Решение по дело №2408/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр.чл.225а, вр.чл.225 от Закона за устройство на територията ЗУТ), вр.чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалби от А. Х. М. и С. И. М., двамата от [населено място], срещу Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г., издадена от кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а вр.чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: “Стопанска постройка 2“, изграден в ПИ с идентификатор № 10135.5404.1633 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в с.о. „Боровец-юг“, [населено място].

Жалбоподателите оспорват заповедта като незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадена в противоречие на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Твърдят, че заповедта е нищожна поради противоречие с целта на закона. Релевират доводи за допуснати съществени нарушения в проведеното пред ответника административно производство, като на първо място не е ясно по чия инициатива е започнало то. В тази връзка се посочва, че в нарушение на процесуалните правила, производството е започнало без да има издадена заповед за възлагане на конкретната проверка на комисията, съставила Констативния акт, с който е започнало производството по чл. 225а от ЗУТ и настояват тя да бъде представена от ответника в хода на съдебното производство, ако такава има издадена. В подкрепа на твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се посочва и това, че съставеният КА № 3 от 24.01.2022 г. не е връчен на всички заинтересовани страни. Не е изследвано кой и кога е извършил строителството на процесния строеж. Възразява се, че не им е предоставена възможност да участват в административното производство по изследване на търпимостта на строежа. Изразено е становище, че в КА № 3/24.01.2022 г., както и в самата заповед, строежът, чието премахване е разпоредено с нея, не е индивидуализиран коректно и пълно – посочено е само, че се касае за постройка от допълващото застрояване, чиято конструкция е паянтова, с плосък покрив, допълнен частично с ламарина, без да се посочва от какви материали са изпълнени стените, ако такива има, или става дума за „навес“. Некоректно са посочени параметрите на незаконния строеж. Твърди се, че обектът съществува на място от преди повече от 40 години, съответно – нанесен е на кадастралната карта и следва да се приеме за търпим. Настоява се за отмяна на Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г. като незаконосъобразна.

В съдебно заседание при даване ход на делото по същество и в допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателите, който е и заинтересована страна в производството, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се становището, че обектът, чието премахване е наредено с процесната заповед, по същество представлява навес, който в една част е заграден с найлон, а в останалата (към съседния имот) е със стъкла. Счита, че неправилното посочване на техническите характеристики на разпоредения за премахване обект доказва, че оспорената заповед е издадена при не достатъчно изяснени факти, което, според съществуващата съдебна практика, е достатъчно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. Посочва се, че по делото са представени доказателства за наличие на съгласие за реализиране на процесния обект от страна на собствениците на имотите, с които този на Матеви има обща граница. Претендира присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени от оспорващите в хода на настоящото съдебно производство, за които е представен списък (л. 107) по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – Кметът на район Аспарухово при Община Варна, чрез процесуалния си представител, в пледоарията по същество на спора и в представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма, и съдържа всички необходими реквизити, което я прави валиден и законосъобразен акт. Спазени са процесуалните правила при издаване на заповедта, като на жалбоподателите е предоставена възможност да участват в производството. Твърди се, че строежът е подробно замерен, индивидуализиран и описан в констативния акт и заповедта. При извършената служебна проверка в хода на производството не е установено наличието на строителни книжа и на разрешение за строеж, такива не са представени от оспорващите дори и в хода на настоящото съдебно производство, поради което безспорно строежът е незаконен. Внушенията, че разпореденият за премахване обект не е строеж, а преместваем обект намира за неоснователни. Позовава се на приложеното към административната преписка становище на гл. архитект на Община Варна, в което е изследван въпросът за търпимостта на строежа и на още няколко строежа в същия имот, и категоричното му заключение, че процесният строеж не е търпим, тъй като не отговаря на изискванията на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПРЗ на ЗУТ. Пледира пред съда за отхвърляне на жалбите като неоснователни и претендира на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от оспорващите размер на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна - адв. Д. М. в лично качество и като представител на двамата жалбоподатели поддържа жалбите и моли за отмяната на обжалваната заповед.

И двете жалби, по които е образувано настоящото съдебно производство, са процесуално допустими като подадени от двама от адресатите на административния акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК по аргумент от разпоредбата на чл. 215 от ЗУТ. Жалбите са подадени в срок и отговарят на изискванията по чл.150 и чл.151 от АПК. От изложеното следва, че те са допустими.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производството е започнало по повод препратена по компетентност от Началника на РДНСК - Варна с писмо с рег. № РД21019673АС/24.09.2021г. (л. 285 – л. 295 от адм. преписка) жалба на Ц. М., адресирана до район „Аспарухово“ относно извършено незаконно строителство на три сгради в ПИ с [идентификатор], находящ се в р-н Аспарухово, [жк], местност Боровец-юг, собственост на жалбоподателите и на заинтересованата страна. В районната администрация има и постъпил по-рано сигнал рег. № СИГ21005163АС/15.09.2021г. (л. 296 – л. 302 от адм. преписка) от същото лице - Ц. М., собственик на съседен поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1634, с аналогично съдържание.

С писмо с рег. № РД21019673АС_002АС/01.10.2021г. до директор дирекция „АЧРАУ“ при община Варна и с писмо с рег. № РД21019673АС_003АС/01.10.2021г. до директор дирекция „УТ“ при район „Аспарухово“, община Варна (л.283 и л.284 от адм. преписка) е изискана информация относно наличието на издадени разрешения за строеж и одобрени инвестиционни проекти, включително и всички налични строителни книжа и документи за сградите в ПИ с [идентификатор]. Видно от отговора на директора на дирекция УЧРАУ при община Варна вх. Рег. № РД21019673 АС_001АС/ 08.10.2021 г. (л. 280 от преписката), след направена проверка в архива на район „Аспарухово“, не са открити разрешения за строеж и строителни книжа към тях за сградите в ПИ с идентификатор № 10135.5404.1633 за периода от 1970 г. до 2005 година. В същия смисъл е и отговорът от 11.10.2021 г. на директора на дирекция „УТ“ при район Аспарухово, община Варна (л. 228 от преписката).

С писмо с рег. № РД21019673АС_001АС/01.10.2021г. (л. 282 от преписката), адресирано до И. Д. М. (наследодател на двамата оспорващи и на заинтересованата страна), е поискано да се представят в районната администрация строителни книжа, проекти и документи за сградите в имота. Писмото е изпратено с обратна разписка, като същото се е върнало непотърсено с отбелязване, че лицето е починало. Административният орган служебно е изискал от район „Младост“ при община Варна Удостоверение за наследници на И. Д. М., починал на 02.10.2021г., от което е установено, че наследници на лицето са А. Х. М. /съпруга/, С. И. М. /син/ и Д. И. М. /син/. До всички наследници на И. Д. М. са изпратени писма с указание на 02.11.2021г. да се осигури достъп до ПИ с [идентификатор] за извършване на проверка на място, и за представяне на строителни книжа и документи за законосъобразното изграждане на всички сгради в имота. Писмата не са получени от адресатите, видно от приложените към административната преписка обратни разписки (л. 246, 244 и 242 от преписката). Н. 15.11.2021г. комисия е поставила на оградата на имот с идентификатор № 10135.5404.1633 съобщение (л. 239 от преписката) със същото съдържание - за осигуряване на достъп на 02.12.2021 г. от 11,00 ч. за извършване на проверка. За извършеното по този ред уведомяване е съставен констативен протокол (л. 237 от преписката).

Н. 02.12.2021 г. е съставен Констативен протокол (л. 225 – л. 227 от преписката) от инспектори от „Контрол по строителството“ в районната администрация, съгласно който при неосигурен достъп от собствениците, в имота са установени вилна сграда, гараж, стопанска постройка, лека постройка за отоплителни материали и инвентар.

Н. 17.12.2021г. от дирекция „УСКОР“ при Община Варна е препратен по компетентност нов сигнал от Ц. М. със съдържание, идентично на първоначалния сигнал от 17.09.2021 г. за извършено в [ПИ] незаконно строителство. Идентични са и приложенията към сигнала.

След извършена проверка на място в отсъствие на собствениците служители от „Контрол по строителството“, Д. КСИД при район Аспарухово съставили Констативен акт № 3/24.01.2022г. (л. 202 – л. 205 от преписката) за констатиран незаконен строеж: „Стопанска постройка 2”, изграден в ПИ с [идентификатор], находящ се в с.о. „Боровец-юг“ - Варна. В Констативния акт строежът е описан като второстепенна постройка на допълващото застрояване, с паянтова конструкция, покрита със стоманобетонен плосък покрив, частично допълнен с ламарина. Параметрите на строежа са описани по следния начин: „дължина около 4,10 м. и ширина около 3,10 м., височина около 2,30 метра. Общата квадратура на строежа е 9 кв.метра.“ Посочено е, че обектът представлява строеж, съгласно т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ, който е от VI-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/ 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, и е разположен на северната улична регулационна граница на имота. По-долу в документа е посочено, че строежът е разположен на имотната граница с [ПИ] в нарушение на чл.21 ал.5 от ЗУТ. В КА е посочено също, че строежът е извършен без строителни книжа и документи и без представено становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението му. Строежът не отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не е допустим по действащите преди 1987 г. разпоредби, по действащите преди 2001г. разпоредби, както и по сега действащите разпоредби. Към КА е изготвена окомерна скица на „стопанска сграда 2“, на имота и на останалите сгради в него. Има направена и приложена фотографска снимка на имота.

При проверката са съставени още 5 бр. констативни актове за други постройки в имота на сем. Матеви - [ПИ].

Следва да се отбележи, че първоначално в Констативен акт № 3 за дата на извършване на проверката и на съставяне на акта е посочена дата 24.01.2021 година. Н. 13.05.2022 г. на основание чл. 62, ал. 2 от АПК ответникът е издал заповед (л. 128 от преписката) за поправка на очевидна фактическа грешка, в която е посочено датата на извършване на проверката и съставяне на КА вместо да се чете като 24.01.2021 г., да се чете като 24.01.2022 година. За извършената поправка на ОФГ в съставените констативни актове участниците в административното производство са уведомени с писма от 16.05.2022 г., но тъй като пощенските пратки не са получени, съобщение за издаване на решението за поправка е поставено на таблото за съобщения в район Аспарухово, Община Варна, както и на строежа, което е удостоверено с приложения на лист 115 от делото констативен протокол от 01.07.2022 година.

От съдържанието на представената административна преписка е видно, че екземпляри от КА № 3/от 24.01. 2022 г. са изпратени и до тримата наследници на И. Д. М.. Доказателствата сочат, че същият е получен от А. Х.. М. и от Д. И. М.. Писмото до С. И. М. се е върнало с отбелязване „непотърсено“.

Н. 02.03.2022 г. в деловодството на Р. А. е постъпило възражение срещу КА №3/24.01.2022г. от заинтересованата страна Д. И. М., а на 04.03.2022 г. – от неговата майка А. Х.. М.. По –късно - на 07.07.2022 г., възражение е постъпило и от жалбоподателя С. И. М. (л. 105 и 106 от преписката). И към трите възражения са представени едни и същи приложения: нотариално заверена декларация от А. Х. М. /рег. № 679/11.02.2022г. по описа на нотариус П. П./, относно двуетажната жилищна сграда, помощните стопански постройки и гаража в притежавания от тях ПИ с деклариран период на изграждане от 1978г. до 1983г.; извадка от кадастралния план на местност „Боровец – юг“ в частта за [ПИ]; скица № 583/2007г.; извадка от ПНИ, одобрен със заповед № РО-1-7706(467) от 04.12.2002 г.; извадка от ПУП-ПУР на СО „Боровец-юг“, одобрен с Решение №2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010г. на ОбС – Варна. Към възражението е приложено и разрешение за строеж № 701/05.12.1977г. (л. 184 от преписката) за обект: нова барака дървена с площ 16 кв.м., без железобетонни елементи, съгл. чл. 108 от ППЗТСУ по одобрен типов проект № 4/16.11.1977г., разположен на три метра от границите на съседните имоти. С възраженията си против КА жалбоподателите излагат, че сградите са построени в периода 1978г. - 1983г., и за всеки един от тях са искани от компетентните органи съответните разрешения, а така също и съгласието на съседите. С оглед на това твърдят, че поради изграждане на обектите в имота при действието и по правилата на действащия тогава Закон за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ/ и на Правилника за неговото приложение, същите са търпими и не подлежат на премахване и забрана за ползването им.

Н. 01.04.2022г., във връзка със строежите в [ПИ] и обследването им за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, до А. Х.. М., С. И. М. и Д. И. М. е изпратено писмо рег. № СИГ21005163АС_016АС (л. 151 и 152 от преписката), с което от адресатите е изискано да предоставят: архитектурно заснемане на строежите, геодезическо заснемане на строежите, конструктивно становище, нотариално заверени декларации във вр.чл.21, ал. 5 от ЗУТ от собствениците на [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КК на Р. А., [населено място]. В преписката липсват данни, от които да е видно, че писмото е получено от адресатите, съответно – не са налице доказателства, че изисканите документи са представени в районната администрация.

В хода на административното производство са представени две нотариално заверени декларации от съсобствениците на ПИ с [идентификатор], кадастрално заснемане на сгради в [ПИ], скици-проект от 10.12.2021г., констативен акт от 10.06.1989г. за констатирано незаконно строителство на масивна сезонна постройка с площ от 20 кв.м. (л. 84 – л. 92 от преписката).

По административната преписка е приобщено подробно мотивирано становище рег. № СИГ21005163АС_020АС от 11.10.2022 г. (л. 34 – л. 36 от преписката) от Гл. архитект на район „Аспарухово“ при община Варна, съгласно което всички строежи в [ПИ] не са търпими по правилата и нормативите, действали по време на декларираната година на извършването им, както и не са търпими по действащите към момента нормативи.

Н. 16.08.2023 г. Кметът на Р. А., община Варна издал 6 заповеди за премахване на незаконни строежи в [ПИ] в местност „Боровец – юг“, [населено място], собственост на двамата жалбоподатели – А. Х.. М. и С. И. М. и на заинтересованата страна Д. И. М., една от които е процесната Заповед № КС-225А-21. С нея на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да се премахне строеж „Стопанска постройка 2“, като е посочено, че същата е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършена е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В мотивите на заповедта описанието на строежа е идентично с това, дадено в КА № 3/ 24.01.2022 година. Пак там ответникът се позовава на цитираното по-горе в изложението мотивирано становище рег. № СИГ21005163АС_020АС/11.10.2022г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна, според което описаният строеж не е търпим, тъй като не отговаря на изискванията по § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

За установяване на релевантните за спора факти и по настояване на оспорващите съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза. Същата е представена в срок, поддържа се от експерта в съдебно заседание и се кредитира от съда като дадена обективно и компетентно. В съдебно заседание се поддържа от вещото лице – арх. И. Т. – И.. От направените измервания на място е установено, че процесната „Стопанска постройка 2“ по външни очертания е с размери, както следва: дължина – от източната стена на „Стопанска постройка 3“ (предмет на дело № 2410/2023 г.) до колонка = 3,55 м.; ширина: от северната ограда до колонка = 2,90 метра. В отговора на поставения въпрос № 2 посочва, че процесният обект, описан като „Стопанска постройка 2", по същество представлява навес, изпълнен изцяло от дървен материал, с покривно покритие от ламарина. Няма собствени стени като от едната страна за такава се ползва източната стена на „Стопанска постройка 3" (предмет на дело 2410/2023г.), към която е долепен навесът. От север е заградено с наковани тачки, с рабица. Към момента на огледа по очертанията на колонките са закачени найлонови пана. Обектът е разположен на северната регулационна граница на имота на жалбоподателите като времето на извършването му не може да се определи по категоричен начин. Според вещото лице, навесът е изпълнен едновременно със „Стопанска постройка 3“ или непосредствено след това, като това предположение обосновава с наличието на двата обекта в стари скици. В подкрепа на това становище посочва също, че от извадката на ПНИ на Боровец-юг, одобрен със Заповед № РО-1-7706(467) от 04.12.2002 г., е видно, че навесът и останалите обекти, разположени на северната граница на [ПИ], вече са съществували на място към момента на изготвяне и одобряване на ПНИ. За навеса няма издадено разрешение за строеж, но в съдебно заседание експертът пояснява, че, с оглед предполагаемото време на изграждането му, издаване на разрешение за строеж не е било необходимо условие за законосъобразното реализиране на навеси, особено когато той е построен извън застроителните граници на населено място, в територии за земеделско ползване за лични нужди, какъвто е разглеждания случай. Към СТЕ е изготвена скица на [ПИ], върху която са отразени съществуващите в него обекти като процесната „Стопанска постройка 2“ е очертана със зелени контури – плътни към „Стопанска постройка 3“, а от останалите 3 страни контурите на обекта са показани с пунктир. В съдебно заседание пояснява, че по естеството си процесният дървен навес не представлява строеж по смисъла на приложимия закон – ЗУТ.

Заключението на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на ответника като противоречащо на останалите доказателства по делото. Въпреки отправеното питане от съда дали ще бъдат ангажирани доказателства и доказателствени искания по повод оспорването, бе заявено, че допълнителни искания няма да бъдат правени.

При горната фактическа обстановка, установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът в резултат на извършената съобразно чл. 168 АПК служебна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт по отношение на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, установи следното:

По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Разпореденият за премахване обект – „Стопанска сграда 2“, е посочен в оспорената заповед като строеж от шеста категория, от което следва извод, че кметът на Община Варна се явява административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед. Именно в алинея 2 от цитираната правна норма, в точки от 1 до 6 (включително) законодателят изчерпателно е посочил кои строежи са незаконни по смисъла на ЗУТ. Съгласно т. 2, посочена от ответника като правно основание за издаване на оспорената заповед, незаконни са строежите, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Според § 1 ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая с т.ІІ.6 от Заповед № 2556/11.08.2021г. (приложена на лист 1 и 2 от преписката), кметът на Община – Варна е предоставил на кметовете на райони в [населено място] функциите си по ЗУТ – вкл. да издават мотивирани заповеди по чл.225а ал.1 от ЗУТ. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена от и.д. кмет на Община Варна П. Х.. пейчев, който, съгласно Заповед №К-043/02.08.2021г. (л. 35 от делото) на кмета на Община Варна, изпълнява функциите му на дата 11.08.2021 г., за която дата е предвидено кметът на общината да ползва платен годишен отпуск. Заповедта, която е предмет на проверка в настоящото производство, е подписана от кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, в рамките на делегираните му с посочената по–горе заповед правомощия, следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в хипотезата на предвидено в закона изрично делегиране на правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа минимума от изискуеми реквизити за редовността му от формална страна, съгласно предвижданията на чл.59 ал.2 от АПК, в това число – фактическите и правните основания за издаването му, които кореспондират помежду си.

Изложеното дотук е достатъчно, за да се обоснове извод, че не са налице предпоставки за отмяна на заповедта на основание чл.146 т.1 и т.2 от АПК.

Настоящият състав на А. съд – Варна счита, че при издаване на оспорената Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г. е спазена процедурата, регламентирана в чл.225а ал.2 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл.223 ал.2 от ЗУТ, относно строеж от VI-та категория, незаконен по см.чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, т.е. извършен без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и становище от инженер-конструктор, в нарушение на чл.147 ал.2 и чл.148 ал.1 от ЗУТ.

Неоснователно в жалбите се обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта тъй като не било ясно по чия инициатива е започнало производството по чл. 225а от ЗУТ. Практиката – съдебна и административна, сочи, че проверки за извършване на незаконно строителство могат да се извършват както по повод на постъпили в компетентните служби сигнали/жалби, така и служебно, тоест – по инициатива на самия орган. И в двете хипотези заповедите са законосъобразни, при кумулативното наличие на всички предвидени от законодателя материални предпоставки и ако са спазени процесуалните правила.

Като неоснователно се преценява от съда възражението на жалбоподателите, че за откриване на административното производство по чл. 225а от ЗУТ е необходимо издаването на нарочна заповед, с която да се определи персоналния състав на комисия за извършване на проверка, съответно – и за съставянето на констативен акт. Съгласно чл.223 ал.2 т.1 от ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. ЗУТ не изисква издаването на такава заповед за възлагане на проверка и не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място.

Неоснователно в жалбите на А. Х.. М. и на С. И. М. се твърди, че не им е била предоставена възможност да участват в производството за проверка на законността на процесния строеж. Същите, както и заинтересованата страна Д.М. са били уведомени, че следва да предоставят достъп до имота на 02.11.2021 г., както и да предоставят копия на строителни книжа и документи за всички сгради, изградени в имота, в т.ч. и за процесния обект, именован „Стопанска сграда 2“. Последното се установява от съставения Констативен протокол, с който служители на отдел „КС“ в Район „Аспарухово“ са поставили на оградата на имота съобщенията за осигуряване на достъп за извършване на проверка на място в имота. До изготвянето му се е стигнало след като жалбоподателите и заинтересованата страна не са получили лично изпратените до тях писма. Именно, защото са узнали за задължението си по констативния протокол, оспорващите са подали възражения срещу съставения Констативен акт № 3 от 24.01.2022 година.

Според настоящия състав на А. съд – Варна основният спорен по делото въпрос е дали описаната в заповедта „Стопанска сграда 2“ представлява строеж по смисъла на §. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както е приел ответникът, или има характеристиките на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Отговорът на този въпрос обуславя материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Съгласно т. 38 от § 5, от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно т. 80 от § 5, от ДР на ЗУТ "преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ ги дефинира с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният обект – „Стопанска постройка 2“ не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално-декоративен елемент.

Следователно, определящо за правилното приложение на материалния закон е вида и характера на процесния обект. От приетата по делото СТЕ е видно, че в съставения от служителите на районната администрация КА № 3/24.01.2022 г. обектът е описан некоректно. Н. първо място това се дължи на неточното посочване на параметрите на обекта, които са посочени в приблизителни стойности – „около … м.“. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразност на заповедта. Некоректно обаче са описани и останалите характеристики на обекта. Експертизата потвърждава изложеното в КА и в заповедта, че обектът представлява паянтова конструкция. Невярно е твърдението на органа, че той е покрит със стоманобетонен плосък покрив, частично допълнен с ламарина. Заключението на вещото лице е, че покривът е изцяло от ламарина, което кореспондира с характеристиките на обекта като паянтова конструкция, изпълнена от дървени греди, тачки и други. В заповедта не е посочено дали обектът има ограждащи стени и, ако има такива, от какви материали те са изпълнени. Едва от приетата по делото СТЕ е видно, че дървената конструкция няма ограждащи стени като от запад за такава се използва източната стена на „Стопанска постройка 3“ в имота, а като ограждащи елементи от другите три страни на конструкцията са употребени найлонови пана или стъкла. Тези особености на обекта са послужили като основание вещото лице да го дефинира като навес. Макар с експертизата да не е установен конкретният начин на прикрепване на навеса към земята, подробно описаните в експертизата материали, от които е изпълнен, дават основание на съда да приеме, че същият може да бъде отделен от терена, ако не чрез повдигане с подемна техника, то поне чрез демонтаж (разглобяване), който позволява да бъде монтиран (сглобен) на друго място в обратна на разглобяването последователност без да губи при това своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Горното безалтернативно навежда на извод, че след като процесната „Стопанска постройка 2“ не представлява строеж по смисъла на т. 38 от § 5 на ДР на ЗУТ, то за нея са неприложими правилата за законосъобразното извършване на строежите, установени в ЗУТ, а предвид предполагаемото време на извършването му (1978 – 1983 г.) - и тези на ЗТСУ (отм.) и на Правилника за неговото прилагане (отм.), съответно – неприложими са и разпоредбите, регламентиращи премахването на незаконно извършените строежи. (В този смисъл Решение № 12479 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2023 г., II о.; Решение на ВАС № 5653/30.04.2018г. по адм.д. № 1051/2018г; Решение на ВАС № 4027/27.04.2022г. по адм.д. № 215/2022г.).

Като не е съобразил горното, ответникът е постановил материално незаконосъобразен административен акт, поради което същият следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното изявление, на осн.чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателите се дължат разноски. Съобразно наличните по делото доказателства жалбоподателите са направили разноски в размер на 2720 (две хиляди седемстотин и двадесет) лева, от които 20 лева – държавна такса, 700 лева – депозит за вещо лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, и 2000 лева – адвокатско възнаграждение (т.е. [рег. номер]. за всеки от тях). Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателите е неоснователно с оглед конкретния обем на предоставената правна помощ на двамата жалбоподатели, предмета на производството, неговата сравнително фактическа и правна сложност, обема на доказателствата, продължителността на производството и участието на адвоката в него; при съобразяване на изложеното адвокатското възнаграждение, претендирано от всеки от жалбоподателите.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № КС-225А-21/16.08.2023 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а вр.чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: “Стопанска постройка 2“, изграден в ПИ с идентификатор № 10135.5404.1633 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в с.о „Боровец-юг“, [населено място].

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. И. М., [ЕГН], и на А. Х. М., [ЕГН], двамата от [населено място], направените по делото разноски в размер на 2720 (две хиляди и седемстотин и двадесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Република България.

Преписи от решението да се връчат на страните.