Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 15.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Анелия Докузова ......……… и в
присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от
……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 185 по описа за 2020год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
2478/13.12.2019г. по гр.д. № 2375/2019г. на ПлРС съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че Р.Х.И. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „А.С.В. ”ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. , бул.”Д-р П.Д.”, №25, ет.2,
офис 4 следните суми: 14 129,07лв. – главница, представляваща задължение по
Договор за потребителски кредит, сключен
на 05.07.2017г.; 603,07лв. – възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017г.
до 21.05.2018г.; 134,13лв. – обезщетение за
забава за периода от 21.09.2017г. до 01.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.11.
2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.11.2018г. по ч.гр.д.
№7949/2018г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛИЛ иска за установяване
съществуването на вземане за обезщетение за забава над размера на сумата от
134,13лв. до пълния претендиран размер от 324,25лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р.Х.И. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „А.С.В. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. , бул.”Д-р П.Д.”, №25, ет.2, офис 4, сумата от 347,62лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 1 486,12лв., представляваща разноски в исковото производство.
Недоволен от така
постановеното решение е останал Р.Х.И. ***, който чрез особения представител
адв.Е. Й. го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го
отмени и постанови друго, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни. Твърди,
че няма надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия и за настъпила
предсрочна изискуемост при подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а
представените по делото две покани, изпратени чрез Б.П. и чрез ЧСИ не са
получени оэт него. Връчването на поканата за предсрочна изискуемост чрез ИМ
също не е породило действие поради това, че е станало на особен представител, а
така също и цесията не е произвела действие, защото не е съобщена на длъжника
по същите съображения – ИМ е връчена на особения представител, за когото се
прилагат правилата на чл.29 ГПК, което следва от т.6 на ТРОСГТК №
6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС на РБ. След като цесията не е
породила действие поради това, че не е съобщена на длъжника, то и ищцовото ЕАД
не е придобило вземането, поради което исковете им са неоснователни.
Навежда доводи, че ПлРС неправилно е разгледал
възражението за нищожност на клаузи от Договора, като е приел, че са
индивидуално уговорени. Клаузите за възнаградителна лихва, ГЛП от 6,49%, ГПР от
8,82%, фиксирана надбавка в размер на 6,38% и пазарен лихвен индекс от 0,11%
твърди, че са нищожни на осн. чл.146 ал.1 ЗЗП защото намира, че са
неравноправни. В случаите на Договор при общи условия, какъвто счита че е
настоящия, клаузите на Договора са били изготвени предварително и той не е
могъл да влияе на същите, поради което не са индивидуално уговорени. В Договора
месечната вноска не е конкретизирано какво включва като главница и лихви.
Неравноправността на изброените разпоредби твърди, че произтича от това, че са
уговорени в негова вреда като потребител, не съответстват на изискванията за
добросъвестност и равнопоставеност и водят до значително неравновесие между
правата на търговеца и потребителя.
Излага съображения, че
неправилно ПлРС е приел за липсата на подпис на кредитодателя, че е санирана по
чл.301 ТЗ поради непротивопоставянето на търговеца – съгласно чл.22 ЗПК
Договорът за кредит е недействителен ако не са спазени изискванията за
съществени реквизити по чл.10, чл.11 ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и чл.12 ал.1, т.7
– т.9. Договорът не е подписан от представител на Банката, а Общите условия са
подписани от кредитен посредник, за който няма данни с какви правомощия е бил.
Счита решението за неправилно и по иска за забава – покана за погасяване на
задълженията на длъжника не е стигнала до него преди връчване на ИМ.
Въззиваемото ”А.С.В. ” ЕАД гр.С. с
ЕИК *** изразяват
становище, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Твърдят за действието на цесията и настъпването на предрочната изискуемост,
че са представили пълномощно от цедента, с което те като цесионер са
оправомощени да уведомят длъжника за извършеното прехвърляне, че преди подаване
на Заявлението за заповедното производство са предприели всички действия за
откриване на длъжника, изисквани като дължима грижа и добросъвестност, и на
28.05.2018г. са изпратили чрез Б.П. ЕАД уведомление за цесия от името на У.К.Ф.
ЕАД, което се е върнало в цялост с отбелязване, че пратката е отказана. Второ
уведомление от 24.08.2018г. са връчили чрез ЧСИ Пл. Дамянов рег. № 755 при КЧСИ
чрез залепване на уведомление на 28.09.2018г., което съгласно чл.47 ал.5 ГПК е
получено от длъжника – ответник на 12.10.2018г. В тия уведомления са посочили,
че вземанията по процесния Договор са изцяло изискуеми, с което са уведомили
длъжника и за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Позовават се на Р №
40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на първо т.о. на ВКС на РБ, което считат
че е в изложения от тях смисъл. Излагат съображения, че с връчването на ИМ и
приложенията към нея на особен представител на длъжника по реда на чл.47 ГПК по
силата на законовата фикция ответникът е получил както уведомлението за извършената
цесия, така и съобщението за предсрочната изискуемост на целия размер на
отпуснатия кредит, за което се позовават на съдебната практика. Навеждат
доводи, че ответникът – длъжник може да възрази за липсата на уведомяване за
цесията само ако твърди, че вече е изпълнил на цедента, а след като по делото е
установено, че претендираното с ИМ задължение не е погасено, без значение за
основателността на иска остава кога и на кого е съобщено за извършената цесия и
настъпилата предсрочна изискуемост.
За възраженията по Договора за потребителски паричен кредит от 05.07.2017г.
твърдят, че длъжникът е сключил същият с У.К.Ф. ЕАД, които са небанкова
финансова институция по чл.3а ЗКИ при спазване на ЗПК и ЗЗП към датата на
подписването му. В същия няма неравноправни клаузи, а в чл.6 от ОУ към Договора
е обяснен механизма на изчисляване на променливия лихвен процент, като същите
са подписани на всяка страница за длъжника. За възражението, че Договорът не
носи подпис за кредитора твърдят, че изискването на чл.11, ал.1, т.27 ЗПК за
подписи на страните е изпълнено, ако е подписан от страните на последната му
страница, а в случая ОУ, представляващи неразделна Част от Договора са
подписани и от двете страни на всяка страница. Отделно от това твърдят, че само
кредиторът може да оспори Договора на това основание – ако търговеца не уведоми
насрещната страна, че действията по сключването му не го обвързват, то по
силата на чл.301 ТЗ Договорът поражда последици, защото кредиторът е дал
парите, не са го оспорвали, а длъжникът е получил сумата по кредита.
За възражението на длъжника – ответник за иска за лихвата за забава
твърдят, че в чл.12 ал.1 от ОУ към Договора страните са се споразумели, че при
забава се дължи законна лихва само върху просрочената главница, което кореспондира
с чл.33 ЗПК, а след като е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,
изискуемо е и това задължение.
Претендират да се потвърди решението
и адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. за осъществената от юрисконсулт
защита за настоящата инстанция.
Въззивният съд като
обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори между страните и се установява от Справка от 04.03.2020г. – л.16 от делото
на ПлОС, че в ТР при АВ гр.С. като ЕАД е
вписано Дружеството – ищец.
За да постанови
обжалваното решение ПлРС е приел, че от представения препис на Договор за
потребителски паричен кредит от 05.07.2017г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, в
качеството на кредитор и ответника Р.Х.И., в качеството на кредитополучател се
установява, че кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 14 000лв. Страните уговорили такса за
разглеждане на кредита в размер на 420лв. и застраховка към кредита с месечна застрахователна премия в размер на
9,87лв., при което общо дължимата сума за главница е била определена в размер
на 14 420лв.
Видно от писменото съглашение, че страните по него са уговорили плаваща
възнаградителна лиха при условия, регламентирани в чл.6 от Общи условия,
представляващи част от оформеното писмено съглашение и като такива, подписани
на всяка своя страница от кредитополучателя. Според основните клаузи на Договора,
съдържащи се на първата му страница, размерът на възнаградителната лихва към първата
падежна дата – 21.07.2017г., е бил 5 253,64лв., разпределен на месечни
вноски с посочен размер на всяка от тях и падеж в погасителния план, също
представляващ неразделна част от съглашението и подписан от длъжника. Не се
твърди и не се установява този размер на възнаградителната лихва да е бил
изменян през процесния период от време.
Приел също така, че се установява
от процесния договор, че страните са уговорили срок на връщане на кредита на
120 месечни вноски за периода от 21.07.2017г. до 21.06.2027г. при посочени
размер, падеж и елементи на вноската (главница и договорна лихва) в Погасителния
план.
В чл.12, ал.1 от ОУ
страните са постигнали съгласие, че в случай на забава в плащанията на
дължимите суми ще бъде дължимо от кредитополучателя обезщетение – лихва за
забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден
на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
Според обективираното в
чл.12, ал.2 от ОУ, страните са уговорили право в полза на кредитора да прекрати
едностранно кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно
изискуеми в пълен размер при посочени хипотези, сред които допуснато просрочие
и/или неплащане на две последователни погасителни вноски, при условие, че
просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на
падежа.
От изслушаното в о.с.з.
на 04.12.2019г. заключение по допуснатата ССЕ намерил, че се установява, че ЕАД
са предоставили заемната сума на кредитополучателя, като сумата от
8 786,67лв. е послужила за погасяване на задължение по друг договор за
заем, който е бил рефинансиран, а остатъка до 14 000лв. – в размер на
4 213,33лв. е бил преведен по банковата сметка на ответника в У.Б.АД на
05.07.2017г. Установява се също така, че кредитополучателя е заплатил по Договора
суми в общ размер на 521,69лв., с които са били погасени вноски с падеж 21.07.,
21.08. и 21.09.2017г., в това число 200,92лв. възнаградителна лихва; 290,93лв.
главница; 29,61лв. застрахователна премия и 0,23лв. лихва за забава. Непогасена
е останала главница в общ размер на 14,129,43лв. по вноски с падеж от
21.10.2017г. до 21.06.2027г., а непогасената договорна лихва за периода от
21.10.2017г. до 21.05.2018г. се изчислява на 603,08лв. Лихвата за забава до
датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.11.2018г., се
изчислява на 134,13лв. Възприел обсъденото експертно заключение изцяло като
обективно, компетентно и неоспорено от страните,
Приел за установено също
така от приложения препис на Рамков договор за цесия от 20.12.2016г., в сила до
31.12.2018г., индивидуален договор за цесия от 21.05.2018г. и препис-извлечение
от Приложение №1 към него, че заемодателят „У.К.Ф.” ЕАД е прехвърлил на ищеца „А.С.В.
”ЕАД вземанията, произтичащи от процесния Договор за потребителски кредит.
Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.
От представените преписи
на пълномощни, изходящи от „У.К.Ф. ” ЕАД с №Д-16-00255-1/20.12.2016г. и №
ПЛ-18-00090-1/21.05.2018г., се установява, че дружеството е упълномощило
цесионера „А.С.В. ” да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания,
които са били цедирани с рамковия
договор от 20.12.2016г. и индивидуалния договор от 21.05.2018г.
Приел от приложените
преписи на уведомителни писма, изходящи от ищеца на 28.05.2018г. и
24.08.2018г., че с тях е било предприето уведомяване на длъжника за извършената
цесия на вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
Същите съдържат уведомление от цедента, чрез цесионера, като има позоваване на
соченото по-горе пълномощно от „У.К.Ф. ” ЕАД. Съдържат и изявление, че поради
неизпълнение на поетите задължения по процесния договор за кредит, всички
вземания, произтичащи от него са изискуеми изцяло и в пълен размер. Видно е, че
уведомителното писмо от 28.05.2018г. е било върнато на подателя с отбелязване
на отказ да бъде получено, но без да е посочено от кое лице. Уведомителното
писмо от 24.08.2018г. е било връчено чрез съдебен изпълнител на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 28.09.2018г., като преди
това длъжника е бил търсен в продължение
на месец посредством три посещения на адреса, но не е бил намерен. Уведомленията
са били изпращани на адрес в гр.П., ул.“Е.Д. “, №5, вх.А, ет.4, ап.7, който
освен че е постоянния и настоящ адрес на длъжника, е адресът посочен в Договора
за потребителски паричен кредит от самия кредитополучател.
Приел по делото за установено
валидно възникнало облигационно
правоотношение между ответника Р.Х.И., в качеството на заемател и „У.К.Ф.”ЕАД,
в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски
паричен кредит от 05.07.2017г.
За неоснователно намерил възражението на ответника за недействителност
на кредитния договор, т.к. не бил подписан от законен представител на банаката
или надлежно упълномощен представител. В съответствие с разпоредбата на чл.301
от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. В случая, независимо от наличието или липса на представителна власт
на подписалия процесния Договор представител на кредитодателя, търговецът
несъмнено е узнал за сделката към момента, когато е превел уговорената кредитна
сума, при което не само не се е противопоставил, но е и изпълнил поетото със
съглашението задължение. Ето защо, договорът несъмнено е произвел действие за
кредитора.
За установени приел елементите на правоотношението и уговореното в
тежест на заемополучателя задължение да върне предоставената му в заем сума от
14 000лв. и начислена такса от 420лв. или общо 14 420лв., както и месечна
застрахователна премия по сключен Договор за застраховка по кредита в размер на
9,87лв.
Намерил, че страните по договора са постигнали съгласие и за
възнаградителната лихва, която към момента на сключване на договора е била в
размер на 5 253,64лв., ясен от обективираното на първата страница от
писменото съглашение, съдържаща съществените елементи. За неоснователно приел възражението
на ответника за нищожност на клаузите, регламентиращи възнаградителна лихва,
ГЛП, ГПР, фиксирана надбавка и пазарен лихвен индекс. Същите са индивидуално
уговорени, т.к. са ясно посочени на
първата страница от кредитното съглашение, подписано от длъжника.
Възнаградителната лихва, от която се претендират вноските до обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, е била определена и по размер при сключване на
договора и не е била изменяна за процесния период от време.
Въз основа заключението
по обсъдената съдебно-икономическа експертиза приел за установено, че ответника
е погасил вноските с падеж до 21.09.2017г. и не е извършил други плащания.
С оглед на това, за
кредитора е възникнало правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в
съответствие с уговореното в чл.12, ал.2, б.”б” от ОУ към договора. Безспорно
е, че това право не е било упражнено преди цедиране на вземанията в полза на
ищеца с индивидуалния договор за цесия от 21.05.2018г., поради което е
преминало в патримониума на цесионера.
За установено приел надлежното
упражняване на правото за обявяване на предсрочната изискуемост на Договора от
цесионера преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Както приема
съдебната практика (изразена в Решение № 148 от 02.12.2016г. на ВКС, по т.д.№
2072/2015г., I т.о.) при липса на уговорка в договора относно връчването на
кореспонденция, връчен редовно от външна
страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично
или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД)
или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в
посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за
получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят
от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. За случая приел, че
изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост е било връчено
на длъжника, чрез съдебен изпълнител, по правилата на чл.47 от ГПК, преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
На посочното основание
приел за връчено и съобщението за цесия, което е било изпратено от цедента,
чрез упълномощения за това цесионер.
Счел, че ответникът дължи
на ищеца произтичащите от процесния Договор за кредит вземания, които се
установили, че са за непогасена главница в размер на 14 129,43лв. и за
договорна лихва в размер на 603,07лв., която е за периода от 21.10.2017г.
(датата на падеж на първата непогасена вноска) до 21.05.2018г. (която дата
предхожда обявяването на предсрочната изискуемост).
Ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане на дължимите суми по
падежиралите вноски за периода от 21.10.2017г. до 11.10.2018г., и върху цялата
непогасена главница за периода от 12.10.2018г. (когато се счита връчено
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост) до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, което
възлиза в размер на 134,13лв., според обсъденото заключение по ССЕ.
Обезщетението за забава е дължимо, не само съгласно уговореното в чл.12, ал.1
от ОУ, но и по правилото на чл.86 от ЗЗД при забава след датите на уговорен
падеж за просрочените вноски и след връчване на изявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост, съдържащо и покана за плащане
Недоказано
приел, че остава съществуването на търсеното вземане за обезщетение за забава върху
главницата за разликата над сумата от 134,13лв. до пълния претендиран размер от
324,25лв., поради което иска в тази Част отхвърлил като неоснователен и
недоказан.
В
отхвърлителната Част жалба против решението не е постъпила и поради това същото
не е предмет на въззивна проверка.
Тези мотиви се споделят от въззивния съд и при постановяване на своето
решение ПлОС препраща към същите по реда на чл.272 ГПК.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора на ИМ и
оплакванията по въззивната жалба, спорни по делото са въпросите да се признае
ли за установено между страните, че ответникът дължи на ЕАД исковите суми по Договора
за кредит от 05.07.2017г., представляващи остатък от незаплатени вземания по
Договора?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложеното ч.гр. дело и писмените доказателства, представени пред ПлРС и
настоящата инстанция, както и заключението по назначената СИЕ – л.105 – л.109
от делото на ПлРС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е
валидно и допустимо.
Неоснователно, а с това и неприемливо е твърдението, че особеният
представител не може да приема съобщения и книжа за длъжника, които изискват
материално правни изявления. За да обоснове изискването за изрично съгласие на
особения представител за горните действия, адв.Й. се позовава на чл.29 ал.3 ГПК, който е неотносим за настоящия казус. Нормата се прилага за лице с
неизвестен адрес, а в случая ответника сам е посочил н договора за кредит
действителния си постоянен и настоящ адрес, на който обаче не е намерен. За
това е фикцията за връчване на съобщения и книжа на длъжника по чл.47 ГПК е
достатъчна за да обоснове настъпването както на предсрочната изискуемост така и
на действието на цесията съобразно цитираното от ПлРС решение на ВКС на РБ. По
същия начин се предписва настъпването на уведомяването на длъжника и в Р №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на първо т.о. на ВКС на РБ. Т. 18 от
ТРОСГТК за заповедното производство за случая е неприложима – тя се отнася за
Договор за банков кредит, докато в случая цедентът е небанкова финансова
институция по чл.3а ЗКИ.
Не са неравноправни клаузи по смисъла на чл.146 ал.1 ЗЗП уговорките за
възнаградителната лихва, ГЛП от 6,49% - кредитът е потребителски, ГРП от 8,82%
- независимо че Договорът е сключен при общи условия длъжникът е изразил
съгласие на всяка страница от Договора досежно тези разпоредби с подписа си.
Кои разпоредби и как са във вреда на длъжника не става ясно от оплакванията по
въззивната жалба. Цитирането на текстовете от ЗПК – чл.10, чл.11 и чл.12 от
същия не изяснява конкретно как Договорът за потребителски кредит от 05.07.2017г.
нарушава тези норми. Досежно липсата на подпис за кредитора – цедент
съображенията на ПлРС са убедителни за приложението на чл.301 ТЗ, а наред с
това оплакванията за нарушена форма следва да се отклонят предвид чл.293 ал.3 ТЗ – длъжникът е усвоил сумата на кредита от 14 000лв., върнал е само три
месечни вноски от 120 и от поведението му следва извод, че не е оспорвал
действителността на изявленията на кредитора.
Като е достигнал до същите правни изводи, ПлРС е
постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора на въззиваемото ЕАД се
дължат разноски за настоящата инстанция – сумата от 477лв., заплатена за особен
представител. Същите следва да се определят след приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в
настоящия си състав приема, че за осъществената от юрисконсулт защита пред
ПлОС, на ЕАД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Макар
материалният интерес да надхвърля 10 000лв., делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, която да налага претендираната сума от 350лв. За
сумата от 50лв., явяваща се разлика от присъденото до исканото, претенцията за
разноски е неоснователна и следва да
се отхвърли като такава.
Разноски на жалбоподателя не се дължат поради
неоснователността на жалбата.
Предвид измененията в разпоредбите на ГПК – чл.113 ГПК и факта, че ответникът е потребител по смисъла на пар.13 т.1 и т.2 ЗЗП делото
е гражданско и се разглежда по общия исков ред и поради това предвид чл.280
ал.3, т.1 ГПК настоящото решение ще подлежи на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1
във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2478/13.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 2375/2019г. на Районен съд
гр.Плевен – четвърти граждански състав в обжалваната осъдителна Част, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК Р.Х.И. с ЕГН **********
да заплати на „А.С.В. ”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ,
бул.”Д-р П.Д.”, №25, ет.2, офис 4 направените разноски за настоящата инстанция
в размер на 777 лева, от които 477лв. за особен представител и 300лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като за разликата до 350лв., или за 50лв., ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за
делото пред ПлОС, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.