№ 83
гр. Севлиево, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20234230200224 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „Иван Плугчиев” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Суворово, ул.„***” № 9 А, представлявано от управителя И.В.П., е обжалвал електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата / ЗП / № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” / АПИ / - София, с което за извършено
нарушение на чл.102, ал.2 и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00
лева.В жалбата се твърди, че ел.фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в
противоречие на материално-правните норми, при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в разрез с целта на закона, в подкрепа на
което се излагат подробно развити съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура” - София, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 25.02.2021 г., в 15:32 часа било установено нарушение с ППС влекач „Ивеко АС
440” с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000.Нарушението било установено на Главен път І-4, км.
76+135, на територията на община Севлиево, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол
1
декларация за преминаването.Нарушението било установено с устройство № 40141,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 76+135.Посоченото по-горе ППС било заснето от
устройството, съответно бил изготвен и снимков материал.В последствие била направена
справка, от която било установено, че посоченото по-горе ППС е собственост на
жалбоподателя „Иван Плугчиев” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Суворово,
ул.„***” № 9 А, със законен представител И.В.П..За установеното нарушение на чл.102, ал.2
от ЗДвП, бил издаден електронен фиш № **********, с който на жалбоподателя, на
основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП било наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.106, ал.5 от Закона за пътищата
/ ЗП / в размер на 167.00 лева.Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на
жалбоподателя и бил връчен на 14.04.2023 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – ел.извадка от
система за нарушение № **********; ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №
**********; копие на свидетелство за регистрация Част I № *********; тристранен договор
от 28.02.2020 г.; приложение към тристранен договор към договор № 12850; фактура №
********** от 02.03.2021 г.; извадка от ел. система от 25.02.2021 г.; снимков материал 2
листа; известие за доставяне от 14.04.2023 г.; заповед № РД-11-4/ 23.01.2020 г.; бланка
приложение към Заповед РД-11-4/ 23.01.2020 г.; заповед № РД-11-983/ 13.09.2021 г., ведно с
приложение № 1 към заповед и приложение № 2, приложение № 3 и приложение №
4;протокол № 28765/21; протокол за установяване годността за приемане на дооборудването
на съществуваща стационарна контролна точка от 09.08.2019 г.; извадка за нарушение №
**********, издадено от KAPSCH; становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ НТУ от 22.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 14.04.2023
г.Жалбата е заведена в деловодството АПИ НТУ на 26.04.2023 г., тоест в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.102,
ал.2 от ЗДвП.Текста на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”.
С ЕФ на осн. чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е
2
наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата / ЗП / в размер на 119.00 лева.Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП: „Ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл.179, ал.3б – в
размер 2500 лв.”.Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП гласи следното: “Собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.В
жалбата срещу електронния фиш и в писмено становище се твърди, че същият е е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на материално-правните норми, при
съществено нарушение на административно-производствените правила и в разрез с целта на
закона, в подкрепа на което се излагат няколко подробно развити съображения.
Твърди се на първо място, че електронният фиш е издаден в разрез с разпоредбата на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като за вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.179, ал.3б
от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш.С въпросната
разпоредба се предвиждала възможност за издаване на такъв само при нарушение по чл.179,
ал.3 от ЗДвП.Развиват се обстойни доводи в тази насока и в заключение се прави извода, че
обжалваният ел.фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден без правно основание.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложените в жалбата доводи.Легалната
дефиниция за електронен фиш се съдържа в две правни разпоредби: § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН
и § 6, т. 63 от ЗДвП.Съгласно посочените разпоредби електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.С разпоредбата на чл.189ж
от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.179, ал.3, което е установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.Действително разпоредбата на
чл.189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал.3 на чл.179 от ЗДвП, което дава основание
на част от съдилищата в страната да приемат, че ел.фиш може да се издава само за
нарушение по тази норма.Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за
разширително тълкуване, според настоящият съдебен състав, е погрешно.Буквалното и
систематично тълкуване на ал.7 на спорния чл.189ж съдържа ясен и изричен текст относно
легално установена възможност ел.фиш да бъде издаден за нарушения по чл.179, ал.3—3б от
3
ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите
нарушения по ал.3, ал.3а и 3б.Съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 - 3б се прилагат разпоредбите
на чл.189, ал.10.В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към която
препраща самият чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл.179, ал.3–3в, както и тази на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, където изрично е
посочено електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-ал.3в, сред които се включва и
настоящото нарушение по чл.179, ал.3б.Друг законов текст, който имплицитно сочи относно
възможността на органите на АПИ да издават електронни фишове, е разпоредбата на
чл.167а, ал.2, т.8, според който при изпълнение на функциите си по този закон определените
от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни
лица съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.Допълнителен аргумент в полза на
поддържаното от настоящият състав становище е разпоредбата на чл.187а, ал.5 от ЗДвП,
която се отнася до оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция,
според която "при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозно средство е управлявано от собственика му"
(чл.187а, ал.1 от ЗДвП).Възможността вписаният собственик /ползвател да се освободи от
административно-наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б, е чрез представяне в 7- дневен срок от връчването на АУАН
или електронния фиш на декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от СУПМС за него – чл.187а, ал.4. Съдържанието на следващата
алинея в същата норма само потвърждава застъпеното в това решение становище, а именно,
че електронният фиш се издава за нарушения по чл.179, ал.3—3в от ЗДвП, респ. и за
процесното.И това е така, тъй като ал.5 на чл.187а от ЗДвП предвижда, че при подадена
декларация от собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението
по издадения АУАН/ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а
електронният фиш – се отменя.Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички
изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните по-горе правни норми
са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.105/2018 г., в сила от
1.01.2019 г.Всичко гореизложено сочи категорично и еднозначно възможността за
ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП чрез
издаване на ЕФ.
На следващо място се излага твърдението, че в административно-наказателното
производство било допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неспазването на
разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.последно от ЗДвП, тъй като процесният ел.фиш не бил
издаден по образеца, утвърден от УС на АПИ, действащ към датата на извършване на
нарушението.Същият следвало да отговаря на образеца, утвърден със Заповед № РД-11-
4/23.01.2020 г. на Председателя на УС на АПИ, тъй като нарушщението било заснето и
установено на 17.02.2021 г., а той отговарял на образеца, утвърден със Заповед № РД-11-
4
983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ в изпълнение на решение на УС на АПИ,
обективирано в Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г.Тоест в случая не била спазена
формата на ел.фиш, което означавало, че същият страдал от най-тежката форма на
незаконосъобразност на един властнически акт.Още повече, че образецът на ел.фиш,
утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на УС на АПИ бил утвърден
еднолично от председателя, а не на заседание на целия УС, което представлявало още една
незаконосъобразност на санкционния акт.Същевременно липсвали задължителни реквизити,
в него неясно било посочено мястото на извършване на нарушението и липсвало словесно
описание на нарушението.
Съдът не споделя така изложените доводи по следните съображения.Безспорно,
съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.последно от ЗДвП образецът на електронния
фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".Същевременно в изречение второ от същата норма са регламентирани
задължителните реквизити, които ел.фиш следва да съдържа, а именно данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера
на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.Действително към датата на
издаване на процесния ел.фиш – 25.02.2021 г. не са налице данни за утвърден от УС на АПИ
образец на ел.фиш, но процесният съдържа всички изискуеми и посочени в разпоредбата на
чл.189ж, ал.1, изр.второ от ЗДвП данни.В същия са посочени мястото на нарушението –
община Севлиево, път I-4, км 76+135, с посока нарастващ километър; датата на
нарушението – 25.02.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:32 часа;
регистрационният номер на пътното превозно средство – ***; собственикът – дружеството-
жалбоподател; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени задълженията във
връзка със заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП; нарушените разпоредби
– чл.102, ал.2 от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП; разяснена е
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, с което
санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна
отговорност; размерът на имуществената санкция – 2500.00 лева; срокът и начините за
доброволното й заплащане.Пътят, по който е установено движението на процесното ППС –
път I-4, км 76+135, с посока нарастващ километър, е включен в обхвата на платената пътна
мрежа и съгласно Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса, приет с Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. на Министерския
съвет, за движението по него се дължи съответната такса.Същият път се намира на
територията на Община Севлиево и представлява Рамка № 40141 за сегмент № **********,
на който е разположено устройство № 40141, с което е установено нарушението и чийто
номер съставлява номера на рамката.В конкретния случай всички съществени елементи от
фактическия състав на нарушението са ясно и конкретно описани, с което е осигурено
правото на защита на санкционираното лице.Нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е специална
5
спрямо чл.57 от ЗАНН, с оглед на което и изискванията за съдържанието на наказателното
постановление в случая са неприложими.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че ел.фиш е издаден от
некомпетентен орган.
На следващо място се излага довода, че не са спазени давностните срокове по чл.34
от ЗАНН за издаването на процесният електронен фиш.
Съдът споделя така изложените доводи.С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от
2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл.189ж от ЗДвП бе въведена възможност за
установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на
административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава
на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител.Същевременно според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от
Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора
колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и с
тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.Нормата на чл. 1
от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно
реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална
уредба.Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на
административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение
по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното
нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по
смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на
административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/.От своя страна,
електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на
наказателното постановление.Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.При липсата на специална уредба
относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране
отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в
производствата по чл.189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.Приемането за
електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление,
би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в
6
зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано
от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона.Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната
процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл.34
от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително
бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на
отговорността на нарушителя.Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на
производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да
тече от датата на заснемането с техническото средство.
В процесния случай нарушението е извършено на 25.02.2021 год., на която дата то е
установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна
система /чл.189ж, ал.1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 03.02.2023 г., от което следва, че фишът
/като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в
закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на
25.08.2021 год.Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на
установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура
е задължително.Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след
изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради
наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е
достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че следва да се постанови решение, с което
обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
В този смисъл е и Решение № 79/16.06.2023 г. по КАНД № 74/2023 г. по описа на
Административен съд Габрово.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.Съгласно нормата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.Препратката е изрична и касае именно
въпроса, свързан с присъждането на разноските в процеса.Т.е. този ред се прилага и от РС, и
от Адм. съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция.А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл.144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК.С оглед гореизложеното се налага изводът, че по отношение
на въпроса, свързан с присъждането на разноски, административнонаказателното
производство следва логиката и нормите на АПК, респективно – ГПК, по силата на
препращащите норми на чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.144 от АПК.Според ал.2 на чл.63д от
7
ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В случая, в
съдебно заседание, от страна на процесуалния представител на АНО се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.В случая се претендира
възнаграждение в размер на 780.00 лв. с ДДС, което включва изготвяне и подаване на
жалба, както и процесуално представителство по образуваното производство.Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000
лв. са 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.В случая е наложена имуществена
санкция, която е в размер на 2500.00 лв., поради което възнаграждение в размер на 550.00
лв. – 660.00 лв. с ДДС е съответно на невисоката фактическа и правна сложност на делото,
както и поради обстоятелството, че в случая процесуалният представител не се е явявал в
съдебно заседание.Ето защо възражението за прекомерност е основателно до посочения
размер от 660.00 лева с ДДС.Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
660,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата / ЗП / № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с
което на „Иван Плугчиев” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Суворово, ул.„***” № 9А, представлявано от управителя И.В.П., за извършено нарушение
по чл.102, ал.2 и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 / Две хиляди и петстотин / лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на „Иван
Плугчиев” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Суворово, ул.
„***” № 9А, представлявано от управителя И.В.П., сумата от 660.00 (шестстотин и
шестдесет) лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8