№ 569
гр. Варна, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110102699 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „О.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от управителя З. Ж. М.а, срещу Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: **********, положителен установителен иск с
правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от 1200 евро, представляваща незаплатена главница по
запис на заповед от 24.08.2020 г. с падеж на 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. 587/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу
ответника за сумата от 1200 евро – главница по запис на заповед от 24.08.2020
г. с падеж на 31.10.2020 г. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.дело, в хода на което заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. заповедният съд е спрял принудителното
изпълнение и му е дал указания за предявяване на установителен иск.
Поддържа, че издаденият от ответника запис на заповед е редовен от външна
страна и подлежи на изпълнение, както и че доказва съществуването на
процесното вземане. Твърди, че до предявяване на иска дължимата сума не е
погасена нито изцяло, нито частично.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на иска и
претендира разноски за заповедното и исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира
1
отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост на
предявения иск и отлага становището си по основателността на иска след
събиране на доказателствата по делото.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор, като
намира предявения иск за основателен.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният положителен установителни иск е допустим, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената
защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. №
587/2021 г. по описа на РС-Варна, от които е видно, че въз основа на подадено
на 18.01.2021 г. заявление от „О.“ ООД срещу Ж. Д. Ж. е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК и
изпълнителен лист за процесната главница в размер на 1200 евро по запис на
заповед от 24.08.2020 г. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изп.дело № 20217180400065 по описа на ЧСИ С.К.Д с рег. № 718 в КЧСИ, по
което заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че адресатът
не живее на регистрирания негов постоянен и настоящ адрес и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението. На основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният съд е дал указания до заявителя за
иницииране на исков процес за съдебно установяване на вземането по
заповедта и същите са изпълнени, като исковата молба е подадена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Основателността на иска с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ е
обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните менителнично
правоотношение въз основа на процесния запис на заповед, настъпването на
неговия падеж и неизпълнение на задължението на издателя за заплащане на
посочената в записа сума. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното вземане, както
и неговия размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва, а именно точно изпълнение, респ. наличието на други
правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.
По заповедното дело е представен запис на заповед от 24.08.2020 г.,
издаден от ответника Ж. Д. Ж., по силата на който същият безусловно и
неотменимо се задължава да плати на поемателя „О.“ ООД сумата в размер на
1200 евро на посочения падеж – 31.10.2020 г. и място на плащане в ********.
Документът съдържа още наименованието „запис на заповед“ (в заглавието и
2
в текста), дата и място на издаване, както и подпис на издателя.
От съдържанието на менителничният ефект е видно, че са налице
всички предвидени в чл. 535 ТЗ негови реквизити, поради което записът на
заповед отговаря на изискванията за действителност и валидно обвързва
страните по възникналото въз основа на него менителнично правоотношение.
Изискуемостта на вземането по правоотношението в размер на сумата
от 1200 евро е настъпила на посочения в записа падеж – 31.10.2020 г., която
дата предхожда сезирането на заповедния съд със заявлението по чл. 417 ГПК
на 18.01.2021 г.
С оглед на гореизложеното и при липса на данни за извършено от
ответника плащане по процесния запис на заповед и/или настъпване на други
обстоятелства, погасяващи паричното му задължение, съдът намира, че
предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в исковия процес разноски в общ размер на 346,94 лв., от които
46,94 лв. за платена държавна такса и 300 лв. за внесен депозит за особен
представител на ответника.
С издадената в заповедното производство заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК не са присъдени разноски в полза на заявителя,
поради което такива не следва да бъдат присъждани на ищеца и с настоящото
решение.
Предвид извода за основателност на иска, разноски на ответника не се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, че в полза на
ищеца „О.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***********, представлявано от управителя З. Ж. М.а, съществува вземане
срещу ответника Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
**********, за сумата от 1200 (хиляда и двеста) евро, представляваща
незаплатена главница по запис на заповед от 24.08.2020 г. с падеж на
31.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.01.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК по ч.гр.д. 587/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 51-ви състав, основание чл. 538, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
**********, да заплати на „О.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***********, представлявано от управителя З. Ж. М.а, сумата
от 346,94 лв. (триста четиридесет и шест лева и деветдесет и четири
3
стотинки) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4