Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Г.О., 18.12.2017г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, седми състав в публично заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Карагьозова
при участието на секретаря М.П. и в присъствието на
прокурора …………………….., като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 1035 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с жалба от Н.И.Т. против Наказателно постановление № 24-0000410 от
13.10.2017 г. на началник ОО”АА”-В.Търново, с което за извършено нарушение по
чл.30 ал.5 от „Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС”, във връзка с чл.178в
ал.4 от ЗДвП, е наложена санкция глоба в размер на 500 лева.
В жалбата е развито становище, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила. Липсвало недвусмислено посочване на датата на извършване
на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, се явява и се представлява
от адв.П.. Излага становище за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Въззиваемата
страна не се представлява.
Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
АУАН бланков № 239438/серия А-2017/ от 20.09.2017г./л.6/ от К.С.М., в
присъствието на свидетеля И.Й.И. /последният починал на 08.10.2017г.-спр.л.21
от делото/.
В акта е
описана следната фактическа обстановка: На 20.09.2017г. около 11,20ч. в гр.Г.О.,
при извършване на проверка с протокол № 256 от 20.09.2017г. с час 8,00 на
психологическа лаборатория № 249, е установено, че психологът Н.Т. на
16.09.2017г. в резултатна карта на лицето Ст„Й.Б., „не се е мотивирала писмено
в резултатната карта в даденото заключение”/л.6/. Свидетелят М. посочва, че е
вписал тези констатации в съставения от него АУАН след като се запознал с
протокол № 256 от 20.09.2017г. и след като узнал, че З.А., М. И. и Св.Ст.,
вписани в същия протокол/л.10/ са извършили проверка, за което е съставен същия
този протокол.
При така
описаната фактическа обстановка актосъставителят е приел, че е налице извършено
от Н.И.Т. нарушение по чл.30 ал.5 от
„Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС”.
Актът е
връчен на посочената като нарушител Н.И.Т.
на дата 20.09.2017 г./л.6/ и същата не е направила възражения.
След запознаване с преписката наказващият орган е издал обжалваното
Наказателно постановление № 24-0000410 от 13.10.2017 г./л.12/.
От
изложеното могат да се направят следните изводи:
Съгласно чл.30 ал.5 от НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания /
за краткост наричана
по-нататък „наредбата” или Наредба № 36/, заключенията за психологическа годност се подписват от
психолога и се мотивират писмено в резултатните карти на лицата.
В чл.178в ал.4 от ЗДвП/Закона за движението по пътищата/, към датата на твърдяното нарушение е
предвидена санкция в размер на 200лева
по отношение на физическо или ЮЛ, което допусне или извърши нарушение на
изискванията, определени с наредба по чл.152
ал.1 т.2, ако не е предвидено друго по-тежко наказание. В цитираната
разпоредба на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП е
предвидено, че съответният министър определя изискванията за психологическа
годност на водачите на МПС и условията и реда за психологическо изследване,
като има изброяване в общо три точки на нормативния акт. При прилагане на
санкционната норма, административнонаказващият орган/АНО/ е определил санкция,
различна по размер от посочената в текста на НП санкционна норма на чл.178в
ал.4 от ЗДвП, без да са изложени мотиви за това, не е привързал, въпреки
направеното в текста на закона препращане, нормата на чл.178в ал.4 с
разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2 от същия закон/ с конкретно посочване на
приложената хипотеза/, както и не е посочил пълното наименование на Наредба №
36 от 15.05.2006г. на МТИТС. За пълнота следва да се посочи, че относима към
разглеждания случай е евентуално санкционната разпоредба на чл.178в ал.3, а не
тази на чл.178 ал.4 от ЗДвП.
Доколкото в НП/л.12/ се сочи, че Н.И.Т. не е мотивирала
писмено дадено заключение, следва да се направи извод, че
административнонаказващият орган/АНО/, е възвел в нарушение немотивирането „в
резултатната карта в даденото заключение” като нарушение, осъществено чрез
бездействие. Къде и по какъв начин е следвало да стане това-не се посочва.
Мястото на извършване на нарушението е това, където е следвало да бъде
извършено предписаното от нарушената разпоредба действие-
в този смисъл определение № 36 от
04.10.1999 г. на ВКС по н. д. № 437/99 г., I н. о.; определение № 93 от
04.06.2012 г. на ВКС по н.д. № 1010/2012 г., I н.о. и др.
Непосочването на мястото на
осъществяване на нарушението от административнонаказващия орган е в нарушение с
изискването на чл.57 ал.1 т.5 пр.3 от ЗАНН.
Като част от обстоятелствата, при
които нарушението е извършено, следва да се посочат и провнорелевнтни факти,
които да съдържат информация относно това в какво се състои немотивирането.
Липсва попълване на конкретна информация/коя и каква е тя/. В НП не е посочено дали липсва цялостна
информация за всички изискуеми факти относно заключението на Т. и кои са те,
липсва един или няколко реквизита от нещо и кое е то/крайният извод на
заключението по същество или нещо друго в процедурен план/. „Не се
е мотивирала” може да означава изобщо не се е мотивирала или частично не се е
мотивирала във връзка с определени обстоятелства. Това има съществено
значение не само относно преценката на съда относно приложението на чл.28 от ЗАНН, в каквато връзка се навеждат доводи в жалбата, но и досежно правото на
жалбоподателката да организира защитата си. Така, в съдебно заседание, тя
представя досие на посоченото в НП лице Станислав И. и твърди, че резултатната
карта е само част от обследването на лицето, което е извършила и за което има
данни в това досие. Актосъставителят пък твърди, че под липса на мотиви следва
да се има предвид и посоченото в
протокол № 256, че психологът Т. не е вписала в заключението „допуска се”. Въпреки, че разпоредбата на чл.30 ал.5 от
Наредба 36 изисква: „заключенията за
психологическа годност да се подписват от психолога и да се мотивират писмено в
резултатните карти на лицата”, то това изискване за писмено мотивиране е
посочено бланкетно в нормата, но следва да има свое конкретно съдържание в
зависимост от разглеждания случай. С други думи следва в НП да има отговор на
въпроса какво означава „не се е мотивирала”. За какво или относно какво няма
мотиви, пълна липса на мотиви ли се твърди или частична такава и ако е
частична-кои обстоятелства не са мотивирани. Мотивирането означава привеждането/посочването/ на доводи. И в акта, и в наказателното
постановление, в частта им досежно описване на фактическата обстановка и
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, са налице пропуски в
посочената насока: да се обоснове какви
доводи и относно кои обстоятелства не са посочени, цялостно или частично, по
какъв начин е следвало да стане това/в определена графа на посочения документ,
по определен начин с посочването на определен израз-„допуска”-„не допуска” или
по друг начин, който не е осъществен от жалбоподателката/. Относно датата
на нарушението/изрично изискване на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН/, не може да
бъде споделен доводът на защитата, че датата е неясно посочена. Посочени са
дата и часове на извършена проверка и съставяне на протокол/20.09.2017г.-11,20,
8,00ч./, а като дата на нарушение
изрично се сочи 16.09.2017г.
Наказателното
постановление съдържа лаконично описание на
твърдяното нарушение, като не е посочено и мястото, където е извършено,
респ.обстоятелствата, при които е извършено. Най- съществения пропуск касае
непосочването на мястото на
извършване на нарушението, което е съществен реквизит съгл.цитирания по-горе законов
текст-чл.57 ал.1 т.5 пр.3
от ЗАНН. В контекста на всички, известни по делото факти може само да се
предполага местоизвършване на твърдяното
нарушение. Посочено е
единствено мястото на проверката, което може да не съвпада с мястото на
осъществяване на нарушението. В НП се упоменава, че нарушението е констатирано
в хода на извършена проверка, като не
може да бъде изяснен въпроса на мястото на откриване на нарушението ли е
реализирано твърдяното бездействие. Възможните предположения, с оглед събраните доказателства, не
биха могли да санират неупоменаването на мястото на извършване на нарушението като
задължителен реквизит. В случая посочените липсващи реквизити се
отнасят и към
„описание на нарушението” съгл.чл.57 ал.1 т.5 пр.1 от ЗАНН. Пропускът се отнася към законосъобразното издаване на
наказателното постановление. Ако в акта за установяване на адм.нарушение е
допусната нередовност, при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН, НП може да бъде
издадено, но нередовностите, допуснати в НП, не могат да бъдат санирани чрез
съдържанието на АУАН или чрез други доказателствени средства.
Според
императивната разпоредба на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Видно от приложеното НП, в него като място на извършване на нарушението
може единствено- и то по подразбиране, да се счита мястото на извършване на
проверката, което не се сочи изрично. Липсата на фактология относно
твърдяното място
на извършване на нарушението е накърнило правото на защита на
жалбоподателя, тъй като го лишава от възможността да прецени точно срещу какво
нарушение се защитава и да организира пълноценно защитата си.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение като изискване и към АУАН и НП/чл.42 и чл.57
ал.1 от ЗАНН/ е поставено посочването на мястото на извършване
на нарушението. При липса
на становище на
административнонаказващия орган по този въпрос,
съществено се ограничава правото на защита на наказаното лице, което има право
да узнае какво точно нарушение се
твърди, че е извършило, къде и при
какви обстоятелства. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води
до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение. Поради наличието на посочените формални предпоставки за отмяна на
атакуваното НП, настоящата инстанция приема, че е безпредметно обсъждането на
правилността на така издаденото постановление, респ. на това извършено ли е
адм.нарушение, как следва посоченото в НП нарушение да бъде квалифицирано и
санкционирано. Описанието
на нарушението и посочените обстоятелства по-горе не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правна логика. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно
е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива
на предположения, а на конкретни факти.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една
от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на лицата- страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. От друга страна пък,
наличието на мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. За да предизвика целените
с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено
обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация, каквато в конкретния случай липсва.
С
оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно,
налице е негодност на същото да послужи за реализиране на
административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя и следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 24-0000410 от 13.10.2017 г. на началник ОО”АА”-В.Търново,
издадено въз основа на АУАН бланков № 239438/серия А-2017/ от 20.09.2017г., с
което на Н.И.Т. за извършено нарушение по чл.30 ал.5 от „Наредба № 36 от
15.05.2006г. на МТИТС”, във връзка с чл.178в ал.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: