РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Кюстендил, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20241520102186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к. „**“ бл. **,
ет. ** ап. **, против А. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к. „**“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. *, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
конститутивни искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и осъдителни искове с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС).
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са брат и сестра и законни наследници
на М. Ф. В., починала на 27.08.2023 г. – тяхна майка, и В. Г. В., починал на 09.08.2013 г. –
техен баща.
С нотариален акт от 27.11.2020 г., издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК след извършена
обстоятелствен проверка, М. Ф. В. и А. В. С. били признати за собственици, на основание
давностно владение и наследство, при равни права, на следния недвижим имот: 2/3 ид.ч. от
Урегулиран поземлен имот, представляващ парцел VIII, имот планоснимачен номер 215, в
квартал 7, по плана на с. **, общ. **, одобрен със Заповед № 1334/23.04.1981 г., целият с
площ от 702 кв.м., ведно с по 1/3 ид.ч. от построените в същия поземлен имот двуетажна
масивна жилищна сграда и лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м. по данъчна оценка и
всички подобрения в имота, при съседи на поземления имот: от две страни улица, УПИ VII-
215, УПИ V-125, УПИ X-123, УПИ XI-122. Сочи се, че описаният недвижим имот е бил
изключителна собственост на общия на страните наследодател Васил Г. В..
1
С нотариален акт от 08.12.2020 г. М. Ф. В. прехвърлила на ответницата А. В. С.
собствеността върху притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот,
както и 1/3 ид.ч. от Урегулиран поземлен имот, представляващ парцел VII, имот
планоснимачен номер 87, в квартал 29, по плана на с. **, общ. **, одобрен със Заповед №
1334/23.04.1981 г., целият с площ от 692 кв.м., ведно с по 1/3 ид.ч. от построените в същия
поземлен имот две второстепенни постройки с площ от 50 кв.м. и 18 кв.м. по данъчна
оценка и всички подобрения в имота, при съседи на поземления имот: улица, УПИ XIII-214,
УПИ XXI-89, УПИ X-91,90, УПИ XI-86, срещу задължението на А. С. да осигури гледането
и издръжката на своята майка, като прехвърлителят си е запазил пожизнено правото на
ползване върху описаните недвижими имоти.
Твърди се от ищеца, че алеаторният договор е сключен към момент, в който М. Ф. В. е била
вече диагностицирана с онкологично заболяване, като през цялото време - от сключване на
договора до смъртта й, ответницата не изпълнявала своите задължения по същия.
Посоченото обуславяло правния интерес, a и активната легитимация на ищеца (като законен
наследник на праводателя) от предявяване на исковете за разваляне на договора за издръжка
и гледане до размера на наследствения му дял, а именно 1/6 ид.ч. от описаните недвижими
имоти. След разваляне на договора, ищцата щяла да владее посочените идеални части от
недвижимите имоти без основание, което пък обуславяло правния интерес на ищеца от
завеждане на исковете по чл. 108 ЗС за тях. По изложените съображения моли съда да
постанови решение, по силата на което да развали договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 68 от 08.12.2020 г., том III, рег. №
3072, дело 442/2020 г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК за 1/6 ид.ч. от прехвърлените с
него недвижими имоти, да признае ищеца за собственик на съответните идеални части и да
осъди ответницата да му предаде владението върху тях. Заявена е и претенция с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт. Представя
доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът - А. В. С., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подала отговор на
исковата молба. Намира предявените искове на допустими, но неоснователни. Не оспорва, че
с ищеца са брат и сестра и законни наследници на М. Ф. В. и В. Г. В.. Не оспорва
обстоятелството, че с констативен нотариален акт № 56, том III, рег. № 2973, дело 430/2020 г.
на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, ответникът и общият наследодател М. В. са признати за
собственици на основание наследство и давностно владение върху 2/3 ид.ч. от УПИ VIII-215
и построените в него сгради, като посочва, че същият е издаден именно за 2/3 ид.ч.,
доколкото останалата 1/3 ид.ч. е наследство на ищеца Г. Г.. Не оспорва и обстоятелството, че
с нотариален акт № 68 от 08.12.2020 г., том III, рег. № 3072, дело 442/2020 г. на нотариус Е.
П., рег. № 188 на НК М. Ф. В. й е прехвърлила собствеността върху притежаваните от нея
ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти. Навежда твърдения за влошени отношения
между ищеца и М. Ф. В. (данни за осъществено физическо насилие), което послужило като
повод за сключване на алеаторния договор. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е
сключен в момент, в който наследодателят да е бил вече в тежко здравословно състояние.
2
Твърди се, че същата е изпълнявала в пълен обем поетите с договора задължения. По
изложените съображения моли съда да отхвърли предявените претенции. Представя
доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът и ответникът
са брат и сестра и законни наследници на М. Ф. В., починала на 27.08.2023 г. – тяхна майка,
и В. Г. В., починал на 09.08.2013 г. – техен баща; че с констативен нотариален акт № 56, том
III, рег. № 2973, дело 430/2020 г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, ответникът и общият
на страните наследодател М. В. са признати за собственици на основание наследство и
давностно владение върху 2/3 ид.ч. от УПИ VIII-215, ведно с построените върху поземления
имот сгради; както и че с нотариален акт № 68 от 08.12.2020 г., том III, рег. № 3072, дело
442/2020 г. на нотариус Е. П, рег. № 188 на НК М. Ф. В. е прехвърлила на ответницата
собствеността върху притежаваните от нея недвижими имоти, описани в исковата молба.
По делото е представен нотариален акт № 56, том III, рег. № 2973, дело 430/2020 г. на
нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Представен е и
нотариален акт № 68 от 08.12.2020 г., том III, рег. № 3072, дело 442/2020 г. на нотариус Е. П.,
рег. № 188 на НК, по силата на който М. Ф. В. е прехвърлила на дъщеря си А. В. С.,
запазвайки си правото на ползване до края на живота си, собствеността върху 1/3 /една
трета/ идеална част от УПИ, представляващ парцел VIII /осми/, имот планоснимачен
номер 215 /двеста и петнадесет/ в квартал №7 /седем/ по плана на с. ***, общ. ***, одобрен
със Заповед № 1334/23.04.1981г., целият с площ от 702 /седемстотин и два/ кв.м, ведно с 1/3
/една трета/ идеална част от построените в същия поземлен имот ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА и ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 32 /тридесет и два/ кв.м по
данъчна оценка и всички подобрения в имота, при съседи на поземления имот от две страни
улица, УПИ VII-215, УПИ V-125, УПИ Х-123, УПИ ХI-122 и 1/3 /една трета/ идеална част
от УПИ, представляващ парцел ХII /дванадесети/, имот планоснимачен номер 87 /осемдесет
и седем/ в квартал № 29 /двадесет и девет/ по плана на с. **, общ. **, одобрен със Заповед №
1334/23.04.1981г., целият с площ от 692 кв.м /шестстотин деветдесет и два кв. метра/, ведно с
по 1/3 /една трета/ идеална част от построените в същия поземлен имот две
ВТОРОСТЕПЕННИ ПОСТРОЙКИ от 50 /петдесет/ кв.м и 18 /осемнадесет/ кв.м по данъчна
оценка и всички подобрения в имота, при съседи на поземления имот: улица, УПИ ХIII-214,
УПИ ХХI-89, УПИ Х-91, 90 и УПИ ХI-86, срещу задължението на приобретателя да осигури
гледането и издръжката на прехвърлителя, като й осигури нормален живот, какъвто е водила
досега, здравни грижи и други, каквито се наложат.
Към материалите по делото е приобщено писмо изх. №20-44026-20.11.2024 г. от Служба по
геодезия, картография и кадастър – **, от което се установява, че за урбанизираната
територия на с. **, общ. **, обл. ** няма одобрена кадастрална карта по реда на чл.35 от
3
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, а със Заповед № РД-18-490/16.02.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър за
неурбанизираната територия за землището по реда на §33 от ПЗРЗИДЗКИР.
Представено е и удостоверение за наследници изх. № 83/29.08.2023 г., от което се
установява, че М. Ф. В., притежавала ЕГН **********, е починала на 22.08.2023 г. и е
оставила за свои наследници дъщеря си /ответницата/ А. В. С. и сина си /ищеца/ Г. В. Г..
По делото е приета медицинска документанция по отношение на праводателя М. Ф. В.. От
приложената епикриза от МБАЛ „Д-р Н. В.“ АД град ** /л.54 от делото/ се установява, че
същата е постъпила за лечение на 16.02.2022 г. за оперативни интервенции чрез долен
достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските
полови органи и е била изписана на 19.02.2022 г. От решение на обща клинична
онкологична комисия/клинична комисия по хематология № 1352/10.03.2022 г. се установява,
че М. В. е диагностицирана със злокачествено новообразувание на тялото на матката, а с
решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология №
1856/07.04.2022 г. се установява, че М. В. е диагностицирана с карциносаркома утери. От
епикриза на М. Ф. В. от Клиника по лъчелечение при „Университетска специализирана
болница за активно лечение по онкология“ ЕАД /л.67/ се установява, че на същата е
проведено лъчелечение от 26.04.2022 г. до 06.06.2022 г. пет пъти седмично. От епикриза на
М. Ф. В. от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна
медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД /л.113 от делото/ се установява, че същата е оперирана на
03.04.2023 г. в Отделение по урология. От етапна епикриза, съставена от ИПСИМП д-р М. Р.
ЕООД на 13.09.2023 г. се установява, че М. Ф. В. е страдала от захарен диабет тип 2 от 13
години, диабетна полиневропатия и хипотиреоидизъм, медикаментозно компенсиран.
От писмо изх. № 94-01-41-2/25.02.2025 г. от РЗОК - ** /л. 281 от делото/ и приложената към
същото справка се установява, че за периода 01.01.2020г. – 23.08.2023г. стойността,
заплатена от НЗОК за осъществени и отчетени медицински дейности и отпуснати
лекарствени продукти на М. Ф. В., възлиза на сума в общ размер от 26 322,96 лева.
Видно от представеното копие от разпореждане № 09222757169/01.07.2022 г. на ТП на НОИ
– *** изх.№ 2150-09-4118/15.08.2022 г. /л.262 от делото/, М. Ф. В. е получавала пенсия в общ
месечен размер, ведно с добавките, възлизащ на 654,90 лева.
Към материалите по делото са приобщени платежни документи /касови бонове, фактури/,
представени от ответницата и установяващи закупуването на хранителни продукти,
заплащането на комунални услуги, медицински услуги и консумативи и други разходи.
От служебна бележка, издадена от „ОПЕ“ ЕООД, ЕИК ********* /л.124 от делото/, се
установява, че А. В. С. в периода от 01.01.2022 г. до 30.09.2024 г. е била 56 работни дни в
платен отпуск, 53 работни дни - в неплатен отпуск, и 48 работни дни - в отпуск по болест.
От обясненията на ответницата, дадени по реда на чл. 176 ГПК и кредитирани от съда, се
установява, че същата живее в гр. **, но е посещавала майка си в с. ** в съботите и
неделите, а при необходимост и в делнични дни, чували се редовно по телефона. Съпругът
4
на ответницата заминал да работи в ** през 2019 г., като периодично се връщал в **, а след
2022 г., когато здравословното състояние на М. В. се влошило, съдействал финансово на
съпругата си, за да може да посреща разходите по лечението. Завърнал се в страната през
месец април 2023 г., за да помага на ответницата. Синът им бил студент в Технически
университет - гр. София, редовна форма на обучение, и тъй като ответницата не била
шофьор й съдействал да водят баба му на терапии в гр. **, за което му се налагало да
отсъства от лекции.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите на
ищеца – С. Б. К. и Д. К. В., както и свидетелите на ответника Й. Ф. Д /леля на страните/ и Е.
Г. Г. /роднина по съребрена линия на страните/.
От показанията на свидетеля С. Б. К., живущ в близост до процесния имот в с. ** /където е
живяла М. В./, се установи, че ответницата идвала да се грижи за майка си след 2020 г., често
и със сина си. Обикновено я виждал в събота и неделя, а по-рядко и през седмицата.
Съпругът на ответницата идвал рядко. Свидетелят твърди, че не е запознат М. В. да е била
на легло. Виждал я е да се грижи за животните си, да им носи им храна с кофи.
От показанията на свидетеля Д. К. В. се установи, че последният посещавал многократно
приятеля си /сина на ищеца/ в дома му в с. ** в периода от 2020 г. до 2022 г. Прекарвал
свободното си време там, а и полагал труд от разстояние, което му позволявало да работи от
с. **. Не преспИ.л в къщата. Рядко и само в почивни дни виждал там ответницата и дъщеря
й. Идвали за по два до четири часа по обяд и си тръгвали. Свидетелят заяви, че не знае дали
М. В. да е отглеждала животни, знае, че имала увреден слух и страдала от диабет, но не била
на легло.
От показанията на свидетеля Й. Ф. Д. се установи, че същата е поддържала близки
отношения със сестра си М. В., разговаряли ежедневно по телефона. Свидетелката заяви, че
е разбрала за заболяването на сестра си през 2021 г., тъй като последната криела състоянието
си от своите близки. Поддържа, че починалата и ответницата са се намирали в добри
отношения, както и че последната е полагала непрекъснато грижи за своята майка – водела я
на лекар, на лъчетерапия, посещавала я често, дори излизала в отпуск, за да се грижи за
болната. Акцентира върху обтегнатите отношения между ищеца и М. В.. Заявява, че в
период, когато последната е живяла при свидетелката, ответницата е поемала всички
разходи. Й. Д. също отделяла средства за сестра си, а разходите по погребението били поети
от А. С.. Показанията на свидетелката съдът кредитира изцяло, като не се солидаризира с
тезата на процесуалния представител на ищеца за наличие на хипотезата на чл. 172 ГПК с
оглед еднаквата отдалеченост на свидетелката по роднинска линия от двете страни. В
останалата си част показанията не следва да се обсъждат, доколкото касаят въпроси, който
не са предмет на настоящото дело.
От показанията на свидетеля Е. Г. Г. – Д.а, се установи, че живее в град **, но всяка събота и
неделя посещава с. ** и е била близка с наследодателката на страните – чувствала я като
своя майка. Установи се още, че свидетелката е посещавала последната в болницата, докато
е била хоспитализирана поради онкологичното й заболяване. Заявява, че синът на
5
ответницата идвал при болната всеки ден, защото майка му не можела да отсъства
непрекъснато от работа. По време на химио- и лечетерапиите, на които М. В. била
подложена, за нея се грижели А. С. и нейното семейство. Последните месеци от живота на
болната, когато състоянието й се влошило, дъщеря й излязла в неплатен отпуск, за да се
грижи за нея. Свидетелката твърди, че не е виждала ищецът да помага на майка си, а и
знаела от последната, че не са в добри отношения. Заявява, че ответницата е плащала за
лечението, давала пари и на свидетелката, за да отиде на касата и да плати. М. В. й
споделяла, че дъщеря й я навестявала и през делничните дни. Сочи, че ответницата
посещавала майка си в с. ** всяка събота и неделя от края на 2020 г. до месец март 2022 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло, доколкото са ясни, последователни,
безпротиворечиви, дадени са от лице, което непосредствено е възприело съответните факти
и обстоятелства и не е заинтересовано от изхода по делото, а и кореспондират на останалия
събран по делото доказателствен материал.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не
следва да се обсъждат подробно. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
доказана на база събрания и преценен в неговата съвкупност доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът, въз основа на вътрешното си
убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение е
имуществено и като такова е наследимо. Всеки от наследниците може да упражни това
право в обема на наследствения си дял, при което договорът следва да се развали за
съответната част /така Решение № 467 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2009 г., III г.
о., ГК; Решение № 116/25.06.2015 г. по гр.д. № 592/2015 г., І г.о. на ВКС/. Квотата на ищеца
от наследството на неговата майка се равнява на ½ ид. част – арг. от чл. 5, ал. 1 от Закона за
наследството (ЗН), следователно същият е активно легитимиран да иска разваляне на
договора за половината от прехвърлените 1/3 ид. части от процесните имоти, т.е. исковете са
допустими в претендирания размер – за 1/6 ид. части.
В съответствие с нормата, съдържаща се в чл. 87, ал. 3 ЗЗД, развалянето на договорите, с
които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, може да стане само по съдебен ред /в т.см. Тълкувателно решение № 30/17.06.81 г.,
на ОСГК; Решение № 1037/27.12.85 г. по гр. д. № 715/85 г., на II г. о., Решение №
1048/27.11.97 г., по гр. д. № 82/97 г., на ІІ г. о.; Решение № 11/25.02.2011 г., по гр. д. №
1510/2009 г., на IV г. о./.
В настоящия случай, макар и по делото да не се установява категорично дали към 08.12.2020
г. /датата на сключване на атакуваната сделка/ ответницата се е намирала в граждански брак,
предвид наведените от страните доводи, че същата има съпруг, неминуемо поставя въпроса
за вида на другарството между съпрузите, когато се защитават срещу конститутивни искове,
насочени срещу сделки, с които е придобито имущество в режим на СИО. Въпросът е
релевантен доколкото в хипотезите на задължително другарство конституирането на
6
необходимите другари е условие за допустимост на производството. Действително в
Решение № 597 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1334/2010 г., IV г. о., ГК е постановено,
че когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от
съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има
рефлексни последици спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне на
договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака, се конституират като
страни и двамата съпрузи, макар и като приобретател да фигурира само единият. Това
решение е постановено преди Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГК, в което е прието, че по предявени от или срещу съпрузите
искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, другарството е необходимо, но не е задължително. В Решение № 146/11.03.2020 г.
по дело №2924/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК след ТР № 3
от 29.06.2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГК, пък е прието, че: „по предявен
иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на
договор за прехвърляне на имот, съпругът на приобретателя на имота, когато към момента
на сключване на договора приобретателят е бил в брак, е необходим, но не и задължителен
другар“. В този смисъл, съобразявайки по-новата съдебна практика и възприетото в
цитираното Тълкувателно решение, съдът намира, че по предявени от или срещу съпрузи
искове, с които се упражняват потестативни права, засягащи придобитото от тях имущество
в режим на СИО, другарството между съпрузите е факултативно /в т.см. и Решение №
111/20.12.2022г. по т.д. № 2343/2022г. на ВКС, ТК, I т.о./. В настоящия случай по делото е
конституиран надлежният ответник – приобретател по атакуваната сделка, поради което и
производството се явява допустимо.
Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при
развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това,
което са си разменили /Тълкувателно решение № 122 от 01.12.1986 г. ОСГК на ВС, Решение
№ 507 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 944/2009 г., г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 88 от
16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС/. Съдът не може служебно, без
искане на страните да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации. Т.е.
необходимо е нарочно предявяване на кондикционната претенция. Връщането на имота
може да бъде осъществено както на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, така и посредством
ревандикационния иск по чл. 108 ЗС.
С оглед гореизложеното предявените искове се явяват допустими, като предявени от и
срещу легитимирани страни, при наличие на правен интерес от предявяването ми, поради
което и следва да бъдат разгледани по същество.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление ищецът да
развали договора за прехвърляне на процесните имоти срещу поето задължение за гледане и
издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните материални
предпоставки: 1/ наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен
договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за
7
гледане и издръжка; 2/ приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото
договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е
незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3/ кредиторът да оказал
необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения
по процесния ненаименован договор.
В настоящия случай договорът за прехвърляне на процесните имоти срещу поето насрещно
непарично задължение – за гледане и издръжка, е действителен и е породил целените от
страните правни последици. При прехвърлянето на правото на собственост върху обектите,
предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно
задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва
действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото
нормално битово и социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за
гледане и 2/ за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни,
макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях
точно в качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът, респ. неговият
наследник, може да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с
едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по
съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да установи по
несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора. Кредиторът не е длъжен да
посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли
правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на
приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че
се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение /виж Решение
№ 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.
С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
едно лице (прехвърлител) прехвърля правото на собственост върху недвижим имот на
друго лице (приобретател), което поема задължението да му дава издръжка и да полага
грижи за него до края на дните му. Съглашението попада в категорията на ненаименуваните
договори, тъй като не е уредено легално и не може да се отнесе към никой от установените в
закона договори, макар и да разкрИ. известни прилики с продажбата. Договорът за издръжка
и гледане е продукт на договорната автономия, която позволява на правните субекти
свободно да определят съдържанието на сделките, по които са страни, доколкото то не
противоречи на императивните законови норми и на добрите нрави. Още в Тълкувателно
решение № 96 от 28.VI.1966 г. по гр. д. № 65/66 г., ОСГК е постановено, че договорите за
прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура не
противоречат на закона. Те имат социална цел и предназначение - да обезпечат на кредитора
по това задължение по-добри социално-битови условия за преживяване. Задълженията по
тях и по отношение на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови
изисквания. Както по своята цел, така и по своето съдържание те не влизат в противоречие
8
със закона.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие,
като при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда
от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,
се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи /в този смисъл Решение
№ 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по
гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ
г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС/. Ако в договора
задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед
на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи
за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д. №1853/2014 г.
IV г. о. на ВКС/. Поемането на други задължения, напр. да се живее общо домакинство, не
може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора и не може
бъде изведено от обстоятелствата (напр. фактическото положение), при които е сключен
договорът, местоизпълнението е по местожителството на кредитора, а заживяването в общо
домакинство може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата –
никоя от страните не е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да
приеме предложението.
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него
трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на
прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост,
е продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а
не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 944/2001 г., на ІІ г.о.,
Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2008 г., на I г.о., Решение №
165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., на III г.о./. Задължението е неделимо, поради
което е недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 1512/2998 г., на I г.о., Решение № 95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г.,
на IV г.о./. Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави
на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и
издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва всички действия по
осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното състояние и личната
хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент – уважение, внимание.
Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в
пълен обем, независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би могъл
да се издържа от тях.
В Решение № 284 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2014 г., IV г. о., ГК е възприето,
че алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на
9
собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка,
като точният обем на тази насрещна престация е неопределен към момента на сключване на
договора. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да
предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да
бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Настоящият съдебен състав
намира, че ежедневното и непрекъснато предоставяне на грижи не следва да се
абсолютизира в противоречие с добрите нрави, духа на закона и житейската логика, като се
възприеме, че длъжникът следва да отдаде всичките си усилия и време за изпълнение на
поетите задължения, игнорирайки например останалите си алиментни задължения. Както
изрично е изтъкнато и в Решение № 60221 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2020 г.,
IV г. о., ГК, изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните
нужди на прехвърлителя. Длъжникът обаче не може да наложи на кредитора грижи, които
той не желае да приеме, нито да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва,
макар и да е по-задоволителен в социално-битов план. Ако предложеното от приобретателя
изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен, последният
или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.
Договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и
гледане се сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи той. От
това обаче не следва, че така сключеният договор не може да бъде изпълняван от трето лице
или че третото лице може да освободи длъжника като изпълни вместо него, но само ако това
е станало по поръчение на длъжника. Ако в договора не е уредена изрично възможност
грижи да бъдат полагани от трето лице, прехвърлителят не може да бъде задължен да
приеме изпълнение от трето лице, освен когато са необходими специални познания или
умения (на лекар, медицинска сестра, лице от същия пол за непосредственото обслужване
на лежащо болен). Кредиторът е длъжен също да приеме грижите на наследниците на
приобретателя, както и инцидентни услуги от трето лице, когато длъжникът е лично или
служебно възпрепятстван от непредвидени обстоятелства, напр. негово или на друг близък
внезапно заболяване или неотложен служебен ангажимент. Когато обаче кредиторът приеме
предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от задължението си.
При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или
изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението (макар да не е бил длъжен), кредиторът е
удовлетворен. Следва да се има предвид също, че ако той е доволен от получените издръжка
и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече, отколкото той е съгласен да приеме,
поради което наследниците на кредитора не могат да претендират последиците от такова
„непълно“ изпълнение /така Решение № 20/13.03.2019г. на ВКС по гр.д. № 2298/2022г., на
IV г.о./.
В случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно обема на уговореното
задължение – постигнато е съгласие приобретателят да осигури цялостна издръжка и
гледане на прехвърлителя – да му осигури спокоен и нормален живот. В настоящия случай
10
не е уговорен конкретен обем от грижи и издръжка, поради което при изпълнение на
непаричното задължение следва да се задоволят обичайните битови и социални нужди на
праводателя, съобразени с неговото здравословно състояние, респ. с неговата възраст.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се
установява да са налице елементите за основателност на предявения иск, по-конкретно, не се
установява да е налице съществено неизпълнение на договорни задължения, за което
длъжникът (ответникът) да отговаря. Напротив, от ответника, чиято е и разпределената
доказателствена тежест, е доказано по делото полагане на грижи за прехвърлителя в
дължимия обем.
За да достигне до този извод, съдът съобрази най-напред събраните по делото гласни
доказателства. От показанията на разпитаните на страната на ответника свидетели, които
съдът намира за обективни и достатъчно убедителни, се установи, че ответницата е полагала
грижи за праводателя М. В. от момента на сключване на алеаторния договор до нейната
смърт, като й е осигурявала необходимите храна и лекарства, водила я е до съответните
болници и лекари, от които същата е имала нужда, като е поемала и дължимите за това
разходи. За надлежно изпълнение на поетите задължения косвено свидетелстват и
представените по делото писмени доказателства и в частност - приложените платежни
документи. Последните, макар и частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила, съдът кредитира, доколкото кореспондират с останалия
събран доказателствен материал по делото, в т.ч. свидетелските показания. Настоящата
инстанция намира достатъчно данни, от които да се направи извод, че за прехвърлителката
М. В. до смъртта й са били полагани грижи, бил е осигурен спокоен и нормален живот. От
събраните по делото писмени и устни доказателства не се установи качеството на живот на
М. В. да е претърпяло негативен обрат след сключване на договора, с изключение, разбира
се, на влошеното й по категорично независещи от страните причини здравословно
състояние.
Посоченото не се опровергава и от показанията на разпитаните на страната на ищеца
свидетели. Изнесените при разпита им твърдения, че не са виждали ответницата ежедневно
да посещава дома на нейната майка, не оборва извода, че първата е изпълнявала трайно и
постоянно своите задължения. Отново следва да се акцентира върху трайно закрепеното в
утвърдената съдебна практика разбиране, че обемът на дължимата грижа зависи от
конкретните нужди и потребности на прехвърлителя. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г.
ОСГК на ВКС, съгласно което при задоволен кредиторов интерес - изпълнението да покрИ.
крайния резултат, е налице пълно и цялостно изпълнение, защото кредиторът извън това
няма какво повече да получи в съдържанието на своя интерес. В случая не бе установено
прехвърлителката по алеаторния договор да е имала специфични нужди, които да не са били
задоволени или да е била лишена от храна, лекарства и внимание. Няма данни кредиторът да
е бил неудовлетворен от предглаганата от ответницата форма на изпълнение на договорните
задължения, не могат да се направят и обосновани предположения в този смисъл. Тъкмо
11
обратното, показанията на свидетелите са безпротиворечиви и относно обстоятелството, че
прехвърлителят е приемал и е бил напълно доволен от така полаганите за него грижи; че е
бил изцяло задоволен от начина, по който приобретателят по договора изпълнява
задълженията си. Ето защо съдът счита, че отговорите на въпросите колко пъти седмично и
в кои дни ответницата, респ. членове на нейното семейство, са посещавали М. В., както и
дали ответницата и нейната майка са живели в едно домакинство, не обуславят извод
относно регулярността или качеството на предоставяните на кредитора грижи от
ответницата.
Следва да бъде отбелязано още, че няма нищо укоримо в това, издръжката и грижите по
прехвърлителката да са били осигурявани не лично от ответницата, а същата да бъде
подпомагана от други лица (за което по делото има данни). Независимо дали тези други
лица са подпомагали А. С. фактически и финансово, това подпомагане не съставлява
неизпълнение на процесния договор, нито е основание за развалянето му. Съгласно
Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК е придадено задължително за
съдилищата значение на разбирането, че поради особеностите на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане и „заради вида и
съдържанието на дължимите на кредитора престации, които нерядко бИ.т предоставяни и
при съвместен живот с членовете на семейството (домакинството) на приобретателя, следва
да се подразбира, че условие на самия договор е и обстоятелството, че последният ще бъде
практически подпомаган и от своите близки при изпълнение на задълженията му. Личността
на приобретателя следователно, макар да има съществено значение за сключването на
договора, не е могла да изключва от значение и качествата на лицата, които образуват най -
непосредственото обкръжение на приобретателя и които, както се каза, са неговите
потенциални наследници. Освен това прякото изпълнение на задълженията на
приобретателя(ите) не налага лично той да извършва всички действия. Приготовлението и
обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за
издръжка и др. са все действия, които пълноценно могат да бъдат осъществени и чрез други
лица. В преобладаващата им част по вид и естество се касае до заместими, а не до
незаместими действия”.
Съдът не споделя наведените от ищцовата страна доводи за неизпълнение на задължението
за предоставяне на издръжка, тъй като разходите по лечението на прехвърлителката са
покрити с нейни лични средства, както и по клинични пътеки. На първо място, както вече
беше посочено, издръжка се дължи за посрещане на разходи на кредитора, но не е
изключено прехвърлителят да плаща част от задълженията си със собствени средства. От
друга страна, тези обстоятелства не са бяха пряко доказани по настоящото дело, въпреки
ангажираните доказателства. Във всички случаи въпросът касае вътрешните отношения
кредитор - длъжник. Горното не противоречи на принципното положение, че възможностите
на длъжника да предостави договореното са без значение, като е без значение и дали
прехвърлителят има собствени средства за издръжка – издръжката се дължи винаги в пълен
обем /срв. решение на ВКС № 863/ 22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/ 2009 г., ІV г.о. и решение №
12
82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., ІV г.о./. Несъмнено не е противоправно, нито
морално укоримо и възползването от прехвърлителката от правата й като здравно осигурено
лице.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че ответницата установи изправността си
по сключения алеаторен договор, като доказа, че е изпълнявала задълженията си спрямо
прехвърлителката, осигурявайки й начин на живот, какъвто тя е водила до момента на
сключване на договора и отговарящ на нейните потребности, като изпълнението е било
трайно, постоянно и в необходимия според нуждите на прехвърлителката обем.
По изложените съображения, доколкото по делото не се установи да е било налице
съществено неизпълнение по процесния договор в периода от неговото сключване до
смъртта на прехвърлителя, предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния извод на съда за неоснователност на предявения конститутивен иск,
предвид обусловения им характер като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно
съедините искове с правно основание чл. 108 ЗС.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответницата направените по делото разноски от 800.00 лв. съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к. „**“ бл. **, ет. **,
ап. **, против А. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к. „**“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) – за разваляне поради неизпълнение на договор за
прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 68 от
08.12.2020 г., том III, рег. № 3072, дело 442/2020 г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, до
размер на 1/6 ид.ч., и по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) – за признаване ищеца за
собственик на основание наследствено правоприемство от М. Ф. В., починала на 27.08.2023
г., и за осъждане ответницата да му предаде владението върху 1/6 ид.ч. от следните
недвижими имоти: Урегулиран поземлен имот, представляващ парцел VIII, имот
планоснимачен номер 215, в квартал 7 по плана на с. ***, общ. ***, одобрен със Заповед №
1334/23.04.1981 г., целият с площ от 702 кв.м., ведно с построените в същия поземлен имот
двуетажна масивна жилищна сграда и лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м. по
данъчна оценка и всички подобрения в имота, при съседи на поземления имот: от две страни
улица, УПИ VII-215, УПИ V-125, УПИ X-123, УПИ XI-122, и Урегулиран поземлен имот,
представляващ парцел VII, имот планоснимачен номер 87, в квартал 29 по плана на с. ***,
общ. ***, одобрен със Заповед № 1334/23.04.1981 г., целият с площ от 692 кв.м., ведно с
построените в същия поземлен имот две второстепенни постройки с площ от 50 кв.м. и 18
13
кв.м. по данъчна оценка и всички подобрения в имота, при съседи на поземления имот:
улица, УПИ XIII-214, УПИ XXI-89, УПИ X-91,90, УПИ XI-86, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к.
„**“ бл. **, ет. **, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ж.к.
„**“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 800,00 лева, представляваща направени съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14