№ 8518
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110140274 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.210, ал.3 във вр.ал.4
КТ във вр. чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№
217329/2.7.2024г. от ищец К.Т. ЕООД, ЕИК **********, срещу ответник А. М. Б., ЕГН
**********, като моли съдът да се произнесе с решение и осъди ответника да заплати на
ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 1600 лева/лв./, представляваща ограничена имуществена
отговорност за нанесени вреди по небрежност, изразяващи се в причиняване на ПТП на
21.7.2023г., в 15:30 ч., в с. Яна, ул. Ботевградско шосе, като водач на собствения на ищеца
товарен автомобил МПС марка и модел Пежо 107, рег.№ **********, предоставен на
ответника за изпълнение на задълженията му по Трудов договор № 12/1.6.2023г., съгласно
издадена Заповед № 28/31.7.2023г., и сумата от 201,99 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.08.2023 г. до 01.07.2024 г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
поддържа, че с ответник бил сключен Трудов договор № 12/1.6.2023г. за длъжността
„Търговски представител“. Твърди, че във връзка изпълнение на трудовите задължения на
ответника бил предоставен служебен товарен автомобил марка и модел Пежо 107 с рег.№
********** - собственост на ищеца. Излагат се твърдения, че на 21.7.2023г. при изпълнение
на трудовите си задължения ответникът е причинил ПТП поради несъобразена скорост,
управлявайки предоставеното му от ищеца МПС от с. Яна по ул.Ботевградско шосе, с посока
на движението от ул.Буховско шосе към Автомагистрала Хемус, при включване в
движението по автомагистралата. В резултат на същото били нанесени вреди по
разделителната мантинела. За процесното ПТП екип на КАТ изготвил Протокол за ПТП №
1844668 и АУАН № **********, Серия GA. Поддържа, че нанесената вреда ответникът
дължи обезщетение в размер на същата, но не повече от уговореното месечно
възнаграждение.
Съгласно трудовия договор последното било в размер на 1680 лв. В тази връзка била
1
издадена Заповед № 28/31.7.2023г. на основание чл.210, ал.4 КТ вр. чл.203, ал.1 и чл.206,
ал.1 КТ, съгласно която да бъде осъществена ограничена имуществена отговорност спрямо
ответника за сумата от 1600 лв. Твърди, че в законоустановения едномесечен срок
ответникът е изпратил писмено възражение срещу заповедта, което било изцяло бланкетно.
Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което се дължи и мораторна лихва.
Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.
Моли за допускането на един свидетел при режим на довеждане. Прави искане по чл.190
ГПК да бъде задължен ответникът да представи АУАН № ********** в оригинал. Прави
искане по чл.192 ГПК да бъде задължен СДВР, отдел „Пътна полиция“, да представи
Протокол за ПТП № 1844668, издаден от младши автоконтрольор Г.И.Б..
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
упълномощен адв. В.И., с който оспорва исковата молба като нередовна. Твърди, че исковете
са недопустими, а в условията на евентуалност - неоснователни. Поддържа, че липсва ясно
изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете. Твърди, че в ИМ не се сочат
никакви конкретни вреди. Оспорва ищецът да е реализирал специалния ред за
осъществяване на ограничената имуществена отговорност, оспорва да са спазени
преклузивните срокове за реализирането й. Не били приложени доказателства и за това, че
ответникът е оспорил процесната заповед. Сочи, че ищецът не е упражнил правото си на иск
в едномесечния срок по чл.358, ал.1, т.1, пр.1 КТ.
Оспорва, че издадената заповед от ищеца била връчена на ответника на 6.2.2024г.
Излага твърдения, че в законоустановения едномесечен срок ответникът е оспорил с писмен
отговор основанието и размера на отговорността, връчен на ищеца на 28.2.2024г. В тази
връзка излага, че едномесечният срок изтекъл на 28.3.2024г.
Оспорва исковете по основание и размер. Твърди се, че ответникът е изпълнявал
трудовите си задължения и пазил грижливо имуществото, предоставено му от ищеца.
Оспорва да е причинил материални вреди на ищеца. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяното в ИМ поведение на ответниока и вредите. Оспорва да
са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Прави възражение за погасителна давност поради изтекъл срок по чл.358, ал.1, т.1,
пр.1 КТ.
Моли за прекратяване на настоящото производство, или за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
В открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа отговора и моли съдът да уважи доводите и да отхвърли иска.
С Определение № 43349/24.10.2024г. постановено от съда по реда на чл.140 ГПК за
безспорно между страните е прието, че са били във валидно ТПО към процесния период
посочен в ИМ, както и че на ответника е бил предоставен автомобила описан в ИМ, за да
2
може да изпълнява трудовите си задължения.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и
относимите към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
покана от 17.5.2024г. до ответник/л.7/; Трудов договор/ТД/№12/1.6.2023г./л.8/; АУАХ
№**********/21.7.2023г./л.9, л.29/; Констативен протокол от 5.6.2024г. на ЧСИ за връчване
на покана на ответник/л.11-12/; Заповед №28/31.7.2023г. за реализиране на отговорност/л.13/;
Заповед № 8/29.9.2023г. за прекратяване на трудово правоотношение/ТПО/ между страните
без подпис на работник/л.14/; пълномощно за ищец/л.23-24/; платежно за дължима по делото
платена ДТ/л.30/; писмо ЧСИ изх.№ 8581/30.1.2024г./л.52/; отговор на ответник по повод
връчена Заповед №28/31.7.2023г. заедно с обратна разписка за получаване на 28.2.2024г.от
куриер на Спиди/л.54-55/; Договор с адвокат/л.56/; пълномощно за ответник/л.57/; платежно
за адв.хонорар/л.58/; писмо от СДВР-МВР-отдел ПП с вх.№363398/12.11.2024г. с приложени
към него материали по адм.преписка по АУАН № **********/21.7.2023г./л.101-109/;
оригинал на обратна разписка за писмо изпратено от ответник до ищеца за отговор по
Заповед №28/31.7.2023г., с отбелязано получаване на 15.3.2024г. в 13,41ч./л.110/.
По делото са приети копия на документи представени от ищец във връзка с предявена
претенция пред застраховател Дженерали и ОЗК/л.111-118/.
По делото е прието писмо с вх.№18775/20.1.2025г. от НАП с приложена справка към
него/л.142-144/.
Съдът е приел и платежно по застрахователна щета в полза на ищец за сумата от
3150лв. от 12.12.2024г./л.145/, както и писма от застраховател от 22.1.2025г./л.146/ и
документи подадени пред застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение по
Каско застраховка вкл.снимков материал на автомобил с рег.№**********/л.147-163/.
По делото е прието писмо от БП изх.№94-А-119/18.12.2024г./л.164/.
По искане на ищец в о.с.з. е разпитан доведения от него свидетел Н.Х.С./без дела и
родство със страните//л.171-172/. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат
на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства. От разпита се установи и потвърди, че свидетелката е подписала обратната
разписка на Спиди за връчена пратка-отговор от ответник по Заповед №28/31.7.2023г. за
реализиране на отговорност, като пратката е получена за ищец на 28.2.2024г./л.55 от делото/.
Други относими към предмет на спор доказателства не са ангажирани от страните в
производството.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
3
Искът е недопустим по реда на чл.358 КТ, защото ИМ е подадена в съда на 2.7.2024г., а
възраженията си срещу Заповед №28/31.7.2023г. за реализиране на отговорност ответникът е
подал чрез куриер по Спиди, като е получена на 28.2.2024г./л.55/. Съгласно чл.358, ал.1 КТ -
Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) едномесечен - по спорове за ограничена имуществена
отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание
"забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2.
В същото време с протоколно определение № 33133/16.12.2024г. от проведено о.с.з. на
13.12.2024г. съдът е приел за безспорно между страните, че ответника Б. е получил Заповед
№28/31.7.2023г. и в едномесечен срок от получаването е изпратил отговор на ищеца.
В чл.210, ал.3 КТ е посочено - Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от
връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността,
работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
В същото време от разпита на свидетеля Н.С. се установи, че е приемала много
куриерски пратки за управителя на ищеца г-н К., като включително на 28.2.2024г. е приела
пратката изпратена до ищеца от ответника, като в о.с.з. свидетелката потвърди, че
саморъчно е изписала името си С. и е положила подпис върху товарителницата приета като
копие по делото и неоспорена от ищец/л.55/. Самата свидетелка посочи, че офиса, в който
приема пратки за ищеца е на друг адрес, а не на седалището вписани в Търговски регистър,
както и че като приеме пратка, която е адресирана до ищеца я оставя на бюрото на
управителя г-н К..
Следователно съдът достига до извод, че така предявения иск е недопустим, защото не
е спазен преклузивния едномесечен срок уреден в чл.210 КТ. След като ищеца е получил
възраженията от ответника на 28.2.2024г., което е подкрепено от писмени доказателства
събрани по делото и от свидетелските показания на водения от ищеца свидетел в о.с.з., то
иска е следвало да се предяви пред съда най-късно на 28.3.2024г., но ИМ е подадена едва на
2.7.2024г. в съда, което е след изтичане на определен с КТ преклузивен срок.
Следователно съдът следва да прекрати производството като недопустимо с
определение, без да разглежда предявените претенции по същество.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят сторените в
производството разноски по реда на чл.78, ал.4 ГПК.
Списък по чл.80 ГПК представят и двете страни, като съдът е приел същите по делото.
Ищецът е възразил по реда на чл.78, ал.5 ГПК срещу адв.хонорар на ответник, като моли да
се намали на сумата от 600лв., като се противопоставя да се присъди в размер на 700лв.
С оглед събраните по делото доказателства за разноски, и като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че следва да уважи възражението
на ищец и да присъди на адв.на ответник само 600лв.
4
Воден от горното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството поради предявен недопустим иск от ищец К.Т. ЕООД,
ЕИК **********, срещу ответник А. М. Б., ЕГН **********, да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 1600 лева/лв./, представляваща ограничена
имуществена отговорност за нанесени вреди по небрежност, изразяващи се в причиняване
на ПТП на 21.7.2023г., в 15:30 ч., в с. Яна, ул. Ботевградско шосе, като водач на собствения
на ищеца товарен автомобил МПС марка и модел Пежо 107, рег.№ **********, предоставен
на ответника за изпълнение на задълженията му по Трудов договор № 12/1.6.2023г., съгласно
издадена Заповед № 28/31.7.2023г., и сумата от 201,99 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.08.2023 г. до 01.07.2024 г., на основание чл.210, ал.3 във вр.ал.4 КТ
във вр. чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.358, ал.1, т.1 КТ.
ОСЪЖДА К.Т. ЕООД, ЕИК **********, с адрес гр. **********, да заплати на А. М.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, КВ.********** (**********) № 2, сумата от 600лв.
представляващи разноски за платен адв.хонорар пред СРС от ответник, на основание чл.78,
ал.4 и ал.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
уведомяването на страните със съобщението за изготвянето и обявяването.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5