№ 237
гр. Несебър, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И.ова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.ова Гражданско дело №
20242150101318 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „В.и К.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез пълномощника
юк. П.А. против Ю. Н. Б., гражданин на Р.Федерация, род.на **********г. с Булстат-
*** и Л. И. Б., гражданин на Р.Федерация, род. на **********г. с Булстат-***, двамата
със заявен на територията на Р.България адрес по Булстат в гр.***.
Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за осъждане на ответниците при условията на разделност, да заплатят на ищеца по
равни части стойността на доставена, отведена и пречистена вода до съсобствения им
при квоти от по 1/2ид.ч. водоснабден имот в общ.Айтос, с.К.-къща със заведена
партида с абонатен № *** на стойност от общо 76,37лв./или по 38,18лв./, както и
равни части от сумата от 24,48лв./или по 12,24лв. за всеки от ответниците/-
обезщетение за забавено плащане за периода от 23.01.2022г. до 04.11.2024г.-датата на
подаване на исковата молба в съда. Претендират се съдебни разноски.
Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ответниците в качеството си на съсобственици
на къща в с.К., общ.Айтос, пл.№ 261, парцел 8 по плана на селото са клиенти на
ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдения обект, за който е
разкрита партида с абонатен № ***.
1
Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба №
4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството
„потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобИ.ето му. Предоставянето на услугите на
ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор. Отчитането на
водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно
отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при
това отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност
за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства. Начинът на електронно отчитане на съответния
потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че
за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК
оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След
всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити.
Твърди се, че за така отчетената и потребена вода са издадени фактура №
**********/22.12.2021г. на стойност от 31,45лв.; фактура № **********/25.02.2022г.
на стойност от 22,46лв.; фактура № **********/26.04.2022г. на стойност от 22,46лв.,
като за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка
една от фактурите. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на
падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 24,48 лв.,
считано от 23.01.2021г. до датата на подаване на исковата молба - 04.11.2024г., както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението. Представят се писмени доказателства.Претендират се съдебни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на
ответниците особен представител, с който предявените претенции се намират за
допустими, но неоснователни. Исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че
липсват по делото безспорни и годни доказателства, установяващи че ответниците за
процесния период са собственици на посочения водоснабден имот, още повече, че по
делото са налице данни от лицето извършващо дейност по призоваване, че този имот е
бил продаден. Поради горното счита, че липсват основания да се твърди, че същите
имат качеството потребители по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г на
МРРБ, за да възникне за тях задължение за заплащане на ВиК услуги точно за
посочения в исковата молба имот. Оспорват се заявените от ищеца количества на
2
потребена вода, чието заплащане се търси с предявената искова молба, като във връзка
с тези възражения са изложени подробни съображения касаещи начина на отчитането
и действителните показания на монтирания в обекта водомер. Твърди се, че
издадените фактури не са изпращани на потребителя. Оспорва се представената
справка от АВ-Айтос като неавтентична, недостоверна и непълна, като е отправено
искане от АВ-Айтос да бъде изискано официално удостоверение за извършените
вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на ответниците за периода от
01.01.2014г. до датата на изготвяне на справката. Във връзка с оспореното количество
потребена вода и начина на отчитане на същата е отправено искане за допускане на
СТЕ с поставени в отговора въпроси.
В о.с.з. предявените искове се поддържат от процесуалния представител по
пълномощие на ищеца и се пледира за тяхното уважаване като доказани по основание
и размер.
В о.с.з назначеният особен представител на ответниците оспорва исковете и
пледира за отхвърлянето им като неоснователни.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.67-69 по дело/ на
16.05.2014г. ответниците Ю. Б. и Л. Б. са придобили чрез покупко-продажба
собствеността върху масивна жилищна къща със застроена площ от 41,25кв.м. и
второстепенна постройка със застроена площ от 14,25кв.м., находящи се в с.К.,
общ.Айтос, обл.Бургас, построени в УПИ № VIII-261, кв.20 по плана на селото, целият
с площ от 1193кв.м. с неуредени регулационни сметки за 4кв.м..
От представена справка № 1197900/05.09.2024г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания в СВ-Айтос/л.70 по дело/ се установява, че ответниците са се
разпоредили с този имот, като са го прехвърлили чрез покупко-продажба на трето
лице на 16.06.2022г..
Следователно, установява се от писмените доказателства, че ответниците са
притежавали в собственост посочения в исковата молба водоснабден имот за периода
от 16.05.2014г. до 16.06.2022г..
По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в
ищцовото дружество. В тази връзка по делото е представено Заявление за открИ.е на
партида/л.66 по дело/, подадено от ответника Ю. Б. от 16.06.2014г., с искане да бъде
прехвърлена партидата за вода за закупената къща в с.К., за което е приложен и
препис от документа за собственост, за което е посочен и приложен и представения по
делото нотариален акт съвпадащ по идентификация като дата, пореден номер, номер
на дело, рег.№..
3
От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.9 по
дело/ е видно, че са извършени общо четири отчитания с мобилно устройство за
периода 02.10.2021г. - 31.05.2022г., като за първите три е отбелязано, че водомера е
отчетен „служебно“, а за последното – на 31.05.2022г. е отразено, че водомера е
„видян“ от инкасатора.
За потребените и отчетени количества са издадени фактура №
**********/22.12.2021г. на стойност от 31,45лв.; фактура № **********/25.02.2022г.
на стойност от 22,46лв.; фактура № **********/26.04.2022г. на стойност от 22,46лв.,
като за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка
една от фактурите.
Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за
доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на
утвърдените с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР и Решение № БП-Ц-17 от
29.07.2022г. на КЕВР.
С оглед наведените от особения представител на ответниците възражения и за
изясняване на въведените оспорвания по фактите е назначена съдебно-техническа
експертиза по делото. Видно от заключението на същата след запознаване с
доказателствата по делото, извършена справка в ищцовото дружество, посещение на
место в с.К., общ.Айтос, в която се намира водоснабдения обект на ответниците и
оглед на место, вещото лице е пояснило, че към момента на огледа дворното место е
със заключена врата на двора. В него се намират едноетажна масивна сграда на площ
около 40-45кв.м. и малка паянтова постройка от около 15-20кв.м.. На около 2 метра от
оградата се вижда капак на шахта, в която експерта предполага, че е монтиран
водомера на абоната. В програмата на водния оператор е открита партида за този
имот с аб.№*** с посочен за процесния период титуляр Ю. Н. Б.. В електронния
карнет на този абонатен номер има три служебни записа за отчет на водомера. Вещото
лице посочва в заключението си, че на 31.03.2022г. инкасатора е имал достъп до
водомера и е отчел реален отчет, който в карнета е записан с дата 30.03.2022г.. Този
отчет е потвърден и на дата 31.05.2022г., от което според вещото лице се разбира, че
не е имало консумация през периода 30.03.2022г. до 31.05.2022г..
Досежно механизма на работа с мобилните устройства на инкасаторите за
отчитане на водомерите, вещото лице е посочило в експертизата, че служителите на
ВиК ЕАД-Бургас са снабдени с индустриални мобилни компютри, в които е
инсталиран софтуер, който дава възможност да се отварят електронни файлове, в
които е съхранена информация за дадения абонат. Файлове са номерирани и номерата
представляват абонатните номера на потребителите, ползващи услугите на В и К ЕАД
Бургас. От този мобилен компютър има възможност да се правят справки за даден
абонат, както за настоящия момент, така и няколко месеца назад. Тези мобилни
4
компютри, с които се отчита потреблението на вода ползват операционна система
Андроид, имат сканиращо устройство. Инсталиран е съответния софтуер и могат да по
електронен път да трансферират данните с които са заредени. Във всеки водомерен
възел, който се отчита с електронно устройство има поставен бар код с който е
криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер на който е поставен
и представлява средство за директна връзка с базата данни на дружеството. Бар кода се
поставя в непосредствена близост до измервателното устройство. При отчитането на
измервателното устройство е необходимо да бъде осигурен достъп до него, и става по
следния начин: Всеки служител на водния оператор е снабден с персонален мобилен
компютър. За да го подготви за работа е необходимо да се стартира, като се ползва
индивидуална парола. В момента на стартирането автоматично в паметта на
компютъра се записва: датата и часа на стартирането на работа. По този начин
ръководството на водния оператор контролира и служителите си. След тази контролна
операция започва същинското отчитане на измервателното устройство. Сканира се бар
кода т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този начин се индикира , че
състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „Видян".
Визуално се отчита измервателното устройство и ръчно се нанасят данните в
компютъра. С това се завършва отчитането, при условие,че е видян от инкасатора
(отчетник измервателни уреди - съгласно длъжностната характеристика на
служителите на водния оператор. В случай, че не е осигурен достъп до измервателното
устройство, инкасатора набира на мобилния компютър режим „Служебно отчитане".
Предвидена е и възможност, клиента сам да предостави данните от измервателното
устройство, по уговорен между страните начин, тогава начина на записване е „От
клиента". Всички данни, които са нанесени в мобилния компютър веднъж не могат да
се променят от оператора (инкасатора) и подлежат на електронно трансфериране в
програмата на водния оператор и тя съставя електронен карнет на абоната. В
мобилното устройство отчетените данни се съхраняват до шест месеца. Вещото лице
приема, че представената по делото Справка-извлечение от водния оператор е
достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за
определения период. Този електронен карнет е изготвен от програмата на водния
оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен
компютър с който е отчетено съответното измервателно устройство. При извършената
проверка вещото лице е установило, съгласно приложената към експертизата Таблица
№1 за аб.№ ***, че изразходваното количество вода от абоната, преминало през
измервателното устройство за посочения в петитума на иска отчетен период е: 51,00
куб. м., като няма начислени количества „От разпределение“. Издадените фактури за
потребената вода са съобразени с изискванията за реквизити по ЗСч и цените на КЕВР
за съответния период, доколкото понякога отчитането обхваща различни периоди/
различни цени по посочените по-горе решения на КЕВР/, тези периоди са отделно
5
посочени във съответните фактури. С експертизата е извършено изчисление на
дължимото обезщетение за забавено плащане на главниците по всяка една от
издадените фактури, като е посочен общ размер на мораторната лихва от 24,48лв.. От
допълнителното заключение на вещото лице се установява, че при извършената
допълнителна проверка в масивите на водния оператор е установено спазване на
процедурата по чл.35, ал.5 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ и са съставяне протоколи за
неосигурен достъп на инкасатора до водомера от собственика и извършеното
служебно отчитане.
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-техническа експертиза,
включително и заключението на експерта по поставения допълнителен въпрос, като
обективно, обосновано, ясно, представящо в пълнота и в конкретика пояснения на
дадените отговори.
Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и
пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна,
отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл.
собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното
количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на
ответника.
По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава
при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми
вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на
ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да
установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията.
На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и
К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник,
като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
6
С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото
на собственост се доказва по отношение и на двамата ответници от представения
нотариален акт и справка на АВ-Айтос, съгласно които имота е придобит на
16.05.2014г. и отчужден от ответниците на 16.06.2022г..
Доколкото в представения по делото нотариален акт липсва изрично
отразяване касаещо квотите на ответниците, то следва да се приеме, че участват в
собствеността при в равни дялове, съобразно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС.
Настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на
особения представител на ответниците, че те нямат качеството „потребител“ на ВиК
услуги, свързани с имота и между тях и ищцовото дружество не са възникнали
облигационно правоотношение с предмет доставка, пречистване и отвеждане на вода
до собствения и имот, доколкото липсват по делото доказателства, че между страните
е сключен писмен договор, по следните съображения:
Действително, за да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл.
8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
"потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния
водоснабден имот.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от
общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
При тези съображения съдът приема, че двамата ответници Ю. Н. Б. и Л. Б.,
като собственици на водоснабдения обект за периода 16.05.2014г. – 16.06.2022г., имат
качеството на потребители на ВиК услуги за процесния период 02.10.2021г. –
30.03.2022г. за потребеното количество вода, през който се търси от водния оператор
заплащане от ответниците.
Като собственици на имота, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС ответниците
отговарят за тежестите и участват в ползите от имота съобразно дела си в
собствеността.
При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответниците са
7
потребители на ВиК услуги за съсобствен при равни квоти имот – представляващ
описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От
представените писмени доказателства, вкл.фактурата и справки за отчетено
потребление се установява, че ответниците са потребили доставената до имота вода в
претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото
към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.
В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.
3 от Общи условия, при обекти, при които ползването е със сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от
една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че
обектът е собственост на чужд гражданин е допустимо да не се извършва ежемесечно
отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два, три пъти годишно,
съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество
вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата
вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през
монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане
на потребената за съответния обект вода. По отношение въпроса кога е потребено
процесното количество от 51куб.м.вода, отчетено от монтирания в собствения на
ответниците имот водомер е даден категоричен отговор в заключението по
допуснатата СТЕ, а именно: според експерта в електронния карнет на този абонатен
номер има три служебни записа за отчет на водомера, като на 31.03.2022г. инкасатора
е имал достъп до водомера и е отчел реален отчет, който в карнета е записан с дата
30.03.2022г.. Този отчет е бил потвърден и на дата 31.05.2022г., от което според вещото
лице се установява, че не е имало консумация през периода 30.03.2022г. до
31.05.2022г.. В о.с.з. на 22.05.2025г. при изслушване и защита на представената СТЕ,
експерта даде отговор на принципно поставен въпрос дали е възможно да бъдат
потребени за период от два месеца 51куб.м. вода, но преди това посочи, че в
конкретния случай от приложената към заключението таблица № 1/л.98/ за
потреблението в имота и математически е видно, че потребление за периода
30.03.2022г. – 31.05.2022г. на вода в имота не е имало.
При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени,
пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния
обект на ответниците, поради което те, в качеството им на съсобственици на имота
следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват
доказателства за заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е
основателен и доказан по размер.
8
По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за посочения период – считано от 23.01.2022г. до датата на
подаване на исковата молба - 04.11.2024г.. С оглед изводите на съда във връзка с иска
за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това
издадената последна фактура е с краен срок за плащане до 26.05.2022г., поради което
ответната страна е изпаднала в забава още към 27.05.2022г.. За посочения в исковата
молба период общият размер на дължимата лихва е от 24,48 лв., изчислен по главници
и периоди по всяка от издадените и незаплатени фактури от заключението по приетата
СТЕ и чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
По разноските:
С оглед изхода по делото и своевременно сторено искане за присъждане на
съдебни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответниците
следва да се присъдят в цялост сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер от
1250лв., както следва: 100 лв. за заплатена държавна такса, 400лв. за възнаграждение
за назначения особен представител на ответниците, 500лв. за възнаграждение на
вещото лице изготвило приетата по делото СТЕ, 150лв. за възнаграждение на в.л. по
допълнителната СТЕ и 100лв. за юк.възнаграждение за процесуалния представител на
ищеца. При определяне на юк.възнаграждение съдът съобрази нормата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.чл.25, ал.1. от Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно цитираният текст от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което и съдът е
ограничен от посочената рамка. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната
сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Ю. Н. Б., гражданин на РФедерация, род.на
**********г. с Булстат-***, със заявен на територията на Р.България адрес по Булстат в
гр.*** да заплати на „В.и К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. П.А. сумата от
38,18лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността - 1/2 част от цялостно
9
задължение от 76,37лв., представляваща незаплатена стойност за доставена, отведена
и пречистена вода до имот, находящ се в общ.Айтос, с.К.-къща с аб.№ ***, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 04.11.2024г.-датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД Ю. Н. Б., гражданин на РФедерация, род.на
**********г. с Булстат-***, със заявен на територията на Р.България адрес по Булстат в
гр.*** да заплати на „В.и К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. П.А. сумата от
12,24лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.01.2022
г. до 03.11.2024 г., съответстващата на квотата в съсобствеността - 1/2 част от общо
вземане за мораторна лихва в размер на 24,48лв..
ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Л. И. Б., гражданин на РФедерация, род. на
**********г. с Булстат-***, със заявен на територията на Р.България адрес по Булстат в
гр.*** да заплати на „В.и К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. П.А. сумата от
38,18лв., съответстваща на квотата й в съсобствеността - 1/2 част от цялостно
задължение от 76,37лв., представляваща незаплатена стойност за доставена, отведена
и пречистена вода до имот, находящ се в общ.Айтос, с.К.-къща с аб.№ ***, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 04.11.2024г.-датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД Л. И. Б., гражданин на РФедерация, род. на
**********г. с Булстат-***, със заявен на територията на Р.България адрес по Булстат в
гр.*** да заплати на „В.и К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. П.А. сумата от
12,24лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.01.2022
г. до 03.11.2024 г., съответстващата на квотата в съсобствеността - 1/2 част от общо
вземане за мораторна лихва в размер на 24,48лв..
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК Ю. Н. Б., гражданин на РФедерация,
род.на **********г. с Булстат-***, със заявен на територията на Р.България адрес по
Булстат в гр.*** да заплати на „В.и К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк.
П.А., сумата от 625лв. - съдебно-деловодни разноски, представляващи ½ от сторените
от ищеца в настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. И. Б., гражданин на РФедерация, род.
на **********г. с Булстат-***, със заявен на територията на Р.България адрес по
Булстат в гр.*** да заплати на „В.и К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. П.А.
сумата от 625лв. - съдебно-деловодни разноски, представляващи ½ от сторените от
10
ищеца в настоящата съдебна инстанция.
БАНКОВА СМЕТКА на ищеца, по която може да бъде внесена присъдената
сума:
ЦКБ - клона Бургас, IBAN: BG 53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис от него пред Окръжен съд-Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11