането съгласно общото правило на
чл.84, ал.3 ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано от увреждането е уредена в
чл.429, ал.2, т. 2 КЗ като част от застрахователното обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ
същата подлежи на изплащане от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорността). За периода от датата на уведомяването на застрахователя до
изтичане на сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава се
заплаща от застрахователя на основание чл.429, ал. 3, изр. второ КЗ.
Между страните е безспорно, което се установява и по гр.д. № 14669 по описа на
ВРС за 2023г., че с влязло в сила решение, потвърдено от ВОС, ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 3 928,60 лева, представляваща дължимо обезщетение за
претърпени имуществени вреди на л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег. № ****, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 21.05.2023г. около 11,50ч. в гр. Варна, на кръстовището
на ул. „Евлоги Георгиев“ с ул.“Железни врата“ по вина на водача на л.а „Ситроен Ц3“ с рег.
№ ****, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, със
срок на действие 20.12.2022г. - 19.12.2023г, ведно със законната лихва върху главницата от
100лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.11.2023г. до окончателното
погасяване на задължението, а върху увеличения размер на главницата от 3 828,60лева,
считано от датата на подаване на молбата за увеличението - 03.07.2024г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 432 КЗ.
Между страните не се спори относно дължимост на задължението за обезщетение за
забава, нещо повече ответникът признава иска с отговора на исковата молба и представя
пл.нареждане от 19.09.25г. за заплащане на сумата от 576,36 лв. в полза на ищеца.
Ответникът е заплатил задължението си, като е заплатил
дължимата лихва, което се потвърждава и от ищеца.
Предвид погасяване на задължението след датата на подаване на исковата молба в
съда, то искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Доколкото към датата на завеждане на исковата молба в съда, искът е бил
основателен на ищеца следва да се присъдят разноски. Ответникът е станал повод за
образуване на делото. Неоснователно е възражението, че е следвало да бъде поканен за
заплащане на дължимото обезщетение, поради което не е дал повод за завеждане на иска.
2
Това е така, защото за периода от датата на уведомяването на застрахователя до изтичане на
сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава се заплаща от
застрахователя на основание чл.429, ал. 3, изр. второ КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ урежда
собствената забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на
застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Именно по
тази причина в чл.497, ал.2 КЗ е предвидено, че дължимите от застрахователя лихви по ал. 1
могат да надхвърлят застрахователната сума.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати разноски на ищеца,
за д.т. 50 лв. и адв.възнаграждение 480 лв. или общо от 530 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. иск срещу „Д.з.“
АД, ЕИК ****, със седалище гр.София иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД вр.чл.429,
ал.3 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 576.36 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.05.2023г. до 02.07.2024г.
върху сумата от 3 828.60 лева, която главница представлява застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на претърпени имуществени вреди на л.а.
„Ситроен Берлинго“, с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
21.05.2023г. около 11,50ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Евлоги Георгиев“ с
ул.“Железни врата“ по вина на водача на л.а „Ситроен Ц3“ с рег. № ****, застрахован при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ****, със седалище гр.София да заплати на Р. А. К., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. сумата в размер на 530 лв. (петстотин и тридесет лева),
представляваща сторените от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3