№ 2717
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110201261 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на В. П. М., чрез упълномощения процесуален представител адв.
Б. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 984736/2023г., издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 лева.
Жалбоподателят намира издадения ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска
неговата отмяна. Излага подробни съображения, че атакувания ЕФ не съдържа
необходимите реквизити, в това число и срок и орган пред който може да бъде обжалван.
Твърди, че АНО не е изпълнил задължението си да установи кое е лицето извършило
нарушението, тъй като обстоятелството, че едно лице е собственик на МПС не води до
извода, че именно то го е управлявало по време на извършване на нарушението. Посочва, че
в ЕФ липсва дата на неговото издаване, което препятства проверка а спазването на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. На самостоятелно основание оспорва техническата пригодност на АТТС,
като твърди, че същото не е одобрен тип, доколкото същото не било вписано в регистъра за
одобрен тип. Релевира доводи за липсата на посочване на издаден на ЕФ, с оглед проверка
на неговата компетентност. Намира, че неприлагането на клипа съдържащ нарушението
ограничава правата на нарушителя да установи дали правилно е ангажирана отговорността
му и дали АТТС в действителност е заснела управляваното от него МПС, с твърдяната
скорост на движение. Излага пространствени съображения за допуснати нарушения на
нормативните актове свързани с установяване на този тип нарушения. На последно място
1
намира, че липсва ясно посочване на мястото на извършване на нарушението, което водело
до неяснота дали била нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 или тази на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП. По изложените подробни съображения прави искане за отмяна на атакувания ЕФ,
като претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от упълномощения процесуален представител – адв.
Б. с изложени доводи по същество и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ЗА
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки от упълномощен процесуален представител. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разглеждана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2024г., в 18:51 часа, в гр. София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ до № 2Д, с
посока на движение от бул. Ул. „Гюешево“ към бул. „Цар Борис III“, при въведено
ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, с мобилна система за видеоконтрол
ATCС ARH CAM S1 с № 120сса7, позиционирана на пътното платно, била засечена скорост
на движение на МПС – марка ***, модел „Х3“ с рег. № ***, 93 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч., т.е. превишение
– 43 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на В. П. М..
Въз основа на тези данни бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9843736/2024г.,
издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600,00 лева.
От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено доказателство,
изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 19.08.2024г.,
в 18:51 ч. с посочени точни координати на местоположението е засечена скорост на
движение от 96 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната
скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.
2
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9843736/2024;
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за
собственика на превозното средство; копие на Заповед на Министъра на вътрешните работи
относно утвърждаване на образец на електронен фиш; протокол за проверка на техническото
средство; удостоверение от Български институт по метрология за одобрен тип средство за
измерване посочено във фиша; протокол за използване на АТСС; снимка за позициониране
на техническото средство; разпечатка от деловодна система за датата на издаване и връчване
на ЕФ; ежедневна форма на отчет ; сертификат за успешно завършен курс на обучение;
справка картон на водача; схема за организацията на движението в посочения участък
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на
който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с „електронен фиш” като по този начин се гарантира бързина
на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 год. по т.д. № 1/2013 год. на ВАС издаването на ЕФ е строго
ограничено и е възможно само в случаите на предВ.телно стационарно позиционирани
технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал.2, т.6 и
т.7 от ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния
контролен орган.
3
Редакция чл. 189, ал.4 от ЗДП към момента на установяване на нарушението гласи, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че към дата на
нарушението отразена в ЕФ – 19.08.2024год. нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган - освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали в цитираното
по-горе Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите,
относно непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди
изменението на чл. 189, ал.4 от ЗДП с ДВ., бр. 19 от 2015г. В контекста на горното и
отчитайки настъпилата законодателна промяна настоящия съд приема, че ЕФ за нарушение
за скорост по ЗДвП може да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно чл.10, ал.1 от цитираната
наредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. Съгласно ал.2 от същия член на наредбата протоколът се попълва при всяка
смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък, а съгласно ал.3 при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
4
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда.
Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват
служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или
работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
При работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта
съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2017г. е налице изискване за
прилагане към протокола за използването на АТСС на снимка на разположението на уреда.
Към административните преписки във връзка с налагане на глоби за превишения на
разрешената скорост с електронни фишове следва да се прилагат снимки на разположението
на уреда/АТСС, т.е. точно да се прилага нормата на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2017г. В случая контролният орган е приложил такава, от която е видно, че АТТС е
поставено на контролирания участък от пътя и работи на автоматичен режим, без човешка
намеса.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл.165, ал.2, т.8 от
ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
По отношение на релевираните от процесуалния представител възражения в тази насока,
съдът намира, че същите са бланкетни и неотносими към конкретния случай, доколкото се
говори за АТТС тип TFR1M 611, a нарушението е заснето с различен тип АТТС.
Материалите по настоящото дело от своя страна съдържат по – малко от 18 листа, поради
което не би могъл да обсъжда изложените на лист 9 от жалбата съображения за техническа
5
непригодност на АТТС, още повече, че разполага с категорични доказателства в обратна
насока.
Oт изисканата служебно от съда справка по отношение на въведената в района организация
на движението и поставена хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация безспорно
се установява, че процесния участък е в границите на населено място – гр. София и е
валидно общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, доколкото не се
констатира в участъка е поставен п.з В 26 въвеждащ различно ограничение на скоростта.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна
камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението.
По отношение на възраженията на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана
отговорността му следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал 1 от ЗДвП
отговорност за извършените нарушения носят собствениците на МПС, с които те са били
извършени. В условията на бързо производството, каквото е това по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, е
предвидена възможност за собственика на МПС по отношение на когото е издаден ЕФ за
налагане на глоба, в 14 дневен срок от получаването му да посочи кое е лицето управлявало
автомобила на процесната дата. Това не е било сторено от жалбоподателката.
На следващо място съдът не съзря посочения от жалбоподателя порок по отношение на
неяснотата за мястото на извършване на нарушението.
Не е налице и колизия между посочените в ЕФ разпоредби, доколкото тази на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП намира винаги приложение в случаите, в които в участъка има поставен знак В 26,
който указва различна от посочената в алинея 1 на разпоредбата скорост на движение.
Както вече беше посочено по делото липсват твърдения такъв да е имало, още повече, че в
ЕФ ясно е посочено, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
Атакуваният ЕФ съдържа всички необходими и предвидени от закона реквизити, като от
описаното в него в достатъчна степен може да се изведе за какво нарушение е санкциониран
нарушителя.
Санкционната разпоредба на чл. 182, ал. ал. 1, т. 5 от ЗДвП визира размера на предвидената
в закона санкция. В случая е налице превишаване на въведеното ограничение на скоростта
от 43 км/ ч, в населено място, поради което санкционната разпоредба е посочена правилно.
Санкцията е абсолютно определена, в цитираните разпоредби на ЗДвП, поради което не
съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае
от допълнително обсъждане.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденият ЕФ е законосъобразен в неговата цялост. Доколкото по делото не се е
явил процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че
следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63,
6
ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 984736/2023г., издаден от
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В. П. М. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600,00 лева.
ОСЪЖДА В. П. М. с ЕГН: ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7