Присъда по дело №313/2012 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 5
Дата: 1 април 2013 г. (в сила от 29 септември 2014 г.)
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20123400200313
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 декември 2012 г.

Съдържание на акта

           

 

                                                     П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

                                                        № 14

                           

                                         гр. Силистра 01.04.2013 г.

 

 

                               В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Силистренски окръжен съд  - наказателна колегия - в открито заседание на първи април  през две хиляди и тринадесета  година

като разгледа докладваното от Председателя НОХ дело № 313 по описа на СОС за 2012 г. с оглед на закона и данните по делото:

 

 

 

                                               П    Р    И    С    Ъ    Д    И  :

 

 

                   ПРИЗНАВА подсъдимият Ц.И.М., за ВИНОВЕН в това, че на 16.12.2009 г. в гр. Силистра, около 18,10 ч. по ул. „Т. П.” в съучастие със З.П.М. ***, като извършител, а М. в качеството на помагач, чрез използване на техническо средство  - стратерен ключ, противозаконно е отнел л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В .... РА, на стойност 9 560 лв. , от владението на Ф.Ф.И., без съгласието му и с намерение за ползване, след което преводното средство е изоставено без постоянен надзор, поради което и на осн. чл. 346, ал.2, т.1 и т. 3, при условията на чл. 195, ал.1, т.4 , във вр. с чл. 346, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК  и чл. 36 и чл. 54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, като го оправдава по първоначално предявеното обвинение по чл. 199 , ал. 1,т.1 във вр. с чл. 198, ал.1 и чл. 20 , ал.2 от НК.

 

                        На осн. чл. 346, ал.4 от НК лишава подс. Ц.И.М. от правото да управлява МПС за срок от две години.

                       

                        ПРИЗНАВА подсъдимият З.П.М за ВИНОВЕН в това, че на 16.12.2009 г. в гр. Силистра, около 18,10 ч. по ул. „Т. П.” в съучастие със Ц.И.М. ***, като помагач, а М. в  качеството на извършител, чрез използване на техническо средство  - стратерен ключ, противозаконно е отнел л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В .... РА, на стойност 9 560 лв. , от владението на Ф.Ф.И., без съгласието му и с намерение за ползване, след което преводното средство е изоставено без постоянен надзор, поради което и на осн. чл. 346, ал.2, т.1 и т. 3, при условията на чл. 195, ал.1, т.4 , във вр. с чл. 346, ал.1 и чл. 20, ал. 4 от НК  и чл. 36 и чл. 54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години, като го оправдава по първоначално предявеното обвинение по чл. 199 , ал. 1,т.1 във вр. с чл. 198, ал.1 и чл. 20 , ал.4 от НК.

 

                        На осн. чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет години.

 

                        На осн. чл. 346, ал.4 от НК лишава подс. З.П.М. от правото да управлява МПС за срок от две години.

 

                        ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Ф.И. гр. иск срещу подсъдимия Ц.И.М. и подсъдимия З.П.М., за причинени имуществени вреди,ведно със законна лихва от датата на деянието  ИЗЦЯЛО, като недоказан.

 

                        ОСЪЖДА подсъдимите Ц.И.М. И З.П.М.  да заплатят по транзитната сметка на СОС сумата от 230 лв., съразмерно по 115 лв. всеки един от тях, представляваща направени разноски в отделните фази на процеса.

 

                        Присъдата подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок, от днес, пред Варненски апелативен съд.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                      1.

 

                      2.

 

                     

 

                        На основание чл. 309, ал.1 от НПК, съдът :

 

 

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия Ц.И.М. мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ – в размер на 500 лв.”,  поради липса на основания за нейното изменяне.

                        ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия З.П.М. мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ – в размер на 500 лв.”,  поради липса на основания за нейното изменяне.

 

                        Определението подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок,  от днес , пред Варненски Апелативен съд.

 

 

 

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

                                  

           

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                                      1.

                                                                                                                     

                                                                                                                      2.

                       

                       

 

                        На осн. чл. 68, ал. 6 от НПК , съдът :

 

 

 

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА  взетата спрямо подс. Ц.И.М.  мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р. България” до влизане в сила на присъдата.

ПОТВЪРЖДАВА  взетата спрямо подс. З.П.М.   мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р. България” до влизане в сила на присъдата.

 

                        Определението подлежи на обжалване или протест пред ВАпС по реда на гл. ХХІІ от НПК, от днес.

                       

                       

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                  СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ :

                                                                                                                      1.

 

                                                                                                                      2.

           

 

 

 

МОТИВИ към присъда № 14 от 01.04.2013 г. ,

                                                           постановена по НОХД № 313/12 г. по описа на СОС

 

 

Подс. Ц.И.М.  е предаден на съд за това,че на 16.12.2009 г. в гр. Силистра, около 18:10 часа по улица „Т. П.”, в съучастие със З.П.М. ***, като извършител и М. в качеството на помагач, е отнел противозаконно л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА на стойност 9560 лева и сумата от 10 000 евро /19 550,84 лева/ - всичко на обща стойност 29 110,84 лева от владението на Ф.Ф.И. като употребил за това сила и заплашване и грабежът е в големи размери.

Престъпление по чл. 199, ал.1 , т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК;

 

 

Подс. З.П.М. е предаден на съд за това, че на 16.12.2009 г. в гр. Силистра, около 18:10 часа по улица „Т. П.”, в съучастие с Ц.И.М. ***, като помагач и М. като извършител е отнел противозаконно л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА на стойност 9560 лева и сумата от 10 000 евро /19 550,84 лева/ - всичко на обща стойност 29 110,84 лева от владението на Ф.Ф.И. като употребил за това сила и заплашване и грабежът е в големи размери.

            Престъпление по чл. 199, ал.1 , т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК.            

При първоначалното разглеждане на делото двамата подсъдими са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 346, ал.2, т. 1 и т.3, при условията на чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 от НК във вр. с чл. 346, ал.1 и чл. 20 от НК, като са били оправдани по първоначално повдигнатото обвинение.

При въззивния контрол, първоинстанционния съдебен акт е бил отменен, поради допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е било върнато за ново разглеждане.

                                   

                        Пред настоящия съдебен състав, в съдебно заседание ,подсъдимите М. и М. се явяват лично и с редовно упълномощен защитник.

                        Пострадалият – частен обвинител и гр. ищец – И. , с редовно упълномощен повереник.

                       

                        Окръжна прокуратура гр. Силистра поддържа повдигнатите и предявени обвинение и пледира, че в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че двете лица са съпричастни към извършеното престъпление. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни по възведените им обвинения, като на М. се определи наказание около предвидения в закона среден размер, а на М. – под средния такъв. По отношения на предявения граждански иск – намира същия за доказан по основание и размер.

            Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ф.И. – адвокат М., счита обвинението и гражданската претенция за доказани. Моли, съдът да признае подсъдимите за виновни и да осъди същите да заплатят парично обезщетение в левова равностойност в размер на 10000 евро, ведно със законната лихвата от датата на деликта – 16.12.2009 г.

                         Защитата на подсъдимите – адвокат К., посочва, че в хода на съдебното следствие не са събрани категорични и безспорни доказателства, касаещи виновността на нейните подзащитни. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при извършените в досъдебната фаза действия по разследването – оглед на местопрестъплението и разпознаване на подсъдимите по снимков материал, в подкрепа на което цитира практика на върховната съдебна инстанция. Твърди, че не е установено пострадалият да е разполагал с посочената в обвинителния акт значителна парична сума в размер на 10 000 евро.

                          Подсъдимите Ц.М. и З.М. разбират в какво са обвинени, не се признават за виновни по така повдигнатите им обвинения. Заявяват, че поддържат обясненията, дадени при първоначалното разглеждане на делото, като са съгласни те да бъдат четени и приобщени към доказателствения материал.

           

Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства прие за установено следното:

Пострадалият Ф.И. от 2009 г. се занимавал с внос на коли от чужбина, без да е имал регистрирана фирма с подобен предмет на дейност. Известно време преди процесната дата се уговорил със св. С. и св. Й. да пътуват заедно до Германия  като е трябвало да мине през гр. Силистра и да вземе двамата свидетели.

                        През деня на 16.12.2009 г. свидетелят Ф.Ф.И. се отправил от дома си в с. Дръндар, обл. Варна с л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА.към гр. Силистра за  дома на Й.,***. Управляваното от Ф.И. превозно средство било собственост на свидетеля К.О., който му го предоставил за ползване с изрично пълномощно. Докато пътувал към гр. Силистра, Ф.И. разговарял няколко пъти със свидетелите Й. и С., които се интересували по кое време ще пристигне, а той от своя страна информирал всеки един от тях поотделно за местоположението си.

                         Около 18:00 часа, И.  пристигнал в гр. Силистра, движейки се по ул. “А. Янков”, за да достигне до дома на свидетеля Д. Й..*** и малко преди да спре пред № 10, зад него се появил лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят сив металик, който започнал да дава звукови  и светлинни сигнали. Ф.И. решил да отбие в дясно, за да освободи платното за движение. Лекият автомобил спрял до неговия и от предна дясна врата слязло непознато лице от мъжки пол /подсъдимият Ц.М./, което отворило задната лява врата на управляваното от свидетеля И. превозно средство, влязло вътре и опирайки в тила му твърд предмет /възприет от пострадалия като пистолет/ му наредил да приведе в движение колата. Свидетелят И. се обърнал инстинктивно и забелязал, че мъжът е слаб, висок, с дълги пръсти, дебели вежди, кафяви очи, сухо лице, кльощаво, дебели устни, черна коса, късо подстриган, с нахлузена на главата шапка и белег, разположен по средата над веждите, след което изплашен от случващото се отворил лявата предна врата и панически побягнал, оставяйки ключовете в автомобила. Пострадалият се насочил с викове за помощ към дома на свидетеля Д. Й. като в суматохата не успял да запомни номера на другия автомобил, а единствено възприел, че в рег. номера му фигурират “много осмици”. В следващия момент непознатото лице привело двигателя на превозното средство „Сеат Алхамбра” в работен режим, използвайки оставените в автомобила ключове, като двете превозни средства се отправили в неизвестна посока.

                         Достигайки до дома на свидетеля Й., И. разказал, че автомобилът му е отнет. Двамата се отправили до съседната къща, където обяснили за случилото се и на свидетеля С.П., като в последствие използвали мобилния му телефон, за да сигнализират органите на РУП-гр. Силистра. Малко по-късно пристигнали разследващите органи, „извършили оглед” на местопрестъплението и изготвили фотоснимки на платното за движение.

 На следващия ден – 17.12.2009 г. отнетият автомобил л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА е бил открит изоставен в близост до борова гора на пътя гр. Силистра-гр. Дулово, на около 150 МЕТРА от главен път I-7. При извършения оглед на превозното средство е установено, че същото е отключено, а двете предни триъгълни странични стъкла до волана и жабката са счупени. На предната дясна седалка е намерено черно видео, а по вътрешността на предните врати са констатирани отвори, с изрязана планка, които “видимо водят в долната част на калника”. В багажника са открити черен сак, резервна гума и дрехи. Изготвени са веществени доказателствени средства – 10 бр. фотоснимки. Автомобилът е върнат на пострадалия.

В ранния след обяд на 16.12.2009 г., свидетелят Л.П. / действащ полицейски служител/  забелязал, че на кръстовището на ул. „Т. ***, в близост до местността „Меджиди табия”, е спрян автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”. Тъй като превозното средство не било на никого от живеещите в квартала лица, той се вгледал внимателно в номера му и установил, че е с ДК № ЕН **** ВМ. Малко по-късно, когато се върнал, П. констатирал, че автомобилът продължава да е на посоченото място, като този път двигателят бил в работен режим. В превозното средство имало две лица, с поставени шапки на главите си, а стъклата му били затъмнени. От разположението на процесния автомобил на пътното платно имало видимост към дома на свидетеля Д. Й.,***.

В резултат на проведените оперативно следствени действия и издирвателни мероприятия бил установен и собственикът на л.а. „Ауди”, модел „А 4”. ДК № ЕН **** ВМ – подс. М..

                        Установено е, че на 14.12.2009 г. подсъдимите Ц.М. и З.М. пристигнали в гр. Силистра с лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят - сив металик, ДК № ЕН **** ВМ, собственост на първия от тях.   Настанили се в хотелски комплекс „Бартимекс”, където останали да пренощуват два последователни дни /14.12. и 15.12.2009 г./. Регистрацията в хотела била извършена от свидетеля Н.Й., която била  дежурна на рецепцията по това време.

                        Подс. М. посещавал града за пръв път, а М. пребивавал епизодично в гр. Силистра, тъй като поддържал дългогодишна интимна връзка със свидетелката П.П., която имала собствен бизнес в града. Към посочения период от време тя се намирала извън Силистра с децата си, което обстоятелство било известно на подсъдимия М., срещал се с  нея в дискотека в гр. Плевен няколко дни по-рано - на 11.12.2009 г.

                         По време на престоя си в гр. Силистра двамата подсъдими пребивавали на различни места, което е видно от проведените от М. телефонни разговори чрез използвания от него мобилен номер 0888 22 85 22, в периметъра на клетки с фиксирано местоположение. Според обясненията и на двамата подсъдими те са търсили св. П. предимно в центъра, но пък по-голяма част от проведените разговори на М. са засечени на клетки „Меджидитабия”, „Хром”, „Дръстър, „Комбинат” - все в близост до дома на св. Й.. Първият осъществен разговор на територията на гр. Силистра е проведен на 14.12.2009 г., 17:02 часа, в обсега на клетка „Силистра/Междитабия”.

                          Видно от приложената по делото справка от мобилен оператор „М Тел” на 15.12.2009 г. подсъдимият М. е провел разговори, респективно изпращал и получавал кратки текстови съобщения в периода 18:49-19:07 часа и периода 19:59-20:03 часа в периметъра на клетка с фиксирано местоположение „Силистра/Междитабия”. На процесната дата отново има провеждани разговори в периметъра именно на тази клетка.

                          Последният телефонен разговор на територията на гр. Силистра е проведен от подсъдимия Ц.М. на 16.12.2009 г., 15:34 часа, клетка „Силистра/Комбинат”, а първият проведен извън посоченото населено място е от същата дата, в 19:45 часа, клетка „с. Зафирово/Зафирово”./ в посока гр.Плевен/.

 При проведеното в последствие на 24.08.2010 г. действие по разпознаване на живо, пострадалият Ф.И. е посочил изрично подсъдимия Ц.М. като лицето, което е отнело управлявания от него автомобил. Подсъдимият З.М. е разпознат от свидетеля Н.Й. по снимков материал като едно от лицата, които са се настанили на 14.12.2009 г. в хотелски комплекс “Бартимекс” – гр. Силистра.                                                                           

Съгласно заключението на назначената на досъдебната фаза комплексна автотехническа и оценителна експертиза, стойността на отнетия л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА възлиза на 9560 лева.

Левовата равностойност на сумата от 10 000 евро, към момента 16.12.2009 г. възлиза на 19 550.84 лв.

Безспорно установено е по делото, че в периода 14.12.-16.12.2009 г. двамата подсъдимия са пребивавали на територията на гр. Силистра с притежавания от М. л.а. марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят - сив металик, ДК № ЕН **** ВМ, което не само, че не се отрича от тях, но и се подкрепя от показанията на свидетеля Н.Й., справката за проведените от подс. М. телефонни разговори в обхвата на клетки, находящи се в близост до местопрестъплението, показанията на свидетеля Л.П., който е забелязал автомобила им  няколко часа преди извършването на престъплението, както и от показанията на пострадалия И..

Ако и подс. Марино и подс. М. да твърдят, / с оглед прочетените по реда на чл. 279 от НПК обяснения/, че са пристигнали в града само и единствено заради св. П. и са напуснали населеното място много преди извършеното престъпление,  наличните по делото доказателство опровергават тази защитна теория. Според показанията на П., няколко дни преди процесната дата подс. М. *** с децата си.

                         Недостоверни са обясненията на подсъдимите и в частта, в която излагат твърдения, че са си тръгнали от гр. Силистра на 16.12.2009 г., около 16-17 часа, което се опровергава от останалите доказателства. Несъмнено, видно от представената справка от мобилния оператор “М Тел”, първият осъществен разговор от М. на територията на гр. Силистра - 14.12.2009 г., 17:02 часа - е локализиран в клетка с фиксирано местоположение “Междитабия”, намираща се в близост до местопрестъплението. На следващия ден - 15.12.2009 г. подсъдимият М. е провел разговори, респективно изпращал и получавал кратки текстови съобщения в периода 18:49-19:07 часа и периода 19:59-20:03 часа в периметъра на същата клетка. В деня на извършеното престъпление – 16.12.2009 г., последният разговор е проведен отново в периметъра на местопрестъплението в 15:34 ч., а първият извън Силистра в периметъра на клетка с. Зафирово в 19:45 ч. Следва да се посочи, че разстоянието между двете населени места е около 37 км.  Село Зафирово е в посока гр. Плевен по главен път и е абсурдно това разстояние да бъде изминато  за повече от три часа, според обясненията на подсъдимите. Дори и лошите метеорологични условия не обясняват това. Освен това в ранния след обяд на процесната дата свидетелят Л.П. забелязал, че на кръстовището на ул. „Т. ***, в близост до местността „Меджиди табия”, е спрян автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”. Тъй като превозното средство не било на никого от живеещите в квартала лица, той се вгледал внимателно в номера му и установил, че е с ДК № ЕН **** ВМ. Малко по-късно, когато се върнал, П. констатирал, че автомобилът продължава да е на посоченото място, като този път двигателят бил в работен режим. В превозното средство имало две лица, с поставени шапки на главите си, а стъклата му били затъмнени. От разположението на процесния автомобил на пътното платно имало видимост към дома на свидетеля Д. Й.,***. Настоящият съдебен състав намира тези показания за подробни, последователни и задълбочени, поради което приема същите без резерви.

 Възражението на защитата, каквото е правено и при първоначалното разглеждане на делото, че свидетелят не е уверен в конкретната дата, на която е забелязал превозното средство са несъстоятелни, тъй като същият е категоричен, че е формирал непосредствените си възприятия в деня на извършеното престъпно деяние. Така също прави впечатление изключителната наблюдателност на този свидетел, която може дори да бъде възприета като „професионално изкривяване” . Не само това, свидетелят дори придава тези си качества на детето си, като изрично го е накарал да запомни номера на автомобила. Въпреки опита на защитата да доведе до объркване свидетеля и въпреки, четените показания на този свидетел от предходни съдебни заседания и от досъдебното производство, той категорично твърди, че е видял лекия автомобил именно в деня на произшествието – 16.12.2009 г., за който факт са събрани и други  доказателства.

                        Що се касае до показанията на свидетеля Ф.И., относими към момента на извършване на престъпното деяние, независимо от незначителните противоречия, които следва да бъдат отдадени на поставянето му в подобна екстремна /стресова/ ситуация, следва да се каже , че същите се приемат и кредитират от съда. Настоящата инстанция не намира данни за „поне четири фактически обстановки”. Напротив налична е една, с отделни и откъслечни разминавания. Ако и в действителност при отделните разпити на пострадалия да фигурират различия относно модела на автомобила , то за марката на същия и наличието на много „осмици” няма такива. Нещо повече, показанията на свидетеля в тази част са в унисон с тези на св. П..Пострадалият е успял да възприеме и външните анатомични особености на лицето, отнело автомобила, което в последствие е способствало неговото разпознаване на живо. До момента на проведеното разпознаване на подсъдимия Ц.М., пострадалото лице е дало единствено описание на физическите белези на лицето отнело автомобила.       

                        Искането на защита за изключване от доказателствената съвкупност на протокол за оглед на местопроизшествие , ведно с приложен фотоалбум, от 16.12.2009 г. е основателно, по изложени от адвоката съображения.. Действително в самия протокол е оформена само и единствено титулната страница на същия и не са фиксирани никакви , обекти подложени на оглед, а още по-малко е посочено, какъв е резултатът от това действие. Приложения фотоалбум сам по себе си, ако и да следва да се счита за неотлъчна част от протокола не може да води до каквито и да е изводи и не осветлява по никакъв начин разкриването на истината.

             Не могат, обаче, да бъдат споделени възраженията на защитата, че проведените действия по разследването, свързани с разпознаване на подсъдимите лица са опорочени.. Извършените в досъдебната  фаза процесуални  действия по разпознаване са проведените при стриктното спазване на процедурата на чл. 169- 171 НПК. Свидетелите Ф.И. и Н.Й. изрично са посочили в разпитите си особеностите, по които могат да разпознаят извършителя на престъплението, респективно лицето, извършило регистрацията в хотела и обстоятелствата, при които са наблюдавали същите. Независимо, че в конкретния случай разпитът на пострадалия И. пред съдия е проведен на 17.08.2010 г., а самото разпознаване е реализирано на 24.08.2010 г. /т.е. 7 дни по-късно/, то същото не е рефлектирало върху годността и достоверността на това процесуално-следствено действие, тъй като изискването за „непосредственост” на разпита е предвидено с цел да се получи информация за специфичните черти и особености, по които лицето може да бъде разпознато, каквото описание свидетелят несъмнено е дал и то преди извършване на самото процесуално действие. Няма последващ момент, в който пострадалият да е допълвал или изменял показанията си в тази насока. Всички белези на разпознаваното лице са описани предварително.

При всяко едно от действията по разпознаване са присъствали по две незаинтересовани от изхода на делото поемни лица. Подсъдимите са съпоставени с други лица със сходни белези и външност, с което възможността от допускане на грешка е сведена до минимум. В НПК липсва изискване за пълна идентичност на представените за разпознаване лица, което всъщност е житейски невъзможно, поради което възражението на защитата в тази насока също е неоснователно. Непровеждането на разпознаването „на живо” по отношение на подсъдимия М. не представлява нарушение, тъй като двата начина са равнопоставени и зависят от преценката на разследващите органи, съобразно предприетата тактика на разследването. Несъмнено, без каквито и да било колебания, свидетелят И. е посочил, че именно подсъдимият Ц.М. е автор на инкриминираното деяние, а свидетеля Й. е разпознала М. като лицето, извършило регистрацията в хотела. Липсата на формални нарушения при обсъдената процедура е пречка същите да бъдат изключени от доказателствена съвкупност, а резултатите от нея се намират в унисон с останалите доказателства.

Достоверен е и разказът на пострадалия  за марката на превозното средство, в което са се намирали подсъдимите като погрешното описание на модела не се отразява на доказателствената годност на визираното гласно доказателствено средство, имайки предвид и заявлението, че в рег. номер фигурират “много осмици”.

Независимо от липсата на непосредствени възприятия относно самоличността на водача на “Ауди”-то, по делото е налице неопровержима верига от косвени доказателства, че това е именно подсъдимият З.М. – двете лица са пристигнали сами в гр. Силистра, отседнали са в хотел, липсват фактически данни, че по време на престоя си в града са се разделяли или са се срещали с други хора, предвид твърденията им, че не познават никого. С оглед на това настоящата инстанция приема, че на инкриминираната дата подсъдимият М. е превозил М. до местопрестъплението с лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят - сив металик, ДК № ЕН **** ВМ, изчакали са пристигането на пострадалия И., подсъдимия М. е отнел инкриминирания автомобил и в последствие са продължили  с двете превозни средства.

Недоказана остана обвинителна теза в частта, за отнетата от свидетеля И. парична сума в размер на 10 000 евро, както и за използваното от подсъдимия М. към момента на отнемането на автомобила огнестрелно оръжие, в каквато насока възраженията на защитата са резонни. Що се отнася до използвано средство за заплашване при отнемането на превозното средство, сведенията за същото се базират на предположения и асоциации, а не на непосредствените възприятия на пострадалото лице.

Пострадалият твърди, че е носил със себе си сумата от 10 000 евро. По делото не се представиха доказателства за наличие на такива финансови средства, за трудова заетост или друг вид дейност, от която пострадалият да реализира доходи, респективно спестявания в такъв размер. Липсват дори и данни, че въпросната сума е получена в заем или е дадена от други лица за внос на автомобили от чужбина. Така наречения „бизнес с внос” на леки автомобили от чужбина е започнал в годината, в която е извършено престъплението. Липсват доказателства за броя на внесените от пострадалия коли и съответно тяхната продажба, за да се счита процесната сума за доход от този бизнес. Това, от своя страна, изключва възможността за осъждането на подсъдимите за нея.

При така установената и приета фактическа обстановка и след анализ на доказателства правните изводи, до които достигна настоящата инстанция са, че от обективна и субективна страна двамата подсъдими не са извършили престъпление по чл.199, ал.1, т.1  от НК, а такова по чл. 346, ал.2 , т.1 и т.3 от НК.

От обективна страна, че на 16.12.2009 г. в гр. Силистра, около 18:10 часа по улица „Т. П.”, подсъдимият Ц.М. в съучастие със З.М. /помагач/, при условията на чл. 195 ал . І т. 4 пр. 2 от НК, тоест чрез използване на техническо средство – стартерен ключ, е отнел противозаконно л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА на стойност 9560 лева от владението на Ф.Ф.И. без съгласието му, след което превозното средство е оставено без постоянен надзор до борова гора на пътя гр. Силистра-гр. Дулово, на около 150 метра от главен път I-7, както и че на същата дата подсъдимият З.М. е улеснил извършването на посоченото престъпление, чрез превозването на своя съучастник – Ц.М. /извършител/ с л.а. марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят - сив металик, ДК № ЕН **** ВМ до мястото на престъпното деяние.

 От субективна страна, деянията на подсъдимите М. и М., са извършени виновно, при наличието на общ пряк умисъл. Всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер, не само на своето деяние, но и на деянието на своя съучастник, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, настъпили в резултат на задружната им престъпна деятелност. Действията им са извършени в строга логическа последователност и представляват обективен израз на формираните ясни представи у всеки от тях по отделно, че Ц.М. отнема противозаконно от владението на пострадалия И. инкриминираното МПС, респективно, че З.М. улеснява извършването на престъплението чрез превозването на своя съучастник.

  Липсват доказателства, въз основа на които да се формира извод, че намеренията на двамата подсъдимия са били свързани с противозаконно присвояване на инкриминираното МПС и още по-малко на сумата от 10 000 евро. Изоставянето на превозното средство без надзор, което е видно от последващото му откриване в близост до гр. Силистра, в посока гр. Дулово, на около 150 метра от главен път I-7, всъщност е  намерение единствено за неговото ползване, но не и своене, което пък  е  задължителен елемент от състава на грабежа. Посоченото обстоятелство мотивира съда да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, без да е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази насока е и задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция - Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/1984 г., ОСНК на ВС, намерила пълно отражение и в отделни решения на ВКС - р. № 3 от 17.01.2001 г. по н. д. № 682/2000 г., II н.о. на ВКС, докладчик-съдия Румен Ненков, р. № 16 от 14.05.2004 г. по н.д. № 479/2003 г., I н.о. на ВКС, докладчик-съдия Пламен Томов и др.

 В унисон с горното заплахата, отправена от М. не би могла да доведе до по-тежко квалифицирания състав по чл. 346, ал.5 от НК, тъй като липсват доказателства за общност на умисъл по отношения на нея. Изложеното е и още един аргумент в подкрепа на извода за несъставомерност на деянието, за което подсъдимите са предадени на съд.

                           Поради изтъкнатите съображения подсъдимите Ц.М. и З.М. бяха оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 199, ал.1 , т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, съответно чл. 20, ал. 4 и бяха признати за виновни за осъществен състав на по-леко наказуемо престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК за М. и по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК за М..

                          Двамата подсъдими са оправдани и за отнемането от владението на пострадалия на сумата от 10 000 евро, с оглед липсата на безспорни доказателства, досежно тази част от повдигнатото обвинение, съображения за което бяха изложени по –горе.

                          При определяне на вида и размера на наказанията за всеки един от двамата подсъдими, съдът взе предвид и отчете :

1.      за подс. Ц.М.

-                           отегчаващи отговорността обстоятелства наличието - на два самостоятелни квалифициращи признака, което значително повишава интензитета на обществената опасност на конкретно извършеното деяние и на дееца, както и наличието на съучастие, под формата на „извършителство”.

-                            смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия.

При съпоставянето им е видно, че наказанието следва да бъде определено при превес на утежняващите отговорността факти, под предвидения в закона среден размер, а именно 3 години и 6 месеца “лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години. Определена в този вид и размер, санкцията се явява справедлива, не би формирала чувство за безнаказаност у дееца и е от естество да изпълни целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.

2.      за подс. З.М.

-                           отегчаващи отговорността обстоятелства -  двата самостоятелни квалифициращи признака,.

-                           смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и по-ниската степен на участие в извършеното престъпление, изразяваща се в наличието на „помагачество”.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да определи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а именно: в размер на 3 години “лишаване от свобода” и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години.

                          По отношение на подсъдимия З.М. за налице формалните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 66 НК като според съда за поправянето на същия не е необходимо наложеното наказание “лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо съдът отложи изтърпяването му с изпитателен срок от 5 години, чиято продължителност ще се явява достатъчна да препятства  извършване на други общественоопасни прояви, предвид потенциалната опасност от ефективното изтърпяване на наложеното наказание

                         Всеки един от двамата подсъдими бе осъден за заплати и съразмерна част от направените по делото разноски.

                        Относно предявения гр. иск в размер на 19 550.84 лв./ при повторното разглеждане искът е изменен/, представляващ левова равностойност на сумата от 10 000 евро, настоящият съдебен състав отхвърли изцяло като недоказан, по основание и размер.

            За претендираната сума от 10 000 евро, както беше посочено, липсват безспорни доказателства за нейния размер, което доведе и до оправдаването на подсъдимите за посоченото обстоятелство, а това води и до неоснователност на тази част от имуществената претенция.  

                          Така мотивиран, въз основа на посочените фактически и правни доводи, Силистренски окръжен съд постанови своята присъда.

 

 

 

           

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

           

 

 

 

           

 

                      

                                                                                             

 

 

 

Съдържание на мотивите

           

 

 

 

МОТИВИ към присъда № 14 от 01.04.2013 г. ,

                                                           постановена по НОХД № 313/12 г. по описа на СОС

 

 

Подс. Ц.И.М.  е предаден на съд за това,че на 16.12.2009 г. в гр. Силистра, около 18:10 часа по улица „Т. П.”, в съучастие със З.П.М. ***, като извършител и М. в качеството на помагач, е отнел противозаконно л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА на стойност 9560 лева и сумата от 10 000 евро /19 550,84 лева/ - всичко на обща стойност 29 110,84 лева от владението на Ф.Ф.И. като употребил за това сила и заплашване и грабежът е в големи размери.

Престъпление по чл. 199, ал.1 , т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК;

 

 

Подс. З.П.М. е предаден на съд за това, че на 16.12.2009 г. в гр. Силистра, около 18:10 часа по улица „Т. П.”, в съучастие с Ц.И.М. ***, като помагач и М. като извършител е отнел противозаконно л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА на стойност 9560 лева и сумата от 10 000 евро /19 550,84 лева/ - всичко на обща стойност 29 110,84 лева от владението на Ф.Ф.И. като употребил за това сила и заплашване и грабежът е в големи размери.

            Престъпление по чл. 199, ал.1 , т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК.            

При първоначалното разглеждане на делото двамата подсъдими са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 346, ал.2, т. 1 и т.3, при условията на чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 от НК във вр. с чл. 346, ал.1 и чл. 20 от НК, като са били оправдани по първоначално повдигнатото обвинение.

При въззивния контрол, първоинстанционния съдебен акт е бил отменен, поради допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е било върнато за ново разглеждане.

                                   

                        Пред настоящия съдебен състав, в съдебно заседание ,подсъдимите М. и М. се явяват лично и с редовно упълномощен защитник.

                        Пострадалият – частен обвинител и гр. ищец – И. , с редовно упълномощен повереник.

                       

                        Окръжна прокуратура гр. Силистра поддържа повдигнатите и предявени обвинение и пледира, че в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че двете лица са съпричастни към извършеното престъпление. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни по възведените им обвинения, като на М. се определи наказание около предвидения в закона среден размер, а на М. – под средния такъв. По отношения на предявения граждански иск – намира същия за доказан по основание и размер.

            Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ф.И. – адвокат М., счита обвинението и гражданската претенция за доказани. Моли, съдът да признае подсъдимите за виновни и да осъди същите да заплатят парично обезщетение в левова равностойност в размер на 10000 евро, ведно със законната лихвата от датата на деликта – 16.12.2009 г.

                         Защитата на подсъдимите – адвокат К., посочва, че в хода на съдебното следствие не са събрани категорични и безспорни доказателства, касаещи виновността на нейните подзащитни. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при извършените в досъдебната фаза действия по разследването – оглед на местопрестъплението и разпознаване на подсъдимите по снимков материал, в подкрепа на което цитира практика на върховната съдебна инстанция. Твърди, че не е установено пострадалият да е разполагал с посочената в обвинителния акт значителна парична сума в размер на 10 000 евро.

                          Подсъдимите Ц.М. и З.М. разбират в какво са обвинени, не се признават за виновни по така повдигнатите им обвинения. Заявяват, че поддържат обясненията, дадени при първоначалното разглеждане на делото, като са съгласни те да бъдат четени и приобщени към доказателствения материал.

           

Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства прие за установено следното:

Пострадалият Ф.И. от 2009 г. се занимавал с внос на коли от чужбина, без да е имал регистрирана фирма с подобен предмет на дейност. Известно време преди процесната дата се уговорил със св. С. и св. Й. да пътуват заедно до Германия  като е трябвало да мине през гр. Силистра и да вземе двамата свидетели.

                        През деня на 16.12.2009 г. свидетелят Ф.Ф.И. се отправил от дома си в с. Д., обл. Варна с л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА.към гр. Силистра за  дома на Й.,***. Управляваното от Ф.И. превозно средство било собственост на свидетеля К.О., който му го предоставил за ползване с изрично пълномощно. Докато пътувал към гр. Силистра, Ф.И. разговарял няколко пъти със свидетелите Й. и С., които се интересували по кое време ще пристигне, а той от своя страна информирал всеки един от тях поотделно за местоположението си.

                         Около 18:00 часа, И.  пристигнал в гр. Силистра, движейки се по ул. “А. Янков”, за да достигне до дома на свидетеля Д. Й..*** и малко преди да спре пред № 10, зад него се появил лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят сив металик, който започнал да дава звукови  и светлинни сигнали. Ф.И. решил да отбие в дясно, за да освободи платното за движение. Лекият автомобил спрял до неговия и от предна дясна врата слязло непознато лице от мъжки пол /подсъдимият Ц.М./, което отворило задната лява врата на управляваното от свидетеля И. превозно средство, влязло вътре и опирайки в тила му твърд предмет /възприет от пострадалия като пистолет/ му наредил да приведе в движение колата. Свидетелят И. се обърнал инстинктивно и забелязал, че мъжът е слаб, висок, с дълги пръсти, дебели вежди, кафяви очи, сухо лице, кльощаво, дебели устни, черна коса, късо подстриган, с нахлузена на главата шапка и белег, разположен по средата над веждите, след което изплашен от случващото се отворил лявата предна врата и панически побягнал, оставяйки ключовете в автомобила. Пострадалият се насочил с викове за помощ към дома на свидетеля Д. Й. като в суматохата не успял да запомни номера на другия автомобил, а единствено възприел, че в рег. номера му фигурират “много осмици”. В следващия момент непознатото лице привело двигателя на превозното средство „Сеат Алхамбра” в работен режим, използвайки оставените в автомобила ключове, като двете превозни средства се отправили в неизвестна посока.

                         Достигайки до дома на свидетеля Й., И. разказал, че автомобилът му е отнет. Двамата се отправили до съседната къща, където обяснили за случилото се и на свидетеля С.П., като в последствие използвали мобилния му телефон, за да сигнализират органите на РУП-гр. Силистра. Малко по-късно пристигнали разследващите органи, „извършили оглед” на местопрестъплението и изготвили фотоснимки на платното за движение.

 На следващия ден – 17.12.2009 г. отнетият автомобил л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА е бил открит изоставен в близост до борова гора на пътя гр. Силистра-гр. Дулово, на около 150 МЕТРА от главен път I-7. При извършения оглед на превозното средство е установено, че същото е отключено, а двете предни триъгълни странични стъкла до волана и жабката са счупени. На предната дясна седалка е намерено черно видео, а по вътрешността на предните врати са констатирани отвори, с изрязана планка, които “видимо водят в долната част на калника”. В багажника са открити черен сак, резервна гума и дрехи. Изготвени са веществени доказателствени средства – 10 бр. фотоснимки. Автомобилът е върнат на пострадалия.

В ранния след обяд на 16.12.2009 г., свидетелят Л.П. / действащ полицейски служител/  забелязал, че на кръстовището на ул. „Т. ***, в близост до местността „Меджиди табия”, е спрян автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”. Тъй като превозното средство не било на никого от живеещите в квартала лица, той се вгледал внимателно в номера му и установил, че е с ДК № ЕН **** ВМ. Малко по-късно, когато се върнал, П. констатирал, че автомобилът продължава да е на посоченото място, като този път двигателят бил в работен режим. В превозното средство имало две лица, с поставени шапки на главите си, а стъклата му били затъмнени. От разположението на процесния автомобил на пътното платно имало видимост към дома на свидетеля Д. Й.,***.

В резултат на проведените оперативно следствени действия и издирвателни мероприятия бил установен и собственикът на л.а. „Ауди”, модел „А 4”. ДК № ЕН **** ВМ – подс. М..

                        Установено е, че на 14.12.2009 г. подсъдимите Ц.М. и З.М. пристигнали в гр. Силистра с лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят - сив металик, ДК № ЕН **** ВМ, собственост на първия от тях.   Настанили се в хотелски комплекс „Бартимекс”, където останали да пренощуват два последователни дни /14.12. и 15.12.2009 г./. Регистрацията в хотела била извършена от свидетеля Н.Й., която била  дежурна на рецепцията по това време.

                        Подс. М. посещавал града за пръв път, а М. пребивавал епизодично в гр. Силистра, тъй като поддържал дългогодишна интимна връзка със свидетелката П.П., която имала собствен бизнес в града. Към посочения период от време тя се намирала извън Силистра с децата си, което обстоятелство било известно на подсъдимия М., срещал се с  нея в дискотека в гр. Плевен няколко дни по-рано - на 11.12.2009 г.

                         По време на престоя си в гр. Силистра двамата подсъдими пребивавали на различни места, което е видно от проведените от М. телефонни разговори чрез използвания от него мобилен номер 0888 22 85 22, в периметъра на клетки с фиксирано местоположение. Според обясненията и на двамата подсъдими те са търсили св. П. предимно в центъра, но пък по-голяма част от проведените разговори на М. са засечени на клетки „Меджидитабия”, „Хром”, „Дръстър, „Комбинат” - все в близост до дома на св. Й.. Първият осъществен разговор на територията на гр. Силистра е проведен на 14.12.2009 г., 17:02 часа, в обсега на клетка „Силистра/Междитабия”.

                          Видно от приложената по делото справка от мобилен оператор „М Тел” на 15.12.2009 г. подсъдимият М. е провел разговори, респективно изпращал и получавал кратки текстови съобщения в периода 18:49-19:07 часа и периода 19:59-20:03 часа в периметъра на клетка с фиксирано местоположение „Силистра/Междитабия”. На процесната дата отново има провеждани разговори в периметъра именно на тази клетка.

                          Последният телефонен разговор на територията на гр. Силистра е проведен от подсъдимия Ц.М. на 16.12.2009 г., 15:34 часа, клетка „Силистра/Комбинат”, а първият проведен извън посоченото населено място е от същата дата, в 19:45 часа, клетка „с. Зафирово/Зафирово”./ в посока гр.Плевен/.

 При проведеното в последствие на 24.08.2010 г. действие по разпознаване на живо, пострадалият Ф.И. е посочил изрично подсъдимия Ц.М. като лицето, което е отнело управлявания от него автомобил. Подсъдимият З.М. е разпознат от свидетеля Н.Й. по снимков материал като едно от лицата, които са се настанили на 14.12.2009 г. в хотелски комплекс “Бартимекс” – гр. Силистра.                                                                           

Съгласно заключението на назначената на досъдебната фаза комплексна автотехническа и оценителна експертиза, стойността на отнетия л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА възлиза на 9560 лева.

Левовата равностойност на сумата от 10 000 евро, към момента 16.12.2009 г. възлиза на 19 550.84 лв.

Безспорно установено е по делото, че в периода 14.12.-16.12.2009 г. двамата подсъдимия са пребивавали на територията на гр. Силистра с притежавания от М. л.а. марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят - сив металик, ДК № ЕН **** ВМ, което не само, че не се отрича от тях, но и се подкрепя от показанията на свидетеля Н.Й., справката за проведените от подс. М. телефонни разговори в обхвата на клетки, находящи се в близост до местопрестъплението, показанията на свидетеля Л.П., който е забелязал автомобила им  няколко часа преди извършването на престъплението, както и от показанията на пострадалия И..

Ако и подс. Марино и подс. М. да твърдят, / с оглед прочетените по реда на чл. 279 от НПК обяснения/, че са пристигнали в града само и единствено заради св. П. и са напуснали населеното място много преди извършеното престъпление,  наличните по делото доказателство опровергават тази защитна теория. Според показанията на П., няколко дни преди процесната дата подс. М. *** с децата си.

                         Недостоверни са обясненията на подсъдимите и в частта, в която излагат твърдения, че са си тръгнали от гр. Силистра на 16.12.2009 г., около 16-17 часа, което се опровергава от останалите доказателства. Несъмнено, видно от представената справка от мобилния оператор “М Тел”, първият осъществен разговор от М. на територията на гр. Силистра - 14.12.2009 г., 17:02 часа - е локализиран в клетка с фиксирано местоположение “Междитабия”, намираща се в близост до местопрестъплението. На следващия ден - 15.12.2009 г. подсъдимият М. е провел разговори, респективно изпращал и получавал кратки текстови съобщения в периода 18:49-19:07 часа и периода 19:59-20:03 часа в периметъра на същата клетка. В деня на извършеното престъпление – 16.12.2009 г., последният разговор е проведен отново в периметъра на местопрестъплението в 15:34 ч., а първият извън Силистра в периметъра на клетка с. Зафирово в 19:45 ч. Следва да се посочи, че разстоянието между двете населени места е около 37 км.  Село Зафирово е в посока гр. Плевен по главен път и е абсурдно това разстояние да бъде изминато  за повече от три часа, според обясненията на подсъдимите. Дори и лошите метеорологични условия не обясняват това. Освен това в ранния след обяд на процесната дата свидетелят Л.П. забелязал, че на кръстовището на ул. „Т. ***, в близост до местността „Меджиди табия”, е спрян автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”. Тъй като превозното средство не било на никого от живеещите в квартала лица, той се вгледал внимателно в номера му и установил, че е с ДК № ЕН **** ВМ. Малко по-късно, когато се върнал, П. констатирал, че автомобилът продължава да е на посоченото място, като този път двигателят бил в работен режим. В превозното средство имало две лица, с поставени шапки на главите си, а стъклата му били затъмнени. От разположението на процесния автомобил на пътното платно имало видимост към дома на свидетеля Д. Й.,***. Настоящият съдебен състав намира тези показания за подробни, последователни и задълбочени, поради което приема същите без резерви.

 Възражението на защитата, каквото е правено и при първоначалното разглеждане на делото, че свидетелят не е уверен в конкретната дата, на която е забелязал превозното средство са несъстоятелни, тъй като същият е категоричен, че е формирал непосредствените си възприятия в деня на извършеното престъпно деяние. Така също прави впечатление изключителната наблюдателност на този свидетел, която може дори да бъде възприета като „професионално изкривяване” . Не само това, свидетелят дори придава тези си качества на детето си, като изрично го е накарал да запомни номера на автомобила. Въпреки опита на защитата да доведе до объркване свидетеля и въпреки, четените показания на този свидетел от предходни съдебни заседания и от досъдебното производство, той категорично твърди, че е видял лекия автомобил именно в деня на произшествието – 16.12.2009 г., за който факт са събрани и други  доказателства.

                        Що се касае до показанията на свидетеля Ф.И., относими към момента на извършване на престъпното деяние, независимо от незначителните противоречия, които следва да бъдат отдадени на поставянето му в подобна екстремна /стресова/ ситуация, следва да се каже , че същите се приемат и кредитират от съда. Настоящата инстанция не намира данни за „поне четири фактически обстановки”. Напротив налична е една, с отделни и откъслечни разминавания. Ако и в действителност при отделните разпити на пострадалия да фигурират различия относно модела на автомобила , то за марката на същия и наличието на много „осмици” няма такива. Нещо повече, показанията на свидетеля в тази част са в унисон с тези на св. П..Пострадалият е успял да възприеме и външните анатомични особености на лицето, отнело автомобила, което в последствие е способствало неговото разпознаване на живо. До момента на проведеното разпознаване на подсъдимия Ц.М., пострадалото лице е дало единствено описание на физическите белези на лицето отнело автомобила.       

                        Искането на защита за изключване от доказателствената съвкупност на протокол за оглед на местопроизшествие , ведно с приложен фотоалбум, от 16.12.2009 г. е основателно, по изложени от адвоката съображения.. Действително в самия протокол е оформена само и единствено титулната страница на същия и не са фиксирани никакви , обекти подложени на оглед, а още по-малко е посочено, какъв е резултатът от това действие. Приложения фотоалбум сам по себе си, ако и да следва да се счита за неотлъчна част от протокола не може да води до каквито и да е изводи и не осветлява по никакъв начин разкриването на истината.

             Не могат, обаче, да бъдат споделени възраженията на защитата, че проведените действия по разследването, свързани с разпознаване на подсъдимите лица са опорочени.. Извършените в досъдебната  фаза процесуални  действия по разпознаване са проведените при стриктното спазване на процедурата на чл. 169- 171 НПК. Свидетелите Ф.И. и Н.Й. изрично са посочили в разпитите си особеностите, по които могат да разпознаят извършителя на престъплението, респективно лицето, извършило регистрацията в хотела и обстоятелствата, при които са наблюдавали същите. Независимо, че в конкретния случай разпитът на пострадалия И. пред съдия е проведен на 17.08.2010 г., а самото разпознаване е реализирано на 24.08.2010 г. /т.е. 7 дни по-късно/, то същото не е рефлектирало върху годността и достоверността на това процесуално-следствено действие, тъй като изискването за „непосредственост” на разпита е предвидено с цел да се получи информация за специфичните черти и особености, по които лицето може да бъде разпознато, каквото описание свидетелят несъмнено е дал и то преди извършване на самото процесуално действие. Няма последващ момент, в който пострадалият да е допълвал или изменял показанията си в тази насока. Всички белези на разпознаваното лице са описани предварително.

При всяко едно от действията по разпознаване са присъствали по две незаинтересовани от изхода на делото поемни лица. Подсъдимите са съпоставени с други лица със сходни белези и външност, с което възможността от допускане на грешка е сведена до минимум. В НПК липсва изискване за пълна идентичност на представените за разпознаване лица, което всъщност е житейски невъзможно, поради което възражението на защитата в тази насока също е неоснователно. Непровеждането на разпознаването „на живо” по отношение на подсъдимия М. не представлява нарушение, тъй като двата начина са равнопоставени и зависят от преценката на разследващите органи, съобразно предприетата тактика на разследването. Несъмнено, без каквито и да било колебания, свидетелят И. е посочил, че именно подсъдимият Ц.М. е автор на инкриминираното деяние, а свидетеля Й. е разпознала М. като лицето, извършило регистрацията в хотела. Липсата на формални нарушения при обсъдената процедура е пречка същите да бъдат изключени от доказателствена съвкупност, а резултатите от нея се намират в унисон с останалите доказателства.

Достоверен е и разказът на пострадалия  за марката на превозното средство, в което са се намирали подсъдимите като погрешното описание на модела не се отразява на доказателствената годност на визираното гласно доказателствено средство, имайки предвид и заявлението, че в рег. номер фигурират “много осмици”.

Независимо от липсата на непосредствени възприятия относно самоличността на водача на “Ауди”-то, по делото е налице неопровержима верига от косвени доказателства, че това е именно подсъдимият З.М. – двете лица са пристигнали сами в гр. Силистра, отседнали са в хотел, липсват фактически данни, че по време на престоя си в града са се разделяли или са се срещали с други хора, предвид твърденията им, че не познават никого. С оглед на това настоящата инстанция приема, че на инкриминираната дата подсъдимият М. е превозил М. до местопрестъплението с лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят - сив металик, ДК № ЕН **** ВМ, изчакали са пристигането на пострадалия И., подсъдимия М. е отнел инкриминирания автомобил и в последствие са продължили  с двете превозни средства.

Недоказана остана обвинителна теза в частта, за отнетата от свидетеля И. парична сума в размер на 10 000 евро, както и за използваното от подсъдимия М. към момента на отнемането на автомобила огнестрелно оръжие, в каквато насока възраженията на защитата са резонни. Що се отнася до използвано средство за заплашване при отнемането на превозното средство, сведенията за същото се базират на предположения и асоциации, а не на непосредствените възприятия на пострадалото лице.

Пострадалият твърди, че е носил със себе си сумата от 10 000 евро. По делото не се представиха доказателства за наличие на такива финансови средства, за трудова заетост или друг вид дейност, от която пострадалият да реализира доходи, респективно спестявания в такъв размер. Липсват дори и данни, че въпросната сума е получена в заем или е дадена от други лица за внос на автомобили от чужбина. Така наречения „бизнес с внос” на леки автомобили от чужбина е започнал в годината, в която е извършено престъплението. Липсват доказателства за броя на внесените от пострадалия коли и съответно тяхната продажба, за да се счита процесната сума за доход от този бизнес. Това, от своя страна, изключва възможността за осъждането на подсъдимите за нея.

При така установената и приета фактическа обстановка и след анализ на доказателства правните изводи, до които достигна настоящата инстанция са, че от обективна и субективна страна двамата подсъдими не са извършили престъпление по чл.199, ал.1, т.1  от НК, а такова по чл. 346, ал.2 , т.1 и т.3 от НК.

От обективна страна, че на 16.12.2009 г. в гр. Силистра, около 18:10 часа по улица „Т. П.”, подсъдимият Ц.М. в съучастие със З.М. /помагач/, при условията на чл. 195 ал . І т. 4 пр. 2 от НК, тоест чрез използване на техническо средство – стартерен ключ, е отнел противозаконно л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В **** РА на стойност 9560 лева от владението на Ф.Ф.И. без съгласието му, след което превозното средство е оставено без постоянен надзор до борова гора на пътя гр. Силистра-гр. Дулово, на около 150 метра от главен път I-7, както и че на същата дата подсъдимият З.М. е улеснил извършването на посоченото престъпление, чрез превозването на своя съучастник – Ц.М. /извършител/ с л.а. марка „Ауди”, модел „А 4”, цвят - сив металик, ДК № ЕН **** ВМ до мястото на престъпното деяние.

 От субективна страна, деянията на подсъдимите М. и М., са извършени виновно, при наличието на общ пряк умисъл. Всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер, не само на своето деяние, но и на деянието на своя съучастник, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, настъпили в резултат на задружната им престъпна деятелност. Действията им са извършени в строга логическа последователност и представляват обективен израз на формираните ясни представи у всеки от тях по отделно, че Ц.М. отнема противозаконно от владението на пострадалия И. инкриминираното МПС, респективно, че З.М. улеснява извършването на престъплението чрез превозването на своя съучастник.

  Липсват доказателства, въз основа на които да се формира извод, че намеренията на двамата подсъдимия са били свързани с противозаконно присвояване на инкриминираното МПС и още по-малко на сумата от 10 000 евро. Изоставянето на превозното средство без надзор, което е видно от последващото му откриване в близост до гр. Силистра, в посока гр. Дулово, на около 150 метра от главен път I-7, всъщност е  намерение единствено за неговото ползване, но не и своене, което пък  е  задължителен елемент от състава на грабежа. Посоченото обстоятелство мотивира съда да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, без да е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази насока е и задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция - Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/1984 г., ОСНК на ВС, намерила пълно отражение и в отделни решения на ВКС - р. № 3 от 17.01.2001 г. по н. д. № 682/2000 г., II н.о. на ВКС, докладчик-съдия Румен Ненков, р. № 16 от 14.05.2004 г. по н.д. № 479/2003 г., I н.о. на ВКС, докладчик-съдия Пламен Томов и др.

 В унисон с горното заплахата, отправена от М. не би могла да доведе до по-тежко квалифицирания състав по чл. 346, ал.5 от НК, тъй като липсват доказателства за общност на умисъл по отношения на нея. Изложеното е и още един аргумент в подкрепа на извода за несъставомерност на деянието, за което подсъдимите са предадени на съд.

                           Поради изтъкнатите съображения подсъдимите Ц.М. и З.М. бяха оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 199, ал.1 , т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, съответно чл. 20, ал. 4 и бяха признати за виновни за осъществен състав на по-леко наказуемо престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК за М. и по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК за М..

                          Двамата подсъдими са оправдани и за отнемането от владението на пострадалия на сумата от 10 000 евро, с оглед липсата на безспорни доказателства, досежно тази част от повдигнатото обвинение, съображения за което бяха изложени по –горе.

                          При определяне на вида и размера на наказанията за всеки един от двамата подсъдими, съдът взе предвид и отчете :

1.      за подс. Ц.М.

-                           отегчаващи отговорността обстоятелства наличието - на два самостоятелни квалифициращи признака, което значително повишава интензитета на обществената опасност на конкретно извършеното деяние и на дееца, както и наличието на съучастие, под формата на „извършителство”.

-                            смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия.

При съпоставянето им е видно, че наказанието следва да бъде определено при превес на утежняващите отговорността факти, под предвидения в закона среден размер, а именно 3 години и 6 месеца “лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години. Определена в този вид и размер, санкцията се явява справедлива, не би формирала чувство за безнаказаност у дееца и е от естество да изпълни целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.

2.      за подс. З.М.

-                           отегчаващи отговорността обстоятелства -  двата самостоятелни квалифициращи признака,.

-                           смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и по-ниската степен на участие в извършеното престъпление, изразяваща се в наличието на „помагачество”.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да определи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а именно: в размер на 3 години “лишаване от свобода” и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години.

                          По отношение на подсъдимия З.М. за налице формалните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 66 НК като според съда за поправянето на същия не е необходимо наложеното наказание “лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо съдът отложи изтърпяването му с изпитателен срок от 5 години, чиято продължителност ще се явява достатъчна да препятства  извършване на други общественоопасни прояви, предвид потенциалната опасност от ефективното изтърпяване на наложеното наказание

                         Всеки един от двамата подсъдими бе осъден за заплати и съразмерна част от направените по делото разноски.

                        Относно предявения гр. иск в размер на 19 550.84 лв./ при повторното разглеждане искът е изменен/, представляващ левова равностойност на сумата от 10 000 евро, настоящият съдебен състав отхвърли изцяло като недоказан, по основание и размер.

            За претендираната сума от 10 000 евро, както беше посочено, липсват безспорни доказателства за нейния размер, което доведе и до оправдаването на подсъдимите за посоченото обстоятелство, а това води и до неоснователност на тази част от имуществената претенция.  

                          Така мотивиран, въз основа на посочените фактически и правни доводи, Силистренски окръжен съд постанови своята присъда.

 

 

 

           

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

           

 

 

 

           

 

                      

                                                                                             

 

 
Съобщи за изтекли лични данни