№ 902
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330208038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. К. П. против Наказателно постановление
№ 21-1030-011042/24.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР-
Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на М. К. П., ЕГН
********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждение по следните съображения:
На 20.11.2021г. жалбоподателят П. пътувал с личния си л.а. БМВ 330
ХД с рег. № ****, който бил управляван от него. Докато минавал по път II-86,
на км 19+500 около 07,03ч., бил спрян от полицейски патрул в състав Й.И. и
св. В.. У полицейските служители възникнало съмнение, че водачът е
употребил алкохол, поради което поканили същия да даде проба. Водачът се
съгласил, като при извършената проба с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0182, който е преминал периодична
последваща проверка видно от списък рег. № 3286р-41751/02.09.2021г. от
Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери, бил установен положителен резултат за употреба на алкохол с
концентранция на алкохола в размер на 1,15 на хиляда. На водачът бил
издаден талон за медицинско изследване № 088848 и осем броя стикери
А040419. Талонът му бил връчен в 07 ч. и 20 мин. с указание, че трябва да се
яви в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 66 до 120
минути от връчването на талона, за даване на кръв.
За така констатираното от органите на реда бил съставен АУАН.
Прието било, че водачът е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, тъй като
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда включително. Същият бил подписан без възражения от
жалбоподателя, като такива не били депозирани и в дадения за това 3-дневен
срок.
В предоставения в талона срок, жалбоподателят се явил в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД и дал кръвна проба, протоколирана в Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина №
790/22.11.2021г. се установило, че в изпратените за изследване проби кръв,
взети от лицето М.П., се е доказало наличие на етилов алкохол в количество
0,84 промила в кръвта.
По случая била сезирана Военно-окръжна прокуратура-Пловдив, като
съответен военен прокурор с постановление за отказ да се образува
2
досъдебно производство от 24.11.2021г. приел, че липсва състав на
престъпление и отказал да образува ДП и прекратил прокурорската преписка,
като указал копие от постановлението да се изпрати на с-р Пътна полиция –
Пловдив по издадения АУАН.
След връщането на преписката, на 24.11.2021г. било издадено
обжалваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът
констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя,
който не е подал възражения и впоследствие в 3-дневния срок от връчването
му.
В конкретния случай съдът намира, че гореописаната фактическа
обстановка, включително констатациите в АУАН, изцяло се потвърждават от
събраните по делото гласни доказателства- показания на свидетеля В., както и
от приетите по делото писмени документи - Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 100044 от 20.11.2021г., триажен лист, талон за изследване №
088848, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби,
Протокол за доброволно предаване, страници с регистрацията на пациента Г.
от амбулаторен дневник ОСМ – Звено „Хирургия“, Списък рег. № 3286р-
41751/02.09.2021г. от Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери, Протокол за химическа експертиза за определяне
на концентрацията на алкохол и кръв в урина, Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство, справка за нарушител водач.
В гореизброените доказателства не се съдържат съществени
противоречия, същите в пълнота описват случилото се както при проверката
на пътя, така и след пристигането на жалбоподателя в лечебното заведение и
даването на пробите кръв пред медицинските служители, както и
последвалото изследване на същата от експерти и установяването на точната
концентрация. Следва да се посочи, че така описаната фактическа обстановка
не се оспорва от жалбоподателя, който е подписал АУАН без възражения а
впоследствие и в съдебно заседание е потвърдил, че не оспорва описаното в
АУАН.
3
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия
орган не се оспорва, като същата се установява от приложените по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. – т.2.11. и т. 1.3. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.11.2021г., за
нарушение от същата дата, а НП - на 24.11.2021г., тоест преди погасяване на
административно наказателната отговорност на дееца, а и след изтичане на 3-
дневния срок за представяне на възражения срещу АУАН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, кореспондира на тази посочена в НП, като правилно в
накзателното постановление е взета предвид изследваната проба кръв, а не
показанията на техническото средство. Както в АУАН, така и в НП, подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е
подписан от него.
Не се споделя възражението за наличие на съществено процесуално
нарушение поради липсата на описание на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства в НП. На първо място, такова изискване е въведено от
законодателя с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, влязла в сила на
23.12.2021г., т.е. близо месец след издаването на наказателното
постановление, поради което и към момента на съставянето на НП същото не
е съществувало и не е имало изискване за административнонаказващия орган
да посочва тези обстоятелства при съставянето на наказателното
постановление. На следващо място, описването на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства в НП би било от значение само в случаите, когато наказанието
ще следва да се индивидуализира в границите, посочени в закона, в
съответствие с чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, доколкото само тогава предмет
на контрол биха се явили тези обстоятелства, обусловили налагането на
санкция над минимално предвидения размер. От друга страна в случаите,
когато наказанието е определено в абсолютен размер (какъвто е и настоящият
4
случай при фиксирани от законодателя стойности), липсата на посочване на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства би се явило безпредметно, след
като за административнонаказващия орган, а и за съда, би липсвала
възможност за законосъобразно определяне на наказанието в някакви
предели, различни от посочения абсолютен размер. Отделно от това нормата
е процесуалноправна, а не материалноправна – касае процедурата във връзка
с издаването на НП и неговото съдържание, поради което и в случая не е
приложим принципът за по-благоприятния закон по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението е било правилно квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нормата
предвижда забрана за водачите на МПС да управляват пътното превозно
средство с концентранция на алкохол над 0,5 на хиляда. Редът за
установяването на съответната концентранция е предвиден в Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). В
случая безспорно е установено, че водачът е управлявал МПС, когато е бил
спрян от полицейските служители, като в този изричен смисъл са показанията
на св. В.. Концентрацията на алкохол в кръвта е била установена с годно
техническо средство. Впоследствие е бил попълнен талон за изследване
№ 088848 по образец на приложение № 1 от Наредбата, който е бил връчен на
жалбоподателя в 07,20ч.
Правилно в талона е определено мястото, където следва лицето да се
яви, ако желае да даде в кръв, като в съответствие с чл. 6, т. 2 от Наредбата,
доколкото нарушението е извършено извън територията на населеното място,
в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или
за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, е определен
срок за явяване до 120 минути, който е максимално допустимият по
Наредбата за конкретния случай. Жалбоподателят е следвало да се яви до
09,20ч.
Видно от триажния лист, жалбоподателят е бил в лечебното заведение в
09,16ч., от извлечението от амбулаторния дневник, се установява, че е бил
регистриран 09,17ч., а съгласно Листа за преглед на пациент му е била взета
кръвна проба в 09,19ч., т.е. били са спазени сроковете, дадени от органите на
5
реда.
В съответствие с чл. 15 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози са били взети 2 броя вакуумирани
епруветки, които били предадени за изследване. От извършеното изследване
се установила концентрация на алкохол от 0,84 промила в кръвта, което
запълва състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
При така горепосоченото, жалбоподателят правилно е бил
санкциониран за извършеното от него нарушение със санкцията по чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото кръвната му проба е отчела количество между
0,8 и 1,2 промила. Кумулативно предвидените наказания са в абсолютен
размер – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, като същите са били правилно определени от
административнонаказващия орган.
Въз основа на гореизложеното, процесното наказателно постановление
се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По делото не са били претендирани разноски от страна на въззиваемата
страна, поради което и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
011042/24.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив,
Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на М. К. П., ЕГН ********** на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6