№ 1535
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503024 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.09.2022г по гр.д. № 4900/2021г СГС,ІГО, 1 състав е осъдил
СдруЖ.е Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на
М. В. Г. сумата от 10 000лв- на осн. чл.515, ал.1 от КЗ, представляваща болки и
страдания, претърпени от ПТП, настъпило на 24.05.2020г, сумата от 120 000лв-на осн.
чл.515,ал.1 от КЗ- представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на Г. И. Г. вследствие на същото ПТП и сумата от
90.00лв на осн. чл.515, ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили при същото ПТП, ведно със законната лихва от 18.02.2021г. Съдът е
отхвърлил предявените иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Г. Г. за сумата до 200 000лв, както и претенцията за обезщетение за забава в
останалата й част.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумите за главници , присъдени като обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от ищцата като пострадало лице и настъпили при процесното ПТП.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищцата М. Г., представлявана
1
от адв. Т., в отхвърлителната му част, с оплакване за незаконосъобразност.
Въззивницата- ищца поддържа, че възприетият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Г. Г. е занижен, че съдът неправилно
е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички
относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил
всички установени като претърпени от ищцата неимуществени вреди, техния характер
и интензитет. Оспорва началния момент, от който е присъдена законна лихва. Моли
въззивния съд , като съобрази въззивните оплаквания, да отмени решението на СГС в
обжалваната част и да постанови решенетие, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя в частта, в която е
определена начална дата на дължимост на лихвата за забава. Въззивникът поддържа, че
СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 512 от КЗ. Моли решението на
СГС да бъде отменено в обжалваната част и началният момент на забава на сдруЖ.ето
да бъде отнесен към 18.03.2021г.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им
страна , с който оспорват жалбата.
В о.с.з. въззивникът –ищец М. Г. се явява лично и се представлява от адвокати Д.
и Х., които поддържа въззивната жалба на ищеца и оспорва въззивната жалба на
ответника. Молят жалбата на ищеца да бъде уважена, като бъде уважен изцяло
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата
при ПТП смърт на Г. Г., да бъдат уваЖ. предявените искове за заплащане на лихви
върху главницата на обезщетенията за забава на увреждащото лице и на сдруЖ.ето.
Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Прави възраЖ.е за прекомерност на разноските, претендирани от представителя на
сдруЖ.ето.
Въззивникът СНББАЗ се представлява в о.с.з. от адв. Я., която оспорва
въззивната жалба на ищцата и моли да бъде уважена въззивната жалба на ответника.
Моли съда да съобрази, че е предявен иск против сдруЖ.ето като представително
национално бюро, а не като компенсационен орган . Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част . Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от
ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
2
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и прилоЖ.ето на закона от ВКС с ТР №
1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съобраЖ.я излоЖ. във въззивната
жалба на ищеца
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против
СНББАЗ, които вреди се твърди да са претърпени от ищеца следствие на ПТП,
настъпило на територията на страната от водача на МПС с чуждестранна регистрация,
ползващ /по твърдения в ИМ/ застраховка ГОА с чуждестранен застраховател - иск с
правно основание чл. 513,ал.1 вр. чл. 511,ал.1, т.2 от КЗ. Дадената от
първоинстанционния съд квалификация на предявените искове е по чл.515 от КЗ, като
тази квалификация няма отношение към допустимостта на постановеното решение.
Първоинстанционният съд е разгледал заявените правопораждащи факти и се е
произнесъл по заявените искания от ищеца , поради което постановеното решение се
явява допустимо.
Съгласно разпоредбите на чл. 513,ал.1, вр. чл. 511,ал.1, т.2 от КЗ СНББАЗ е
легитимирано да отговаря по настоящата искова претенция. За ангажиране на
отговорността на СНББАЗ и ответникът да дължи плащане на обезщетения за вреди,
причинени на територията на страната от водачи на МПС с чуждестранна регистрация,
които се ползват от договор за застраховка ГОА с чуждестранен застраховател ищецът
следва да установи , че е увредено лице , наличието на застраховка ГОА, както и
предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо
когото отговаря Бюрото - че същият виновно и противоправно е причинил вреда на
ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на
обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила в
осъдителната си част, с която съдът е възложил върху ответника заплащане на
обезщетения за вреди на процесното основание/ по делото се установяват със сила на
пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника, като представително национално бюро по реда на чл.513, ал.1 от КЗ.
Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че СНББАЗ е
материалноправно легитимирано да отговаря пред ищеца за причинените му вреди от
ПТП, настъпило на 24.05.2020г, причинено от водач на тежкотоварен автомобил с
чуждестранни регистрационни табели и сключена застраховка ГОА с чуждестранен
3
застраховател.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, както и за началната
дата, от която ответникът дължи законна лихва върху присъдените обезщетения.
По отношение на размера иска за обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно установената задължителна практика /т.
11 от ППВС № 4/1968/ определянето на справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на
обезщетението за неимуществени вреди налага преценка на конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива при причиняването на смърт са възрастта на
увредения, общественото му полоЖ.е, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и всякакви други относими
обстоятелства
Към момента на настъпване на ПТП ищцата е била на 34 години, а починалият Г.
Г.- на 44години.
Не се спори между страните по делото , че ищцата и починалият са живеели на
съпружески начала и че имат общо дете. Това определя материалната й активна
легитимация да получи обезщетение за вредите, които е претърпяла поради смъртта на
починалия, с когото фактически имат отношения като съпрузи, съгласно разясненията
дадени с ППВС № 5/1969г.
В о.с.з. на 08.03.2022г са изслушани свидетелите Р. Г. – сестра на ищцата и Л. С.-
сестра на починалия .
Свидетелите еднозначно установяват, че ищцата и починалия Г. са живели заедно
в гр.София от около 11 години . Установяват, че през 2012г се родила дъщеря им.
Свидетелите установяват, че отношенията между двамата били перфектни, двамата са
били един за друг/свид. С./, а според свид. Г. – двамата са били едно цяло.
Свидетелите не установяват,че двамата са били перфектната двойка, между тях не е
имало конфликти, дори и елементарни битови спорове. Според свидетелите
катастрофата била травмиращо за ищцата събитие. Свидетелката С. установява, че
ищцата е преповтаряла как Г. е починал в ръцете й , а на задната седалка е стояло
раненото им дете. Свидетелите установяват, че ищцата живее в страх нещо да не стане
с нея, защото детето остава самво, че се страхува да пътува. Свидетелите установяват,
че когато детето не присъства, М. говори за Г. , връща се към спомени колко хубав е
бил живота й с него и че сега не е така. Свидетелите установяват, че Г. винаги много се
е грижил и уважавал М.. Свидетелите установяват, че М. се е затворила в себе си, не
общува с хора. Свидетелите установяват, че доскоро М. е живеела със сестра си ,
защото трябвало някой да има до нея. Свидетелите установяват , че М. не е
4
превъзмогнала болката си от загубата на съпруга си.
Съдът счита, че събраните свидетелски показания са взаимоподкрепящи се, не се
опровергават от доказателства по делото , свидетелите установяват факти, които лично
са възприели, поради което и показанията могат да бъдат ценени при изясняване на
релевантние факти.
В същото съдебно заседание е изслушана СППЕ, чието заключение е изготвено от
в.л. д-р К.-специалист по психиатрия , която установява, че в резултат на пътния
инцидент, причинил смъртта на мъжа, с когото съжителствала, ищцата е получила
тежка психотравма довела до разстройство в адаптацията-остра стресова реакция
/остра кризисна реакция, кризисно състояние/. Претърпяла е тежък емоционален срив,
след което е възникнало състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото
събитие, с изразена невротично-депресивна симптоматика-епизоди на спонтанна
репродукция на инцидента, дистимия, анхедония, нарушен сън с кошмарни сънища,
емоционална лабилност, социална отчужденост, промяна в начина на живот, чувство за
вина със свръхценен характер, страхово напреЖ.е в определени ситуации и пристъпи с
характеристики на панически атаки. Според вещото лице тази симптоматика покрива
характеристиките на постравматично стресово разстройство в параметрите на
адаптационното разстройство.Според вещото лице това е невротично заболяване и в
повечето случаи завършва с оздравяване, но при тежка психотравма е възможно да
приеме хроничен ход на протичане с голяма продължителност и да доведе до трайна
промяна на личността. Според вещото лице при ищцата се налага провеждане на
психиатрична консултация и на медикаментозна терапия, за да се предотврати трайна
промяна на личността. Според вещото лице развитието на психичното разстройство
при ищцата не може да се прогнозира, тъй като възстановяването след въздействие на
стресогенен стимул е индивидуално, но психологическата травма вследствие на
катастрофата е с траен и необратим характер, а преживяванията към момента са все
още актуални.
В о.с.з. в.л. д-р К. заявява, че е необходимо ищцата да проведе психиатрично
лечение, поради тежката психотравма, която е понесла и липсата на напредък в
нейното оздравяване.
В о.с.з. на 01.12.2022г е изслушан свид. М., който от 2005г е познавал починалия
Г.. Свидетелят описва Г. Г. като харизматичен, деен човек, роден водач, ръководител
във всеки работен колектив, в който е постъпвал, човек с мнение, хаорактер, честен,
увличащ с личен пример.
С оглед установените по делото, претърпени от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на нейния партньор- настъпилата внезапна , неочаквана смърт на млад, здрав
мъж, починал пред очите на ищцата, като съобрази установеното по делото , че ищцата
и нейния партньор са били едно цяло, перфектната двойка, живели в хармония,
5
изградили общ дом, отглеждали общо дете, както и установеното от свидетелите, че
със смъртта на Г. Г. сякаш една половина от ищцата е починала, като съобрази
близките отношения , ежедневните контакти, които понастоящем липсват, чувството
на сигурност и подкрепа, която починалият е осигурявал на ищцата и детето им, като
съобрази как смъртта на Г. внезапно и безвъзвратно преустановява установени навици
в семейството на ищцата, което дава отраЖ.е във всички сфери на живота й, като
съобрази още установения от СППЕ стрес и шок от настъпилата смърт на съпруг,
намерили израЖ.е в психически заболявания на ищците- постравматично стресово
разстройство, адаптационно разстройство, нужда от квалифицирана помощ, като
съобрази все още непреодоляната тъга и чувството на липса от отсъствието на
починалия, установено от разпитаните свидетели и от СППЕ, които сочат, че ищцата
живее със спомени за живота с Г. Г., като съобрази и невъзможността на ищцата да се
върне към своя обичаен ритъм на живот съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 150 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се съобрази момента на настъпване на вредата и следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищцата и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и стандарта на живот в страната , доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване. При съобразяване на тези критерии
съдът намира, че определеното обезщетение по размер отговаря на обществените
изисквания за справедливост.
По отношение на момента на дължимост на законна лихва
По делото ответникът- Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи отговаря като представително национално бюро. Отговорността на
бюрото замества чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на
територията на страната, причинено по вина на водач на МПС, застрахован при
чуждестранен застраховател. В този случай на отговорност на бюрото законът чл.
512, ал.1 от КЗ изрично препраща към разпоредбата на чл.496 от КЗ. Съобразно тази
разпоредба /чл.496 от КЗ/ застрахователните дружества дължат заплащане на законна
лихва от момента на сезирането си с претенция от пострадалото лице или от
уведомяването си от застрахования- в този смисъл решение № 128, т.д. № 2466/2018г
на I ТО на ВКС. Това разрешение се прилага и в случаите, при които бюрото отговаря
пред пострадало лице вместо застраховател. ВъзраЖ.ето на ответника за наличието на
3месечен срок , след изтичането на който дължи лихва за забава, съгласно чл.496 от КЗ
има значение за евентуална негова забава, а няма отношение към дължимата от Бюрото
лихва за забава, покриваща отговорността на увреждащото лице от момента на
предявяване на претенцията – в този смисъл решение № 50102/2022г по т.д. №
1428/2021г на ВКС, с което е отговорено именно на въпроса за задълЖ.ето на Бюрото
6
като национален представителен орган за заплащане на лихва за забава.
С оглед гореизложеното и съществуващото в КЗ- чл. 497, ал. 1 и ал. 2-
разграничения на дължимите лихви след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ като
такива за забава на увреждащото лице и за забава на отговарящия вместо него
застраховател съдът намира, че това разграничение не поражда право на пострадалото
или увреденото лице да получи две лихви върху едно и също обезщетение за две
забави. Обезщетението се дължи от увреждащото лице и то е отговорно и за
собствената си забава, съответно- ако се търси отговорността на застраховател, той
отговаря вместо деликвента , а не наред с него, в това число и за обезщетението за
забава. Направеното в закона разграничение в момента на изпадане в забава на
увреждащото лице и неговия застраховател има значение само за отношенията между
застрахователя и увреждащото лице- в случай на регрес. В този смисъл решение №
72/2022г по т.д. № 1191/2021г на I ТО на ВКС. За правоимащото лице- ищец по
делото- обезщетение за забава се дължи от момента на сезиране на застрахователя/ в
случая НББАЗ/ и тази лихва покрива забавата на увреждащия, съответно и на неговия
застраховател, към пострадалото или увредено лице.
Като извод съдът приема, че ответникът дължи на ищцата обезщетение за забава
върху присъдените й главници считано от 17.12.2020г до окончателното им изплащане.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за
сумата над 120 000лв до 150 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде
уважен. Следва да бъде отменено решението в отхвърлителната част касаеща
заплащане на законна лихва от 17.12.2020г и така предявеното искане следва да бъде
уважено. В останалата си обжалвана част решението на СГС следва да бъде
потвърдено .
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размера на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на още 627лв, до пълния размер от 5075лв.
На ответника се дължат разноски от 1885лв, над която сума решението на ВрОС
следва да бъде отменено.
7
Ответникът дължи държавна такса за уважената част от исковете по сметка на
СГС в размер на още 1200лв , както и още 42.85лв- съдебно-деловодни разноски , а по
сметка на САС- 600лв.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от 80 000лв размера
на възнаграждението възлиза на 7050лв, изчислено по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ във
редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие .
Съобразно изхода от спора- уважен е иска за 30 000лв, при обжалваем интерес от 80
000лв- на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 2643.75лв.
Ответникът е претендирал разноски за държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение. Разноски за заплатена държавна такса не следва да се възстановяват
на ответника, поради неоснователността на неговата жалба. Разноските, заплатени за
адвокатско възнаграждение, следва да се възложат върху ищеца съобразно защитения
интерес от ответника. Основателно е възраЖ.ето за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ответника. Отношенията между ответника и неговия
пълномощник се развиват , уредени от договор за правна защита и съдействие ,
сключен през 2021г. Съобразно действащата към този момент редакция на НМРАВ
минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 80 000лв възлиза
на 3516лв с ДДС. Заплатеният от ответника адвокатски хонорар е в пъти по-висок.
Съдът като съобразява фактическата и правна сложност на делото , обстотяелството ,
че частично спорът е решен със СПН, това че е проведено едно о.с.з. и са събирани
доказателства намира, че по справедливост възнаграждението на пълномощника на
ответника следва да се определи на 4 000лв. С оглед изхода от спора върху ищцата
следва да се възложи сумата от 2 500лв.
Предвид излоЖ.те съобраЖ.я, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262877 от 02.09. 2022г по гр.д. № 4900/2021г по описа на
Софийски градски съд, I ГО,1 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
М. В. Г. против СдруЖ.е ”Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди , претърпени
от смъртта на Г. Г. , настъпила при ПТП за сумата над 120 000лв до 150 000лв, в
частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху
главниците за периода от 17.12.2020г до 17.02.2021г, както и в частта , с която М. В. Г.
е осъдена да заплати разноски за сумата над 1885лв и ВМЕСТО ТОВА
8
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СдруЖ.е Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на М. В. Г. с ЕГН ********** сумата от
още 30 000лв, разлика между присъдените 120 000лв и дължимите се 150 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Г. Г. , настъпила при
ПТП на 24.05.2020г, на осн. чл. 511,ал.1,т.2 вр. чл.511,ал.3 от КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 17.12.2020г до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА СдруЖ.е Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на М. В. Г. с ЕГН ********** законна
лихва върху главниците от 10 000лв, 90.00лв и 120 000лв за периода от 17.12.2020г до
17.02.2021г
ПОТВЪРЖДАВА решение 262877 от 02.09. 2022г по гр.д. № 4900/2021г по описа
на Софийски градски съд, I ГО,1 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА СдруЖ.е Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд в размер на още 1200лв, както и сумата от 42.85лв- съдебно-деловодни
разноски , а по сметка на Софийски апелативен съд – държавна такса в размер на
600лв, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА СдруЖ.е Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на адвокат Ж. Т. от САК възнаграждение
за защита пред първата и въззивна инстанция в размер на общо 3270.75лв, на осн. чл.38
от ЗА.
ОСЪЖДА М. В. Г. с ЕГН ********** да заплати на СдруЖ.е Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи с ЕИК ********* сумата от 2500лв-
разноски, направени пред настоящата съдебни инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10