№ 513
гр. София, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110111939 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Ищецът .... твърди, че е сключил с Р. Г. В. Договор за издаване на кредитна карта
№.... г., изменен и допълнен с Анекс от 21.08.2007 г. и Анекс от 27.08.2007 г., по силата
на които същият е предоставил на ответницата банков кредит - овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 1 500 лева. Твърди, че предоставеният банков
кредит е бил изцяло усвоен от ответницата, като последната усвоена вноска е била на
19.02.2011 г. в размер на 0,42 лв. Посочва, че ответницата е спряла да погасява кредита
на 31.01.2011 г., поради което ищецът в съответствие със сключените към договора
Общи условия, е обявил кредита за предсрочно изискуем. Ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение за част от вземането си, а именно за сумата от
1500 лв., представляваща главница по сключения договор за банков кредит, 848,12 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 22.01.2018 г. до 17.01.2021 г., 1,67 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 18.01.2021 г. до 21.01.2021 г., 60 лв. –
разноски за връчване на поканата за доброволно изпълнение, във връзка с което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, срещу която ответницата подала в срок възражение. Ето защо, моли
вземанията му по издадената по ч.гр.д. № 3987/2021 г. по описа на СРС, 87 състав
заповед за изпълнение да бъдат признати за установени, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, назначеният от съда особен
представител на ответницата Р. Г. В. – адв. К. е подала отговор на исковата молба. В
същият излага твърдения, че предявените искове са неоснователни, доколкото в
сключения договор не са посочени конкретните условия за погасяване на вземането,
както и поради обстоятелството, че сключеният договор е недействителен, поради
1
неспазване на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 2, 7, 10-12, т. 20 от ЗПК. Сочи, че
договорът е сключен при неравноправни клаузи, доколкото уговореният лихвен
процент е твърде висок, както и че претендираното вземане не съществува, доколкото
не са представени доказателства за това. Позовава се на нищожност на клаузата за
„Годишни такси за поддръжка на кредитна карта“. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр с чл.430, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
съдът намира следното:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1. че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден
договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на
кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2. че е изпълнил
поетите с договора задължения точно и в срок и 3. размера на претендираните
вземания за главница и лихва /поотделно/.
С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на ответника за последното.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че между страните е
сключен договор за издаване на кредитна карта №.... г., по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответницата банков кредит овърдрафт в размер на 1 000
лв., а ответницата се е задължила да погаси предоставения овърдрафт в сроковете и
по начина, договорени в Общите условия. Безспорно установено е и обстоятелството,
че между страните е сключен Анекс №1 към Договор за издаване на кредитна карта,
съгласно който размерът на предоставения банков кредит е увеличен на 1 500 лв.
Установено се явява и обстоятелството, че страните са сключили Анекс №2 към
Договор за издаване на кредитна карта от 27.08.2007 г., съгласно който ответницата се
е задължила да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени с Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa, а също така е уговорено и че при непогасяване
на вноската до датата на падежа, следва да се заплаща годишна лихва в посочени
размери.
От изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ответницата е усвоил напълно предоставения банков кредит, като
последната дата, на която е извършено усвояване по кредита, е 11.02.2011 г.
2
Изготвеното заключение се явява обективно, компетентно и отговарящо на
поставените въпроси и поради това съдът го кредитира с доверие и го взе предвид при
изграждане на вътрешното си убеждение. В този смисъл направеното от ответницата в
отговора на исковата молба възражение, че вземането на ищеца не е възникнало, е
неоснователно. Предвид усвояването на кредита, за ответницата е възникнало
задължение за погасяването му. Съгласно Общите условия за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, ответницата се е
задължила да внася всеки месец по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението по кредитна карта до падежа или на следващия работен ден.
В точка I, б. „Х“ от Общите условия, неразделна част от сключения договор, е дадено
определение на „падеж“, като е посочено, че за дата на падежа се счита всяко 5-то
число от месеца (при отчетен период от 20-то число месеца до 19-то число на
следващия месец) и всяко 20-то число от месеца (при отчетен период от 1-во число на
месеца до последно число на същия месец).
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за погасяване на дълга,
съдът намира, че за ищеца действително е възникнало правото да обяви предсрочна
изискуемост на договора за кредитна карта. Ищецът се е възползвал от същото, като е
изпратил до ответницата Р. Г. В. покана за доброволно изпълнение на задължението,
получена от дъщерята на същата (л.24 от делото).
Относно направеното от ответницата възражение за това, че не са посочени
конкретните условия за погасяване на кредита, съдът намира, че същото се явява
неоснователно. В договора е посочено, че „оправомощеният държател се задължава да
погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите
условия“. В приложените по делото Общи условия сроковете и начина за погасяване
на кредита са посочени ясно и конкретно и същите са връчени на ответницата.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и направеното от
ответницата възражение за недействителност на сключения договор, поради
протИ.речие с разпоредбата на чл.11,ал.1, т.2, т.7, т.10-12 и т.20 на ЗПК, доколкото
видно от съдържанието на договора за издаване на кредитна карта, същият отговаря на
изискванията за минимално необходимо съдържание.
По отношение на направеното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира следното:
За да бъде определено дали към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение погасителната давност за вземането е изтекла, следва да
бъде определен моментът от който е започнала да тече същата.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. При задължения, подлежащи на изпълнение в срок,
уговорен в полза на длъжника, изискуемостта настъпва с изтичане на срока. При
3
лихвоносни парични задължения, каквито са задълженията по кредита, срокът е в
полза на длъжника съгласно чл. 70, ал. 3 ЗЗД. Тоест длъжникът може доброволно да
изпълни и преди настъпване на падежа.
Както вече се посочи, съгласно т.1, б. "х" от Общите условия падежът по
процесния договор за кредит е всяко 5-то число от месеца (при отчетен период от 20-
то число месеца до 19-то число на следващия месец) и всяко 20-то число от месеца
(при отчетен период от 1-во число на месеца до последно число на същия месец).
Тоест от всяко 5-то число съотв. 20-то число на следващия месец стават изискуеми
усвоените средства през последния отчетен период. От този момент започва да тече и
погасителната давност.
В случая, за да се прецени основателността на възражението за давност, от
значение е кога последно е усвоявана сума от процесния договор за кредит овърдрафт.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено обстоятелството и между
страните не се спори относно него, че последното теглене на ответника е от 19.02.2011
г. Следователно предвид вече анализираните уговорки, касаещи падежа по процесния
договор за кредит, от 21.02.2011 г. е станала изискуема последно усвоената сума от
кредитния лимит.
Главницата по договора за кредит се погасява с общата петгодишна давност –
така Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на I Т. О. на ВКС, Решение №
103/16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г. на II Т. О. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012
г. по гр. д. № 523/2011 г. на III Г. О. на ВКС, Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. №
237/2019 г. на I I Т. О. на ВКС. Това разрешение се прилага и при овърдрафта,
независимо от обстоятелството, че при този договор кредитополучателят има
възможност многократно да усвоява средства от банката.
Предвид горното, давността за последно усвоената сума е изтекла на 21.02.2016
г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано едва на 22.01.2021 г.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че давността е
била спирана или прекъсвана. Поради това се налага изводът, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено, след като вече са изтекли давностните
срокове за главницата. В този смисъл неоснователен е искът за признаване за
установено, че ответникът дължи на .... главница по сключения договор за кредит
овърдрафт в размер на 1500 лева.
По-нататък трябва да се посочи, че предвид изтеклата погасителна давност за
главницата, то и акцесорните задължения за договорна лихва, свързана с процесната
главница, са погасени по давност на основание чл. 119 ЗЗД.
Предвид всичко гореизложено, предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
като погасени по давност.
По разноските:
4
Предвид изхода на спора, право на разноски както за заповедното, така и за
настоящото исково производство има само ответницата, но доколкото такива не са
направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ..., срещу Р. Г. В., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр с чл.430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Р. Г.
В. дължи на .... сумата от 1500 лв., представляваща главница по сключен Договор за
издаване на кредитна карта №.... от 17.11.2006 г., сумата от 848,12 лева,
представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 22.01.2018 г. до
17.01.2021 г., сумата от 1,67 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода
от 18.01.2021 г. до 21.01.2021 г., както и сумата от 60 лева, представляващи разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 3987/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5