Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично заседание
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария
Даскалова
при секретаря светла Светла Великова и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2700/2020 г.
на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 1271/20.10.2020 г. по н. а. х. д.
№ 3262/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ №
03–012132/17.10.2019 г. на директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл. чл.152 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1
от КТ, на „Булфлекс” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди, че е налице неправилно
тълкуване и приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр.
чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че в мотивите към НП административнонаказващият
орган не е длъжен да излага подробни мотиви досежно неоснователността на
постъпилите от нарушителя възражения. Твърди се, че неправилно и необосновано
при постановяване на атакуваното решение съдът е кредитирал доказателствата,
които подкрепят защитната теза на санкционирания работодател. В тази връзка намира,
че остава неизяснено кога е съставена представената в хода на производството
пред РС – Варна присъствена форма, отразява ли вярно изработеното работно време
от работниците в предприятието и съставена ли е единствено за нуждите на
съдебното оспорване на процесното НП. Отправено е искане за отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна се представлява от старши юрисконсулт Б.Н., който
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба – „Булфлекс“ ЕООД, чрез процесуален
представител, в писмен отговор оспорва
касационната жалба. Отправено е искане за оставяне в сила оспореното решение и
присъждане на сторени разноски в настоящото производство съгласно представения
списък.
Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която
има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Установено е от първоинстанционния съд, че през м. септември 2019 г. служители
на ДИТ – Варна извършили проверка досежно спазването на трудовото
законодателство в обект - ******************, стопанисван от "Булфлекс" ЕООД. Проверката била последваща,
като в хода ѝ от работодателя са изискани графици, присъствени форми и
документи по отчитане на работното време на работниците в проверявания обект.
При преглед на представените документи, в това число и графика за м.07.2019 г.
е установено за лицето Ф.Я.- мияч в ресторанта към хотела, че не е спазено
изискването за осигуряване на предписания от Кодекса на труда брой часове
междудневна почивка. За Я.било отразено, че е полагала труд на 02.07.2019 г. с
работна смяна от 14.00 часа до 22.30 часа, като на 03.07.2019г. същата е полагала
труд от 06.00 часа до 14.30 часа. Констатирано е, че в нарушение на чл.152 от КТ работодателят не е осигурил на Ф. Я.междудневна почивка от 12 часа. Предвид
посочените констатации срещу "Булфлекс" ЕООД е съставен АУАН №
03-012132/25.09.2019 г., в който на описаните факти е дадена правна
квалификация на административно нарушение на чл. 152 от КТ. В акта е посочено,
че нарушението е извършено на 03.07.2019 година.
След направен задълбочен анализ на срочността на въззивната жалба,
решаващият състав на РС – Варна е приел, че същата е допустима и я е разгледал
по същество. Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, за АУАН и НП е прието, че са издадени от компетентни органи и не страдат от формални
пороци, налагащи отмяната на НП като незаконосъобразно.
Административнонаказателното производство е проведено в сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Независимо от горното, съдът е установил,
че проверяваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В мотивите си съдът е посочил, че разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН задължава наказващия орган, преди да се произнесе по преписката,
да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да
извърши и разследване на спорните обстоятелства. Това в случая не е сторено,
което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Установено е различие в съдържанието на документите, представени в хода на
документалната проверка и тези представени с възражението срещу АУАН, но това
не е коментирано от АНО в мотивите към оспореното НП. Позовавайки се на
съдебната практика и на Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, съдът е посочил,
че задължението да бъдат обсъдени направените възражения на лицето, посочено за
нарушител е абсолютно и неизпълнението му води до незаконосъобразност на
административнонаказателното производство, респективно – до незаконосъобразност
на НП, с което то е приключило.
В допълнение към горното съдът е посочил, че предвид наличието на
противоречиви доказателства, извършването на нарушението от санкционираното
търговско дружество е останало недоказано, което навежда на извод и за
материална незаконосъобразност на НП.
Решението е правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от
фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и
задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Съгласно посочената за нарушена правна норма на чл.152 от КТ, работникът
или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа.
На основание чл.
9а, ал.1 от Наредба за работното
време, почивките и отпуските /НРВПО/ (Нов
- ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г., изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г.), Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното
време по чл. 142, ал. 2 КТ
работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3
години след края на периода. Работодателят запознава работниците или
служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
Първоначално при
проверката е представен график, на който се базират констатациите на АНО. С
възражение срещу АУАН е представен график, за който е посочено, че е изготвен
от ръководител „Кухня“ – П.Н.. Последният не е работодател, не са налице
доказателства за делегиране на правомощия, поради което той е нямал
компетентност да утвърждава поименен график за работа.
Двата графика
представени от наказаното дружество са без утвърждаване от работодател и без подписи
на работниците или служителите. Установеното налага извод, че дружеството е
работило без надлежно изготвен график по чл. 9а, ал.1 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските. При липса на график е следвало да се съберат безспорни
доказателства за времето, през което Ф.Г. Я.е полагала труд, за да се ангажира
отговорността по чл. 152 от КТ. Това не е сторено от АНО. В съдебното
производство свид. Я.твърди, че е работила само втора смяна, от което се
установява, че е спазено изискването на чл. 152 от КТ.
В хода на
административното производство е дадено обяснение от Р.Х.П. – упълномощено лице
от „Булфлекс“ ЕООД, която е заявила, че първия представен график отразява
действителното явяване на работниците. На тези данни се противопоставят
показанията на свид. Я.и липсата на валидни графици, изготвени по надлежен ред.
Поради това незаконосъобразно АНО е преценил, че е установено безспорно
вмененото нарушение.
В случая безспорен е
фактът за липса на изготвен график по реда на чл. 9а, ал.1 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските и за това нарушение е следвало АНО да извърши преценка относно
ангажиране отговорността на дружеството.
Законосъобразно е
прието от районния съд, че липсват данни от наказаното дружество да е извършено
процесното нарушение.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че решението на районния съд
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От ответникът е направено искане за присъждане на сторени разноски в производството.
Пред двете съдебни инстанции "Булфлекс" ЕООД е представляван от адв.
Р. Ж.. Пред настоящата инстанция защитата на ответника е осъществена, чрез
изготвяне и подаване на писмен отговор срещу касационната жалба на ДИТ – Варна.
Процесуалната защита на санкционирания работодател е осъществена въз основа на
приложеното на л.13 от въззивното дело пълномощно, с което Л.А.Ж., управляващ и
представляващ "Булфлекс" ЕООД, е упълномощил адвокати С.Д.П.и Р.Ж.И.
да представляват дружеството в делата по оспорване на НП № 03-012132/17.10.2019
г. „до окончателното приключване на делото пред всички инстанции“.
Доказателства за извършено плащане – договор за правна защита и съдействие,
доказващ конкретен размер на реално заплатен адвокатски хонорар, банково
извлечение или др. не са представени, поради което искането за присъждане възнаграждение
за адвокат и сторени разноски е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63
от ЗАНН в приложимата редакция - ДВ, бр.
94 от 2019 г., Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1271/20.10.2020 г. по н. а. х. д. № 3262/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.