Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр. София, 14.06.2018 г.
Софийски
градски съд, ТО, VІ-3 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
Венета Цветкова
като
разгледа т.д. 821/2018
г., намери следното:
Предявени
са, в условията на евентуалност, установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 71 ТЗ – за установяване съществуване на членствено правоотношение на
ищеца в ответното дружество за периода 30.06.2016 година и до даване ход на
устните състезания, като притежател на 250 дружествени дяла с номинална
стойност 600 лева, както и евентуален иск – за установяване съществуване на
членствено правоотношение на ищеца в ответното дружество за периода 30.06.2016
година – 29.09.2016 година, като е притежавало 250 дружествени дяла с номинална
стойност 600 лева, а за периода 30.09.2016 година – датата на даване ход на
устните състезания – 5000 дяла, всеки с номинална стойност 30 лева.
Твърденията
на ищеца са, че с решение на ОС от 30.06.2016 година са взети решения за
прекратяване на участието му в ответното дружество, което е обстоятелство е
вписано в търговския регистър на 22.07.2016 година. Твърди, също така, че с
вписана в ТР на 26.06.2016 година сделка е продал търговското си предприятие на
трето, неучастващо по делото дружество като съвкупност от права и задължения и
фактически отношения. Твърди и последващи решения на ОС, за които твърди, че
няма друг път на защита.
За
допустимост на производство е необходимо ищецът да е процесуално легитимиран по
предявените искове и да е налице правен интерес от търсената защита /доколкото
исковете са установителни/. За наличието на посочените предпоставки съдът следи
служебно.
Съгласно
чл. 71 ТЗ, всеки член на дружеството може с иск
пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и
отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството. Според възприетото в Тълкувателно решение № 1/2002 година
на ВКС ОСГК, искът
по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му
на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други,
различни от ОС органи на дружеството, като искът не е ограничен със срок и той /с оглед твърденията и вида на нарушените права/ може да бъде установителен,
конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на
действителните членствени права /вкл. установяване
със сила на присъдено нещо на членствено право/, но оспорени или нарушени по един
или друг начин от органи на дружеството - управител,
съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр.
В случая, от една
страна, ищецът се явява трето лице, предвид вписаните в търговския регистър
обстоятелства /на 22.07.2016 година е вписано прекратяване на участието на
съдружника „Г.е.Б.“ ЕООД в ответното дружество, поемането на дяловете от
последното и преобразуването му в ЕООД, въз основа на взети решения от ОС,
проведено на 30.06.2016 година/ и към
датата на предявяване на иска няма качеството на съдружник в ответното
дружество, като в този смисъл са и изложените в исковата молба фактически
твърдения. Тоест, не е налице активна процесуална легитимация за ищеца да води
установителния иск по чл. 71 ТЗ.
На второ място и
независимо от това, в обстойното изложение в исковата молба се излагат твърдения
за нищожност и незаконосъобразност на решения на ОС от 30.06.2016 година /от
които произтичат нарушените права на ищеца/ и не се твърдят действия или
бездействия на други органи /извън
ОС/ на дружеството, от които да са накърнени правата на ищеца. Единствено
последното би обосновало правен интерес от водене на установителните искове по
чл. 71 ТЗ /съгласно ТР № 1/2002 година/, поради което и липсата на такива
твърденията обуславя недопустимост на настоящото производство. Щом ищецът има
правен интерес и възможност за защита по реда на чл. 74 ТЗ, това изключва възможността
за защитата по реда на чл. 71 ТЗ. Предмет на исковете по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ са решения
на различни органи на ТД.
В връзка с горното следва да се посочи и
следното. Искът по чл. 74 ТЗ
е винаги специален по отношение на иска по чл. 71 ТЗ и последният е
недопустим, когато се атакува решение на общо събрание на съдружниците. Решението от 30.06.2016 година на ОС на ответното
дружество, по силата на което е прекратено участието на ищеца в ответното
дружество, е предмет на предявени искове по чл. 29 ЗТРРЛНЦ и чл. 74 ТЗ, по т.д.
№ 6658/2017 година, което и понастоящем не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт. Едновременно с това, ищецът цели именно установяване съществуването
на членствено правоотношение, при това за минал период, от датата на решението
и понастоящем. При успешно провеждане на двата иска -
установителен по чл. 29, ал. 1 ЗТР и конститутивен по чл. 74, ал. 1 ТЗ, правната
последица е заличаване занапред
действието на извършеното в охранителното производство вписване, а
конститутивният ефект на иска по чл. 74 ТЗ ще настъпи занапред /от влизането му в сила/. Тоест, ищецът ще се счита
титуляр на дяловете и съдружник след отмяна на решението на ОС от 30.06.2016
година, съответно заличаване на вписването. До този момент, обаче, взетото
решение поражда правно действие в отношенията между съдружниците и дружеството и
ищецът не притежава качеството съдружник /така Решение 135/09.11.2009 година по
т.д. № 184/2009 година на ВКС/ за този период.
Или, щом законът
е предвидил специалните искове по чл. 74 ТЗ и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, от който ред
самият ищец се е възползвал да защити правата си, е изключена възможността по
реда на чл. 71 ТЗ да търси защита за установяване на членствено правоотношение
за минал период, обхванат от действието на взетото решение на ОС от 30.06.2016
година. Не може и посредством защитата на установителния иск, който не е обвързан
от срок за предявяване, да се преодолеят преклузивните срокове по чл. 74 ТЗ,
какъвто всъщност е целеният от ищеца, предвид твърденията в исковата му молба,
резултат. При успешно провеждане на
предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, съответно чл. 74 ТЗ, ще е осигурена
предвидената от закона защита на членствените права на ищеца и ще бъде заличено
вписване на заличаване на съдружника – ищец, съответно – ще бъде отменено
решението на ОС за изключване на съдружника.
За пълнота следва
да се посочи, че правният интерес от предявяване на установителните искове за
минал период ищецът обосновава и с невъзможността да атакува последващи решения
на ОС, които обаче, също биха били предмет на разглеждане на искове по чл. 74 ТЗ, евентуално чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, поради което и изключват обоснован правен
интерес от предявените искове по настоящото дело.
При изводите за
недопустимост на производството, съдът не дължи произнасяне по молбата за
допускане на обезпечение на предявените искове, основна предпоставка, за което
е същите да са допустими и исковата да е редовна.
Ето защо исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната по всички предявени искове.
Така
мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ
ВРЪЩА
изцяло искова молба вх. № 59824/30.04.2018 г., по която е образувано т.д. № 821/2018
г. на Софийски градски съд, поради недопустимост на предявените искове.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: