№ 260009
гр.Бяла,
04.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, трети наказателен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ъшъл Ириева
при
секретаря Пенка Цанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 286 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на К.С.К., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис № 3, чрез адв. Т.П.
против Наказателно постановление № 38-0000398 от 13.03.2020г., издадено от
Директора на РД „АА“ – Русе, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по
чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ., на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Глоба” по в размер на 2 000
лева.
Жалбоподателят
в жалбата си твърди, че наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено
при съществени процесуални нарушения, поради което иска неговата отмяна. В
с.з., жалбоподателят, чрез процесуалния си представител счита, че са налице
предпоставки за преквалифициране на наказанието по санкционната норма на чл.93,
ал.2 от ЗАвПр и прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, с оглед по-благоприятния
размер на наказанието. Претендират се направените разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
РП – Русе,
ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На
19.02.2020г., около 13.45ч., св. М.-старши инспектор в РД „АА“-Русе и св.М.-***,
при изпълнение на служебните си задължения по пътен контрол в гр.Б., на изхода
на града, в посока гр.П., до мелница „Алимет“, спрели за проверка състав от
ППС, състоящ се от влекач марка „Мерцедес 1841 ЛС“ с рег.№ ……. и полуремарке с
рег.№ ….., управляван от жалбоподателя К.К.. Същият извършвал обществен превоз
на товари със заверено копие към лиценз на общността № **********. Превозвания
товар бил метали. При проверката водача К. представил кантарна бележка № 37270
от 18.02.2020г. и товарителница № 795226 от 18.02.2020г., като от последната се
констатирало, че пътува по маршрут гр.Л. – гр.С.. Жалбоподателят не представил
на контролните органи попълнен пътен лист по образец и заявил, че към момента няма
такъв. За констатираното нарушение му бил съставен АУАН за нарушение на чл. чл.89,
т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, който нарушителя подписал без възражения.
Въз основа на АУАН, АНО издадено обжалваното НП, връчено лично на жалбоподателя
на 31.03.2020г. В хода на съдебното производство били изискани и събрани
допълнителни доказателства. В с.з. бил представен оригинал на пътен лист с №
316521 от 19.02.2020г., който след извършена сверка от съда и преснимане бил
върнат на разпитаната в качеството на св.В.С.-Т.-издател на пътния лист, като
по делото било приложено ксерокопие от оригинала на пътния лист.
Гореизложената
фактическа се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства – показанията на св. М., св. М., св.С.-Т., АУАН, НП
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г., кантарна бележка, измерване № 37270,
товарителница за обществен автомобилен превоз в страната, сер.М № 795226;
справка за нарушител по правно основание на нарушението, пътен лист с № 316521,
договор за покупко-продажба на МПС, както и останалите материали по преписката.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на нормата
на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, съгласно текста на която:
По време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от
Закона за движението по пътищата и
следните документи: 2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при
придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България
до товарен пункт, като част от
международен превоз. Не се спори по делото, а и се установява по несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства-показанията на св. М. и св. М., че към
момента на проверката жалбоподателят не е представил попълнен пътен лист по
образец, поради което правилно му е бил съставен АУАН за посоченото нарушение.
Става
ясно, обаче, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, че жалбоподателят
е имал издаден пътен лист по образец за извършвания превоз по посочения маршрут
и то издаден преди осъществяване на превоза. Копие от пътния лист с № 316521 е
бил представен още с въззивната жалба срещу НП, а пред настоящата инстанция е
представен и оригиналът на пътния лист от издателя му-св.В.С.. От показанията й
се установява, че е управител на „ВИП-В.“ ЕООД и е издала въпросния пътен лист,
който е съдържал всички изискуеми реквизити и подписи на лицата-механик и
лекар, като го е предоставила на жалбоподателя преди да тръгне. Става ясно от
показанията й, че практиката във фирмата е пътния лист да се издава в един
екземпляр-оригинал, който се предоставя на водача при осъществяване на превоза
и след връщане, пътния лист се връща на издателя, при когото се съхранява. В
конкретния случай се установява от показанията й, че пътния лист е бил у
водача, но при проверката същият се притеснил, тъй като не е могъл да го намери
и представи на проверяващите. Впоследствие, след връщане на автомобила на
21.02.2020г., пътният лист бил намерен в кабината му. Съдът дава вяра на
показанията на св.С., макар и да е налице индиция за заинтересованост, с оглед
родствената й връзка с жалбоподателя, който е нейн баща, тъй като показанията й
са подробни, последователни и логични, не противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, не са налице доказателства, които да ги опровергават.
Отделно, показанията й се потвърждават от представения в с.з. оригинал на пътен
лист, който при просто сравнение съвпада с този, представен още с въззивната
жалба. При това положение, не съществува
съмнение за съда, че независимо, че пътния лист не е бил представен при
проверката, същият е бил наличен и издаден още преди нея.
С оглед на тези
установени обстоятелства, съдът счита, че АНО неправилно е приложил материалния
закон, като е санкционирал нарушителя по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която норма предвижда наказание глоба за водач,
който извършва превоз за собствена сметка без редовно издадени документи. Трайна
е практиката на административните съдилища, която сочи, че израза "без
редовно издадени" следва да се тълкува в насока въобще за липса на такива
издадени документи. По делото е представено писмено доказателство - пътен лист с
№ 316521, който е бил редовно издаден за процесния превоз, но не е бил
представен на контролните органи и АНО. Това изключва приложението на
санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и налага приложимост на санкционната норма на чл.93,
ал.2 от ЗАвПр, обоснована от възможността за изменение на дадената от АНО
квалификация на деянието и прилагане на закона за по-леко наказуемото нарушение
– т. е. санкционната норма на чл. 93, ал. 2 ЗАвтП, в съответствие с чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. На основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, следва да се приложи действащата редакция на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр (след изменението с ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г.), доколкото с нея размерът на санкцията е намален от 500 лева на
100 лева и поради това същата представлява по – благоприятен за дееца закон.
С
оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. Такива следва да му се
присъдят за въззивното производство, както и за касационното производство- по
аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Въпреки, че своевременно АНО е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото се явява неоснователно,
тъй като възнаграждението е съобразено с размера, определен по правилата на
чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и жалбоподателят е доказал извършването на разноските, с оглед
отразеното в представените договори за правна помощ и съдействие, че
възнагражденията за процесуално представителство за били изплатени в брой.
Така, жалбоподателят е доказал разноски в общ размер от 1040лв., като
съразмерно на уважената част от претенцията, следва да му се присъдят разноски
в размер на 988лв.,
които да бъдат възложени в тежест на ИА „АА“-гр.София, като лице, поемащо
разноски по смисъла на § 1, т. 6 от АПК.
Водим
от горното и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000398 от 13.03.2020г., издадено от
Директора на РД „АА“ – Русе, с което на К.С.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, за извършено нарушение по чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МТ, на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„Глоба” размер на 2 000 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкцията по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН и НАМАЛЯВА
наложената глоба от 2000лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-гр.София да заплати на К.С.К., ЕГН **********
със съдебен адрес *** направените по делото разноски
в размер на 988лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, пред Русенски
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/