РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг 24.07.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 33 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по чл.240 от Закона за задълженията и договорите

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба с правно основание чл.240 от ЗЗД от В.Ц.П., с ЕГН ********** *** против В.Г.Г., с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответницата да му върне сумата от 908.08 лв., предоставена й в заем и направените съдебни разноски.

С молбата са представени: 4 бр. Постановление на РП – Червен бряг. Приети са и материалите по преписка № 504/2018 г. на РП – Червен бряг. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответницата е изпратена исковата молба, като й е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок отговор не е постъпил.

ИЩЕЦА редовно призован се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК. Поддържа исковата молба. Позовава се на гласни и писмени доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована, не се явява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК,  прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Процесуална легитимация ищеца притежава от твърдението, че с ответницата са сключили устен договор за заем, за което свидетелстват всички представени по делото писмени доказателства, че е получила сумата. От тези твърдения се установява и пасивната легитимация на ответницата.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Договорът за заем е неформален договор и може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави определена вещ или сума пари (както се претендира в случая) срещу поемане на задължение на насрещната страна по договора да върне същата по количество. От твърдяното в исковата молба и неоспорено от ответницата в хода на делото, както и от приложените по делото и приети от съда материали по преписка № В-00808/2009 г. на РП – Червен бряг, се установява твърдението на ищцовата страна за сключване на договор за заем между страните по делото. Съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК – Установяването чрез свидетелски показания на договори на стойност под 5 000 лева е допустимо. В рамките на проведеното производство по преписката ответницата в настоящето производство е признала, че дължи сумата от 908.08 лв. Събраха се доказателства и, че въз основа на постигнато между страните съгласие, претендирана сума е била предадена на заемателя. След като се установи, че между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, то за ответницата е възникнало задължението да върне заетата сума на твърдяното правно основание.

Ищцата не представи доказателства – допустими по ГПК, които да установяват някакво плащане по договора, предвид на което иска следва да бъде уважен в претендирания размер.

По разноските:

При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно: 36,32 лева /тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ държавна такса и 400,00 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.01.2009 г., посл. изм. от 01.04.2014 г. на Висшия адвокатски съвет, за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 10,00/десет/ лева представляващи държавна такса за призоваване на свидетел.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД В.Г.Г., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Ц.П., с ЕГН ********** *** сумата от 908.08 лева /деветстотин и осем лева и осем стотинки/ представляваща невърната от ответницата по договор за заем сума.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК В.Г.Г., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Ц.П., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 446,32 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено, пред Плевенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: