№ 4936
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110157635 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „Ай ти еф
груп“ АД.
Ищецът твърди, че на 11.12.2023г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № *********, като не му били предоставени изискуемите
документи по чл. 10 ЗПК. В чл. 1 от приложение № 5 към договора било предвидено,
че най-късно до следващия ден кредитополучателят е длъжен да представи
обезпечение по кредита, което да отговаря на редица изисквания. В чл. 4 било
предвидено, че ако не го стори, дължи неустойка в размер, посочен в погасителния
план – 2,63лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита.
Посочва, че още със сключване на договора му била начислена неустойката, като общо
дължал по кредита 532,13лв.
Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа действителният размер на
разходите по кредита. Ищецът счита, че и клаузата за дължимост на неустойка е
нищожна, тъй като цели да заобиколи максималния предвиден размер на ГПР и с нея
единствено се цели допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има
характер на скрита възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на
добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Към договора било подписано и приложение № 3, с
което се уговаряли „условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“.
Ищецът счита, че същото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като това били действия,
които по принцип били безвъзмездни.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
признати за нищожни клаузите на чл. 4 от приложение № 5 към договора и
приложение № 3 към договора, както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 66,27лв., представляваща сбор от платени без основание 26,27лв. за
неустойка и 40,00лв. за такса „ВИП обслужване“.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
1
който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен сочения договор за
кредит с описаните приложения и на ищеца е отпусната сумата, но отрича описаните
клаузи да са нищожни. Излага съображения за неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 11.12.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
*********, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател.
В договора не са описани конкретните му параметри, а за тези съществени
обстоятелства се препраща към приложения. В приложение № 1 е посочено, че сумата
по кредита е 400лв. и подлежи на връщане до 10.01.2024г. с една погасителна вноска.
Отбелязано е, че размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение възлиза на
453,33лв., а без одобрено обезпечение на 532,13лв. Посочено е, че годишният лихвен
процент възлиза на 40,54%, а годишният процент на разходите на 65,00%, като при
определянето му са взети предвид следните допускания: кредитополучателят усвоява
цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на същия, като погасява всяка
вноска на съответния падеж и изпълнява точно и в срок задълженията си. В
приложение № 3 от същата дата е посочено, че кредиторът предоставя на
кредитополучателя пакет от допълнителни услуги „Преференциално (ВИП)
обслужване“ срещу такса от 40лв., платима заедно с погасителната вноска. Съгласно
сключено към договора за кредит приложение № 5, в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави едно от следните
обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер от
453,33лв. В чл. 2, ал. 1 са изброени условията, на които следва да отговарят
поръчителите, и включват нетен осигурителен доход от поне 1500лв., да работят на
безсрочен трудов договор, да не са кредитополучателя или поръчители по други
договори и ред други. В чл. 4 е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури в
срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде прекратено,
същият дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил
обезпечение в размер на 2,63лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от
главницата по кредита. Неустойката се начислява в началото на периода на всяка
вноска и се плаща заедно с нея, като същата се дължи във всички случаи, дори при
предсрочно погасяване. Представен е погасителен план към договора /л. 10/, в който е
описана отпуснатата сума, размерът на дължимите възнаградителна лихва, такса и
неустойка, падежът за плащането и общият дължим размер.
По делото не е спорно, а и се установява от представената разписка /л. 15/, че
сумата по заема е усвоена от ищеца.
Установява се от събраните писмени доказателства и приетото експертно
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че в изпълнение на договора за
кредит ищецът е извършил едно плащане на 13.12.2023г. на сума в размер от 470лв., с
което е погасил 400лв. главница, 0,89лв. договорна лихва, 40лв. такса преференциално
обслужване, 26,27лв. неустойка за непредоставено обезпечение, 2,00лв. такса
предсрочно погасяване и 0,84лв. неусвоена сума. Вещото лице посочва, че при
залагане в ГПР само на възнаградителната лихва, същият възлиза на 48,20%. При
включване в него обаче на таксата за преференциално обслужване и неустойката за
непредоставяне на обезпечение, същият възлиза на 2972,51%.
2
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират
императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Предвид че няма предявен иск за
недействителност на целия договор, а само на отделни части от него, съдът намира, че
не е налице необходимост от обсъждане действителността на целия договор, а следва
да бъде разгледана само оспорената част от него.
Както бе посочено, клаузата на чл. 4 от приложение № 5 към договора
предвижда заплащане на неустойка в размер на 2,63 лева средно на ден, но не повече
от 1% от главницата на ден по кредита при непредоставяне на обезпечение. Клаузата за
дължимост на тази неустойка изпълва характеристиките на неравноправна такава по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано
висока неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция има за цел кредиторът да
получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което
представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с
възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
(вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора. Наред с това, неустойката е
договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане
на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън
присъщите обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява
нищожна и поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът оспорва действителността и на приложение № 3 към договора за
потребителски кредит, в което е уговорено ползването на пакет „Преференциално
(ВИП) обслужване“ срещу такса от 40лв. Съгласно чл. 1 от Приложение № 3,
кредитодателят предоставяне на кредитополучателя допълнителни услуги от пакет
"Преференциално /ВИП/ обслужване", включващ следните допълнителни услуги,
предоставяни на клиента, които са извън цената на финансовата услуга по
предоставяне на потребителски кредит, а именно: 1. Кредитодателят предоставя в
услуга на клиента удължено работно време, а именно всеки ден от 08:00 до 20:00 часа,
включително през почивните дни и официалните празници; 2. Кредитодателят
предоставя на клиента услугата безплатно известяване за настъпване на предстояща
падежна дата по договор за кредит; 3. Кредитодателят предоставя на клиента детайлна
информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по
договори за кредит; 4. Кредитодателят включва клиента в лоялна програма на
кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, вкл. преференциално
разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита; 5.
3
Кредитодателят предоставя на клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни
и ежегодни томболи и награди; 6. Кредитополучателят получава Удостоверение за
актуален дълг или Удостоверение за липса на задължения към кредитодателя без да
заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата. В чл. 2 е посочено, че страните се
споразумяват и декларират, че клиентът е заявил искането си да ползва допълнителни
услуги от пакет "Преференциално /ВИП/ обслужване" още при попълването на
заявката/искането си за кредит за удължаване на срока на кредита.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК допуска възможност кредиторът да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В конкретния случай обаче, посочените допълнителни услуги
по т. 2 за известяване за предстояща падежна дата и по т. 6 за предоставяне на
удостоверение за актуален дълг, респ. удостоверение за липса на задължения към
кредитодателя попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно
правоотношение, а именно изпълнение на задължения по договора за заем, а не за
предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. На следващо място, в чл. 10а,
ал. 4 ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, но в противоречие с това правило, в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение, без
уточнение относно вида и стойността на всяка услуга поотделно. Посочените в т. 3, 4
и 5 възможности за включване в лоялни програми, участие в томболи и награди не
представляват допълнителни услуги по смисъла на закона, които да са свързани с
конкретния договор за кредит. Същите регламентират бъдещо несигурно събитие,
което въобще няма връзка с договора за кредит - евентуално участие в томболи и
награди, получаване на информация за промоционални условия по договори. Още
повече, че по делото не са ангажирани доказателства реално тези дейности да са
изпълнени. Съдът намира, че целта на уговорените в Приложение № 3 „услуги“ не е
предоставяне на допълнителни услуги по смисъла на ЗПК, а начисляване на
допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, което да доведе до по-голяма
облага за него чрез заобикаляне императивните изисквания на ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че клаузата на чл. 4 от приложение
№ 5 към договора и приложение № 3 към него се явяват нищожни и установителните
искове следва да бъдат уважени.
Предвид че горните клаузи са признати за нищожни, то платените по тях суми
са лишени от основание и подлежат на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Според заключението по ССчЕ, платените по тях суми възлизат общо на 66,27лв., от
които 40лв. такса за преференциално обслужване и 26,27лв. неустойка. Ето защо,
осъдителният иск също се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 150лв. за държавна такса и 300лв. депозит
за експертиза. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана
безплатна правна защита, на което процесуалният представител на ищеца има право,
като същото бива определено от съда на 480лв. с ДДС, при съобразяване на правната и
фактическа сложност по делото и разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по
дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. С. С., ЕГН: **********,
с адрес: **************************************, срещу „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна” № 16, бл.
Парк Лейн Офис Център, ет. 8, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, че чл. 4 от приложение № 5 към договор за потребителски
кредит № *********/11.12.2023г. и приложение № 3 към договора са нищожни.
ОСЪЖДА “Ай ти еф груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна” № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, да
заплати на В. С. С., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 66,27лв, от които 26,27лв. платена без основание неустойка по чл. 4 от
приложение № 5 към договора за кредита и 40лв. платена без основание такса
„Преференциално (ВИП) обслужване“ съгласно приложение № 4 към договора за
кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.09.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА “Ай ти еф груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна” № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5