№ 44
гр. Варна , 01.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500150 по описа за 2021 година
намира следното:Производството е образувано по частна жалба на „САВ-ТРАВЕЛ
ГРУП“ ООД, гр. Варна, подадена чрез управителя му С.М. и насочена против определение
№ 3057/29.09.20г. по в.гр.д. № 2730/20г. на ОС-Варна, с което е оставена без разглеждане
подадената от дружеството жалба с вх. № 06037/08.04.20г. /допълнена с молба вх. №
11013/06.07.20г./ по регистъра на ЧСИ С.Д. с рег. № 718 с район на действие ОС-Варна,
насочена срещу действията на посочения ЧСИ по нейно изп.д. № 20147180400954,
изразяващо се в проведена публична продан и възлагане на недвижим имот с постановление
за възлагане. В частната жалба е посочено, че въззивният съд не е отчел, че е бил сезиран с
две оплаквания в подадената от дружеството жалба – за допуснати процесуални нарушения
от ЧСИ, който не е разгласил надлежно публичната продан, както и за изначално засягане
интересите на дружеството като длъжник чрез насочването на изпълнението не върху
бързоликвидните МПС, а върху основен актив на дружеството, с което се блокира
стопанската му дейност. Изразено е становище за трудна кореспонденция с ЧСИ и
невъзможността представителят на дружеството своевременно да бъде уведомяван за
предприетите по изпълнителното дело действия и постановените по същото актове от ЧСИ.
Признава, че на практика не е осведомен дали има изобщо изготвено постановление за
възлагане на имот. Отправени са алтернативни искания до настоящия съд – да изиска от
ЧСИ да отговори дали е налице изготвено постановление за възлагане и дали същото е
изпратено за връчване на дружеството-длъжник или на жалбоподателя да се издаде съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ, който да удостовери, че не е оформил
постановление за възлагане и за същото не е изпращано съобщение на дружеството. Твърди
още, че до ЧСИ е било отправено и искане да спре и прекрати спрямо сградата своите
действия, тъй като е налице възможност за бързоликвидна принудителна разпродажба на
МПС на длъжника. По тази молба ЧСИ не се е произнесъл и е останал открит въпроса
относно отказа на ЧСИ да спре или прекрати изпълнението спрямо недвижимия имот, което
1
действие подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК.Претендира се отмяна на
обжалваното определение. С допълнителна молба е уточнено, че жалбоподателят счита
обжалваното определение на ВОС за неправилно, тъй като е била неправилна преценката му
относно това има ли годен акт за обжалване. Не била разгледана и втората жалба на
дружеството относно избирателното насочване на изпълнението към негови дълготрайни
материални активи вместо към МПС.
В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна.
Подадената частна жалба е в срок и е редовна, изхожда от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество
обаче частната жалба е неоснователна поради следното:
Производството по изп.д. № 20147180400954 по описа на ЧСИ С.Д. с рег. № 718 с
район на действие ОС-Варна, е образувано на 12.11.2014г. въз основа на изпълнителен лист
от 10.11.2014г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д. № 13919/14г. по описа на ВРС,
ХLІІІ състав, с който длъжникът „Сав-Травел Груп”ООД е осъден да заплати на И.М.П.
посочената в листа сума, дължима по запис на заповед, както и разноски. Изпълнително
дело №20147180400955 по описа на ЧСИ С.Д. е образувано на 12.11.2014г. въз основа на
изпълнителен лист от 10.11.2014г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д. №
13918/14г. по описа на ВРС, ХХ състав, с който длъжникът „Сав-Травел Груп”ООД е осъден
да заплати на С. Д.П. посочената в листа сума, дължима по запис на заповед, както и
разноски. Покани за доброволно изпълнение са връчени на 02.12.2014г. По молба на двамата
посочени взискатели от 18.12.2014г. изп.дело № 20147180400955 е присъединено към
изп.дело № 20147180400954. Принудителното изпълнение е насочено и към собствени на
„Сав-Травел Груп”ООД недвижими имоти, находящи се в землището на с. Генерал
Кантарджиево, съставляващи четири парцела по плана за парцелиране на стопанския двор
на селото и разположените върху тях адм.сграда, работилница и складове. Възбрана върху
имотите е вписана в СВ-Варна на 26.11.2014г. Има и присъединени по право взискатели по
реда на чл. 459, ал. 1 от ГПК, вписали по-рано възбрани върху имотите, върху които е
насочено изпълнение, както и присъединени взискатели по реда на чл. 456 от ГПК.
Държавата също е присъединен по право взискател на осн. чл. 458 от ГПК за публичните
вземания против дружеството-длъжник, посочени в издадените удостоверения по чл. 191,
ал. 4 от ДОПК. Принудителното изпълнение е било спряно и впоследствие възобновено
след влизане в сила на решенията по чл.422 от ГПК. Изпратени са нови покани за
доброволно изпълнение. След неколкократно насрочени публични продани за имотите на
дружеството в с. Ген. Кантарджиево, които са обявени за нестанали, проведената публична
продан за периода от 18.02.20г. до 18.03.20г. е приключила с протокол за обявяване на
постъпилите наддавателни предложения и на купувач, изготвен на 19.03.20г. /л. 961-970 от
изпълнителното дело/. При двама наддавачи, за купувач на имотите е бил обявен
взискателят Ц. М. М. /конституирана като взискател след като са били цедирани на
29.03.19г. вземанията на първоначалния взискател Ивелина Попова – л. 465-469 от
2
изпълнителното дело/, при обща цена от 128 250.80 лв. В тази връзка ЧСИ е извършил
предварително разпределение на сумата на осн. чл. 495 от ГПКс протокол от 24.06.20г. /л.
1023-1033 от изпълнителното дело/, при което е приел, че обявеният за купувач взискател
Ц.М. следва да внесе сума в размер на 56 687.92 лв. с оглед възлагане на имотите. Към
момента на изпращане на изпълнителното дело на ВОС – 23.09.20г., по същото няма
издадено Постановление за възлагане на продадените на публичната продан имоти на
дружеството в с. Генерал Кантарджиево.
Подадената чрез ЧСИ жалба, с която въззивният съд е бил сезиран от дружеството-
длъжник, е била входирана на 08.04.20г. /л. 10 от делото на ВОС/, т.е. още преди датата на
съставянето на протокола за предварително разпределение по чл. 495 от ГПК, което е
станало на 24.06.20г. В същата /възприемана като съдържание от три страници, приложени
към корицата на делото на ВОС, тъй като в материалите по делото жалбоподателят е
представил само първа и трета страници/ е било посочено, че съуправителят на
дружеството-длъжник С.М. не е бил уведомен за насрочването на публичната продан, както
и че последната изобщо не е била разгласена по реда на ГПК. Твърди се, че никога не е било
изпращано обявление за продажба на имота до таблото за обявления в община Аксаково, за
което са налице гласни и писмени доказателства. Това е довело до липсата на реална
конкуренция при провеждане на търга. Освен това се е твърдяло, че ЧСИ не е употребил
взаимозаменяемост на изпълнението, тъй като е могла да се удовлетвори чрез продажбата на
бързоликвидните МПС, каквото искане е било отправено до нея, а не да насочва
изпълнението върху недвижим имот, с което се стопира дейността на дружеството.
Отправеното в петитума на жалбата искане е да се отмени публичната продан, да бъде
отменено постановлението за възлагане на недвижимия имот поради неразгласяване на
публичната продан редовно, неосигуряване на достъп на реални участници в търга.
В мотивите на ЧСИ по повод подадената жалба е било посочено, че изготвеното на
24.06.20г. предварително разпределение е било предявено на 08.07.20г. на страните, но било
обжалвано от дружеството-длъжник. Жалбата била в процес на връщане. В мотивите си
ЧСИ посочва, че към момента на изготвянето им /23.09.20г./ постановление за възлагане на
продадените на публичната продан имоти, не е издадено, поради което и обжалването на
несъществуващ акт е недопустимо.
С оглед на установеното по-горе, вкл. и от материалите по изпълнителното дело,
съдът намира, че след като по същото към датата на подаване на жалбата /08.04.20г./, не е
било издадено постановление за възлагане, то следва, че не е налице обжалваемо действие
на ЧСИ. Съобразно нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК може да се обжалва постановлението за
възлагане на посочените в хипотезата основания. Липсата на издадено постановление за
възлагане лишава от предмет жалбата и същата като недопустима законосъобразно е била
оставена без разглеждане.
Действително в жалбата до въззивния съд са били наведени твърдения за
3
неудовлетворяване искането на длъжника за замяна на обекта на изпълнение. Липсва обаче
искане на жалбоподателя до съда, което да е основано на това твърдение. Видно от
материалите по изпълнителното дело, че с молба от 15.12.17г. /л. 231/ дружеството чрез
процесуален представител е отправило такова искане на осн. чл. 443 от ГПК. Същото е било
подновено с молба от 30.04.18г. /л. 379 от изп. дело/. С разпореждане от същата дата върху
самата молба ЧСИ е посочил, че не е налице основание за замяна на обектите на
изпълнението, аргументирайки се с размера на дълга по двете изпълнителни дела, които
подробно са били описани на л. 380. Следва да се приеме, че липсва отправено от длъжника
искане до ЧСИ за спиране или прекратяване на принудителното изпълнение, а само искане
по чл. 443 от ГПК. Наред с това липсва и постановен от ЧСИ отказ за спиране или
прекратяване на принудителното изпълнение, който да е обжалваем акт на осн. чл. 436, ал.
2, т. 6 от ГПК.
Поради горното следва да се приеме, че въззивният съд не е бил сезиран с жалба
против обжалваем съдебен акт на ЧСИ по см. на чл. 436, ал. 2, т. 6 от ГПК, а наред с това
липсва и такъв постановен акт. И поради това жалбата е била оставена законосъобразно без
разглеждане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3057/29.09.20г. /в датата е допусната очевидна
фактическа грешка като е изписано 2019г./ по в.гр.д. № 2730/20г. на ОС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4