РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. Варна, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Мариана Д. Дончева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110102558 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове от З. Д. З., срещу В.
ф. 28 *** гр.Варна, с правно основание чл.194, ал.3 във вр. с чл.214, ал.1, т.3
от ЗОВСРБ, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 64 444.80лв.,
която представлява дължимо обезщетение за полагане на труд повече от
нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка
(изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време)
за периода 01.10.1996г. - 13.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ищецът е бил в служебно правоотношение за периода от
25.07.1996г. до 13.09.2019г., въз основа на Договор за кадрова военна служба
№ 1136/25.07.1996г. и е служил във В. ф. /поделение/ 26*** – гр.Айтос на
длъжност Командир на взвод и считано от 01.10.1996г. е бил преназначен във
В. ф. 28*** на длъжност Командир на рота. С допълнително споразумение
№799 - 1В97/27.10.2004г., сключено с Началник на поделение 34*** –
гр.Варна към договор за военна служба № 1136 от 25.07.1996г. е бил удължен
срокът на договора за военна служба с 3 години, като с последващо такова
Допълнително споразумение №799 - 1В97/27.10.2004г., сключено с Началник
на поделение 34*** – гр.Варна към договор за военна служба № 1136 от
25.07.1996г. е бил удължен срокът на договора за военна служба с 3 години,
като с последващо такова Допълнително споразумение № 1019 -
1134/30.07.2007г., отново сключено с Началник на поделение 34*** – гр.Варна,
срокът на договора за кадрова военна служба е удължен с още 3 години - до
22.08.2010г. В изпълнение на чл.134а, във връзка с параграф 139, ал.1 от
1
преходните и заключителните разпоредба на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) като заварен на военна
служба военнослужещ при влизане в сила на закона, на 30.04.2010г. в град
Варна, ищецът е сключил нов Договор за военна служба № 32/20.05.2010г. на
длъжност „старши направленец" във В. ф. (поделение) 28***, изискваща
военно звание „капитан - лейтенант", на която е назначен на 01.08.2009г. със
Заповед №К - 24/30.07.2009г. на Началника на ЦП на ВМС. Срокът на
договора е удължен с две години, считано от 28.10.2020г. с Допълнително
споразумение №1359/12.03.2018г. Със Заповед на Министъра на отбраната
№KB - 421/24.07.2019г. гр.София и с Вх.№ РР - 02 - 1089/07.08.2019 г. на
поделение 28***, договорът на З. е прекратен на основание чл.146, т.2, чл.161,
т.2 и чл.162, т.1 от ЗОВСРБ - по взаимно съгласие на страните, изразено с
подаден рапорт, а със Заповед на командира на В. ф. 28*** - Варна от
10.09.2019г. с№ JIC-01-23 е бил отчислен от списъчния състав на В. ф. 28***,
считано от 13.09.2019г.
Сочи, че според чл.194, ал.6 от ЗОВСРБ времето за почивка на
военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време.
Относно реда за разпределяне на служебното време и за неговото отчитане
извън нормалната продължителност ал.7 препраща към акт на Министъра на
отбраната. Редът за полагане на дежурствата и тяхната продължителност са
уредени в чл.195 от ЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите могат да бъдат
назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с
уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни
актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за
един месец -168 часа, а времето за дежурство е служебно време. В чл.214,
ал.1, т.3 от ЗОВСРБ е уредено на военнослужещите да се изплащат
допълнителни възнаграждения за изпълнение на възложени задължения извън
установеното служебно време. Доколкото за реда за отчитане и заплащане на
положения труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и
четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка - такъв над установеното
служебно време, разпоредбата на чл.194, ал.3, във вр. с чл.214, ал.1, т.3 от
ЗОВСРБ препраща към акт на Министъра на отбраната, то за процесния
период такъв са Заповед №ОХ-313/08.05.2001г. и Заповед №296/19.05.2011г.
на Министъра на отбраната относно реда за разпределяне на служебното
време на кадровите военнослужещи и отчитане на положения извънреден
труд, уреждащ реда за отчитане и заплащане на положения извънреден труд от
кадровите военнослужещи. Нарушавайки законовата уредба относно
полагането на дежурства и нормалната продължителност на работното време,
както и полагането на труд над нормативно определения както още от
началото на 1996 г., така и след Заповедите на Министъра на отбраната на Р
България с № № 296/19.05.2011г. и ОХ - 313/08.05.2001г., и цитираните по-
горе норми, със свои Заповеди, относно организацията на служебното време
на военнослужещите при носене на дежурства за периода 1996г. - 2019г.,
Командирът на В. ф. 28*** - гр.Варна е организирал разпределението и
отчитането на служебното време по начин, по който при изпълнение на
дежурство, в резултат на некомпенсиране с почивка на увеличената
продължителност на служебното време, се превишава законно установената
месечна продължителност, без да се заплаща възнаграждение за труд над
2
установеното служебно време. Освен писмените годишни заповеди, през
периода на иска, въз основа на заповеди на Командира на В. ф. 28*** - гр.
Варна през периода 1996г.-2019г., военнослужещите, които ще застъпват в 24-
часово дежурство, са били задължавани да се явяват поне с час и половина по-
рано. Така, въз основа на заповеди на Командира на ВФ, продължителността
на едно дежурство се увеличава незаконосъобразно. Въпреки това,
военнослужещите стриктно са изпълнявали дори и устните заповеди, тъй като
това е тяхно задължение, съобразно устройствените актове в Българската
армия, а неизпълнението на заповед на началника е престъпление по
Наказателния кодекс. Това време обаче също не е компенсирано с почивка и
не е изплатено обезщетение за положен труд над нормативно определения (за
изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време).
За изпълняваната от ищеца длъжност „Командир на рота", както и след
сключването на нов договор за военна служба през 2010г., когато е заел
длъжността „старши направленец" във В. ф. 28***-гр.Варна, полагането на
дежурство не е основно задължение, т.е. не е бил щатен дежурен. В такъв
случай, съгласно Заповед №296/19.05.2011г. на Министъра на отбраната
относно реда за разпределяне на служебното време на кадровите
военнослужещи и отчитане на положения извънреден труд, отчитането на
продължителността на служебното време се извършва сумарно за всеки
отделен месец. За периода от месец октомври 1996г. до месец април 2010г.,
включително и за периода, обхващащ последващия договор за военна служба -
от м.април 2010г. до прекратяването на същия през м.септември 2019г.,
ежемесечно, в резултат на положените от доверителя ни дежурства и
некомпенсирането им с почивка, ищецът е превишавал месечната
продължителност на служебното време с посочените подробно по-долу брой
часове за всеки месец, без за това да бъде компенсиран с почивки, като дори и
след прекратяването на служебното правоотношение не му е заплатено и
полагащото му се обезщетение за положен труд над нормативно определения
(за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно
време, некомпенсиран с почивка) за съответния период. Тъй като по
отношение на начините на изчисление на размера на паричното обезщетение в
случаите на некомпенсиране с почивки приложение намира Наредбата за
определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите
военнослужещи, то в съответствие с чл.4, т.4 от същата, дължимата сума за
всеки от долупосочените периоди следва да бъде завишена с 20 на сто, като
съгласно Постановление №74/23.03.2001г. за приемане на Наредба за
определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите
военнослужещи, размерът на възнаграждението се изплаща в увеличен
размер, както следва:
1.С увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд в работни
дни
2.С увеличение 40 на сто - при полагане на извънреден труд в почивни
дни
3.С увеличение 80 на сто - при полагане на извънреден труд в дни на
официални празници
4.С увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд при
сумирано отчитане на работното време.
3
Сочи се, че в случая не се касае за положен извънреден труд, а такъв,
положен в повече от нормативно определения при даване на двадесет и
четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, вземането за което
възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този
момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си
на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност
по чл.358 ал.1, т.3, във връзка с ал.2, т.2 от КТ. Уточнява, че преценката в
случая относно течението на давностните срокове включва и периода на
обявеното извънредно положение през 2020г., поради което следва да се вземе
предвид, че спрелите да текат на 13.03.2020г. давностни срокове започват
отново да текат считано от 21.05.2020г., като са спрели да текат за период от
общо 69 дни. Поради това вземанията на З. следва да се погасят при
посочената 3 - годишна погасителна давност на 21.11.2022г.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. В него се сочи, че искът е неоснователен и недоказан.
Твърди, че тригодишният давностен срок за предявяване на иска по чл.358,
ал.1 т.3 във връзка с ал.2, т.2 от КТ е изтекъл на 13.09.2022г., а позоваването на
обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., загл. изм. с
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г./ е неоснователно, тъй като ищеца е можел да
упражни правото си на иск при спазване на въведените противоепидемични
мерки.
Сочи, че ищецът основава исковата си претенция на неразбиране и
смесване на понятията служебно време и извънреден труд. След изясняване на
понятията, счита, че липсват доказателства както за положен от ищеца за
процесния период извънреден труд, така и за наличие на служебно време над
нормалната продължителност в изпълнение на служебните си задължения.
Посочва, че съществуват два вида служебно време:
1.служебно време при изпълнение на преките функционалните
задължения - т.е. по чл.203 ЗОВСРБ, съответно глава VII, раздел I от ПКВС.
2. служебно време за носене на дежурства - т.е. по чл.204 ЗОВСРБ,
съответно глава VII, раздел II от ПКВС.
Служебното време при изпълнение на преките функционални
задължения, може да бъде с „нормална продължителност" ( т.е. 8 часа) или „с
увеличена продължителност" (т.е. от 8 до 12 часа). Т.е. общата
продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ не трябва
да надвишава 12 часа в денонощие. 12-те часа кореспондират и с т. 4.2 от МЗ
ОХ-313 - "При носене на 24 - часови дежурства от кадрови военнослужещи
служебното време да се зачита в размер по 12 часа за всеки от дните, през
които се носи дежурството независимо от разпределението му по часове в тези
дни". Следващата алинея 3 от същия чл.203 указва, че при удължаване
служебното време над 12 часа в денонощие, също се отдава писмена заповед
на командира, издадена при условия, определени в ПКВС. В тези случаи на
кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в
размер, определен от Министерския съвет. Размерът на това възнаграждение е
в "Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
4
кадровите военнослужещи", (Приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г., обн., ДВ,
бр. 31 от 30.03.2001 г., в сила от 30.03.2001 г., изм., бр. 118 от 20.12.2002 г., в
сила от 1.01.2003 г.) Или служебното време над 12-я час, във връзка с
дейности при изпълнение на преките функционалните задължения се заплаща
като извънреден труд, като за всеки час се полага заплащане на извънреден
труд. Втория вид служебното време - когато военнослужещите са назначени за
носене на дежурства - т.е. по чл.204 ЗОВСРБ, съответно глава VII, раздел II от
ПКВС. Законово установено е дежурството да е с продължителност от 24 часа,
а денонощието не може да има повече от 24 часа - т.е. няма как да има
извънреден труд време по време на дежурство. Сочи се, че в изпълнение на
чл.204, ал.4 ЗОВСРБ на ищеца е заплатено възнаграждение за 4 часа до 12-я
час, когато е бил в режим на дежурство.
Сочи, че принципно положение в трудовото законодателство е, че
полагането на извънреден труд е недопустимо, а ако се наложи, то това се
допуска по изключение. Заповедта за полагане на извънреден труд от кадрови
военнослужещи като отделен документ е необходима само за извънреден труд
по смисъла на чл.158 ПКВС, т.е. при изпълнението на функции и дейности,
утвърдени като основни в длъжностната характеристика за заеманата
длъжност (например, оставане при щормови сигнал, отстраняване на авария,
аварийни и спасителни действия и др.под., но не и при плавания, планирани
мероприятия или при наряд - дежурство). Тази заповед съгласно т.32, а) от МЗ
ОХ313/2001г. е правното основание за издаване на заповедта за начисляване и
изплащане на възнаграждението по раздел III от МЗ ОХ-313/2001г., определящ
размера на заплащаното за всеки час извънреден труд възнаграждение. Такива
заповеди за полагане на извънреден труд от ищеца не са издавани. Когато
военнослужещият полага дежурства му се полагат почивни дни. Дните за
ползване на почивки, по правило се определят още в предварително
изготвения график /нарядни списъци/, графиците се утвърждават от
командира на военното формирование. Промяната на утвърдените дати за
почивка става след направен доклад от кадровия военнослужещ в докладната
книга на поделението, който се резюлира от командира положително или
отрицателно. При условие, че липсват такива доклади и при наличие на
предварително утвърден график от командира на поделението, следва
логично, че ищецът ги е ползвал, съобразно графика. В ЗОВС и ПКВС не са
предвидени нормативни разпоредби, позволяващи изплащане на обезщетение
за неизползваните почивни дни в следствие на положено дежурство,
следователно тези дни не се компенсират чрез паричен еквивалент.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, а и от приложения по делото договор за
кадрова военна служба се установява, че ищецът е бил военнослужещ за
процесния период от 25.07.1996г. до м.октомври 2018г., както и че е заемал
длъжности, чиито основни функции и дейности не са „носене на дежурство“.
На 27.07.2019г. е била издадена Заповед на министъра на отбраната, с
която е прекратен договора за военна служба на ищеца, освободен е от
длъжност, , от военна служба и е зачислен в запаса. Със заповед от
10.09.2019г. на командира на В. ф. 28 *** Варна ищецът е бил отчислен от
5
списъчния състав на военното формирование.
На л.25 и 26 от делото са приложени 2бр. удостоверения, видно от които
от 01.10.1996г. до 12.09.2019г. ищецът е бил кадрови военослужещ.
Заповед на командира на поделение 28 *** Варна №53/12.02.2003г.
издадена в изпълнение на заповеди на Министъра на отбраната №ОХ-
241/10.04.2001г. и №ОХ-313/08.05.2001г. е посочено, че дежурните
застъпващи в дежурство от 16ч. следва да се явяват в поделението не по-късно
от 14.30ч. в деня на застъпването, като по този начин към времето на самото
дежурство следва да се прибавят и тези 1.5ч., в който военнослужещия следва
да се намира в съответното поделение без да е дежурен.
Видно от представените множество заповеди ищецът през годините е
давал различни видове дежурства в различните поделения съответстващи на
ранга и длъжността му в тях.
Вещото лице по допуснатата ССчЕ е представило заключение и
допълнение към него, като съгласно последното при отчетено дежурство от 24
часа плюс 1.5ч. представляващи явяване по-рано от началния час на
дежурствата съгласно заповедта на командира действителната месечна
продължителност на служебното време на ищеца за периода от м.ноември
1996г. до м.септември 2019г. е 36 360ч., като съставът приема тази
продължителност за съобразена с вътрешните разпоредби на ответника и
отговаряща на обема на реално престирания труд. Съответстващото
обезщетение по посочената продължителност на труда е определено от вещото
лице на 64 444.80лв.
По отношение на тяхната основателност, съдът намира следното:
Съгласно чл. 194, ал.1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на
служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ
предвиждат, че военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на
дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили
и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на
отбраната, като максималната продължителност на дежурството не може да
превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Посочено е, че времето за
дежурство е служебно време. Според чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ на
военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения извън установеното служебно време. Т.е. следва да се
изплати възнаграждение за некомпенсираното с почивки служебно време,
което е извън правно установеното. Разпределението на служебното време на
военнослужещите, в това число при носене на дежурство, е уредено в
действащата в процесния период Наредба № Н-18 от 19.12.2012г. за реда за
разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност
и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници.
Съдържанието на чл.16 от Наредбата относно максималната продължителност
на служебното време при носене на дежурство е идентично с това на чл.195,
6
ал.2 ЗОВСРБ. Според чл.22 от Наредбата при дежурства, обхващащи част от
междуседмичната почивка, на военнослужещите се осигурява през работната
седмица, следваща дежурството, ползването на междуседмична почивка за
почивния ден, в който са носили дежурството. Чл.28 от Наредбата предвижда,
че компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната
дневна продължителност на служебното време за определен период, в рамките
на общата продължителност на служебното време се извършва в рамките на
месеца, през който се изпълнява службата. В случаите, когато е работено в
режим на удължено служебно време през последните дни на календарния
месец, компенсирането се извършва в рамките на следващия календарен
месец. Изплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и
за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници е уредено в Раздел IX от Наредбата, където са предвидени
специални правила за изчисление на възнаграждението през работни дни
(чл.43) и през почивни дни и официални празници (чл.44). Цитираните
разпоредби не уреждат хипотезата, при която положената от военнослужещия
служба при увеличено работно време не е била компенсирана с необходимите
почивки към момента на прекратяване на неговото правоотношение, поради
което, на основание чл.46, ал.2 ЗНА, към правоотношението следва да бъде
приложена по аналогия разпоредбата на чл.136а, ал.5 КТ, като се приеме, че
некомпенсираното с почивка удължено служебно (работно) време при носене
на 24-часови дежурства следва да бъде заплатено като извънреден труд. Това
разрешение е в съответствие с принципната забрана в трудовото
законодателство работодателят да замества с парична престация дължимата на
работника (служителя) почивка, освен при прекратяване на трудовото
правоотношение, когато вече е невъзможно ползването на почивката да се
осъществи при същия работодател. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика, обективирана в решение №165/02.06.2016г. по гр.д.
№6064/2015г. на ВКС, IV ГО, решение №128/26.05.2010г. по гр.д.№282/2009г.
на ВКС, IV ГО, решение №389/31.05.2010г. по гр.д.№194/2009 г. на ВКС, III
ГО, решение №439/01.07.2010г. по гр.д.№1733/2009г. на ВКС, III ГО, решение
№696/23.11.2010г. по гр.д.№887/2009г. на ВКС, IV ГО и др. Няма значение
какъв вид дежурство е давал военнослужещият. Щом като същото е
надвишавало определения от закона максимум на времетраене за работно
време, то следва да се компенсира или с почивки, или със заплащане на
възнаграждение.
Следва да се има предвид, че погасителната давност за едно вземане не
може да започне да тече преди то да е възникнало. Когато в хода на
развитието на правоотношенията между страните едно вземане се
трансформира в друго, за нововъзникналото вземане започва да тече нова
давност от деня на трансформацията. След отпадането на забраната за
компенсиране на извънредния труд с почивка се създаде възможност
работникът да извърши компенсацията с едностранно изявление, ако в
определен срок тя не бъде извършена от работодателя. Потестативното право
на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния
срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Ако трудовото
правоотношение бъде прекратено, на мястото на потестативното право на
работника, което вече не може да бъде упражнено възниква вземане за
7
парично обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало вземане се
погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от прекратяването
на трудовото правоотношение. В случая трудовото правоотношение е било
прекратено със заповед на командира на В. ф. от 10.09.2019г. считано от
13.09.2019г., а исковата молба е подадена в съда на 14.09.2022г. Следва да се
има предвид обаче, че в този период съгласно чл.3, т.2 от ЗМДВИП обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. пират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти поради което претенцията се явява предявена своевременно.
С оглед изхода на спора ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на съда дължимата държавна такса по уважените искове в общ
размер на 2 577.79лв. и 2 134лв. разноски по назначената по делото ССчЕ.
Освен това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 3 099лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. ф. – 28 *** в гр. Варна, да заплати в полза на З. Д. З.
ЕГН********** гр.Бяла, Обл.Варна, *** сумата от общо 64 444.80лв.,
представляваща стойност на неизплатено обезщетение за положен извънреден
труд за периода от м.октомври 1996г. до 13.09.2019г., на осн. сключен между
страните Договор за кадрова военна служба с номер 1136 от 25.07.1996г.,
ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.09.2022г. до окончателното изплащане на
възнаграждението.
ОСЪЖДА В. ф. – 28 *** в гр.Варна, да заплати в полза на З. Д. З.
ЕГН********** гр.Бяла, Обл.Варна, *** сумата от 3 099лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА В. ф. – 28 *** в гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 4 711.79лв.
сбор от дължима се държавна такса и разноски за назначеното вещо лице по
допуснатата съдебна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8