№ 117547
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110151328 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Т. Р., въз основа на документ, посочен в
чл.417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на заявителя по договор за потребителски
кредит.
Видно от заявлението, сочи се, че поради неплащане на месечни вноски, с посочени
в извлечението падежи, заявителят е трансформирал вземането в предсрочно изискуемо, за
което длъжникът е уведомен на 14.6.2023г.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
От приложените по делото документи не се установява получаване на волеизявлението
на кредитора, от страна на длъжника. Представеният констативен протокол от извършени
от ЧСИ действия установява, че длъжникът е търсен единствено на постоянния си адрес в
село Стубел, но не и на регистрирания през 2003г. адрес в град София. Не е упражнено и
правомощието на ЧСИ да изготви справка чрез отдалечен достъп за работодател, чрез когото
евентуално да връчи уведомлението за предсрочна изискуемост.
Ето защо, въпреки констатацията на ЧСИ, че уведомлението за предсрочна изискуемост
е връчено на основание чл.47,ал.5 ГПК, СРС не може да приеме, че уведомлението е
достигнало до своя адресат, тъй като не са изчерпани всички процесуални възможности.
Поради изложеното, съдът намери, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си
да транформира вземането в предсрочно изискуемо, поради което и издаде заповед за
1
солидарното осъждане на длъжника само за вноските с настъпил надеж / за сумата от общо
10798,80 лева – от които 4431,76 лева падежирала главница, възнаградителната лихва
5177,17 лева, лихвата за забава върху главницата /1076,47 лева/ и сумата 113,50 лева такси.
Съдът не следва да издава заповед за изпълнение за останалата част от вземането.
При тези мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за сумата от 28876,15 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за кредит, сключен на 16.7.2021г., възнаградителна лихва
280,74 лева за период от 16.12.2021г. до 14.6.2023г., мораторна лихва от 1695,09 лева, върху
сочената по – горе главница, за период 16.1.2022г. до 3.8.2023г., както и за разноските,
съразмерно: за сумата над 215,98 лева държавна такса и над сумата 707,92 лева адвокатско
възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
връчване на преписа на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2