Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

19.04.2019 г.

номер ..................                                                                              град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 март

XIII наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 390/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на С.И.И., с ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. Г.Г. *** против Наказателно постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 г. на Заместник министър на културата, с което на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство е наложил административно наказание – Глоба в размер на 3000 /три хиляди / лв., за извършено нарушение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката, която го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г., който моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаканосоъбразно.

За ответната страна по жалбата М.н.к. ***,  редовно и своевременно призована, се представлява от гл. юрк. ***, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено с произтичащите от това правни последици.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

Атакуваното наказателно постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 г. е издадено въз основа на Акт  за установяване на административно нарушение № 8 от 27.08.2018 г., в който е отразено, следното:

Като съсобственик на сграда-НКЦ, намираща се в ***, кв. 85а по плана на гр. Плевен, с административен адрес – ***, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, не е изпълнил разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1, а именно: „Собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности са длъжни да:

1.Полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“, като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие относно изпълнение следните задължения:

         1.Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ***, не са изпълнили задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН.

         2.Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ***, не са изпълнили Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН.

         С КОЕТО Е ОСЪЩЕСТВЕН СЪСТАВА НА ЧЛ. 197, АЛ. 1 ОТ ЗКН.

Съдът намира, че актосъставителят при съставянето на АУАН-а е допуснал нарушения по чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН.

Липсва дата на извършване на нарушението, респективно периода на извършване на нарушението.

От така описаното по-горе нарушение не става ясно на коя дата е осъществено нарушението.

В АУАН-а е посочено, че на 08.06.2018 г., актосъставителят е извършил проверка заедно със свидетелката П.Х.Г. по документи и на място на сградата-недвижима културна ценност.

В съдебно заседание актосъставителят  заявява, че снимките са били направени непосредствено преди проверката, тъй като  са били в гр. Плевен за извършване на друга проверка, като самата проверка е била на следващия ден.

Съдът счита, че така посочената дата в АУАН-а е произволно избрана – 08.06.2018 г. Такава не би могла да бъде посочена предвид на това, че самият АУАН е съставен на 27.08.2018 г.

Ето защо съдът намира, че така отразеното не е вярно.

Актосъставителят ако бе положил незначителни усилия да събере доказателства щеше да стигне до друг извод за датата, респ. периода на извършване на нарушението.

На следващо място, липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

В АУАН е направен извод, че жалбоподателката, като собственик  на сграда-НКЦ, намираща се в ***, кв. 85а по плана на гр. Плевен, с административен адрес – ***, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, не е изпълнила разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1, а именно: „Собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности са длъжни да:

1.Полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“, като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие относно изпълнение следните задължения:

         1.Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ***, не са изпълнили задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН.

         2.Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ***, не са изпълнили Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН.

         С КОЕТО Е ОСЪЩЕСТВЕН СЪСТАВА НА ЧЛ. 197, АЛ. 1 ОТ ЗКН.

Съдът намира, че така посоченото представлява бланкет, който е напълно неясен.

Актосъставителят е следвало да посочи кои са необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на недвижим паметник на културата при спазване на разпоредбите на ЗКИ /като се отразят конкретните такива/ и актовете по прилагането му /като се отразят конкретните такива/.

 Следвало е да се впише кога е трябвало да се полагат тези необходими грижи от страна на жалбоподателката и какъв е паричния израз на същите. В случая е било необходимо да се извърши остойностяването им.

Това е абсолютно задължително, с оглед преценката такива необходими грижи жалбоподателката може ли да извърши, с оглед дохода й, който е следвало да се посочи.

 Ако доходът на същата е нисък, тогава как тя би могла да извърши разходи – т. нар. необходима грижа по см. на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН. Няма закон, който да поставя под заплаха от оцеляване нормалното и достойно човешко съществуване.

Ето защо е следвало актосъставителят да обоснове, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от НК и то виновно, като представи доходите му и същите да бъдат съпоставени на паричния израз на необходимата грижа.

Едва когато доходите на последната могат без затруднения да се отделят средства за необходима грижа за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на ЗКН и актовете по прилагането му на недвижим паметник на културата ще може да става реч за виновно поведение.

Ето защо съдът приема, че актосъставителят не е описал нарушението и не е посочил обстоятелства, при които е било извършено, т. е. липсва посочване какво точно е направила или не е направила жалбоподателката и как.

С оглед на това не може да се направи извод, че правилно е посочена законната разпоредба, която е нарушена.

Видно от отразеното в АУАН-а, актосъставителят е отразил, че жалбоподателката е „ОСЪЩЕСТВИЛ СЪСТАВА НА ЧЛ. 197, АЛ. 1 ОТ ЗКН“.

Разпоредбата гласи:

Чл. 197. (1) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

С оглед на изложеното, съдът счита, че АУАН-а не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН !!!

Същият не може да изпълни съществените си функции – установителна, обвинителна и сезираща.

С оглед на това съдът приема, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е поставен в невъзможност да научи и разбере конкретното нарушение, в което е обвинен.      

Съдът намира, че НП също не е отговаря на изискванията на кодификационния закон.

При издаването му наказващият орган е допуснал нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.

Констатира се, че допуснатите от актосъставителя грешки в акта са намери място в НП.

В последното липсва е изписано, че нарушението е констатирано на дата 08.06.2018 г., като самият актосъставител сам заяви, че е направил оглед на сградата предните дни .

Ето защо съдът намира, че така отразеното в НП-то не е вярно.

Наказващият орган ако бе положил усилия да събере доказателства щеше да стигне до друг извод за дата, респ. периода на извършване на нарушението.

На следващо място, липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

В НП е направен извод, че от констатациите в АУАН било видно, че жалбоподателката е нарушила чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН.

Освен това административно-наказващия орган, при издаване на наказателното постановление е допуснал и нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба определя задължителното минимално съдържание на всяко наказателно постановление. Това са реквизити, чието вписване в НП не е самоцелно, а е гаранция за пълната индивидуализация на административното нарушение, която от своя страна гарантира основното право на наказания - правото на защита.

Чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наред с останалите данни изисква НП да съдържа описание на нарушението.

В случая съдът намира, че тези изисквания не са изпълнени.

В НП по същество липсва описание на съставомерното изпълнително деяние, а именно противоправното действие или бездействие, с което е осъщаствен състава на вмененото нарушение. В случая от фактическа страна е преразказана обстоятелствената част на АУАН-а, но не е посочено с кои точно действия е нарушил разпоредбата на чл.71 ал.1 т.1 от ЗКН.

Цитираната норма гласи, че „Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да:

1.полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му”.

От обстоятелствената част на НП не става ясно кой е нарушителя – в кое от трите изброени качества е нарушителя – собственик, концесионер или ползвател, както и с кои точно действия нарушителя не е изпълнил задължението, визирано в чл.71 ал.1 т.1 от ЗКН.

Тези пропуски в НП преграждат и възпрепятстват процесуалното право на защита на жалбоподателя.

За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и НП да съдържат определен в закона минимален обем информация, посочен в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.

В този смисъл следва да е налице съответствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение и административното нарушение, визирано в посочените законови разпоредби.

Разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, касаеща задължителното съдържание на наказателното постановление, обаче е императивна, и нарушаването й води до неговата незаконосъобразност.

Неспазването от страна на административно наказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Това е така, тъй като районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установи съществуването или не съществуването на описаното в наказателното постановление административното нарушение и съответно - съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Затова именно следва да е налице пълна индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 ал.1 от ЗАНН.

Нарушаването на тази разпоредба, при всички случаи обосновава категоричния извод на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което последното следва да се отмени.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

         

                                      Р   Е   Ш   И :     

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 г. на Заместник министър на културата, с което на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство на С.И.И., с ЕГН ********** *** е наложил административно наказание – Глоба в размер на 3000 /три хиляди / лв., за извършено нарушение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в нарушение на процесуалните правила .

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: