РЕШЕНИЕ
№ 2488
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330106969 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
против В. Р. К., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 65,34 лева, незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.07.2017г.- 21.10.2017г., дължима по Договор
за електронни съобщителни услуги с клиентски номер **** от дата ***г., с клиентски
номер ***, сключен между В. Р. К. и „БТК“ АД, вземането по който е прехвърлено от
„БТК“ АД на „С.Г.Груп“ ООД с Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от *** г., и
от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от
*** г., и във връзка с което вземане са издадени следните фактури № *** / ***г., № ***
/ ***г. и № *** / ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД бил сключен Договор за
електронни съобщителни услуги с клиентски номер *** от дата ***г., с който била
предоставена мобилна услуга на ответника. Ответникът не заплатил стойността на
предоставени от оператора мобилни услуги от 65,34 лева, във връзка с който са
издадени следните фактури № *** / ***г., № *** / ***г. и № *** / ***г., за периода
22.07.2017г.- 21.10.2017г. Поради изложеното „БТК“ АД прекратило едностранно
индивидуалните договори с ответника на основание чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от Общите
условия към тях. След прекратяване на договорите, „БТК“ АД за кл. номер *** била
издадена крайна фактура – №***, от която се претендира единствено сумата в размер
на 65,34 лева - незаплатени далекосъобщителни услуги. Излагат се съображения, че
„БТК“ АД е прехвърлило вземането към ответника на „С.Г.Груп“ ООД с договор за
цесия от *** г., което от своя страна е прехвърлило вземането на ищеца с договор за
1
цесия от *** г. Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ *** г. Доколкото заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след
указания до ищцовото дружество бил предявен настоящият установителен иск. С оглед
изложеното моли за уважаване на предявения установителен иск, като се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 65,34 лева - незаплатени
далекосъобщителни услуги, дължими по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с клиентски номер *** от дата ***г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ***г., до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника В. Р.
К., в който прави възражение за изтекла давност на процесните вземания и изразява
становище, че няма правоотношения с ищеца, тъй като по силата на цесиите не е
настъпило задължение за ответника да заплати суми на ищеца, защото между страните
не съществували никакви правоотношения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** състав,
образувано по депозирано от „ЮБЦ” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед
№ *** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради
което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е
предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими. Искът не е предявен за сумата от 19,39 лв.,
представляваща мораторна лихва.
По основателността на предявените искове:
От представените декларация и Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер *** от дата ***г. /л. 22-25/ се установява, че между В.К. и „БТК“
ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги на ответницата за срок
от 24 месеца срещу месечна абонаментна такса в размер на 20,80 лв. за интернет услуга
и 22,99 лв. за телевизионна услуга. Видно от представените фактури № *** /***г., №
*** / ***г. и № *** / ***г., за периода 22.07.2017г.- 21.10.2017г. са начислени от „БТК“
ЕАД дължими от ответницата суми за предоставени мобилни услуги в общ размер на
65,34 лв., от които по всяка фактура са начислявани по 7,33 лв. такса за интернет, 10,82
лв. такса за телевизия и 3,63 лв. ставка ДДС. Предоставянето на услугите, за които са
начислени сумите, се установява от приложени на гърба на всяка фактура подробни
разпечатки на реално потребяваните от ответницата електронни съобщителни услуги в
посоченото количество, съответстващо на начислените суми. Представеният договора,
приложените фактури и справките към тях не са оспорени и съдът ги кредитира, като
приема, че между В.К. и „БТК“ ЕАД е било налице твърдяното в исковата молба
правоотношение, по силата на което ищцата е дължала сумата в общ размер на 65,34
лв. на мобилния оператор, представляваща начислени такси за ползвани мобилни
услуги.
2
Наличието на посоченото облигационно правоотношение между ответницата и
„БТК“ ЕАД не се и оспорва. Оспорва се облигационната връзка между В.К. и ищеца,
породена на базата на извършени цесии. Тези възражения обаче се намират за
неоснователни. Видно от представените Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от
*** г. /л.13-18/, както и Потвърждение за прехвърляне на вземане /л. 20/, вземането на
„БТК“ ЕАД по процесния Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски
номер *** от дата ***г. е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД. В последствие, съгласно
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от *** г. /л.11-12/ и Извлечение от
Приложение № * към същия, вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца. В
тази насока неоснователно се твърди, че цесиите не са довели до пораждане на
правоотношение между страните. Напротив, с прехвърляне на вземането от
първоначалния кредитор на цесионера „С.Г.Груп“ ООД и по-късно – от „С.Г.Груп“
ООД, вече като цедент, на „ЮБЦ” ЕООД като цесионер, последният по надлежен ред е
придобил вземането и е станал титуляр на същото. Ответницата не е релевирала
възражения, че цесията не и е била съобщена. Независимо от това, следва да се посочи,
че уведомяването на длъжника за извършената цесия в хода на исковия процес следва
да се вземе предвид от съда, разглеждащ делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (вж.
Решение № 123 от 24.06.2009 г. по търг. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 78
от 09.07.2014 г. по търг. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т.о., и др.). В случая по
настоящото дело е приложено към исковата молба уведомление до В.К. за извършените
цесии, което и е било връчено заедно с исковата молба. Предвид горното съдът намира,
че и двете цесии са породили действие спрямо ответницата на основание чл. 99, ал. 3
ЗЗД, поради което надлежен титуляр спрямо нея на процесното вземането по Договор
за електронни съобщителни услуги с клиентски номер *** от дата ***г. е „ЮБЦ“
ЕООД.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно
приложимите Общи условия на „БТК“ ЕАД, чл. 29 от същите, периодът на заплащане
на начислените суми по договора е 15 дни след фактурирането. Най-ранната фактура е
издадена на дата *** г., т.е. падежът на вземането е настъпил на дата 06.09.2017 г.
Безспорно в случая се касае за периодични плащания, давността за които е три години,
по арг. от чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Следователно погасителна давност за вземането по
първата фактура следва да изтече на дата 07.09.2020 г. На основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Т.е. давността за процесното вземане не е текла по време на обявеното в
страната извънредно положение, доколкото с изтичането на този срок се погасява
притезанието на кредитор. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗС, обн. ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Следователно давността за процесното вземане е била спряна по
силата на закона от дата 13.03.2020 г. и е продължила да тече, считано от 21.05.2020 г.,
като е изтекла на дата 14.11.2020 г. На основание чл. 116, б. „Б“ ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК давността е била прекъсната с подаването на заявлението в съда на дата ***г., т.е.
преди да изтекат трите години. В този насока, доколкото за вземането по най-ранната
фактура не се намира да е настъпила погасителната давност, то по същите
съображения не се намират за погасени по давност и претенциите по другите две
фактури.
3
С оглед на гореизложеното искът се явява доказан по основание и размер и като
такъв ще се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК, а именно 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение за
исковото производство. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, а именно сумата от общо 205 лв., от които 25 лв. за държавна такса и
180 лв. за адвокатско възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Р. К., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ап. *, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от *** Ю. Б. Ц., сумата от 65,34 лева /шестдесет и пет лева
и тридесет и четири стотинки/, незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
22.07.2017г.- 21.10.2017г., дължима по Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер ***от дата ***г., с клиентски номер ***, сключен между В. Р. К. и
„БТК“ АД, вземането по който е прехвърлено от „БТК“ АД на „С.Г.Груп“ ООД с
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от ***г., и от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“
ЕООД с Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от *** г., и във връзка с което
вземане са издадени следните фактури № *** / ***г., № *** / ***г. и № *** / ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – *** г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд Пловдив, *** състав,
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ап. , да заплати на
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от *** Ю. Б. Ц., сторените разноски за
исковото производство, а именно сумата от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за
адвокатско възнаграждение, както разноските в заповедното производство в общ
размер на 205 лв., от които 180 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4