Р Е Ш Е Н И Е
№ 296/15.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1305 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл.
118 от КСО и е образувано е по жалбата на Л.Р.И., ЕГН ********** *** против Решение
№ 1012-12-327#1/15.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 122-00-1409-2/12.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, с което е отменено разпореждането за отпускане на парично обезщетение
за безработица и Разпореждане № 122-00-1409-3 от 20.10.2021 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, с което на Л.Р.И. е отказано изплащане на
парично обезщетение за безработица по заявление № 122-00-1409 от 12.12.2014 г.
В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли
се да бъде отменено оспореното решение и потвърдените с него разпореждания.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява.
Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт
М., която по изложени съображения в писмени бележки моли съда да остави без
уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-327#1/15.11.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
122-00-1409-2/12.10.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което
е отменено разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица и Разпореждане
№ 122-00-1409-3 от 20.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
с което на Л.Р.И. е отказано изплащане на парично обезщетение за безработица по
заявление № 122-00-1409 от 12.12.2014 г.
Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателката
на 18.11.2021 г. по пощата с обратна разписка (лист 12), като в
законоустановения 14 – дневен срок същата е упражнила правото си на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
Установи се по делото, че Л.И. е подала заявление с вх. №
122-00-1409 от 12.12.2014 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
(ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като към него е приложена заповед № 6 от
01.11.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325,
ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда – „с изтичане на уговорения срок“ с „Медико-73“
ООД гр. Сърница, ЕИК *********.
По подаденото заявление с искане за отпускане на паричното
обезщетение за безработица и приложените документи са извършени проверки в информационната
система на НОИ на данните, подадени съгласно изискванията на Наредба Н-8 от
2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и на
Л.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица с разпореждане № 122-00-1409-1
от 16.12.2014 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл.
546, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Същото е отпуснато за периода от
01.11.2014 г. до 28.02.2015 г. (четири месеца) в размер на 7,20 лв. дневно.
По данни от информационната система на НОИ е констатирано,
че за лицето е подадено уведомление за сключен трудов договор от 13.08.2013 г.,
на длъжност „общ работник“ и основно трудово възнаграждение 310,00 лв. За лицето
са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване с осигурителен
доход, въз основа на който е определен периода на паричното обезщетение.
При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ
– Пазарджик в осигурителя „Медико-73“ ООД гр. Сърница, ЕИК ********* е установено,
че Л.И. не е осъществявала трудова дейност, която е основание за осигуряването й
по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 13.08.2013 г. до 31.10.2014 г.
(вкл.). За същия период за г-жа И. са подавани данни за осигуряване по реда на чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. № 1 ,Данни за осигуреното лице“ с код вид
осигурен „01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации,
работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите
кодове“. Същите са заличени на основание влезли в сила задължителни предписания
№ ЗД-1-12-00934649 от 10.06.2021 г. на контролен орган на НОИ.
Предвид установеното на основание на основание чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване с разпореждане № 122-00-1409-2 от
12.10.2021 г. е отменено разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица.
С разпореждане № 122-00-1409-3 от 20.10.2021 г. е отказано отпускането на парично
обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване, с мотив, че г-жа И. няма осигуряване във фонд „Безработица“
за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, като петнадесет
месечния период е от 01.08.2013 г. до 31.10.2014 г. (вкл.).
Против така издадените разпореждания е подадена жалба с вх.
№ 1012-12-327/26.11.2021 г. от Л.И., като според нея тя е имала осигуряване 9 месеца
от последните 15, т. е. тя е следвало да получава парично обезщетение за безработица.
Видно от документите по административната преписка, както и предвид приложените
писмени доказателства безспорно е установено, че за периода от 01.08.2013 г. до
31.10.2014 г. г-жа И. не е работила в „МЕДИКО-73“ ООД, ЕИК *********, гр. Сърница.
Г-н Ахмед С. Т. (към днешна дата починал), в качеството му на управител на дружеството
още през 2015 г. е уведомил Районна прокуратура – Велинград за това, че без негово
знание в дружеството му са назначавани лица, а тези лица реално не са осъществявали
трудова дейност в „МЕДИКО-73“ ООД. От двете декларации от другия собственик на дружеството
Мехмед Ахмедов Тупев (видно от справка Актуално състояние на „МЕДИКО-73 ООД), приложени
като писмени доказателства по делото, също става ясно, че само няколко лица са работели
в дружеството, но г-жа И. не е едно от тях. В тази връзка и съгласно констатациите,
обективирани в Констативен протокол № КП-5-12-00934145 от 09.06.2021 г., са издадени
и Задължителни предписания № ЗД-1-12-00934649 от 10.06.2021 г., които не са обжалвани,
влезли са в сила и са изпълнени от дружеството.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано
решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните
разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите
органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването
му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните
разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства.
Съгласно чл. 54а от КСО (в сила до 31.12.2017 г.), право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно
пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Осигурено лице по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 от КСО и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО). Едно от условията,
на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да осъществява
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 от КСО.
Правилно административният орган
е приел, че наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване правото
на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова
дейност. Извършването на трудова дейност е една от задължителните и кумулативно
налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на
правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение,
възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане
на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по
този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото
му се трудово възнаграждение, т.е. ако не е предоставена реално работна сила.
От представените по делото
доказателства се установи, че с декларация № 1056-12-218#3 от 16.04.2021 г. М. А.
Т. – съдружник и представляващ осигурителя „Медико-73“ ООД, гр. Сърница декларира,
че с Л.Р.И. няма сключен трудов договор и същата не е извършвала трудова дейност
в дружеството. Липсата на доказателства относно упражняването на трудова дейност
от г-жа Л.И. сочи некоректност на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка
с нейния осигурителен статус. Тези обстоятелствата са констатирани от контролните
органи на НОИ при извършена проверка на дружеството „Медико-73“ ООД обективирани
в констативен протокол № КП-5-12-00934145 от 09.06.2021 г.
Подаването на данни в регистрите на
НАП с цел придобиване на осигурителни права не може да замени базисното изискване
за извършване на трудова дейност, за да възникне осигуряването за различните социални
рискове и правото на обезщетение при тяхното настъпване. Казано с други думи, фактическият
състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва освен започване на
трудовата дейност и внасяне или дължимост на осигурителните вноски. В настоящия
случай липсват и двете условия, даващи основание да се приеме, че за жалбоподателката
е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи
до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да му заплати направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
На основание чл. 119 от КСО решенията
на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение
на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“,
буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ –
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Р.И., ЕГН ********** ***, против Решение №
1012-12-327#1/15.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № 122-00-1409-2/12.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
с което е отменено разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица
и Разпореждане № 122-00-1409-3 от 20.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, с което на Л.Р.И. е отказано изплащане на парично обезщетение за
безработица по заявление № 122-00-1409 от 12.12.2014 г.
ОСЪЖДА Л.Р.И., ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.