№ 873
гр. Шумен, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20253630101203 по описа за 2025 година
Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “А1 България” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Кукуш“ №1, срещу „Алиса“ ООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. „Бачо Киро“
№ 5, ет. 1, ап. 7, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща
цена от 786,19 лева, от които 701,72 неустойка и 84,47 лева лихви за забава.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 786,19
лева, представляваща 701,72 лева неустойка по два прекратени по вина на
ответника договора за мобилни услуги и 84,47 лева лихви за забава, за периода
12.08.2023г. – 23.02.2025г.. За посочените вземания му била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 470/25г. на ШРС, срещу
която ответникът възразил Претендира, да се признае за установено
съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да заплати
разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Иска
отхвърлянето им и присъждане на разноски. Твърди, че неустойката била
нищожна, като неравноправна и поради размера си излизаща извън
присъщите функции, поради което не се дължала, съответно и законната
1
лихва върху нея.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители /с писмени молби/, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът ползвал мобилни услуги на
ищцовото дружество, по договор № ********* и прекратяването му, поради
забавено плащане на дължими суми, което се установява и от представените
неоспорени писмени доказателства. За твърдените вземания, представляващи
цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е
издавал фактури и сметки /л. 7-16/. Същите, съдържат дължимата сума, за
всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Размерите
на задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се потвърждават и от
приложения договор, като претендираната неустойка, съответства на
уговорките, в него, съобразно месечните такси. Няма данни за погасяване на
така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но
дори и не се твърди подобно. Заявлението по ЧГД № 470/2025г., е постъпило в
ШРС на 25.02.2025г..
Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието
на валидно правоотношение между страните (валидни договори, съдържащ
действителни уговорки за неустойка); ответно неизпълнение; размера на
обезщетението. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, и
поради неоснователност на ответните възражения, за нищожност на
неустойката като неравноправна клауза в договор с потребител и поради
размера излизащ извън присъщите функции. Първото основание е
дефинитивно изключено за ответника, който е юридическо лице – търговец и
не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.
Уговорената неустойка, не е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. Не се установява от приетите доказателства единствената цел, за която
е уговорена, да излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
2
санкционна функции. Договора е сключен за определен срок, в случая от 24
месеца, като за всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво
количество мобилни услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на
стр. 1 от договорите – 23,99 лева. Нищо неравноправно или нарушаващо
принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения
няма в уговорката за неустойка, по т. 7 от договора за мобилни услуги, която
предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина
на абоната, или по негово желание/в случая поради неплащане на
задължения/, той дължи заплащане на месечни такси и разликата между
стандартната цена на получени устройства и платената с отстъпка или
внесените лизингови вноски, посочени в договор за лизинг ако има такъв.
Така уговорената неустойка, не е необосновано висока, а при яснота на
месечната такса и размера на цената, на предоставено оборудване, както е по
процесния договор, не би затруднила абонат/потребител, още по малко в
случая търговец, и с възможности под средните, да прецени икономическите
последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение, което
не е обезпечено с други уговорки. Основателен е и искът за обезщетение в
размер на законната лихва, при неизпълнение на задължението за неустойка, в
предявения размер, който е по малък от съответния за исковия период.
С оглед така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 478,75 лева разноски,
в настоящото производство и по ЧГД № 470/2025г., представляващи 78,75
лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Алиса“ ООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. „Бачо Киро“
№ 5, ет. 1, ап. 7, че в полза на “А1 България” ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Кукуш“ №1, срещу него,
съществува вземане за сумата от 786,19 лева, представляваща 701,72 лева
неустойка по прекратен, по вина на ответника договор за мобилни услуги №
********* от 09.03.2023г. и 84,47 лева лихви за забава, за периода 12.08.2023г.
– 23.02.2025г., в едно със законната лихва, върху главницата от 701,72 лева,
3
считано от 25.02.2025г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Алиса“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Шумен, ул. „Бачо Киро“ № 5, ет. 1, ап. 7, да заплати на “А1
България” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Кукуш“ №1, сумата от 478,75 лева, представляваща разноски в
настоящото производство и по ЧГД № 470/2025г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4