Решение по дело №158/2024 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 230
Дата: 30 септември 2024 г.
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20242130100158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ **********30
гр. Карнобат, 30.09.**********0**********4 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.а
при участието на секретаря Веска Р. Х.
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.а Гражданско дело №
**********0**********4******************* по описа за
**********0**********4 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. Ц. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. ***, представлявана от адв.К. К. против Народно
читалище „М. И. -19**********7”, ЕИК **, със седалище и адрес на управлението в с. И.,
община Карнобат, Бургаска област, представлявано от Т. И.а-Председател. С исковата молба
се иска отмяна на Заповед № 1/04.01.**********0**********4г., с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, да се възстанови ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност – секретар на читалището и да се осъди ответникът, да заплати
на Т. Ц. В. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за
времето до приключване на съдебното дирене, но за не повече от шест месеца, по 780 лв.
брутно месечно възнаграждение, ведно с лихвите за забава върху присъдените суми от
входиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Заповедта за уволнение се
атакува като незаконосъобразна, като се излагат твърдения, че в същата не е посочено
самото дисциплинарно нарушение с неговите обективни и субективни признаци, кога и по
какъв начин е причинена „увредата и разпиляването”, което е нарушило възможността
ищцата да организира защитата си и за осъществяване на съдебен контрол върху акта. В
заповедта не било посочено времето, когато е извършено нарушението за преценка
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното уволнение. В заповедта не
бил посочен и размера на настъпилите за работодателя щети от „увреждането и
разпиляването“, какво е ефективното намаляване на имуществото на работодателя и
настъпилия за него неблагоприятен резултат.
В срока за отговор ответникът Народно читалище „М. И.-19**********7 г.” ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: с. И., общ.Карнобат, обл.Бургас, представлявано от
председателя Т. И.а И.а с пълномощник адв.С. Х. Г-Т е депозирал писмен отговор. Счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията изложени в исковата
молба и излага подробни съображения.
Страните ангажират доказателства и претендират разноските по делото.
Карнобатският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Т. Ц. В. е предявила срещу Народно читалище „М. И. - 19**********7 г.”, с. И.
1
обективно кумулативно съединени искове както следва: конститутивен иск за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от
Кодекса на труда (КТ); конститутивен иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението работа, с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.********** КТ и осъдителен иск
за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. ********************5, ал.1 КТ, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, за времето до приключване на съдебното дирене, но за не повече от
шест месеца, по 780 лв. брутно месечно възнаграждение, ведно с лихвите за забава върху
присъдените суми до окончателното им изплащане.
От събраните доказателства се установява, че на
**********8.03.**********0**********3г. е проведено общо събрание на
Народно читалище „М. И. - 19**********7 г.”, с. И. /лист 43/, на което за председател
е избрана Т. И.а. На заседание на Настоятелството на НЧ с.И. от
**********8.03.**********0**********3г. /лист 68/ е взето решение за
назначаването на Т. Ц. В. за секретар на читалището. Представена е
заповед/лист 70/, № 1 от **********8.03.**********0**********3г. с която
председателя на Народно читалище „М. И. - 19**********7 г.”, с. И./НЧ/ на основание
чл.16, ал.********** т.5 от Закона за народните читалища и във връзка с протоколно
решение от **********8.03.**********0**********3 г. на Настоятелството на читалището
е назначила Т. В. за секретар на Читалището. Утвърдена е длъжностната характеристика –
лист 69, за длъжността „читалищен секретар“ в Народно читалище „М. И. - 19**********7
г.”, с. И./НЧ/, за които липсват доказателства да са връчвани на ищцата.
За да възникне трудово правоотношение е необходимо насрещни волеизявления на
договарящите, представляващи съставна част от съдържанието на трудовия договор, да
съвпадат и да се материализират в предвидената от закона писмена форма за действителност
на съглашението. В исковата молба и в становище на ищцата депозирано с вх.№
1947/08.04.**********0**********4г., се излагат подробни съображения за нарушенията
допуснати от работодателя при назначаването на ищцата като секретар на НЧ и
неизпълнението на задължението му да връчи на ищцата трудов договор и длъжностна
характеристика, но ищцата признава и ответникът не оспорва, че фактически и реално Т. В.
е изпълнявала длъжността „секретар“ на НЧ с.И. и е осъществявала посочените в чл.17а, ал.
1 от Закона за народните читалища функции, при месечно възнаграждение от 780 лева
бруто. Няма спор, че тя е оперирала, считано от 09.05.**********0**********3г. със
средствата на читалището. Съгласно трайната практика на ВКС договорът може да се
състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се обективират и
поотделно ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал
до знанието на другата страна, за да се породи обвързващото действие на договорната
връзка. Предложител за сключването на трудов договор може да е всяка от страните -
работодателят или работникът/служителят, следователно, при възможността съвпадащата
воля на страните да се съдържа в различни писмени актове, то изявленията им трябва да
бъдат достатъчно определени досежно съществените елементи на трудовия договор, т.е. - да
се отнасят поне до мястото и характера на работата, също и до трудовото възнаграждение
(но то може да е и нормативно определяемо). На 18.04.**********0**********3 г. ищцата е
дала нотариално заверено съгласие да бъде секретар на читалището с право да представлява,
управлява и подписва ЮЛ и предоставила образец от своя подпис. На
**********8.04.**********0**********3 г. е заявено искане за вписване на обстоятелства,
вписано на 05.05.**********0**********3 г. по партида на НЧ в ТРРЮЛНЦ, поради което
съдът приема че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника.
2
В периода от **********5.09.**********0**********3г. до
********************.1**********.**********0**********3г. ищцата не е била на работа,
била в болнични, като след изтичането на първия болничен лист са били издавани следващи
- общо 4 броя, които впоследствие са отменени с ЕР № **********5 от
13.0**********.**********0**********4г. на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас АД /лист 106/. Тези
болнични са били представени на счетоводителя св.Д., но не са били представени на
работодателя. В периода на отсъствието на ищцата читалището не е осъществявало дейност
и при проверка ръководството установило че ищцата е теглила суми от банковата сметка на
НЧ, но не са представени документи оправдаващи разходите на НЧ.
На **********7.11.**********0**********3г. е проведено заседание на
Настоятелството /неправилно посочено като Управителен съвет/ и Проверителната комисия
на НЧ, на което е взето решение да се изискат обяснения от ищцата и същата да се уведоми,
че срещу нея започва дисциплинарно производство за неизпълнение на трудовите
задължения и тя да бъде задълена да представи документи свързани с дейността на
читалището за периода от 09.05.**********0**********3г. до
**********6.09.**********0**********3г. Отразено е в протокола /лист 76/, че в периода от
09.05.**********0**********3г. до **********6.09.**********0**********3г. Т. В. –
читалищен секретар е изтеглила парични средства в размер на 14640,3********** лева от
тях заплатите на секретаря са 3631,56 лева, като разликата от 11008,76 лева е в ищцата.
На 11.1**********.**********0**********3г. на Т. В. е връчена, чрез
нотариус М.С., нотариална покана от Настоятелството на НЧ „М. И.-
19**********7“. Поканата съдържа решението от протокола от
**********7.11.**********0**********3г. година и от ищцата са поискани
обяснения поради съмнението, че тя неправилно разходва средствата на
читалището - нарушение на чл.187, ал.1 т.9 от КТ. Ищцата е поканена да даде
обяснения, в тридневен срок, от уведомяването и да предаде на председателя
на читалището паричните средства и документите свързани с дейността на
читалището и разходваните суми.
В отговор на нотариалната покана, на
14.1**********.**********0**********3 г. ищцата Т. В. е депозирала пред
нотариус С. отговор - саморъчни обяснения/лист 81/, в които посочила, че е в
болнични, посочила е номерата на болничните листове, които са с
последователни дати и обхващат периода от
**********5.09.**********0**********3г. до
********************.1**********.**********0**********3г. Възразила, че
е увредила и разпиляла имущество на читалището и е заявила, че
действителната сума, която се намира в нея е 7 631,58 лв. Изразила готовност
да предостави сумата след изтичане на болничните и извършване на ревизия
по наличните документи, за да се установи, че няма липса. Обяснението на
ищцата било получено от председателя Т. И.а на
18.1**********.**********0**********3 г.
На 18.1**********.**********0**********3г. е проведено заседание на
Настоятелството и Проверителната комисия, на което е взето решение за
дисциплинарното уволнение на ищцата, поради непредставяне на счетоводни
документи за извършени разходи, като същата държи в себе си сумата от
7536,58 лева и не ги внася в по сметката на Читалището.
3
На **********8.1**********.**********0**********3 г. сутринта
ищцата се явила на работното си място. Установила, че бравата на стаята й
била сменена и нямала достъп до работното си место. Изпратила до
председателката Т. И.а препоръчано писмо с обратна разписка, с което
поискала достъп до работното си място. Писмото било доставено до адресата
на 04.01.**********0**********4 г.
Със заповед № 1/0**********.01.**********0**********4г. за нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, т.9 от КТ, при съобразяване с критериите по чл.189, ал.1 от
КТ, протокол от **********7.11.**********0**********3г. и протокол от
18.1**********.**********0**********3г. от проведените съвместни заседания на
настоятелството и проверителната комисия на НЧ, на ищцата е наложено наказание
“уволнение“. В заповедта като фактически основания за прекратяване на трудовото
правоотношение се сочи, че Т. В. е увредила имуществото на Народно читалище „М. И. -
19**********7 г.”, с. И., като съгласно чл.17а от ЗНЧ тя представлявала читалището заедно
или поотделно с председателя, организира изпълнение на решенията на настоятелството,
вкл. и за бюджета, организира текущата основна и допълнителна дейност, оперира с
финансите на читалището и са разпорежда с банковата му сметка. Посочено е че за сумата от
7536,58 лева ответницата няма разходооправдателни документи и че държи сумата в себе си,
тъй като тя не е внесена с което е причинена вреда на работодателя.
В мотивите за налагане на наказанието е посочено че дадените от Т. В. обяснения по
реда на чл.193 от КТ не оправдават поведението й, че същата не работи от
**********5.09.**********0**********3г. до
********************.1**********.**********0********************г. и не представя
болнични листи при работодателя. Била е канена от работодателя за извършване на ревизия,
но отклонявала поканите.
Заповедта е връчена на ищцата на 04.01.**********0**********4г. чрез нотариус
М.С..
С нотариална покана от
********************.01.**********0**********4г. /лист 18/ ищцата
поканила Т. И.а за среща в кантората на Нотариус М. С. в гр. Карнобат на
**********4.01.**********0**********4 г., в 11,00 ч., за да й предаде
наличната у нея сума читалищни пари в размер на 6 181,58 лв., както и да бъде
уточнена дата за предаване на наличните у нея читалищни първични разходо-
оправдателни документи. Председателят на НЧ не се явил и на
**********4.01.**********0**********4 г. ищцата внесла в банковата
сметка на читалището сумата от 6181,58 лв. с основание „остатък от налична
сума от субсидии на читалището”.
По делото съдът допусна гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. М., З.
В., Т. Д., Р. Ч. и М. С..
Не се потвърждават изложените от ищцата твърдения в исковата молба, че за
финансово –отчетната си дейност постоянно се консултирала и контактувала със
счетоводителя на читалището – св. Д.. Св. Т. Д. посочва че ищцата я посетила по време на
4
болничните си в края на септември **********0**********3г. Свидетелства, че
длъжността „библиотекар – касиер“ е платена и длъжностното лице оперира с паричните
средства на читалището, но с одобрението на настоятелството на читалището или от
председателя на читалището.
Същите твърдения излага и св. С. М., гл.експерт в отдел „Култура“ на Община
Карнобат, която няколко пъти е търсила ищцата, обяснила й че нейно задължение е да
изпълнява решенията на Общото събрание, Проверителната комисия и председателя на
читалището, а също така да предаде документите на председателя на проверителната
комисия. Обяснила й че няма право да тегли пари от сметката на Читалището, без знанието
на настоятелството и да държи в себе си пари и документи за разходите. Посочва се от
свидетелката, че поради болничните на ищцата, работата на читалището била напълно
блокирана. В такива случаи се назначавал заместник до приключването на болничния.
Последният разговор на свидетелката с ищцата бил на 16.11.**********0**********3г., в
който тя отново обяснила на ищцата че трябва да предаде документите, ключовете и печата
на читалището на председателя на НЧ или на нотариуса, или на адв.Т..
Свидетелката З. В., председател на проверителната комисия на НЧ, свидетелства, че
ищцата не изготвяла необходимите документи и протоколи при осъществяването на разходи.
Всеки бъдещ разход на НЧ се обсъждал от Председателя и настоятелството на читалището,
съставял се протокол и въз основа на този протокол секретарят на читалището теглил пари от
сметката на НЧ. Ищцата теглила пари от сметката, без съответното решение на
Настоятелството, респ. на председателя на НЧ. След като ищцата не предоставила
документите за платените разходи, не дала ключа за сградата на читалището в присъствието
на полиция на 16.11.**********0**********3г. членове на УС и ПК отворили читалището,
но не намерили разходооправдателни документи.
Показанията на свидетелите Д., М. и В. съдът кредитира, като логични и
последователни.
Показанията на М. С. нотариус при РС-Карнобат, касаят момента на връчване на
поканата на ищцата да даде писмени обяснения и нямат отношение към съществото на
спора – законността на уволнението на Т. В..
Свидетелят Р. Г. Ч. свидетелства че е получавал преводи за извършен транспорт за
читалището по банковата си сметка, а в края на м.декември **********0**********3 г.
получил в брой сумата от 1450 лева от ищцата за извършен превоз. Отрича да се е оплаквал
на св.З. В. и председателя Т. И.а че има забавяне на плащането за осъществената от него
транспортна услуга.
Свидетелката М.П. свидетелства че изработила по поръчка на ищцата носии за
читалището за сумата от 1000 лева, която била платена от ищцата. За предявените й
граждански договор, находящ се на л. 179 от делото и Протокол-решение № 1 и Констативен
протокол № **********, находящи се на л. 180 от делото заявява, че документите са
подписани след предаване на изработените носии и плащането от Т. В.. Отрича да е
получавала от Т. В. на 01.08.**********0**********3г. сумата от **********9**********0
лева и през м. Август **********0**********3г. сумата от **********83,75 лева.
Съдът дава вяра на свидетелите Ч. и П., като приема че те са незаинтересовани от
изхода на делото.
Установи се по дело и не се твърди от страните, че при постъпването на работа на
ищцата е извършена ревизия на наличните парични средства на НЧ и приемане на касова
5
наличност от предходен секретар, т.е. на ищцата не са били предадени парични средства в
брой и тя е боравила само със средствата от сметката на НЧ в БДСК АД.
С оглед на твърденията на ищцата, че няма липси и нанесена вреда на читалището,
както и за да се установят теглените парични средства и извършените разходи, съдът
допусна СИЕ. От заключението на в.л. и банковите извлечения се установява че на
09.05.**********0**********3г. ищцата е изтеглила сумата от 34,53 лева и сумата от
4315,68 лева на 01.06.**********0**********3., извършила е плащания, при което в нея е
останала сумата от 14**********5,**********8 лева. На
0**********.06.**********0**********3г. е изтеглила сумата от
**********605,**********6 лева при което наличните в нея средства са станали
34**********5,**********8 лева, до 1**********.06.**********0**********3г. е
извършила плащания и остатъкът в нея е бил 3**********86,78 лева. На
**********6.06.**********0**********3г. и на 03.07.**********0**********3г. е
изтеглила сумите съответно от 1000 лева и 605,**********6 лева и след извършени две
плащания от по 605,**********6 лева/заплати/ в нея са останали 3681,5********** лева.
Въпреки, че в ищцата е била посочената сума, на 14.07.**********0**********3г. ищцата е
изтеглила сумата от 1000 лева и след извършено плащане /на 5**********,00и 80,00лева/ в
нея са били налични 4549,5********** лева. Ищцата е държала в себе си 4549,5**********
лева, но на **********1.07.**********0**********3г. и на 01.08.**********0**********3г.
отново тегли от сметката на НЧ сумите съответно **********000 лева и 900 лева, при което
е държала в себе си сумата от 7449,5********** лева. Платени са сумите от
**********83,75 лева и 605,**********6 лева като остатъкът е 6560,51 лева. Въпреки, че
посочената сума е голяма по размер, на **********1.08.**********0**********3г. ищцата
изтеглила сумата от 3600 лева, на 01.09.**********0**********3г. -605,**********6 лева и
на **********1.09.**********0**********3г. 1000 лева. Наличната у нея сума в брой става
11160,**********5 от която сума са извършвани плащания и остатъкът посочен от в.л.
намиращ се в ищцата е бил 8519,53 лева. На **********4.01.**********0**********4г.
ищцата е внесла по сметката на НЧ в БДСК АД сумата от 6181,58 лева, като стават дължими
**********337,95 лева.
Съдът не приема становището на вещото лице, че касовите бонове представляват
доказателство за извършени разходи. От представените разходни касови ордери, за РКО №
11 от 01.06.**********0**********3 г./лист 1**********6/ плащане 53,01 лв. за лакомства
за децата е приложен фискален бон от магазин „Гиги“, РКО № 11 от
03.06.**********0**********3 г. /лист 1**********6/ плащане 58.50 лв. за подарък Деветак,
с приложен фискален бон за козметика и цветя; РКО № 7 от
1**********.07.**********0**********3 г. /лист 1********************/ плащане
1**********7.93 лв. за диадеми, с приложен фискален бон за наложен падеж и такса
куриерски услуги на Еконт; РКО № 15 от 15.07.**********0**********3 г. /лист 133/
плащане 5********** лв. за венец, приложен фискален бон 3 бр. за домашни потреби, за
услуги, за цветя, РКО № **********1 от **********3.09.**********0**********3 г. /лист
149/ плащане 350.31 лв. за фестивал Карнобат продукти и къща за гости Неделино,
приложен фискален бон 4 бр. на Наркооп, Гиги Ф. и др. за хранителни стоки, нощувка и
домашни потреби. Изброените РКО не доказват реално извършени разходи, защото не
установяват кой е закупил стоката, поради липса на първичен счетоводен документ, какъвто
е фактурата Касовата бележка представлява първичен счетоводен документ, който се издава
задължително за всяко отделно плащане в брой по доставка на стока или услуга, независимо
дали за самата продажба доставчикът е издал фактура. Касовите бонове от електронен касов
апарат с фискална памет представляват първичен счетоводен документ за доставчика на
стоката или услугата, но не и за този който е осъществил разхода. Фактурата е първичен
счетоводен документ, чрез който се документира извършената доставка на стока или услуга,
6
докато касовият бон е документ, удостоверяващ получено плащане в брой, тоест двата
документа изпълняват различни функции. Именно поради тези причини липса на фактури
към представени касови бележки съдът изключи като реално осъществени разходи
цитираните по-горе РКО и сумата която не е внесена от ищцата по сметката на НЧ възлиза
на **********979,70 лева.
Ищцата е теглила големи суми от сметката на НЧ, без решение на настоятелството.
Не е ясно и защо след като държи в себе си суми в немалък размер Т. В. отново е теглила
суми от сметката на НЧ. Съгласно Устава на читалището, на който ищцата основава правото
си да борави с паричните средства на НЧ, в чл.**********0, ал.1 т.1 е посочено, че
секретарят организира изпълнението на решенията на настоятелството включително
решенията за изпълнение на бюджета. Ищцата е теглила парични средства от сметката на
читалището без съответното решение и одобрение от Настоятелството на читалището или
от председателя, представила е РКО за които няма съответни първични счетоводни
документи. РКО са с непопълнени реквизити- броил, получил сумата, не са отразени
имената на лицата, които са получили средствата, като следва да се подчертае, че за
попълване на реквизитите на РКО не е нужен специален образователен ценз. Напълно
неясно ищцата тегли суми от сметката на НЧ, които държи в себе си, оправдавайки с бъдещо
закупуване на компютър, принтер и др. Освен това още към момента в който са й поискали
обяснения на 14.1**********.**********0**********3г. тя е признала че държи сумата от
7536,58 лева, но не я внася по сметката на читалището в БДСК АД, не я предоставила и на
нотариуса, заедно с дадените от нея обяснения.
Описаните действия са довели до увреждане имуществото на работодателя –
невъзможност за НЧ да борави с паричните си средства, възлизащи на 7536,58 лева, които се
държат неоправдано от ищцата и работодателят няма информация и знанието за
извършените разходи и наличните средства на НЧ с които може да осъществява дейността
си.
По въпроса за законосъобразността на уволнителната заповед.
При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта,
липсата на фактически и правни основания посочени в нея, както и нарушаване на
процедурата по налагане на наказанието, е самостоятелно основание обуславящо
незаконността на уволнението.
Доколкото разпоредбата на чл. 194 от КТ е императивна и съдът дори и без
направено възражение следи за спазването на сроковете служебно, то в настоящия случай
констатира, че не е налице нарушение от страна на работодателя при издаването на
заповедта за дисциплинарно уволнение и същата е издадена именно в изискуемите срокове:
дисциплинарното наказание се счита наложено от датата на връчване на заповедта, а именно
– 04.01.**********0**********4 г., дисциплинарното нарушение е извършено в периода от
09.05.**********0**********3 до **********6.09.**********0**********3г. Разпоредбата
на чл. 194, ал.1 от КТ посочва като начален момент, от който започва да тече срока за
налагане на дисциплинарно наказание - узнаването му от работодателя. В настоящия случай
това е станало на **********7.11.**********0**********3г. на проведено съвместно
7
заседание на Настоятелството и Проверителната комисия, когато е взето решение да се
изискат обяснения от ищцата. Дори нарушението да е било установено преди посочената
дата, работодателят не е бил в състояние да поиска обяснения от ищцата поради нейното
отсъствие и отправени от нея закани, че ще съди всички които я безпокоят по време на
болничните й.
Установи се по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата е издадена при изискване и приемане обяснения на ищцата. Достатъчно е
работодателят да поиска обяснения от работника/служителя, като от разпоредбите на КТ,
регламентиращи налагането на дисциплинарно наказание от работодателя, не може да се
направи извода, че е това е строго формална процедура, чийто фази са изрично и точно
описани и в този смисъл, макар и абсолютно задължително, няма изискване относно начина
на събирането на обяснения от наказаното лице– работника или служителя може да не даде
обяснения, да ги даде в устна форма, както и няма задължение работодателят да съобщава
на лицето, че срещу него е започнало дисциплинарно наказание/Решение
№8/01.04.**********011 г. по гр.д. №1035/**********009 г. ІV г.о, Решение №
1**********6/**********6.06.**********013 г. по гр.д. №1060/**********01********** г.
ІІІ г.о./. Съгласно съдебната практика, в Кодекса на труда не е уредено производство за
налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав и формална
процедура която следва да бъде следвана под заплаха от нейното опорочаване. Когато на
работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е
длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му
връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание / Р №8/01.04.**********011 г. по
гр.д. №1035/**********009 г. ІV г.о./. Работодателят не е длъжен да уведомява работника
или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Когато на работодателят му станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства без да е
необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние
или правната му квалификация /Решение № 1**********6/**********6.06.**********013 г.
по гр.д. №1060/**********01********** г. ІІІ г.о. на ВКС/. Съдът приема, че работодателят
е спазил изискването на чл. 193 от КТ, тъй писмено са поискани и съответно писмено
представени пред него обяснения от ищцата.
Следователно процесната заповед е издадена от лице, в кръга на неговите
правомощия – председателя на Читалището след взето решение от заседание на
Настоятелството и Проверителната комисия, проведено
18.1**********.**********0**********3г., в рамките на предвидените в чл. 194 КТ
срокове, при изискване и приемане обяснения на ищцата като е достатъчно обясненията да
бъдат поискани от работодателя, а в случая ищцата е дала такива в писмена форма.
Заповедта и е връчена по надлежния ред –чрез нотариус на 04.01.**********0**********4г.
от когато е породила и действие – прекратяване на трудовото правоотношение.
Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.**********, т.6 от
8
КТ т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след
възникване на трудовоправната връзка и основание за прекратяване му от т.нар. виновни
състави, т.е. предполагат вината на работника или служителя за преустановяване на
трудовоправната връзка - в случая поради налагане на наказание "уволнение".
Неоснователно е възражението на ищцата че заповедта не е мотивирана. В заповедта
като фактически основания за прекратяване на трудовото правоотношение се сочи, че Т. В. е
увредила имуществото на Народно читалище „М. И. - 19**********7 г.”, с. И..
Работодателят е посочил че съгласно чл.17а от ЗНЧ тя представлявала читалището заедно
или поотделно с председателя, организира изпълнение на решенията на настоятелството,
вкл. и за бюджета, организира текущата основна и допълнителна дейност, оперира с
финансите на читалището и се разпорежда с банковата му сметка/признато от ищцата/.
Посочено е че за сумата от 7536,58 лева ответницата няма разходооправдателни документи и
че държи сумата в себе си, тъй като тя не е внесена с което е причинена вреда на
работодателя- нарушението е осъществено чрез задържането на немалка сума пари и
невнасянето й по сметка на НЧ, което се изразява в невъзможност, както беше вече
посочено, НЧ да разполага и да осъществява дейността си поради задържането на сумата в
продължение на повече от 4 месеца. Без съществено значение е че реално сумата е Посочено
е че нарушението е осъществено в периода от 09.05.**********0**********3г. до
**********9.09.**********0**********3г.
Обясненията на Т. В. по реда на чл.193 от КТ не оправдават поведението й. Това е
така тъй като ищцата е могла да се освободи от отговорността и да внесе парите по сметката
на НЧ или да ги предаде с протокол на нотариуса.
В заповедта е посочено че Т. В. не работи от
**********5.09.**********0**********3г. до
********************.1**********.**********0********************г./независимо, че
това не е основанието за уволнението/ и не представя болнични листи, тъй като ищцата не е
уведомила работодателят, че е в болнични, както предвижда чл.9 от Наредбата за
медицинска експертиза - работникът или служителят е длъжен да представи болничния
лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Ищцата е заявявала,
че е в болнични, но не е представила болничния лист на работодателя. Представянето на
болничните листи на счетоводителя, който не е работодател/ не освобождава Т. В. от
задължението да уведоми работодателя.
Възраженията на ищцата, че не била запозната с протокол от
**********7.11.**********0**********3г. и протокол от
18.1**********.**********0**********3г от проведени съвместни заседания на
настоятелството и проверителната комисия на НЧ също са неоснователни. Първият протокол
касае решение да се изискат обяснения от ищцата относно документите оправдаващи
разходването на средствата, а вторият касае взетото решение за нейното дисциплинарно
уволнение. Ищцата би могла да възразява, че протоколите не са приложени към заповедта за
уволнение, ако уволнителната заповед препращаше за мотиви към протоколите, но заповедта
9
за уволнение е ясна, подробна и мотивирана и не страда от пороци.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, дисциплинарното уволнение може
да се налага за други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Законодателят не е
дефинирал понятието "тежко нарушение", поради което и при преценката му следва да се
вземат предвид неговия вид, интензитет, конкретната трудова функция на работника,
задълженията му по трудовото правоотношение, формата на вината, поведението му и други
относими към тази квалификация факти. Безспорно, описаните в заповедта нарушения –
факта че ищцата държи в себе си голяма сума пари и въпреки поканата не ги внася по
сметката на НЧ е тежко нарушение по смисъла на чл. 190, т. 7 от КТ. Тежко нарушение се
явява и наличието на липси – невъзстановена сума, която по изчисленията на настоящия
състав е в размер приблизително 3000 лева, поради което наложеното наказание за така
установените нарушения съответства на критериите, заложени в чл. 189 от КТ.
Предвид на изложеното съдът намира че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за отмяна на уволнителната заповед се явява неоснователен и следва да се отхвърли
като такъв, поради което на отхвърляне подлежат и исковете по чл. 344, ал. 1, т. **********
и 3 от КТ доколкото основателността им е обусловена от признаване на уволнението за
незаконно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от **********160 лева от които 1500 лева, възнаграждение на
ангажирания от ответника адвокат и сумата от 660 лева – възнаграждение на в.л. по
допуснатата СИЕ.
Воден от горното и на основание чл. **********35 от ГПК, Карнобатският районен
съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ц. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***
обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, ********** и 3 КТ, във
връзка с чл. ********************5, ал.1 КТ, срещу Народно читалище „М. И. -
19**********7”, ЕИК **, със седалище и адрес на управлението в с. И., община Карнобат,
Бургаска област, представлявано от Т. И.а-председател за признаване на уволнението й,
извършено със Заповед № 1/0**********.01.**********0**********4г. на председателя
Народно читалище „М. И. -19**********7”, ЕИК **, с. И., община Карнобат, Бургаска
област, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност "секретар" на Народно читалище „М. И. -19**********7”, ЕИК **,
със седалище и адрес на управлението в с. И., община Карнобат, Бургаска област и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4680,00 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за период от шест
месеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата
молба в съда – 19.0**********.**********0**********4 г. до окончателното изплащане на
10
обезщетението, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Ц. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** ДА ЗАПЛАТИ НА,
на основание чл. 78, ал. 3 Народно читалище „М. И. -19**********7”, ЕИК **, със седалище
и адрес на управлението в с. И., община Карнобат, Бургаска област, представлявано от Т.
И.а-Председател, сумата в размер на **********160 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд, в
двуседмичен срок от 30.09.**********0**********4 г.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
11