Р Е Ш Е Н И Е
№442
Гр. Перник, 06.11.2019 година.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Перник, в проведено открито съдебно
заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А. М. и в присъствието
на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 464/2019 година по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на В.С.А. с ЕГН
********** ***, чрез процесуалния й представител адвокат В.Т.Д. *** против Администрацията
на Министерския съвет на Република България, с адрес гр. София, бул. „Дондуков“
№ 1. В исковата молба ищецът твърди, че след земетресение от 22.05.2012 година в гр. Перник, единственото
й жилище, намиращо се в гр. Перник, ул. „.***“ № ***, представляващо
масивна двуетажна къща със застроена площ от 51 кв.м. е било конструктивно компроментирано.
Заявява, че с молба вх. № 012/Д-2165 от 29.05.2012 година, подадена по реда на чл.
26 от ПОДМКВПМС е направила искане към държавата за предоставяне на възстановителна
помощ по реда на чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), като административното
производство по направеното искане е приключило на 11.02.2013 година, когато с точка
750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1/11.02.2013 година на Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет й е отказано правото
на подпомагане чрез предоставяне на възстановителна помощ. Така постановения
административен акт (решение) е отменен и преписката е върната за ново произнасяне
от административния орган със съдебно решение № 334/11.10.2013 година,
постановено по административно дело № 480/2013 година по описа на настоящия административен
съд, влязло в сила на 09.11.2013 година, като не е обжалвано от страните. Твърди,
че е била лишена от информация за развитието на възобновеното административно производство,
а забавата на последното продължило до 29.10.2015 година, когато с точка 46 от
Приложение № 4 към т. 3.1 от Протокол № 5 отново й е отказано подпомагане. Повторно
постановения административен акт е обжалван, съответно отменен със съдебно решение
№ 136 от 04.04.2016 година, постановено по административно дело № 19/2016 година
по описа отново на Административен съд – Перник, влязло в сила на 29.04.2016година,
като не е обжалвано от страните. Твърди, че имуществените щети на имота възлизат
на стойност 11 392 лева. Ищецът заявява, че поради така развилите се отношения с
МКВП на МС натрупала огромно разочарование, тревога и раздразнение, а демонстрираната
недосегаемост, пренебрежение и претупване на задълженията на комисията, оставили
у ищцата трайно усещане за обида, малоценност и незначителност като гражданин. С
молба вх. № 230/22.01.2018 година конкретизира, че претърпените от нея неимуществени
вреди са намерили проявление в първоначален страх и несигурност от това дали държавата
ще й помогне в бедствието, тревога за сигурността на близките й, разочарование от
липсата на загриженост от публичните организации на обществото, гняв и отчаяние,
че дори и съдът не е в състояние да принуди административният орган да изпълни задълженията
си.
Ищецът моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените неимуществени вреди
за периода от 22.05.2012 година до 07.07.2017 година – дата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху претендираната сума до окончателното й
изплащане от отменени като незаконосъобразни актове на МКВП на МС (по точка 750
от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1/11.02.2013 година и по точка 46 от
Приложение № 4 към т. 3.1 от Протокол № 5), с влезли в сила съдебни решения, съответно
Решение № 334/11.10.2013 година, постановено по административно дело № 480/2013
година и Решение № 136 от 04.04.2016 година, постановено по административно дело
№ 19/2016 година и двете по описа на Административен съд – Перник и във връзка
с бездействието на комисията да приключи правоотношението в разумен срок, което
се е развило между страните с оглед на ситуацията.
В хода на устните състезания по делото на проведеното
открито съдебно заседание на 07.10.2019 година ищеца В.С.А. редовно призован се
явява лично и се представлява от адвокат В.Д. ***, който поддържа предявения иск
и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В хода на устните
състезания по делото на проведеното открито съдебно заседание на 07.10.2019
година ответника – Администрацията на Министерския съвет на Република България
редовно призован не се представлява. С молба вх. № 3 095 от 03.10.2019 година, процесуалния
представител на ответника старши юрисконсулт Б. С. – Х. изразява становище, с което
оспорва по допустимост и основателност предявения иск. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на устните
състезания по делото на проведеното открито съдебно заседание на 07.10.2019
година представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност
на предявения иск.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред административния орган
– Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския
съвет е започнало по повод постъпила молба от ищеца вх. № 012/Д-2165 от 29. 05.
2012 година (лист 34 по делото), подадена по реда на чл. 26 от ПОДМКВПМС с искане
чрез общинската администрация към държавата за предоставяне на възстановителна помощ
по реда на чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
На свое заседание от 11.02.2013 година в точка
750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11. 02. 2013 година Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет е отказала подпомагане
на В.С.А. (настоящ ищец).
Така постановеният административен акт (отказ)
е бил обжалван пред Административен съд – Перник, който с Решение № 334/11.10.2013
година, постановено по административно дело № 480/2013 година по описа на съда (лист
9 и 10 по делото) го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне
съгласно изложените мотиви. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано
от страните.
С Протокол от 28.04.2015 година на комисия
на община Перник, назначена от кмета на община Перник със заповед №
386/09.03.2015 година е предложила сумата от 11 392 лева по КСС да бъде
изплатена на В.С.А. (настоящ ищец).
На свое заседание от 29. 10. 2015 година в
точка 46 от Приложение № 4 към т. 3.1. от Протокол № 5/29.10.2015 година Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет отново е
отказала подпомагане на В.С.А. (настоящ ищец).
С Решение № 136/04.04.2016 година, постановено
по административно дело № 19/2016 година по описа на Административен съд – Перник
(лист 13 по делото) отказа обективиран в точка 46 от Приложение № 4 към т. 3.1.
от Протокол № 5/29.10.2015 година
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет
е отменен. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано от страните.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка
изх. № ********** от 19.10.2017 година на община Перник, дирекция „МДТ“,
данъчната оценка на жилището, находящо се в гр. Перник, ул. „***“ № ***, ет. ***
е в общ размер от 37 254.70 лева, като ищеца притежава 6/8 идеални части и е
съсобственик на имота с Борислав Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров
(лист 86 по делото).
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля В. Д. Д. (внук на ищеца), от чиито
показания се установява, че след земетресението през месец май 2012 година баба
му подала молба за финансова помощ, с оглед изготвената оценка в размер на
12 000 лева, но получила само 325 лева, с които ремонтирала комините.
Заявява, че ищеца започнал да води съдебни дела срещу административния орган,
като спечелила две дела, но отново не получила финансова помощ за да ремонтира
къщата си. Свидетелят заявява, че вследствие на това неговата баба започнала да
се притеснява, нощно време не спяла, отказвала да се храни, като това й било
голямата болка. Заявява, че по – късно той и неговия брат ремонтирали къщата,
защото тяхната баба продължавала да живее, както тогава, така и сега. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен
състав ги кредитира като непосредствено възприети, обективни, последователни и
кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество предявения иск за неимуществени вреди е основателен.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявения иск е допустим, като предявени от лице,
претендиращо неимуществени вреди в резултат на отменени
като незаконосъобразни актове на МКВП на МС (по точка 750 от Приложение № 2, т.
5 към Протокол № 1/11.02.2013 година и
по точка 46 от Приложение № 4 към т. 3.1 от Протокол № 5), с влезли в сила
съдебни решения, съответно Решение № 334/11.10.2013 година, постановено по административно
дело № 480/2013 година и Решение № 136 от 04.04.2016 година, постановено по административно
дело № 19/2016 година и двете по описа на Административен съд – Перник и във
връзка с бездействието на комисията да приключи правоотношението в разумен
срок, което се е развило между страните с оглед на ситуацията. Спазена е
разпоредбата на чл.
205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ето защо е редовно предявен иск, от надлежна страна, в
хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай по предявения иск се
претендират неимуществени вреди настъпили от отменени като незаконосъобразни
индивидуални административни актове и във връзка с бездействието на административния
орган да приключи развилото се правоотношение между страните (настоящ ищец и
ответник) в разумен срок. Съгласно
посочената по – горе правна норма (чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ), под вреда следва да
се разбира всяко неблагоприятно изменение
в имуществената или личната сфера на гражданина или юридическото лице, което е
настъпило като последица от незаконосъобразния административен акт, действието
или бездействието на длъжностните лица, действащи при или по повод
административна дейност. Обемът на отговорността се регламентира от нормата на
чл. 4 от ЗОДОВ, като на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди. Тук са включени претърпени загуби, пропуснати ползи (при ФЛ и ЮЛ) и
неимуществени вреди, засягащи личността в нейната цялост /физическа,
психологическа, ментална/.
Фактическият състав на отговорността на
държавата и общините за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или
бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането
на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие
на всеки от елементите от състава на отговорността.
Първия елемент на фактическия състав на отговорността
е наличие на незаконосъобразен административен акт – индивидуален (в случая), общ или нормативен. От своя страна това
е елемент от фактическия състав на отговорността, но от друга е процесуална
предпоставка за допустимост на иска. Актът следва да е отменен по един от
способите за това, от по – горестоящия административен орган (чл. 97, ал. 1 от АПК), при възобновяване на
производството (чл. 103, ал. 5 от АПК) или от съда – чрез отмяната му с влязъл в сила
съдебен акт. В случая се установи, че постановените индивидуални
административни актове (по точка 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол №
1/11.02.2013 година и по точка 46 от Приложение № 4 към т. 3.1 от Протокол № 5)
са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения, а именно Решение
№ 334/11.10.2013 година, постановено по административно дело № 480/2013 година
и Решение № 136 от 04.04.2016 година, постановено по административно дело №
19/2016 година и двете по описа на Административен съд – Перник, както и се
установи бездействие на Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет да приключи развилото се правоотношението между
страните в разумен срок, с оглед на настъпилото природно бедствие –
земетресението от 22.05.2012 година с епицентър територията на гр. Перник.
Следователно е налице първият от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл. 1
от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт при
изпълнението на административна дейност и незаконосъобразно бездействие .
Вторият елемент на фактическия състав на отговорността
– настъпилите неимуществени вреди, видно от събраните по делото свидетелски
показания изслушани в хода на съдебното производство, настоящият съдебен състав
приема за настъпили безспорно. Безспорно се установи, че
ищеца е водил съдебни дела срещу административния орган, като е постигнал
благоприятен резултат, но въпреки това не е получил финансова помощ за ремонт
на жилището си, поради което започнал да се притеснява, нощно време не спял,
отказвал да се храни, като това му било голямата болка. Свидетелят заявява, че
по – късно той и неговия брат ремонтирали къщата, защото тяхната баба
продължавала да живее, както след земетресението, така и към настоящия момент. Така
установените признаци от психическото състояние на ищеца се доказаха в
настоящото съдебно производство. Ищецът е бил подложен на силен стрес, психично напрежение и чувство на
несигурност.
Третият елемент на фактическия състав на отговорността
– настъпилите неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменените
като незаконосъобразни административни актове и във връзка с бездействието на
административния орган в разумен срок да приключи правоотношението с настоящия
ищец. Безспорно силен стрес, психично напрежение и чувство на несигурност са в
пряка и непосредствена връзка с причинения вредоносен резултат /неимуществени
вреди/. Ето защо има пряка и непосредствена връзка между отменените като
незаконосъобразни индивидуални административни актове и последвалото
незаконосъобразно бездействие на административния орган с причинената вреда съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ. В случая може да се счита, че увреждането е настъпило по повод
извършването на административна дейност, съответно връзката между тях е пряка и
непосредствена.
При
преценка на интензивността на въздействие на отменените като незаконосъобразни административни
актове и продължителното незаконосъобразно бездействие на органа в разумен срок
да приключи правоотношението с настоящи ищец следва да бъде отчетен периодът на
изживените болки и страдания, а именно от датата на настъпилото природно
бедствие – 22.05.2012 година до датата на подаване на исковата молба –
07.07.2017 година, който период от повече от пет години, което е значително дълъг
период. В случая настоящият съдебен състав приема, че е налице сериозно
ограничение в правната сфера на ищцата, което е довело до настъпване на
твърдените неимуществени вреди – болки, страдания, безпомощност и безсилие.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира,
че в случая са налице изискуемите кумулативни материално предпоставки на
отговорността по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните неимуществени
вреди в резултат на отменени като незаконосъобразни
актове на МКВП на МС (по точка 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол №
1/11.02.2013 година и по точка 46 от Приложение № 4 към т. 3.1 от Протокол № 5),
с влезли в сила съдебни решения, съответно Решение № 334/11.10.2013 година,
постановено по административно дело № 480/2013 година и Решение № 136 от
04.04.2016 година, постановено по административно дело № 19/2016 година и двете по описа на
Административен съд – Перник и във връзка с бездействието на комисията да
приключи правоотношението в разумен срок, което се е развило между страните с
оглед на ситуацията.
Относно
размера на претендираните неимуществени вреди следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като
размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „Справедливост“ е
морално – етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а
размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по – горе обстоятелства и
периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, настоящия съдебен състав приема, че искът
следва да бъде уважен изцяло при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за периода от 22.05.2012
година до датата на подаване на исковата молба – 07.07.2017 година, ведно със
законната лихва от 07.07.2017 година до окончателното й изплащане. С това
обезщетение ще се репарират претърпените от ищеца неимуществени вреди. В посочения смисъл е Решение № 12 646 от
25.11.2015 година, постановено по административно дело № 605/2015 година на
Върховния административен съд на Република България, III отделение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното
искане от процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се уважи, като ответника му заплати сумата в общ
размер на 2 855 лева, от които 10 лева платена държавна такса пред
Административен съд – Перник, 5 лева платена държавна такса пред Върховния
административен съд, 2 000 лева платено адвокатско възнаграждение по
настоящото дело и 840 лева платено адвокатско възнаграждение пред Върховния
административен съд.
С оглед изхода на делото
следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 203
и чл. 204, ал. 1
и ал. 4 от АПК,
във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Дондуков“ № 1 да заплати на В.С.А. с ЕГН **********
от гр. Перник, ул. „***“ № *** сумата
от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на отменени като незаконосъобразни актове на МКВП на МС (по точка
750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1/11.02.2013 година и по точка 46 от
Приложение № 4 към т. 3.1 от Протокол № 5), с влезли в сила съдебни решения,
съответно Решение № 334/11.10.2013 година, постановено по административно дело №
480/2013 година и Решение № 136 от 04.04.2016 година, постановено по административно
дело № 19/2016 година и двете по описа на Административен съд – Перник и във
връзка с бездействието на комисията да приключи правоотношението в разумен
срок, което се е развило между страните с оглед на ситуацията за периода от 22.05.2012
година до 07.07.2017 година, ведно със законната
лихва, считано от 07.07.2017 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Дондуков“ № 1 да заплати на В.С.А. с ЕГН **********
от гр. Перник, ул. „***“ № *** сумата
от 2 855 лева,
представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/